Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Б. Л. Членове:

В. П. П. Я. при секретар

М. Н. и с участието на прокурора

К. Ф. изслуша докладваното от председателя

Б. Л. по административно дело № 3310/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 4906 от 06.02.2026 г., постановено по адм. дело № 5401/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221424001552-091-001 от 04.11.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, потвърдена с Решение № 91/30.01.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София относно установения резултат по ЗДДС за д. п.м. 12.2022г., ведно със съответните лихви.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изложените от съда мотиви не са съобразени с доказателствената стойност на представената от ревизирания справка за отчетен оборот на касови апарати за 2022г. Намира, че необосновано е кредитирано заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, без същото да е обсъдено ведно с останалите събрани доказателства. Сочи, че при установеното от приходните органи несъответствие между декларираните приходи по справки-декларации по ЗДДС и регистрираните обороти на два броя ФУ в обекти на дружеството, разликата между посочените суми е точно определена. Същата възлиза на 90 957.42 лв. данъчна основа, върху която е начислен дължимият ДДС в размер на 18 191,49 лв. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА в атакуваната му част, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Т. Р. АД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София град е обосноваността и законосъобразността на РА № Р-22221424001552-091-001 от 04.11.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, потвърдена с Решение № 91/30.01.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София, с която на „Т. Р. АД е установено допълнително задължение за ДДС за д. п. м. 12.2022г. в размер на 18 191.49 лв., ведно с лихви за забава в размер на 4 326.45 лв.

За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА в тази му част, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

В хода на ревизията е установено, че „Т. Р. АД осъществява дейност по управление и отдаване под наем на недвижими имоти, покупка и продажба на недвижими имоти, хотелиерство и ресторантьорство, строителна дейност, мениджмънт на инвестиционни проекти, строителен надзор, инженерна дейност в строителството, търговско представителство и посредничество. През процесната 2022 г. дружеството стопанисва собствени апартаменти в хотелски комплекс „Т. Б. , находящи се в гр. С. В. както и два апартамента и магазин, находящи се в хотел „Планета“ в к. к. „Слънчев бряг“.

При извършена справка на оборотите за 2022г. от ФУ в обектите на дружеството, приходните органи са констатирали регистрирани приходи в общ размер от 1 028 844,70 лева с ДДС със ставки от 20 % и от 9 %. След проверка в ПП ФУ те са установили, че за 2022 година са регистрирани обороти на 2 броя ФУ в обекти на дружеството. От ФУ с peг. № 4423188 за обект - ресторант „Аморе" е отчетен оборот без ДДС в размер на 40 244,05 лева, а от ФУ с peг. № 4423179 за обект хотел „А. Б. - оборот без ДДС в размер на 817 126,53 лв. Съгласно ГДД по чл. 92 ЗКПО и ОПР за 2022 година декларираните от ревизирания приходи са в размер на 837 338,48 лева. Според СД за ДДС и дневници за продажби за 2022 година декларираните приходи са с обща данъчна основа е размер на 833 977.71 лева, като при данъчни ставки от 20 % с основа 96 909,80 лева е начислен ДДС – 19 381,96 лева, а при данъчна ставка 9 % - основа 737 067,91 лева и ДДС в размер на 66 336,12 лева. Осчетоводените приходи по оборотна ведомост (ОВ) за 2022 година по сметки от гр. 70 са в размер на 837 338,48 лева.

След съпоставка на горепосочените стойности, приходните органи са установили разминаване между регистрираните обороти от двете ФУ и декларираните, възлизащо на сумата от 109 148,91 лева с включен ДДС. Според ревизиращите, стойността на недекларираните данъчни основи без ДДС е в размер на 90 957,42 лв. В тази връзка те са изискали обяснения от дружеството, което е изпратило справка за отчетения оборот по касовите апарати за 2022 година. В същата оборотите от двата обекта са посочени общо като възлизащи на 771 017,58 лева, включващи общ оборот от ресторант с 9% ставка в размер на 42 471,87 лева, общ оборот с 20% ставка в размер на 3 881,09 лева и общ оборот от хотел в размер на 724 664,62 лева.

