ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2437

гр.София, 11.05.2026г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 1073/2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Детска ясла №1 “Щастливо детство“, [населено място], чрез юрк.М., срещу решение № 1267/28.11.2025г. по гр. д.№ 1674/25г. по описа на Окръжен съд Варна, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, са уважени предявените срещу касатора от А. И. К. искове по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука от 05.05.2022г., съответно в размер от 5400 лева и от 50 000 лева, ведно със законната лихва от 07.07.2022г.

Касаторът иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете, съответно намаляване на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като се позовава на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпросите дали неспазването на основни житейски правила за безопасност на работното място има значение за приложението на чл. 201, ал. 1 КТ и как се преценява то при определяне степента на съпричиняване /въпроси от 1 до 4 вкл./; какво е значението на констатираните нарушения на правилата за безопасни и здравословни условия на труд от работника при преценката налице ли е груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ /въпрос № 5/ и следва ли да бъде взето предвид при определяне отговорността на работодателя по чл. 200 КТ обстоятелството, че работникът е претърпял вредите при изпълнение на работа, която не му е възложена като задължение по длъжностната характеристика или устно от работодателя /въпрос № 6/. Позовава се и на основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3то ГПК.

Насрещната страна по жалбата – ищцата А. И. К., чрез адв. Б. Б., възразява срещу допускането на касационен контрол и оспорва оплакванията по касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение..

Настоящият състав намира за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по следните съображения:

За да уважи исковете по чл. 200 КТ, въззивният съд е приел за установено при съобразяване със събраните доказателства /разпореждане №5104 03- 73/17.05.2022г. на ТП Варна на НОИ, медицинската документация и заключенията на СМЕ/, че настъпилата на 5.05.2022г. злополука с ищцата, при която тя е получила закрито счупване на гръбначен прешлен ТН 11, е трудова, а механизмът й е следният: за да измие прозорците в стаята за почивка на сградата на яслата, ищцата е достигнала перваза им, стъпвайки на детско столче, и при слизане, като е пропуснала да стъпи върху същото, е паднала на пода.

Като е изяснил понятието груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ съобразно цитирана съдебна практика, въззивният съд е приел, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал нарушение от страна на ищеца на конкретни правила и норми за безопасност на труда предвид липсата на разписани такива, съгласно които измиването на прозорците изисква използване на стълба, нито че пропускът да стъпи на детското столче при слизане от перваза на прозореца, който е непосредствената причина за падането, се дължи на неполагане от страна на ищцата на грижата, която би положил и най-небрежният човек.

Сумата 50 000 лева е определена за справедлив размер на търсеното обезщетение за неимуществени вреди при отчитане на установените от доказателствата по делото обстоятелства относно вида и характера на увреждането; интензитета и продължителността на търпените болки; хирургичните интервенции – две на брой; значителните затруднения при придвижване и битово обслужване за период от близо четири месеца; наличието на трайни остатъчни явления - оформена гърбица в гръдния отдел и ограничение в движенията в ставите на гръбначния стълб - с неблагоприятна прогноза.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Въпросите на касатора нямат претендираното значение за крайния изход на спора и съответно не могат да обосноват допускане на касационен контрол.

За да приеме, че злополуката е трудова, въззивният съд се е позовал на влязъл в сила административен акт –разпореждане №5104 03- 73/17.05.2022г. на ТП Варна на НОИ. Гражданският съд не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на това разпореждане, предвид изричната норма на чл. 17, ал. 2 ГПК, поради което и изтъкнатото в отговора на исковата молба и поддържано от ответника пред въззивния съд възражение, че почистването на прозорците на стаята за почивка е извън трудовите задължения на ищцата, които се ограничени само до почистване на прозорците на работните помещения в сградата, е ирелевантно за преценката трудова ли процесната злополука. Относимост към други релевантни за спора обстоятелства това възражение няма, противно на тезата на ответника, който изтъква „самоволното“ почистване на прозорците в стаята за почивка като съпричиняващо вредоносния резултат действие.

Въззивният съд не е приемал, че ищцата е нарушила конкретни правила за безопасни и здравословни условия на труд, тъй като съществуването на такива не е доказано от ответника. Като непосредствена причина за падането е определен пропускът по невнимание на ищцата да стъпи на детското столче при слизане от перваза на прозореца, където се е качила, за да го почисти. Изводът, че това невнимание не е проява на груба небрежност е направен в съответствие с разрешенията на многобройната и трайно установена съдебна практика на ВКС (решение № 186/01.02.2019г. по гр. д.№ 4922/2017г. на ІV ГО; решение № 144 /19.07.2019г. по гр. дело № 2413 /2018г. на ІІІ ГО ; решение № 58/20.04.2018г. по гр. д.№ 2037/2017г ІІІ ГО и посочените в него решения по чл. 290 ГПК; решение №187/29.10.2020г. по гр. д.№ 4559/2019г. на ІVГО; решение № 132/18.12.2020г. по гр. д.№ 4606/2019г., ІІІ ГО; решение № 307 от 21.04.2020г. на ВКС по гр. д. № 1974/2019 г., IV г. о.; решение № 523/07.08.2024г. по гр. дело № 103/2023г., ІV ГО, ВКС; решение № 607/22.10.2024г. по гр. д. № 509/24г., ІV ГО на ВКС и др.), според която: отговорността по чл. 200 КТ на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто или смърт на работника/служителя е обективна и може да се намали не при всеки принос за увреждането, за разлика от съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само когато приносът на работника/служителя е поради груба небрежност. Изводът за съпричиняване поради груба небрежност предпоставя установяване на механизма на увреждането, вкл. конкретното поведение на работника, което стои в каузална връзка с вредите, при доказателствена тежест на работодателя ответник. Когато е налице такова поведение (действие или бездействие) се преценява дали то изпълва хипотезата на груба небрежност, като се има предвид, че грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен от небрежността в гражданското право, както и че самонадеяността в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими. Заключението за допусната груба небрежност се прави при сравнение на конкретното съпричинително поведение на работника с абстрактния модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия и ако това сравнение показва, че поведението на работника е проява на липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, следва извод за съпричиняване при допусната груба небрежност. Едва когато такава е установена се поставя въпроса за намаляване отговорността на работодателя, за разрешаването на който от значение е виновното поведение на работодателя, на работника, тежестта и съотношението на причините, довели до увреждането при злополуката, като се следва принципа, че колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.

Следва да се изтъкне, че допустимо въведеното като предмет на делото възражение за съпричиняване /с отговора на исковата молба/ се основава не на пропуск на ищцата да стъпи на детското столче при слизане от перваза, а на твърдението, че е избрала неподходящо столче за ползване при почистването. С обжалваното решение е прието, че изборът на столче, вместо на стълба, е ирелевантен за злополуката, тъй като настъпването й не е по причина на ползването на конкретно съоръжение т. е. и валидно въведеното възражение за съпричиняване е намерено неоснователно.

Касационният контрол не е допустим и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3то ГПК. То изисква въззивното решение да страда от особено тежък порок (да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), установим от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв особено тежък порок касаторът не сочи, а очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната.

В заключение, няма основание за допускане на касационно обжалване. При този изход на спора, на ищцата се следват разноските за касационното производство, които са в размер на 2500 евро за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1267/28.11.2025г. по гр. д.№ 1674/25г. по описа на Окръжен съд Варна.

ОСЪЖДА Детска ясла № 1 „Щастливо детство“, [БУЛСТАТ], [населено място] да плати на А. И. К. ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2500 евро – разноски за адвокатско възнаграждение за представителство в настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: