ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2396

гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 970 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. В. К., представляван от адв. Л. Б., срещу въззивно решение № 1325/ 17.11.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 980/2025 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която като е потвърдено решение № 310/04.12.2024 г. по гр. д. № 186/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, е отхвърлен предявеният от касатора против Прокуратура на Р. Б. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над сумата 5 000 лв. до размера на 100 000 лв. – претендирано обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. 2 НК, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда по нохд № 96/2021 г. на Окръжен съд – Разград.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да обсъди всички конкретни за делото обстоятелства, включително продължителността на наказателното производство, здравословното състояние на увреденото лице и интензитета на преживените страдания, съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД; 2) допустимо ли е съдът да определи обезщетение за неимуществени вреди без да изложи ясни мотиви относно причините, поради които приема даден размер за справедлив, при наличие на доказателства за продължително наказателно преследване и сериозни последици за личността на увреденото лице; 3) налице ли е нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, когато съдът формално се позовава на ППВС № 4/1968 г., но не съобразява конкретните особености на случая и утвърдената практика на ВКС по сходни казуси по ЗОДОВ; 4) следва ли при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ съдът да отчита влошаването на предшестващи хронични заболявания, когато е налице причинно - следствена връзка с незаконното обвинение; 5) длъжен ли е въззивният съд, при потвърждаване на първоинстанционното решение относно размера на обезщетението, да изложи собствени мотиви, или е допустимо формално препращане към мотивите на първата инстанция; 6) представлява ли присъждането на явно занижено обезщетение при доказани тежки и продължителни неимуществени вреди основание за касационен контрол по приложението на чл. 52 ЗЗД; 7) следва ли съдът, при определяне на размера на неимуществените вреди, да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят конкретни вреди, като в мотивите към решението си да посочи тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията на ППВС № 4/1968 г.; 8) по какъв начин следва да се отразява на размера на обезщетението обстоятелството, че ищецът е осъждан, като се вземе предвид, че никога не е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“; 9) следва ли съдът да отчете при определяне на размера на обезщетението и времето от образуване на досъдебното производство, по което ищецът е разпитван, прилагал е доказателства, участвал е активно, до момента на привличането му като обвиняем; 10) следва ли при определяне на размера на обезщетението да се вземат предвид и икономическите условия в страната, така че обезщетението да отговаря на критерия „справедливост“ и ,,съизмеримост“. По тези въпроси жалбоподателят сочи практика на ВКС, на която според него въззивното решение противоречи. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Посочено е, че с присъда № 7/28.04.2022 г. по нохд № 96/2021 г. на Окръжен съд – Разград подсъдимият Л. К. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. 2 НК за това, че за времето от 17.05.2017 г. до 14.06.2017 г. в [населено място], в качеството си на съсобственик и представляващ „А. М. 2009“ АД - [населено място], е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери (254 367,56 лв.), като е потвърдил неистина в подадената справка - декларация по ЗДДС вх. № 17001155729/14.06.2017 г. (за м. май 2017 г.) и като не е издал счетоводни документи - протоколи за самоначисляване на ДДС по реда на чл. 117 ЗДДС, с които в срок от 15 дни от датата на възникване на данъчното събитие да си самоначисли ДДС за доставка на пшеница от „Войнов БГ“ ЕООД на обща стойност 1 271 837,82 лв. Оправдателната присъда е протестирана, но е потвърдена с решение № 30/ 08.03.2023 г. по внохд № 225/2022 г. на Апелативен съд – Варна. С решение № 282/19.07.2023 г. по н. д. № 357/2023 г. на ВКС въззивното решение е оставено в сила.

