Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Т. В. Членове:

М. Г. Ю. Р. при секретар

М. Ц. и с участието на прокурора

М. Т. изслуша докладваното от председателя

Т. В. по административно дело № 3253/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Бриди" ЕООД, гр. Пловдив, подадена чрез пълномощник, против решение № 863 от 23.01.2026 г. по адм. д. № 1743/ 2025 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу писмо рег. № МЗПРЧР-06-11-4400#19/ 14.04.2025г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" (ДБТ) - Пловдив към Агенция по заетостта (АЗ) като неоснователна. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Дружеството твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност относимите за спора факти и обстоятелства и не е съобразил, че лицето, с което е сключило трудовия договор по Проект "Младежка заетост+", е одобрено от административния орган, а то като работодател няма правомощия да извърши проверка за допустимостта на това лице в програмата. Поради това сочи, че не е неизправна страна по договора с Агенцията по заетостта и оспора извода на съда за допуснато неизпълнение на сключения договор. Възразява срещу мотива за целта на проекта, тъй като постановеният отказ не съдържа такова основание. Излага подробно съображенията си по същество относно характера на процедурата, задълженията на Агенцията по заетостта като бенефициер по проекта и правата и задълженията на дружеството, като поддържа становище за точно изпълнение на задълженията си по договора с агенцията за изпълнение на този проект. Иска отмяна на решението като неправилно и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административиня акт като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът директорът на Дирекция "Бюро по труда" - Пловдив, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е установил, че в изпълнение на Проект "Младежка заетост +", финансиран от Програма "Развитие на човешките ресурси", между Агенцията по заетостта и "Бриди" ЕООД е сключен договор № МЗПРЧР-06-11-4400#7/17.10.2024 г. за осигуряване на заетост по подадена от дружеството заявка № МЗПРЧР-06-11-4400. Съгласно договора възложителят АЗ предоставя на работодателя "Бриди" ЕООД средства от бюджета на проекта за всяко насочено и одобрено от възложителя безработно лице по условията на проекта, наето по трудово правоотношение по реда на Кодекса на труда за срока на заетостта, но не повече от 9 месеца, с конкретно определено трудово възнаграждение. Дружеството-работодател е сключило трудов договор № 014/18.10.2024 г. с М. И. Г. - лице, подало пред ДБТ - Пловдив заявление за участие в проекта, на длъжност "счетоводител оперативен". По молба от лицето със заповед № 10/ 20.01.2025 г. трудовият договор е прекратен, за което обстоятелство дружеството е уведомило директора на ДБТ - Пловдив, като е посочило, че няма да назначава други лица за останалия период от договора. Отправило е предложение сключения договор да бъде прекратен на основание чл. 10.2 от същия.

След извършена проверка от Агенция по заетостта е установено, че лицето М. Г. е било недопустимо за участие в проекта, тъй като вече е участвало по този проект за същата дейност при друг работодател за максималния срок на дейността. Поради това повторно включване в една и съща дейност при друг работодател в рамките на проект "Младежка заетост +" е недопустимо, с изключение на случаите за доработване на максималния срок на дейността.

Предвид направените констатации директорът на ДБТ-Пловдив е издал оспореното писмо рег. № МЗПРЧР-06-11-4400#19/ 14.04.2025 г., с което е посочена необходимостта "Бриди" ЕООД да възстанови изплатените му финансови средства за наетото лице М. Г. за периода на заетостта й по трудово правоотношение 21.10.2024 г. - 20.01.2025 г. в размер на 14 397 лв.

Административният съд - Пловдив е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта като бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма "Развитие на човешките ресурси 2021 - 2027" със своя заповед № РД-11-00-497/11.01.2024 г. е възложил на директорите на Дирекции "Бюро по труда" да сключват договори по Проект ВG05SFPR002-3.001-0001 „Младежка заетост+“ от името и за сметка на Агенцията по заетостта, да подписват допълнителни споразумения и приложения към тях и други документи, описани в Ръководството за изпълнение на проекта.

