РЕШЕНИЕ

№ 293

гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И. разгледа докладваното от съдия Г. Н. гражданско дело № 559 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 5538 от 01.12.2025 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 1035 от 17.10.2024 г. по в. гр. д.№ 3012/2023 г. на САС, г. о., ІV състав – на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Приложима ли е разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Закона за наследството, когато в нотариалното завещание завещателят е положил пръстов отпечатък по реда на чл. 579, ал. 2 ГПК?“.

Касаторът К. Д. М. чрез адвокат В. Х. и адвокат Е. Д. от САК, поддържа, че съставеното в негова полза от съпругата му завещание е действително, тъй като във връзка с изискването завещателят да подпише нотариалното завещание законът не прави разлика между ръкописен подпис и подпис чрез отпечатък от десния палец. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждането на разноски.

Ответницата по касация Л. Ф. Р., представлявана от адвокат С. И. от САК, поддържа, че въззивното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Счита, че разрешението на централния правен проблем е обусловено от преценката кой закон е общ и кой – специален. Определя като специално правилото на чл. 24, ал. 3 ЗН и счита, че то следва да се тълкува в смисъл, че винаги, когато не е положен саморъчен подпис, а отпечатък от който и да е пръст на завещателя, причината за това трябва да бъде удостоверена от нотариуса в нотариалното завещание. В случая такова удостоверяване отсъства, поради което и на основание чл. 42, б. „б“ ЗН завещанието, съставеното в полза на касатора, е нищожно. Претендира присъждането на разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното въззивно решение, след частична отмяна на Решение № 260857 от 20.06.2023 г. по гр. д.№ 1904/2021 г. на Софийски градски съд, І г. о., 12 състав, по иск с правно основание чл. 42, б. „б” ЗН вр. чл. 24, ал. 3 ЗН, предявен от Л. Ф. Р. срещу К. Д. М., е прогласено за нищожно извършено с нотариално завещание № 8, том І, рег.№ 20439, дело № 8 от 01.07.2015 г. по описа на нотариус, вписан в регистъра на НК с № 274 с район на действие СРС, завещателно разпореждане на Р. Е. М. в полза на К. Д. М.. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която СГС е отхвърлил иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН за унищожаване на завещателното разпореждане, извършено с посоченото нотариално завещание.

Въззивният съд е приел за установено, че ищцата Л. Ф. Р. е сестра на завещателката Р. Е. М.. Ответникът (сега – касатор) е съпруг на завещателката, която е била грамотна и е починала на 23.02.2016 г.

С нотариално завещание № 8, том I, рег.№ 20439, дело № 8/2015 г., изготвено на 01.07.2015 г., вписано в Службата по вписванията, Р. Е. М. е завещала „цялото си движимо и недвижимо имущество, движими вещи и парични суми, дружествени дялове, фирми”, които притежава към момента на смъртта си, на К. Д. М.. Нотариусът (в случая помощник-нотариус по заместване) е удостоверил, че е написал завещанието в присъствието на двама посочени свидетели, така, както му е продиктувано от завещателката, която след прочитането му заявила, че го одобрява и то изразява волята й, след което е посочено, че завещанието „се подписа от свидетелите и от нотариуса, а завещателят вместо подпис и изписване на три имена, постави отпечатък от палеца на дясната ръка“. След този текст е положен отпечатък от завещателя, подписали са се двамата свидетели, в чието присъствие е извършено завещанието, и накрая е положил подпис помощник–нотариусът по заместване.

В етапна епикриза, издадена от УБМБАЛ „С. И. Р. ЕАД за периода от 18.12.2014 г. до 18.06.2015 г., са удостоверени заболяванията, от които е страдала Р. М.. Съгласно епикризата, към 18.06.2015 г. пациентката не е в състояние да се самообслужва, нуждае се от непрекъснати грижи и чужда помощ при провеждане на хрониодиализното лечение.

Обсъдени са показанията на свид. К. (близък познат на двете сестри Р. и Л.), свид. З. (свидетел на извършване на завещанието) и свид. С. (лекар на завещателката). Прието е за установено, че към лятото на 2015 г. Р. М. е била адекватна, с разума си, но е имала двигателни проблеми с придвижването; до нотариуса била закарана с количка; тогава ръцете й треперели; нотариусът й предложил да сложи отпечатък; тя се съгласила.

