ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1861/08.04.2026 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4697 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 445/11.08.2025 г. по гр. д. № 677/2025 г. в частта, с която Окръжен съд – Благоевград, потвърждавайки решение № 240/28.03.2025 г. по гр. д. № 2908/2024 г. на Районен съд – Благоевград, е отхвърлил исковете на Г. Д. Д. срещу ДП „Управление и стопанисване на язовири“ по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 – 3 КТ.

Решението се обжалва от Г. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните правни въпроси (втория и третия, повдигнати в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – обобщени в един/т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. При писмено искане от служителя длъжен ли е работодателят/прекият ръководител да даде указания и разяснения относно възложените му задачи, когато правото да ги поиска произтича от длъжностната характеристика на служителя? 2. Възниква ли право на работодателя да ангажира дисциплинарната отговорност за неизпълнението на задача, за която още към момента на възлагането й е ясно, че не може да бъде изпълнена поради независещи от поведението на служителя обстоятелства? 3. Обосновано ли е решението, с което съдът приема, че факт, за който са необходими специални знания, се е осъществил по различен начин от начина, по който е установен в заключението на допусната и приета по делото експертиза? и 4. Обосновано ли е решението, с което въззивният съд не е обсъдил всички доводи и възражения на страните и не е анализирал събраните доказателства за релевантните факти? и 5. За задължението на съда по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение да съобрази тежестта на нарушението.

Касаторът счита въпросите включени в предмета на доказване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По същество обосновава всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноските по делото.

Ответникът ДП „Управление и стопанисване на язовири“ възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че на 20.01.2022 г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по което ищецът е заел длъжността „геодезист“ в териториалното поделение на ответника в Благоевград, пряко подчинена на директора на дирекция „Техническа експлоатация, стопанисване и експлоатация“. В периода на съществувалото трудово правоотношение директор на териториалната дирекция е инж. Т.. По длъжностна характеристика основни трудови функции на ищеца са осъществяването на непрекъснати наблюдения на техническото и експлоатационното състояние на язовирите и обработка на данните от контролно-измервателните системи (КИС). В длъжностната характеристика е разписано правото на геодезиста да откаже да изпълни разпореждане на прекия ръководител, което противоречи на изпълнението на задълженията и отговорностите му, на действащите норми и на правилата на предприятието.

След възражения от ищеца, че температурите през лятото на 2024 г. са необичайно високи, и доклад на директора на териториалното поделение със заповед от 13.06.2024 г. работодателят променя работното време в териториалното поделение от 7:00 до 15:30 ч. с обедна почивка 30 минути в интервала 12:00 ч. – 14:30 ч. Ищецът е уведомен за това.

При завръщане от отпуск поради временна неработоспособност ищецът е уведомен за заповед № 404/25.06.2024 г., с която му е възложено да извърши геодезично измерване на вертикални и хоризонтални деформации на язовирни стени, а именно: на 08 и 09.07.2024 г. – язовир „С.-413“, общ. Г. Д., ТП Благоевград; на 15 и 16.07.2024 г. – язовир „Н. Г. 1-3“, общ С., ТП Пловдив; в периода 17 – 19.07.2024 г. – язовир „Н.-581“, общ. А., ТП Пловдив; на 22 и 23.07.2024 г. – язовир „М.“, общ. Б., ТП Пловдив; на 24 и 25.07.2024 г. – язовир „К. дол“, общ. С., ТП Пловдив, на 29 и 30.07.2024 г. – язовир „С. – 339“, общ. Ч., ТП Ямбол и на 31.07.2024 г. – язовир „С.-258“, [община], ТП Ямбол.

Тъй като ищецът не изпълнява командировъчната заповед, със заповед № 480/29.07.2024 г. му се възлагат същите задачи, но в работни дни през м. август 2024 г.

Със заповед № РД-289/23.08.2024 г. поради неизпълнението на възложената работа с двете командировъчни заповеди на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ (чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ) и трудовото му правоотношение е прекратено (чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ).

Въззивният съд е приел, че с оплакванията в жалбата срещу първоинстанционното решение, се поддържа доводът, че дисциплинарното уволнение е незаконно, тъй като още към момента на издаване на командировъчните заповеди изпълнението им не е било възможно. Ищецът е твърдял, че поради необичайно високите температури през м. юли и август 2024 г. геодезичните измервания биха били неточни; че възложеното изисква натоварване на необходимата техника (30-45 минути), пътуване до язовира (час и 45 минути), разтоварване (30-45 минути), подготовка и стартиране на измерването, а това не би могло да приключи от 7:00 ч. до 11:00 ч. – единственият период през работното време, когато точното измерване е възможно, и че работодателят не му е предоставил проектната документация на язовирите, необходима за извършване на измерванията. Въззивният съд е пристъпил към обсъждане и анализ на събраните доказателства за релевантните факти по този довод за незаконност на дисциплинарното уволнение.