Съдът е приел, че актът е издаден в изискуема форма, съдържа фактически и правни основания. Приел е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният съд - Пловдив е обосновал извод за съответствие на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона. Според съда, при съвкупната преценка на набелязаната цел за "ефективното социално включване и устойчиво интегриране на младите хора", тази цел не е постигната от дружеството-работодател, тъй като то е сключило трудов договор с лице, което не отговаря на условията за допустимост по проекта. Установил е, че М. Г. вече е участвала в проекта за същата дейност при друг работодател за максималния срок на дейността, съгласно представени по делото писмени доказателства.

Съдът се е мотивирал и с условията по сключения между Агенцията по заетостта и дружеството договор - чл. 10 от Общите условия, Приложение № 1. Според чл. 10, т. 3, б. „е“ възложителят има право да развали договора чрез едностранно писмено уведомление, без да изплаща каквито и да било обезщетения в случай, че се установи, в резултат на невярно декларирани обстоятелства, представяне на документи с невярно съдържание и/или друга причина, че лицето от целевата група не отговаря на някое от изискванията за допустимост, съгласно условията на Програмата. Съдът е посочил, че оспореното писмо е издадено на основание неизпълнение на поетите задължения/цели по конкретния договор и правилно органът е отправил към дружеството искане за доброволно възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ по проект "Младежка заетост+" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Приел е също, че е налице разход във връзка с изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 ЗУСЕФСУ.

Така мотивиран, първоинстанционният съд е отхвърлил подадената от "Бриди" ЕООД жалба като неоснователна.

Решението е неправилно.

Първоинстанционинят съд е приел, че оспореното писмо на директора на Дирекция "Бюро по труда" - Пловдив е индивидуален административен акт и е проверил неговата законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК. Съдът е приел, че е доказана компетентността на издателя на акта, предвид представената заповед №РД-11-00-497/11.01.2024 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Съгласно посочената заповед, изпълнителният директор на Агенцията е възложил на директорите на Дирекции "Бюро по труда" да сключват договори по Проект ВG05SFPR002-3.001-0001 „Младежка заетост+“ от името и за сметка на Агенцията по заетостта, да подписват допълнителни споразумения и приложения към тях и други документи, описани в Ръководството за изпълнение на проекта. Заповедта е издадена на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 23 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта, в рамките на Приоритетна ос 3 "Насърчаване на младежката заетост", проект "Младежка заетост +" по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ВG05SFPR002-3.001, съгласно Програма "Развитие на човешките ресурси 2021 - 2027".

Според касационната инстанция от така описаните възложени правомощия не може да се направи извод, че директорът на Дирекция "Бюро по труда" - Пловдив разполага с правомощия да издава актове, с които да изисква възстановяване на неправомерно получени суми по сключения от възложителя и работодателя договор в изпълнение на проекта. От заповедта, а и от доказателствата по делото, не става ясно какви конкретни правомощия се включват в израза "и други документи, описани в Ръководството за изпълнение на проекта". По делото липсва посоченото Ръководство за изпълнение на проекта, както и утвърдени вътрешни правила за работата на Агенцията по заетостта като бенефициер по проекта. Не е представен и самият административен договор, сключен с ръководителя на УО по ОПРЧР. Липсата на тези доказателства възпрепятства съда да направи преценка дали действително постановеният отказ е издаден от компетентен орган. Компетентността не може да се установи и от представената по делото заповед № РД-11-00-365/ 09.01.2024 г. на изпълнителния директор на АЗ, с която са възложени правомощия на директора на Дирекция "Бюро по труда" - Пловдив.

Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил на главните за спора правни въпроси. Според чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Съдът в случая не е указал на ответника, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото, не сочи доказателства, а именно, че липсват доказателства за компетентността на издателя на акта: Ръководството за изпълнение на проекта и утвърдени вътрешни правила. Допуснатите от съда нарушения са съществени и налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същото подлежи на отмяна като неправилно, а делото следва да бъде върнато на Административен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ответника да представи необходимите доказателства за компетентността на издателя на акта, след което, евентуално, да извърши проверка за неговата законосъобразност на останалите, посочени в закона, основания.

С оглед изхода на делото по направеното от касатора искане за разноски следва да се произнесе Административен съд - Пловдив при новото разглеждане на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 863 от 23.01.2026 г., постановено по адм. д. № 1743/ 2025 г. на Административен съд - Пловдив, и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Т. В.

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ Ю. Р.