Въззивният съд е приел, че при съставянето на оспореното нотариално завещание не е спазена нормата на чл. 24, ал. 3 ЗН, а именно не е отбелязано от нотариуса преди прочитане на завещанието изявление, направено от завещателката, за причината, поради която тя не може да се подпише. Съдът е приел, че нормата е специална по отношение на общата норма в ГПК – чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189 ГПК, като пропускът на нотариуса да отбележи такова изявление, дори и то да е било направено, води до нищожност на завещанието. Посочено е, че при невъзможност завещателят да се подпише, съобразно изявлението му, удостоверено от нотариуса, нотариалното завещание не се подписва, а отбелязването от нотариуса на това изявление замества подписа на завещателя. Въззивният съд е приел, че подписът дефинитивно представлява саморъчно изписване на името, а съгласно уредбата в чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189 ГПК, към която разпоредбите на чл. 24 ЗН не препращат, отпечатъкът от десен палец или друг пръст се полага „вместо подпис“, т. е. не представлява вид подпис. Намерил е за несподелима, като противоречаща на чл. 24 ЗН, тезата, че ако върху завещанието е поставен пръстов отпечатък, то е подписано и не се прилага чл. 24, ал. 3 ЗН. Приел е, че няма и легално основание приложението на нормата да се сведе само до хипотези на „изначално неграмотни“ лица. Съгласно обсъжданата норма, за да е спазена формата на завещанието, изготвено от нотариуса, е необходимо, дори да е положен отпечатък, да се посочи причината, преди прочита на завещанието, поради която завещателят не може да се подпише, като липсата на такова отбелязване води до нищожност на завещанието.

По изложените съображения въззивният съд е приел, че процесното завещание не съдържа подпис на завещателя, без да е указана причината, поради която завещателят не може да се подпише, поради което не е направено в изискуемата от чл. 24, ал. 2 вр. ал. 3 ЗН форма за действителност. То е нищожно като едностранна правна сделка, поради което и искът с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, е основателен на предявеното основание.

При това положение е прието за ирелевантно дали в случая полагането на отпечатък от десен палец от страна на завещателката сочи само на съответен двигателен дефицит и доказано ли е състояние на неспособност от нейна страна да завещава към момента на съставянето му (чл. 13 ЗН). Поради несбъдване на вътрешното процесуално условие за произнасяне по евентуалния иск, първоинстанционното решение е обезсилено в частта, в която СГС е отхвърлил иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН за унищожаване на завещателното разпореждане.

Настоящият състав на ВКС намира следното по значимия за спора правен въпрос:

При действието на отменения ГПК е формирана практика на ВКС – Решение № 719 от 25.07.2000 г. по гр. д.№ 1436/1999 г. на ВКС, II г. о., съгласно която, при преценка дали нотариалното завещание е подписано от завещателя при неграмотност или недъгавост, приема се, че законът не прави разлика в значението на ръкописния подпис и подписа чрез отпечатък от десния палец или от друг пръст, ако такъв няма; само в случай, че отпечатъкът е от друг пръст, трябва да се отбележи причината, поради която не е сложен от десния палец.

Това тълкуване е възприето и в практиката на ВКС, формирана при действието на настоящия ГПК (Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.). С Решение № 511 от 09.09.2025 г. по гр. д.№ 1896/2023 г. на ВКС, II г. о. са направени разяснения относно подлежащите на спазване изисквания при оформянето на нотариално завещание. В общите (тълкувателните) мотиви на решението е направено разграничение между действията и тяхната последователност, когато нотариалното завещание е оформено при условията на чл. 24, ал. 2 ЗН и когато това е извършено при условията на чл. 24, ал. 3 ЗН. Подчертано е, че при липсата на специална разпоредба за нотариалните актове за завещание досежно начина на полагане на подпис от завещателя при неграмотност или недъгавост, прилагат се общите разпоредби на чл. 579 вр. чл. 189 от действащия ГПК (идентични на чл. 475 вр. чл. 151 от отменения ГПК), отнасящи се за нотариалните актове. Специалното правило на чл. 24, ал. 3 ЗН е приложимо само при липса на подпис, като изявлението на завещателя (удостоверено от нотариуса) в този случай замества подписа. При общата хипотеза на чл. 24, ал. 2 ЗН е необходим подпис на завещателя, който може да бъде положен чрез отпечатък от десния му палец или друг пръст, защото законът не прави разлика в значението на ръкописния подпис и подписа чрез отпечатък от десен палец или друг пръст, като само в последния случай трябва да се отбележи причината, поради която отпечатъкът е от друг пръст, а не от десния палец. Приложното поле на разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗН се свежда до случаите, когато завещателят въобще не може да положи физически подпис - било ръкописен, било чрез отпечатък от пръст.