Намерил е, че от извадка от бюлетин от Н. се установява, че през м. юли и август 2024 г. са били отчетени температури между 32 и 42 градуса по скалата на Целзий. Намерил е, че от заключението на вещото лице Х. по техническата експертиза се установява, че геодезичните измервания се извършват в приземния атмосферен слой, а околната среда пряко влияе на извършването и точността им. При неблагоприятни атмосферни влияния – високи температури, високо налягане и влажност, не е възможно извършването на високоточни, ъглово-дължинни и височинни измервания с точни резултати. Тези измервания са част от възложеното, а извършването им при точни резултати при необичайно високите температури през м. юли и август 2024 г. е било възможно, но в ранните работни часове до 11:00 ч. При липса на проектна документация, програма за технически контрол и нулев цикъл на измерванията, изпълнението на възложеното също е възможно, но след като се обходи съответния обект, за да установи геодезистът има ли запазени изходни и контролни точки и репери, тяхното състояние и стабилност.

При необходимост, е следвало да се извърши възстановяване и/или изграждане на нови точки на места, от които наблюдаваните контролни точки от обекта се определят бързо, лесно и дават необходимата точност на резултата. Геодезичните измервания се извършват при спазване на указанията в Инструкцията за изследване на деформацията на сгради и съоръжения чрез геодезични методи, които се считат за нулев цикъл. Хоризонтални и вертикални деформации се определят при следващото измерване. Инженер-геодезистът е длъжен да направи анализ на съществуващата КИС и според установеното да пристъпи към нулево измерване или възстановяване на унищожените точки. Изслушано в откритото съдебно заседание, в което заключението е прието, вещото лице Х. е обяснило, че ако измерването се започне рано сутринта, при покачване на температурите измерването може да се прекъсне и да бъде продължено за коректни измервания. Нивелачният ход не може да се прекъсва, но пък това измерване може да се направи за 30-40 минути, освен при най-големите язовири в страната. Другите геодезични изследвания, възложени на ищеца, могат да се започват и прекъсват, включително да се продължат на следващия ден. Те могат да бъдат извърени и при температури от 42 градуса, но високите температури са неподходящи за извършващият измерванията. При мараня измерванията са непрепоръчителни, тъй като са възможни неточни резултати.

Намерил е, че от показанията на св. Б., който е геодезист, се установява, че летните месеци са неподходящи за геодезични изследвания и през този период той не е извършвал такива. От разстояние също може да стане ясно, че точно геодезично изследване не може да се направи. От практиката си знае, че на язовирите има персонал и с едно телефонно обаждане да се изясни, че климатичните условия са неподходящи за измервания. Дори да няма човек на обекта, е ясно, че маранята в летните месеци също е пречка за точни геодезични изследвания.

Въззивният съд е намерил, че от показанията на свидетеля Т., директор на териториалната дирекция и пряк ръководител на ищеца, се установява, че ищецът многократно е отказвал да изпълнява възлагани задачи по различни причини – лоша метеорологична обстановка, неподходящи автомобили. Това наложило за възлаганата работа да му се връчват заповеди за командироване, придружени с графици за изпълнение. С графици са били придружени и двете командировъчни заповеди, за неизпълнението на които ищецът е дисциплинарно уволнен. За първата заповед ищецът бил уведомен веднага след завръщането си от отпуск по болест, но нея, а и следващата, отказал да изпълни с обясненията, че високите летни температури са неподходящи. Ищецът е бил уведомен за промененото работно време. Свидетелят, инженер-хидролог, многократно е участвал в геодезични измервания. Практиката при извършване на геодезични измервания в предприятието била да се отиде на язовирната стена, да се прецени обстановката, апаратурата да отчете дали климатичните условия и конкретното състояние на язовира позволяват да се проведе измерването. Когато климатичните условия са неподходящи, измерването се извършвало в подходящо време през същия или на следващия ден.

Язовирите в командировъчните заповеди са в гористи местности, на различни надморски височини, където метеорологичната обстановка се променя бързо. Възложеното с командировъчните заповеди било съгласувано с поделенията, на територията на която са язовирите. Имало уговорка на ищеца да се осигури хотел с нощувка, автомобил с висока проходимост и персонал, който да му съдейства при измерванията. Ищецът не бил отишъл на никой язовир, не опитал да изпълни задачите, а в периода на командироване бил на работното си място в териториалното поделение. Последното се установявало и от показанията на свидетеля Д. – отчетник-домакин в поделението.