При тази релевантни факти и обстоятелства, приходните органи са приели, че приходите на дружеството за 2022г. възлизат общо на 924 935,13 лв. без ДДС, формирани от ДО по дневници за продажби и СД за ДДС в размер на 833 977,71 лева, към които следва да се прибави ДО на установената разлика в размер на 90 957,42 лева без ДДС.Тъй като тези приходи с ДО в размер на 90 957,42 лева и ДДС с данъчна ставка 20 % в размер на 18 191,49 лева не са декларирани в дневниците за продажби за 2022г., то на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС ревизиращите са начислили за данъчен период м. 12.2022 година допълнително дължим ДДС в размер на 18 191,49 лева., ведно със следващите се лихви за забава.

В хода на съдебното производство е проведена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), заключението по която е кредитирано от съда като обективно, неоспорено от страните и компетентно дадено. Според вещото лице, съпоставката на данните от ТД на НАП за обороти по двете ФУ със съкратените отчети от фискалната памет на ФУ и записванията по счетоводни регистри (с/ки), сочи към идентитет на отчетения оборот по С. Ф. устройства дневен оборот за периода. Този извод следва като се съобрази сторнирания оборот по Справка за регистрирани данни от Z задачи за ФУ за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., който следва да се редуцира от първоначално отчетения.

След обсъждане на събраните доказателства, първостепенният съд е приел, че не е налице твърдяното в РА разминаване между регистрираните обороти на двете ФУ с декларираните от дружеството приходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и СД за ДДС. Това заключение е обосновано с отговорите на експерта по ССчЕ, че в хода на ревизията не е взет предвид сторнираният оборот, за който са издадени сторно, които фигурират в справките на НАП. Според решаващия състав, след като липсват твърдения и доказателства на приходните органи, че условията за извършване на сторно операции не са били изпълнени, то неправомерен е изводът им за налично разминаване в данните, което е обусловило допълнителното начисляване на ДДС върху посочената данъчна основа.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно касаторът поддържа, че формираните от първостепенния съд правни изводи са обосновани с представената от ревизирания „справка за отчетения оборот по касов апарат за 2022 г.“, без да съобрази доказателствената тежест по чл. 56, ал. 2 ДОПК. Действително, тази справка представлява частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща материална сила относно своята вярност, но крайното заключение на решаващият състав не е мотивирано от него, а от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ.

Противно на разбирането на касатора, заключението по приетата ССчЕ е изготвено след подробен анализ на всички справки, предоставени на вещото лице от НАП под формата на заверени разпечатки от информационната му система. Сред тях са и Справка за регистрираните данни от Z задачи за 2022г., както и месечни такива за процесните ФУ, в които именно са включени отчетените от експерта „сторно обороти“, посочени в Таблица 13 и Таблица 14 към заключението. След като тези сторно операции, за които в ИС на НАП са налице конкретни данни, са игнорирани от приходните органи в хода на ревизионното производство, то забраната за влошаване на положението на оспорващия изключва възможността за пръв път в рамките на съдебния контрол да се оспорва и изследва основанието и документалната обоснованост на взетите сторно операции.

Несподелима е тезата, че първостепенният съд е приел безкритично изявленията на вещото лице, което при изслушването му допълнително е разяснило как е достигнало до отговора, че не е налице твърдяното от ревизиращите разминаване в стойността на отчетените приходи, както и е уточнило, че изследването на основанието и документалната обоснованост на взетите сторно операции не е в обхвата на поставените му задачи, а и на спора между страните. В тази връзка решаващият състав е съобразил разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-188/2006г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията на софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, която регламентира сторнирането на оборот от фискално устройство при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, наред с обстоятелството, че данните за осъществените сторно операции се получават в реално време от НАП. Именно поради това е приел и е кредитирал отговора на вещото лице, че при отчитане на всички параметри по предоставените от НАП справки, включително и за сторно операциите, не е налице твърдяната от ревизиращите разлика между регистрираните обороти от двете ФУ и декларираните от дружеството. Достигайки до този извод, обуславящ отмяна на оспорения РА в частта му за данъчен период м. 12.2022 г. АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство, възлизащи на сумата от 840 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4906 от 06.02.2026 г., постановено по адм. дело № 5401/2025 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА НАП да заплати на „Т. Р. АД, гр. София сумата от 840 евро, представляваща разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Б. Л.

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ П. Я.