Настоящият състав на ВКС споделя така направеното тълкуване, което съответства на вложения от законодателя смисъл в разпоредбите на чл. 24, ал. 2 и ал. 3 ЗН и на изискванията за правна сигурност.

Съображенията за този извод са следните:

С полагането на подпис в нотариалното завещание завещателят потвърждава, че устно изразената воля е записана точно в акта и че всички действия, отразени в него, действително са извършени. Наличието на подпис прави възможно при оспорване да се извърши проверка за автентичността като предпоставка за валидността на акта.

Поставянето на подпис на завещателя се изисква с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗН. За разлика от това, разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗН не само не изисква, но във фактическия й състав е включено завещателят въобще да не положи физически подпис, да не остави никаква материална следа за участието си в процеса на съставяне на нотариалното завещание, като подписът му се замества от неговото изявление (за причината, поради която не може да подпише), удостоверено от нотариуса преди прочитането на завещанието. Преценявайки съотношението между двете разпоредби, настоящият състав приема, че по въпроса за формата на нотариалното завещание разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗН се явява общо правило, по отношение на което разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗН се явява специален закон.

Както ръкописният, така и подписът чрез отпечатък правят възможно идентифицирането на положилото ги лице, като при това (поради уникалността на дактилоскопните линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален) подписът чрез отпечатък от пръст на ръка представлява идентифициращ белег със значително по-висока степен на сигурност в сравнение с почерка и ръкописния подпис.

С развитието на уредбата на условията и реда за издаване на българските лични документи и създаването на документални, картотечни и автоматизирани информационни фондове, съдържащи биометрични данни (съобразявайки нормите на чл. 16, ал. 2 и ал. 6, чл. 17, ал. 2 и 3, чл. 65, ал. 1, т. 1 и § 1, т. 16 от Закона за българските лични документи), наличието на отпечатък в съставяните документи значително улеснява идентификацията и повишава степента на сигурност за авторството на съставените от гражданите документи. Ето защо приложното поле на този способ за идентификация не следва да се изключва или ограничава, до който резултат би се стигнало при разширяване на приложното поле на чл. 24, ал. 3 ЗН, доколкото (както бе изяснено по-горе) тази разпоредба позволява нотариалното завещание да бъде съставено без документът изобщо да носи оставена от завещателя материална следа с произтичащите от това рискове при последваща проверка на неговата валидност (за разлика от положението, когато е приложено правилото на чл. 24, ал. 2 ЗН).

С оглед естеството на завещанието като разпореждане по повод на смърт, присъствието на подпис в нотариалното завещание повишава степента на правна сигурност, поради което оправдано е в практиката правило да бъде прилагането на чл. 24, ал. 2 ЗН, а приложното поле на чл. 24, ал. 3 ЗН да бъде максимално ограничено, като в обсега му остават само случаите, при които завещателят страда от физически дефицит, който му пречи да постави отпечатък от какъвто и да е пръст на ръка.

Обичайно в практиката са възможни два водещи мотива за пристъпването към съставяне на нотариално, а не саморъчно завещание – първо, когато за завещателя е приоритет да получи съдействието на високо квалифициран специалист в сферата на наследственото право в лицето на съответния нотариус, както и (второ) по причина, че поради неграмотност или недъг завещателят не е в състояние да изпише и подпише саморъчно завещание. Да се приеме, че при наличие на неграмотност или недъг приложение следва да намери разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗН, би означавало в практиката да се наложи да доминират нотариални завещания, при които завещателят не оставя материална следа в документа, обективиращ последната му воля. Това е резултат, който е неприемлив както от гледна точка на защитата на интересите на намиращи се в неравностойно положение граждани (каквито се явяват неграмотните или инвалидизирани завещатели), а в още по-голяма степен – от гледна точка на защитата на интересите на оспорващите валидността на такова нотариално завещание субекти, които ще бъдат сериозно затруднени да оборят материалната доказателствена сила на направените от нотариуса удостоверявания.