При така събраните доказателства за релевантните факти по този довод за отмяна на дисциплинарното уволнение по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е приел, че двете командировъчни заповеди с графици към всяка съответстват на чл. 121 КТ – възложеното е описано конкретно, точно и ясно, попада в основните трудови задължения на длъжността „геодезист“, ищецът е бил командирован за геодезичните измервания на язовирите, които е следвало да извърши извън работното си място, за не повече от 30 календарни дни без прекъсване, т. е. не е било необходимо съгласие за командироване, а създадената от работодателя организация съответства на обичайната практика в предприятието за извършването на геодезични измервания.

Приел е, че за да ги изпълни, е било необходимо ищецът в съответния ден да пътува до съответния язовир и да създаде необходимата организация при осигурената му възможност в изпълнението на възложеното да е подпомогнат от работници и служители в териториалните поделения, където се намира съответният язовир, включително да му се предостави високо проходим автомобил. Въззивният съд е заключил, че въпреки необичайно високите температурите през месеците юли и август 2024 г. (юли бил най-горещият за последните 30 години), е било възможно ищецът да извърши измерването на високоточните, ъглово-дължинни и височинни измервания (тези, на чиято точност високите температури пречат) в работните часове от 7:00 до 11:00 ч., а при мараня – да ги отложи за ранните часове на следващия ден. Извършването им през лятото и в този времеви диапазон съответства на Инструкцията за изчисляване на деформации на сгради и съоръжения чрез геодезични методи, издадена от Главно управление по геодезия, картография и кадастър. С. И. такива измервания през летните месеци се извършват рано сутрин или привечер. Работното време на ищеца допуска тези измервания, които са част от възложеното, да се извършат от 7:00 до 11:00 ч., а при създадената от работодателя организация – при мараня да се отложат за следващия ден, доколкото на ищеца е осигурено и нощуване в хотел.

След нощувката пътят до съответния язовир не би отнел толкова много време, колкото при тръгване от Благоевград, а подпомогнат от осигурения персонал в поделението, на територията на която се намира съответният язовир, процесът на натоварване, разтоварване и подготовка на техниката на място, също не би бил толкова дълъг. Липсата на предоставена проектна документация също не изключва изпълнението. Присъствието на съответния язовир осигурява възможност ищецът да направи анализ на място - има ли запазени изходни контролни точки и репери, да установи тяхното състояние и стабилност, а при необходимост - да ги укрепи и/или изгради, и да пристъпи към извършване на измерванията. Като ищецът не е посетил никой язовир, не може и да се приеме също, че високите температури в конкретния ден на командироване са създали опасност за неговото здраве, т. е. че ищецът правомерно е отказал изпълнение на командировъчните заповеди – арг. от обратното на чл. 283 КТ. Към момента, в който всяка заповед е била издадена, респ. към момента, в който ищецът е уведомен за тях, не е било възможно работодателят, а и самият ищец да съобрази какви ще са климатичните условия в дните на командироване за конкретния язовир.

Въззивният съд е заключил, че чрез бездействие/неизпълнение на възложената работа по двете командировъчни заповеди ищецът е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ. Изводът не се опровергава от това, че в периода на командироването е бил на работното си място. От Благоевград не е възможно да извърши геодезичните измервания на язовирите. Дисциплинарното нарушение е тежко. Продължителното неизпълнение е на основни трудови задължения на ищеца като геодезист. Повлияло е неблагоприятно на дейността на работодателя – държавно предприятие, което по закон е отговорно за изправността на язовирните стени – обекти с национално значение, с оглед обществения интерес от осигуряване на питейна и поливна вода, т. е. поведението на ищеца е създало опасност за здравето и живота на населението в района на язовирите, особено като се съобрази дълготрайното засушаване през м. юли и август 2024 г. Високата тежест на нарушението, поради което е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, допълнително е обоснована от изричните откази на ищеца да изпълни командировъчните заповеди – така негови доклади до работодателя и показанията на прекия ръководител; от това, че неизпълнението не е изолиран случай – същите показания, и дадените обясненията по чл. 193 КТ на ищеца към продължителното неправомерно неизпълнение.

При тези мотиви, с които въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, първият повдигнат въпрос (материалноправен) не обуславя решението. Възложеното с двете командировъчни заповеди е включено в основните трудови задължения на ищеца по длъжностната характеристика като геодезист в териториалното поделение. Дейността по извършване на възложените геодезични измерванията е нормативно регламентирана, а работодателят е създал необходимата организация за изпълнението – точно разграфени дни на извършването им, осигурил е подпомагащ персонал от поделението, в района на който се намира съответният язовир, високо проходим автомобил – за трудно достъпните язовири, и нощувка – за отлагане за ранните работни часове през следващия ден на онази част от измерванията, които по норматив не следва да се извършват при високи температури и мараня, ищецът е бил уведомен за командировъчните заповеди и създадената организация, такава е била и практиката за всички геодезисти в предприятието.

