ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1293

Гр. София, 07.05. 2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО Т.О. в закрито съдебно заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч. т.д. № 2584 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. В. М., чрез процесуалния му пълномощник – адв. П. К., срещу определение № 348/05.08.2025г., постановено по в. т.д. № 62/2025г. на Апелативен съд – Б. в частта му, с която e отхвърлено искането на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решението по делото в частта на разноските чрез намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатско възнаграждение на ответника ЗД „Бул инс“ АД за въззивното производство под присъдения размер от 4 200 лв., с включен ДДС.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, тъй като присъдените на процесуалния представител на ответника разноски за въззивната инстанция за адвокатски хонорар са неправилно изчислени и несъобразени с практиката на ВКС и СЕС. Твърди се, че производството пред апелативния съд е приключило в едно заседание, били са представени само три нови писмени доказателства и правния спор се е свел само до размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, поради което присъденото на ответното застрахователно дружество адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв. е прекомерно. По подробно изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното определение и допълнително намаляване на адвокатския хонорар на ответника.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД не е подало отговор по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Апелативен съд – Б. е бил сезиран с въззивна жалба, подадена от М. В. М. срещу решение № 1030/ 03.12.2024г. по гр. д. № 1922/2023г. на Окръжен съд – Бургас в частта му, с която е отхвърлен искът на М. М. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило на 21.06.2023г. пътно-транспортно произшествие, за разликата над сумата 24 000 лева до претендирания размер от 100 000 лева /частичен иск от 120 000 лева/. С въззивното решение обжалваният първоинстанционен акт е потвърден, като на ответното застрахователно дружество са присъдени 6 240 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за въззивното производство. За заплащане на възнаграждението от ответника е представен договор за правна защита и съдействие № 7191/24.03.2025г., с отразена платена в брой сума от 6240 лв., с ДДС. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил възражение за прекомерност.

С обжалваното определение, постановено по подадената от адв. К. молба за изменение на акта в частта за разноските от 04.03.2025г., АС – Бургас е приел, че искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност е частично основателно. Посочил е, че няма основание за съобразяване на възнаграждението с предвидените размери по Наредба №1/2004г. предвид задължителните указания по решение на СЕС по дело С-438/22. Въззивният съд е изтъкнал, че при определяне на възнаграждението е отчетена фактическата и правна сложност на делото, съобразено е, че е проведено едно съдебно заседание във въззивното производство, депозиран е и отговор на въззивната жалба, като са приети единствено три нови писмени доказателства относно здравословното състояние на въззивника. С оглед горното е приел, че адвокатското възнаграждение на ответника следва да се намали до размер от 4 200 лв., с включен ДДС.

ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, но е неоснователна. Обжалваното определение е постановено по реда на чл. 248 ГПК и е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно задължителните разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при преценка наличието или липсата на прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК / в приложимата редакция на същата/, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител действия и техния обем. Относно значимостта на фактическата и правна сложност на делото като критерий при преценка за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е формирана и практика на ВКС, намерила израз в определение №107/25.03.2021г. по ч. гр. д. №3467/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение №183/09.05.2016г. по ч. гр. д. №1460/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение №150/24.04.2020г. по ч. т. д. №2924/2019г. на ВКС, ТК, І т. о., определение №68/07.02.2020г. по ч. т. д. №508/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и много други.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват база за определяне на възнаграждението. В този смисъл е последователната практика на ВКС, формирана след решението на СЕС и намерила израз в определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г., ІІ т. о., определение № 1493 от 5.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 898/2024 г., II т. о., определение № 3217 от 2.12.2024 г. по ч. т. д. № 1323/2024 г, ІІ т. о. и др., която напълно се споделя от настоящия състав.

Като съобрази конкретните обстоятелства във връзка с осъществената процесуална защита пред въззивната инстанция, съдът намира, че приетото за дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 4200 лв., с включен ДДС, се явява справедливо и обосновано по размер. Възнаграждението е съобразено с процесуалните дейтвия, както и с фактическата и правна сложност на делото. Следва да се отбележи, че предмет на въззивното производство е не само размера на следващото се обезщетение, но въззивникът е оспорвал и наличието на съпричиняване, както и приетия процент. Предвид горното доводите на жалбоподателя, че спорът е бил само относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не могат да бъдат споделени. Обжалваемият материален интерес е значителен /възлиза на сумата от 76 000 лв./, поради което макар пред въззивния съд да е проведено едно съдебно заседание, и да са приети само писмени доказателства, не може да се направи извод за липса на фактическа и правна сложност. С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че определеният от въззивния съд при преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК намален размер на адвокатското възнаграждение на ответното дружество от 4 200 лв. с ДДС, която сума е 3 360 лв. без начислен ДДС, се явява съобразен с горепосочените критерии и не следва да бъде намаляван допълнително. Доводите на жалбоподателя относно размера на възнаграждението за първа инстанция не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като той не е упражнил правото си на жалба срещу първоинстанционния акт по чл. 248 ГПК и предмет на настоящия спор са само разноските за въззивната инстанция.

Предвид горното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 348/05.08.2025г., постановено по в. т.д. № 62/2025г. на Апелативен съд – Б., в частта му, с която e отхвърлено искането на М. В. М. по чл. 248 ГПК за изменение на решението по делото в частта на разноските чрез намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатско възнаграждение на ответника ЗД „Бул инс“ АД за въззивното производство под присъдения размер от 4 200 лв., с включен ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/