Р Е Ш Е Н И Е

№ 118

гр. София, 05.05.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

при участието на секретаря Л. З. като разгледа докладваното от съдия К. Н. т. дело N 1479 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото “ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД срещу решение № 858/10.07.2023г. по в. гр. д. № 962/2023г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвъдено решение № 82/09.01.2023г. по гр. д. № 17766/2021г. на Районен съд–Варна в частта, с която ответникът „Групама животозастраховане“ ЕАД е осъден да заплати на конституирания съищец „Банка ДСК“ АД, по предявените от М. К. Д., Г. К. Д., действащ със съгласието на своята майка Н. А. Д., и Е. К. Д., действаща чрез законния й представител В. Л. Л., субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 134, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 382, вр. чл. 448 КЗ, сумата от 10 803.20 лева, представляващи остатък за плащане по договор за кредит експресо компакт № 61015488900/2019г., сключен между наследодателя на ищците К. Х. Д., починал на 27.07.2021г. и „Експресбанк“ АД (с правоприемник „Банка ДСК“ АД).

Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че от всички събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства е установено наличието на изключен риск. Позовава се на чл. 14, ал. 1 от ОУ, че за всички видове покрития не са покрити преките или косвени последствия и резултати от епидемия или пандемия, както и техните последствия. В тази връзка сочи за безспорно установено, че наследодателят на ищците е бил диагностициран с Ковид-19, като причината за смъртта на К. Х. Д. е асистолия, развила се като усложнение вследствие на Ковид-19 пневмония. Въпреки това в обжалваното решение, въззивният съд приел, че „смъртта не е настъпила в резултат на самото пандемично заболяване, а от усложненията, които са се развили при конкретния пациент, респективно са довели до разгръщане на патологоанатомична картина; а за да се приеме изключен риск самото пандемично заболяване, последиците от него също трябва да са с пандемични размери, каквото нито се твърди, нито се доказва по отношение на смъртните случаи от COVID-19.“ Като допълнителен аргумент въззивният съд е посочил, че „всъщност точно обратното, големият процент заболели преживяват и възстановяват здравето си“. Касаторът твърди, че този извод на съда е необоснован, тъй като по делото се съдържат първични медицински документи - епикризи и болнични листове, от които е видно, че починалият е диагностициран с Ковид-19 - пандемично заболяване, което е в причинна връзка със смъртта, каквото е заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ. Съдът не е кредитирал заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ, според което смъртта на застрахования е настъпила в резултат на усложнения от пандемично заболяване Ковид-19. Решаващият състав е приел, че не е налице изключен риск, въпреки че всички събрани по делото доказателства установяват именно наличието му. Приемайки обратното, съдът е постановил решение, което е необосновано, поради което е и в противоречие с материалния закон – чл. 63, ал. 3а от Закона за здравето. Обжалваното решение е постановено и при допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът счел за установени факти, които се различават от приетите от първоинстанционния съд, без да излага подробни мотиви за решението си. В открито съдебно заседание се сочи, че в ОУ изначално е изключен застрахователния риск при пандемия, тъй като става въпрос за непредвидимост, като последиците от пандемията не могат да бъдат калкулирани, за да може да бъде събрана застрахователна премия за покритието на такъв риск.. Иска се присъждане на направените разноски за трите инстанции, вкл. за юрисконсултско възнаграждение, като се представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответниците по жалбата и ищци по делото, М. К. Д., Г. К. Д. и Е. К. Д., в писмен отговор изразяват становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Поддържа се, че починалото лице не е било запознато с ОУ, клаузата на чл. 14, ал. 1 ОУ е неравноправна, Претендират заплащане на направените съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 1500 лева.

Ответникът по жалбата и съищец „Банка ДСК“ АД не представя отговор на същата.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: „Следва ли съдът при тълкуване на договорна клауза да вземе предвид всички кумулативно предвидени критерии в чл. 20 ЗЗД с оглед установяване на действителната воля на страните?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното:

По правния въпрос:

По въпроса за приложението на чл. 20 ЗЗД е формирана безпротиворечива практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК: решение № 81/07.07.2009г. по т. д. № 761/2008г. на I т. о. на ВКС, решение № 89/17.07.2009г. по т. д. № 523/2008г. на II т. о. на ВКС, решение № 502/26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009г. на IV г. о. на ВКС, решение № 546/23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009г. на IV г. о. на ВКС, решение № 504/26.07.2010г. по гр. д. № 420/2009г. на IV г. о. на ВКС, решение № 115/01.11.2010г. по т. д. № 939/2009г. на I т. о. на ВКС, решение № 54/23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009г. на IV гр. о. на ВКС, решение № 16/28.02.2013г. по т. д. № 218/2012г. на II т. о. на ВКС, решение № 67/30.07,2014г. по т. д. № 1843/2013г. на II т. о. на ВКС, решение № 220/31.07.2014г. по гр. д. № 6126/2013г. на IV г. о. на ВКС, решение № 134/25.06.2014г. по гр. д. № 6886/2013г. на III г. о. на ВКС, решение № 430/20.01.2015г. по гр. д. № 1673/2014г. на IV г. о. на ВКС, решение № 150/22.12.2016г. по т. д. № 1704/2015г. на I т. о. на ВКС, решение № 106/16.07.2018г. по гр. д. № 4088/2017г. на III г. о. на ВКС, решение № 50/30.07.2019г. по т. д. № 1883/2018г. на I т. о. на ВКС, решение № 60079 от 19.01.2022г. по т. д. № 105/2020г. на I т. о. и др. Според цитираната практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, при спор относно точния смисъл на договорни клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора, при спазване на предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии - при тълкуването да се търси действителната воля на страните; отделните уговорки в договора да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание. При несъответствие между общите и особените условия, се прилагат последните. Когато договорът е сключен при общи условия, които обвързват страните, те се тълкуват по правилата на чл. 20 ЗЗД.