Не без значение е и обстоятелството, че разпоредбите на чл. 24, ал. 2 и ал. 3 ЗН са тълкувани и прилагани в нотариалната практика и в практиката на съдилищата във възприемания от настоящия състав смисъл в течение на повече от четвърт век, доказателство за което са влезлите в сила въззивни решения, чието касационно обжалване не е допуснато с постановените по реда на чл. 288 ГПК Определение № 973 от 01.08.2011 г. по гр. д.№ 256/2011 г. на ВКС, III г. о. и Определение № 51 от 10.02.2020 г. по гр. д.№ 3314/2019 г. на ВКС, І г. о. Доколкото се касае за обществени отношения в областта на наследяването, чието естество изисква прилагането на консервативен подход и стремеж за запазване валидността на изявленията, направени по повод на смърт, за които не съществува възможност изявилото воля лице да съобрази евентуални бъдещи изменения в законодателството или в тълкуването на правните норми, действали към момента на обективирането на тази воля, следва да се утвърди досега прилаганото тълкуване.

Противно на поддържаното от ответницата по касация, цитираните от нея Решение № 322 от 02.11.2011 г. по гр. д.№ 1808/2010 г. на ВКС, III г. о. и Решение № 88 от 09.07.2018 г. по гр. д.№ 4176/2017 г. на ВКС, II г. о. съставляват неотносима за случая практика. В тях са обсъждани въпроси, касаещи друг, различен елемент от фактическия състав на формата на нотариалното завещание - изискването за устно изявяване на волята на завещателя. Такъв проблем не се поставя за разглеждане в случая. Ето защо от тези актове не могат да се извлекат никакви аргументи за друг отговор по значимия за настоящото дело правен въпрос. Тълкуване по конкретно обсъждания с настоящото решение правен въпрос не се съдържа и в Определение № 101 от 26.02.2019 г. по гр. д.№ 3043/2018 г. на ВКС, II г. о., като по-същественото за този акт (с оглед разясненията по т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк. д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК) е, че той по принцип не обективира обвързващо съдилищата тълкуване. Другите два акта - Решение № 109 от 14.02.1992 г. по гр. д.№ 1242/1991 г. на ВС, I г. о. и Решение № 205 от 07.12.2023 г. по гр. д.№ 4879/2022 г. на ВКС, II г. о., също са неотносима за случая практика, тъй като в тях са обсъждани проблеми, относими към валидността на саморъчни (формата на които по дефиниция не позволява друго, освен изцяло ръкописно изписване както на текста, така и на подписа), а не на нотариални завещания.

Текстът на регламентираното с чл. 24, ал. 2 ЗН общо правило относно формата на нотариалното завещание не съдържа нарочни указания по въпроса как следва да се подпише в нотариалното завещание завещател, който е неграмотен или страда от недъг (инвалидност, заболяване), създаващ пречка за него да положи ръкописен подпис. При отсъствието на такива указания се налага извод, че е налице непълнота в закона. Тази непълнота следва да бъде отстранена съобразно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА – като се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. Такива разпоредби в случая се явяват правилата за подписването на нотариалните актове, регламентирани с чл. 579, ал. 2 ГПК, чиято разпоредба обективира съответно препращане към чл. 189 от действащия ГПК (идентични на чл. 475, ал. 2 ГПК /отм./, съответно препращащ към чл. 151 от отменения ГПК).

По силата на тези разпоредби, когато завещателят е неграмотен или страда от недъг, който му пречи да положи ръкописен подпис, той се подписва в нотариалното завещание, като полага отпечатък от палеца на дясната си ръка. В този случай нотариусът не дължи да извърши допълнително отбелязване за причината, поради която е поставен такъв отпечатък – самото му наличие в документа презумира, че причината за това е неграмотност или недъгавост на завещателя.