Следователно развитите в решението мотиви изключват необходимостта прекият ръководител да дава допълнителни указания и разяснения относно възложената работа, за неизпълнението на която е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание. По първия въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Начинът, по който вторият материалноправен въпрос е формулиран, се обяснява с оплакването в касационната жалба за необоснованост на решението. Касаторът счита, че в противоречие със събраните доказателства въззивният съд е отхвърлил неговия довод, че дисциплинарното уволнение е незаконно, тъй като още към момента на издаване на командировъчните заповеди е ясно, че по независещи от поведението на ищеца причини е невъзможно изпълнение на възложената работа. Поради това въпросът следва да се свърже с повдигнатите процесуалноправни (въпрос № 3 и 4). Само ако от мотивите на решението е ясно, че въззивният съд не е изпълнил задължението си на инстанция по съществото на спора, пред която се поддържа довод в исковата молба за незаконност на уволнението, да обсъди събраните доказателства в установяване на релевантните факти, включително че е допуснал нарушение по чл. 202 ГПК, вторият въпрос, заедно с процесуалноправните, биха обусловили решението. Решението обаче съдържа необходимите мотиви, според които и при необичайно високите температури през м. юли и август на 2024 г. и въпреки непредставената проектна документация, изпълнението на възложеното с двете командировъчни заповеди е възможно.

От мотивите личи, че съдът задълбочено и аналитично е обсъдил доказателствата (чл. 236, ал. 2 ГПК), включително събраните чрез заключението на вещото лице Х. (чл. 202 ГПК), за да заключи, че изцяло в поведението на ищеца е било да създаде необходимата организация за изпълнение, подпомогнат от създадената от работодателя – променено работно време, включващо часовете 7:00 до 11:00, осигурен помощен персонал от поделението, на територията на която се намира съответния язовир, високо проходим автомобил, нощувка, да извърши оглед на място в конкретния ден на командироване с цел да съобрази метеорологичната обстановка, каквато възможност произтича и от приложимата инструкция, включително да отложи измерванията за следващия работен ден, и наличието, а при тяхната липса – да възстанови и/или изгради контролните точки и репери, необходими за точни измервания, каквато е добрата, а и създадената в предприятието на ответника практика при извършването на геодезични изследвания.

Няма противоречие на заключението с показанията на св. Б., също геодезист. Въззивният съд ги е отразил, но на тях не е базирал изводите, че изпълнението на командировъчните заповеди е възможно. Първо, поради противоречието им с изискванията на Инструкцията, която допуска геодезични изследвания и през летните месеци, но в ранните часове/в случая между работния за ищеца период от 7:00 до 11:00 ч. Второ, по делото не е установено в дните на командироване на конкретния язовир да е имало персонал, та да е възможно по телефона ищецът да установи какви са били метеорологичните условия на язовира. Трето, св. Б. е дал показания, че той не извършва геодезични изследвания през лятото, а показанията му не противоречат нито на Инструкцията, нито на създадената от работодателя и доказана по делото организация, при която изпълнението от ищеца е било възможно. Дали събраните доказателства действително установяват фактите, такива каквито въззивният съд е приел да са осъществени, в настоящото производство не може да се провери. В първата фаза по селектиране на касационната жалба Върховният касационен съд установява само предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а не проверява касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК (т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). Изложените мотиви в решението изцяло удовлетворяват изискванията за обсъждане и анализ на събраните доказателства (чл. 12, чл. 236, ал. 2 ГПК), а и на заключението на вещото лице Х. (чл. 202 ГПК).

Решаването на повдигнатите процесуалноправни въпроси в съответствие с практиката на ВКС изключва допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а с това - изключена е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по втория повдигнат материалноправен въпрос. Той се свежда до касационното оплакване по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК, което в първата фаза на производството Върховният касационен съд няма правомощието да провери.

По последния въпрос за преценката на съда по иска за отмяна на дисциплинарно уволнение/дисциплинарно наказание в установяване на това дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, въззивният съд е съобразил практиката на Върховния касационен съд по чл. 189 КТ. Тази практика, която е цитирана в решението, настоящият състав споделя, не съзира основание да я променя, а по последния материалноправен въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

И при този изход искането по чл. 78, ал. 3 ГПК не може да се уважи. Към отговора на касационната жалба е представен договора, с който адвокатското възнаграждение е уговорено, но не са представени доказателства, че е изплатено.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 445/11.08.2025 г. по гр. д. № 677/2025 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.

Определението е окончателно.ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.