ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1273

Гр. София, 05.05. 2026г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.

ЧЛЕНОВЕ: М. Ж. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 1633 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С молба с вх. № 4582 от 06.03.2026г. ответникът по касационната жалба – „Б.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител – адв. К. И., претендира съдът да допълни и измени определението си № 477/17.02.2026г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта за разноските. Изтъква, че своевременно с отговора на жалбата е поискал присъждане на разноски, представил е списък по чл. 80 ГПК и е приложил доказателства за размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, възлизащо на сумата от 17 256,10 евро или 33 750 лева, но не са му присъдени. Предвид изложеното претендира присъждане на горепосочената сума.

Противната по молбата по чл. 248 ГПК страна – касаторът „Б.“ ЕАД я оспорва по съображения, изложени в отговор от 31.03.2026г. Заявява мотивирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С определение от 17.02.2026г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 229/28.04.2025г., постановено по в. т.д. № 848/2024г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част, като на страните не са присъдени разноски. Прието е, че ответникът по касационната жалба в подадения отговор е направил искане за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 33 750 лв., като към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 16.06.2020г., анекс към него от 28.05.2025г. за производството пред ВКС, както и фактура № 8574/01.08.2025г., с която е уговорено плащане по банков път на сумата от 33 750 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационна жалба по настоящото дело, с начислен ДДС, но не е установено реално заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени банкови документи за това.

С молбата по чл. 248 ГПК от 06.03.2026г. ответникът е представил извлечение за кредитен превод по системата Бисера от 06.08.2025г., както и отчет по сметка №69 на Адвокатското дружество „Д. и Л.“, от което е видно, че на 06.08.2025г. е постъпила сумата от 33 750 лв. С допълнителна молба ответникът е приложил и копие от списък на разноските по чл. 80 ГПК с вх. №14809. Видно от оригинала на списъка, същият е постъпил в деловодството на съда на 07.08.2025г. и към него има извлечение за банков превод, но не е бил приложен по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед установеното с приложените към списъка по чл. 80 ГПК документи е заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Предвид горното на ответника по касация следва да се присъдят разноски, като се разгледа възражението на противната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение.

Съгласно задължителните разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 / 2012г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при преценка наличието или липсата на прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК / в приложимата редакция на същата/, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител действия и техния обем. Относно значимостта на фактическата и правна сложност на делото като критерий при преценка за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е формирана и практика на ВКС, намерила израз в определение №107/25.03.2021г. по ч. гр. д. №3467/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение №183/09.05.2016г. по ч. гр. д. №1460/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение №150/24.04.2020г. по ч. т. д. №2924/2019г. на ВКС, ТК, І т. о., определение №68/07.02.2020г. по ч. т. д. №508/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и много други.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват база за определяне на възнаграждението. В този смисъл е последователната практика на ВКС, формирана след решението на СЕС и намерила израз в определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г., ІІ т. о., определение № 1493 от 5.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 898/2024 г., II т. о., определение № 3217 от 2.12.2024 г. по ч. т. д. № 1323/2024 г, ІІ т. о. и др., която напълно се споделя от настоящия състав.

Настоящият съдебен състав като прецени фактическата и правна сложност на производството, както и че действията по процесуална защита на страната се изразяват единствено в подаването на писмен отговор по касационната жалба, намира, че адвокатското възнаграждение на ответника в касационното производство следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размер на сумата от 7 500 евро, с включен ДДС. Горният размер се явява обоснован с оглед спорния материален интерес / над един милион лева по двете претенции/, но и предвид обема на извършените процесуални действия в касационното производство.

Предвид горното съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна. Определението по чл. 288 ГПК следва да се допълни, като на ответника по касация се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 7 500 евро.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 477 от 17.02.2026г. по т. д.№1633/2025г. на ВКС на РБ, ТК, І т. о., в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Б.“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място],[жк], [улица], да заплати на „Б.“ ЕАД ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], сумата от 7 500 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.