При формиране на преценката си за справедливия размер обезщетение за неимуществени вреди съдът е посочил, че наказателното преследване е продължило близо 6 години, като за този период спрямо ищеца е била взета лека мярка за неотклонение - „подписка“. За престъплението, за което е повдигнато обвинение, е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, т. е. - същото е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че безспорно за периода на процесното наказателно преследване К. е преживял стрес, притеснения, чувство на несигурност, социална изолация и др. Посочено е, че хроничните заболявания на ищеца (датиращи отпреди наказателното производство) и притесненията му във връзка с водения наказателен процес съвкупно са довели до появата на хронично неврологично психично разстройство. Същевременно, отчетено е съдебното минало на ищеца – многократно осъждан, със 17 осъдителни присъди и одобрени от съда споразумения, като значителна част от тях за еднотипни деяния – престъпления по чл. 227б, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Съобразено е също, че към момента на постановяване на оправдателната присъда, друго успоредно развивало се наказателно производство е завършило с одобрено от съда споразумение (нохд № 1107/2021 г. на СпНС), с което на К. е наложено наказание „пробация“ за срок от 3 години, с определени пробационни мерки, за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК - сговаряне с едно лице да върши в страната престъпления, с цел набавяне на имотна облага. В тази връзка е направен извод, че преживените от ищеца морални вреди през време на воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, не са резултат само на незаконното обвинение за това деяние. След като по едно и също време е имало наказателни производства, по които лицето е било привлечено като обвиняем, причинените му неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения. Изпитаните от ищеца притеснения, стрес, неудобства, безсъние и др., са във връзка с всички обвинения, като това обстоятелство е от значение за конкретния обем вреди, подлежащи на обезщетяване от ответника. Посочено е още, че наличието на влезли в сила осъдителни присъди за тежки умишлени престъпления, за които са определяни наказания „лишаване от свобода“, макар изтърпяването им да е отложено, следва да бъде отчетено при преценката за личността на ищеца, доколкото те налагат извод за по – нисък интензитет на усещането за накърнено лично достойнство, добро име и чувство за справедливост от процесното обвинение, в сравнение с лице, което никога не е било обект на успешно проведено наказателно преследване. Съобразени са и възрастта на лицето, семейното му положение, както и социално-икономическия стандарт на живот в страната за изследвания период. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, съдът е приел, че за конкретно установените по вид и интензитет морални вреди обезщетение в размер на сумата 5 000 лв. е справедливо и достатъчно да ги репарира, без да става източник на неоснователно обогатяване за ищеца.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Поставените от касатора въпроси, обобщени и уточнени от настоящия състав), касаят задължението на въззивния съд да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на всички факти и обстоятелства по делото, релевантни за конкретния случай, и как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Въпросите са релевантни, но въззивното решение не влиза в противоречие с установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя съобразно вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, обстоятелствата, които обичайно следва да се съобразят са данните за личността на увредения, начина му на живот, социалната среда, контактите, положението му в обществото, работата му; дали незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия и как наказателното преследване се е отразило върху възможностите му за професионално развитие. Отчита се общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. От значение е още дали по едно и също време лицето е било привлечено като обвиняем и по отношение на други престъпни деяния, тъй като причинените неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения. Вредите от едно от обвиненията са само част от общите немуществени увреждания, което дава отражение върху размера на конкретно дължимото парично обезщетение. Миналите осъждания, наложените и изтърпени наказания, паралелно висящите по същото време наказателни производства са релевантни обстоятелства, обуславящи невисока степен на засягане на съответните блага (чест, достойнство, добро име, авторитет и др.). От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към подобни случаи, икономическите показатели, стандарта на живот към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да е източник на обогатяване за пострадалия. В този смисъл, справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, а от процесуален аспект следва да се анализират и оценят в тяхната съвкупност всички относими обстоятелства и правнорелевантни факти.

Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Видно от съдържанието на обжалваното решение, като инстанция по съществото на материалноправния спор, съдът е изложил подробни и ясни мотиви относно наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спазено е задължението в мотивите на решението да се обсъдят всички доказателства относно правно релевантните факти и на тази база да се посочи кои факти се приемат за установени, кои за недоказани и защо. Обсъдени са и са анализирани кои претендирани от ищеца вреди са произтекли от незаконното обвинение (т. е. налице е причинна връзка с незаконно упражнената процесуална принуда) и в какъв размер е справедливо да се обезщетят; както и по отношение на кои вреди такава връзка не се установява и поради това не следва да се обезщетяват. Съобразени са миналите осъждания на ищеца, както и паралелно завършилото друго наказателно производство, в което лицето е признато за виновно в извършването на престъпление и му е наложено наказание. Предвид изложеното, не се констатира да е налице противоречие на обжалваното решение с приетото в задължителната съдебна практика (ППВС № 4/1968 г., т. 11 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. на ОСГК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК) и константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (в т. ч. и сочените от касатора). Несъгласието на страната с обсъждането и анализа на доказателствата, извършени от въззивния съд и постановения краен резултат, касаят правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, която не е предмет на проверка във фазата по чл. 288 ГПК.

Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – също не се установява. Изложението не съдържа надлежна аргументация за соченото основание, респ. за наличие на такъв тежък порок на решението, който да е установим пряко от съдържанието на мотивите. А след като и формулираните в изложението въпроси не обуславят селектирането на жалбата, то обжалваното решение не може да бъде оценено като очевидно неправилно.

Предвид всичко изложено не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1325/ 17.11.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 980/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, в обжалваната му част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.