По касационната жалба:

От ищците - физически лица, по спора е упражнено сурогационно право по чл. 134 ЗЗД против застраховател по застраховка, сключена от кредитор за обезпечение на договор за кредит, при твърдения за смърт на застрахования длъжник - наследодател на ищците и бездействие на банката да реализира правата си по чл. 382, ал. 3 КЗ, като банката е конституирана като съищец, с оглед качеството на застраховащ и трето ползващо се лице от застраховката.

Безспорни по делото са следните обстоятелства: Между К. Х. Д. - наследодател на ищците, и „Експресбанк“ АД /с правоприемник съищеца „Банка ДСК“ ЕАД/ е сключен договор за потребителски кредит „Експресо компакт“ № 061015488900/2019г. за сумата от 19 300 лева и краен срок на издължаване - 04.03.2024г. Предоставеният кредит е усвоен от починалия кредитополучател, като в чл. 2, ал. 2 от ОУ към договора за кредит, същият е дал съгласие да бъде застрахован при условията на застрахователната полица за кредитна застраховка „Живот“. К. Д. е попълнил заявление за застраховане на кредитополучател с ответното дружество за сумата по горепосочения договор за кредит от 19 300 лева. Налице е застрахователна полица за групово застраховане на кредитополучатели на банката с покритие „Живот“ с бенефициент банката и застрахован К. Д.. Не се твърди прекратяване на застрахователното правоотношение по повод неплащане на застрахователни премии. Установено е, че длъжникът по договора за кредит е починал на 27.02.2021г., като не е спорно, че застраховката включва като покрит риск и „смърт“ на застрахованото лице. Съдът е обявил на страните за ноторен и факта, че СЗО е обявила заразата със SARS-CoV2 за пандемия. В България тя е обявена с решение на НС от 13.03.2020г. и със заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министерство на здравеопазването. Не е спорно и качеството на потребител на наследодателя на ищците – физически лица.

Правилен е извода на окръжния съд, че ОУ към полицата са приложими, независимо, че те не са подписани от страна на кредитополучателя К. Д., тъй като в заявлението за застраховане на кредитополучатели, индивидуални клиенти на „Експресбанк“ АД, застрахованият изрично е положил подпис под съдържанието, част от което е, че е получил и прочел ОУ по застрахователното правоотношение.

Спорно е, дали е налице изключен риск по чл. 14, ал. 1 от ОУ, според който за всички видове покрития не са покрити преките или косвени последствия и резултати от епидемия или пандемия, както и техните последствия.

Относно причините за смъртта на К. Д. съдът е кредитирал медицинската документация и заключението по СМЕ, че непосредствената причина за настъпилата смърт е асистолията, развила се като усложнение вследствие COVID-19. Експертът е посочил какви са симптомите и развитието на заболяването, както и че при усложняване и развитие на двустранна бактериална пневмония, това заболяване може да доведе до остра дихателна недостатъчност, бъбречна и сърдечна недостатъчност. Счетено е, че SARS-CoV2 е зараза с пандемични размери, което е прието за безспорно в производството. Същевременно въз основа на СМЕ е заключено от въззивния съд, че не може да се заяви, че леталният изход вследствие на COVID и усложнението, изразяващо се в развитие на двустранна бактериална пневмония, е поради съпътстващите заболявания, доколкото такива могат да се отключат от самото заболяване.

Въз основа на горните медицински данни съдът е достигнал до извода, че застрахователят не може да се позове на изключен застрахователен риск по причина „пандемия“, защото смъртта не е настъпила в резултат на самото пандемично заболяване, а от усложненията, които са се развили при конкретния пациент, респективно са довели до разгръщане на патологоанатомична картина.

Изводът на въззивния състав, че между протеклото заболяване от COVID и смъртта на лицето няма пряка причинно - следствена връзка не може да бъде споделен, тъй като е в несъответствие с установеното от СМЕ, че причината за настъпилата смърт е асистолията, развила се като усложнение вследствие COVID-19, като ако не е било налице заразяване с пандемичния вирус, е нямало да има асистолия и от там летален изход.

Във връзка с възражението на застрахователя, че при пандемия рискът е изключен, основано на чл. 14, ал. 1 ОУ, въззивният състав е изложил и съображения, че за да се приеме за изключен риск самото пандемично заболяване, последиците от него също трябва да са с пандемични размери, каквито нито се твърдят, нито се доказват по отношение на смъртните случаи от COVID-19. Точно обратното - големият процент заболели преживяват и възстановяват здравето си.

Основателно е оплакването на касатора, че даденото тълкуване от въззивния съд на клаузата на чл. 14, ал. 1 от ОУ е в несъответствие с критериите, заложени в чл. 20 ЗЗД, и с посочената практика на ВКС, като е допуснато нарушение на материалния закон при приложението на чл. 20 ЗЗД. Съдът е подменил волята на страните, приемайки, че за да е изключен риск по чл. 14, ал. 1 ОУ, освен наличие на пандемия, е необходимо и последиците от нея да са с „пандемични размери“, което според въззивната инстанция, означава голям брой заболели да не са преживели заболяването от COVID-19. Настоящият състав на ВКС намира, че в клаузата на чл. 14, ал. 1 от ОУ ясно е посочено, че не са покрити преките или косвени последствия и резултати от пандемия без да се поставят каквито и да било допълнителни условия, вкл. „пандемични размери“ на пандемията, като такива не са и дефинирани, още по-малко като брой на летални изходи сред заболелите. Следвало е да се отчете, че при пандемия е налице масово разпространение на инфекционното заболяване, причинено от вирус, към който по правило повечето хора нямат имунитет, поради което той засяга голям брой хора, което е и основанието тя да бъде посочена като изключен риск при кредитните застраховки „Живот“. Пандемията се дефинира като извънредна ситуация (така в решение на НС от 13.03.2020г.) и с оглед глобалните й размери се предприемат мерки за ограничаване разпространението на пандемичния вирус, вкл. и при необходимост чрез обявяване на извънредно положение. В основата на понятието пандемия е големия мащаб на разпространение на вируса и от там на заболелите, а не какъв е броя на леталните изходи сред тях, вкл. според СЗО. Трябва да се има предвид, че постигнатото съгласие на страните за изключване на риска при пандемия, е свързано и с това, че той не е взет предвид и при изчисляване на справедливия размер на премията.

При извършената от настоящия състав проверка, не се установява клаузата на чл. 14, ал. 1 от ОУ, според която за всички видове покрития не са покрити преките или косвени последствия и резултати от епидемия или пандемия, както и техните последствия, да е неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като е ясна и разбираема, отговаря на изискването на добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, нито позволява на търговеца по своя преценка да се освободи от задълженията си по договора, доколкото пандемията е обективно явление.

Предвид изложеното, въззивното решение се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено изцяло. Доколкото не е необходимо извършването на нови процесуални действия, настоящият състав следва да се произнесе по съществото на спора.

С оглед установеното по делото, че настъпилата смърт на наследодателя на ищците е пряко следствие на пандемично заболяване, а това съобразно клаузата на чл. 14, ал. 1 ОУ е изключен риск, отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана, поради което претенциите по чл. 134, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 382, ал. 4 КЗ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени разноски за трите инстанции в размер общо на 1964,12 лева, с вкл. юрисконсултско възнаграждение от по 300 лева за всяка инстанция, като разноските са равностойни на 1004,24 евро.

Водим от горното, на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 858/10.07.2023г. по в. гр. д. № 962/2023г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвъдено решение № 82/09.01.2023г. по гр. д. № 17766/2021г. на Районен съд–Варна в частта, с която ответникът „Групама животозастраховане“ ЕАД е осъден да заплати на конституирания съищец „Банка ДСК“ АД, по предявените от М. К. Д., Г. К. Д., действащ със съгласието на своята майка Н. А. Д., и Е. К. Д., действаща чрез законния й представител В. Л. Л., субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 134, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 382, вр. чл. 448 КЗ, сумата от 10 803.20 лева, представляващи остатък за плащане по договор за кредит експресо компакт № 61015488900/2019г., сключен между наследодателя на ищците К. Х. Д., починал на 27.07.2021г. и „Експресбанк“ АД , с правоприемник „Банка ДСК“ АД, както и за възложените в тежест на Групама животозастраховане“ ЕАД разноски за първата и втората инстанция, като:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. Д. ЕГН [ЕГН], Г. К. Д., ЕГН [ЕГН], действащ със съгласието на своята майка Н. А. Д., и Е. К. Д., ЕГН [ЕГН], действаща чрез законния й представител В. Л. Л., при конституирания съищец „Банка ДСК“ АД, субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 134, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 382, вр. чл. 448 КЗ, срещу „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], за заплащане на сумата от 10 803.20 лева, представляващи остатък за плащане по договор за кредит експресо компакт № 61015488900/2019г., сключен между наследодателя на ищците К. Х. Д., починал на 27.07.2021г. и „Експресбанк“ АД, с правоприемник „Банка ДСК“ АД,

ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН [ЕГН], Г. К. Д., ЕГН [ЕГН], действащ със съгласието на своята майка Н. А. Д., и Е. К. Д., ЕГН [ЕГН], действаща чрез законния й представител В. Л. Л., да заплатят на „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], разноски за трите инстанции в размер общо на 1004,24 евро (,равностойни на1964,12 лева)

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.