Нотариусът дължи допълнително отбелязване само в случай, че за завещателя не е възможно да се подпише и чрез отпечатък от палеца на дясната ръка. В този случай нотариусът отбелязва каква е причината да не се постави отпечатък от десен палец, както и с кой друг пръст на ръка е сложен отпечатъкът. Извършването на това допълнително отбелязване е дължимо на основание чл. 579, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 189, ал. 1, изр. 2 ГПК (респ. – на основание чл. 475, ал. 2 ГПК /отм./ във връзка с чл. 151, ал. 1, изр. 2 от отменения ГПК), а не на основание чл. 24, ал. 3 ЗН.

Отбелязването, извършено на основание чл. 579, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 189, ал. 1, изр. 2 ГПК не разкрива сходство и следва ясно да се разграничава от заместващото подписа на завещателя негово изявление, удостоверено от нотариуса при условията на чл. 24, ал. 3 ЗН.

След като завещателят се подпише (по правило – ръкописно; при неграмотност или недъгавост – чрез отпечатък от десен палец на ръката, а при невъзможност за последното – с отпечатък от друг пръст на ръка, придружен от отбелязването по чл. 579, ал. 2 ГПК вр. чл. 189, ал. 1, изр. 2 ГПК), своите подписи полагат инструментарните свидетели (за които законът не допуска отклонение от изискването да се подпишат ръкописно) и накрая се подписва нотариусът, с което действията по оформяне на нотариално завещание при условията на чл. 24, ал. 2 ЗН приключват.

Така мотивиран и в обобщение на изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че на поставения въпрос следва да се отговори така:

По смисъла на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството завещанието се явява подписано от завещателя както когато е положен ръкописен подпис, така и когато е положен отпечатък от пръст на ръка. Поставянето на отпечатък от десния палец на завещателя презумира наличието на пречка за изписване на ръкописен подпис, проявена като неграмотност или недъгавост. Само когато завещанието е подписано с отпечатък от друг пръст на ръка, на основание чл. 579, ал. 2 ГПК вр. чл. 189, ал. 1, изр. 2 ГПК нотариусът трябва да отбележи кой е този пръст и каква е причината, поради която отпечатъкът не е от палеца на дясната ръка.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Закона за наследството не е приложима в случаите, когато в нотариалното завещание завещателят е положил пръстов отпечатък по реда на чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189 от действащия ГПК (а при действието на отменения ГПК – по реда на чл. 475, ал. 2 вр. чл. 151 ГПК /отм./).

По касационната жалба:

С оглед отговора на значимия за спора въпрос основателни се явяват оплакванията срещу законосъобразността на формираните с въззивното решение изводи по приложимото право.

Въззивният съд е направил обоснован фактически извод, че към датата на съставянето на процесното завещание здравословното състояние на грамотната завещателка Р. Е. М. е било значително влошено. Този извод се основава на удостоверените в етапната епикриза, издадена от УБМБАЛ „С. И. Р. ЕАД за периода от 18.12.2014 г. до 18.06.2015 г., заболявания, а именно: „диабетес мелитус I тип. Късен дегенеративен синдром. Диабетна ретино, невро и нефропатия. ХБ3 гр. V, периодична хемодиализа. Състояние след гъбичен перитонит. Състояние след перитонеална диализа. Анемия секундария. Хипертония артириалис симптоматика. Малнутриция. Ренална остеодистрофия. Хипотиреоидизъм след тиреодит на Х.. Дископатия на ниво L4-5, L5 - S1“. Обективният й статус е описан като на жена в увредено общо състояние; не е на собствен ход; невъзможно самообслужване; адекватна и контактна, ориентирана за време, място и собствена личност. Констатациите на медицинските специалисти категорично и безпротиворечиво се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели: посоченият от ищцовата страна С. К. (близък познат и на двете сестри Р. М. и Л. Р.), както и посочените от ответната страна И. З. (от 2015 г. полагала грижи за завещателката в периодите на отсъствие на постоянно ангажираната за целта жена, също и свидетел на извършването на завещанието) и И. С. (лекар-нефролог; завещателката била негова пациентка за провеждането на процедурите по диализа, считано от 2010-2011 г. до смъртта й). Конкретното състояние на Р. М. при оформянето на завещанието се установява от показанията на инструментарния свидетел И. З., съгласно които ръцете на завещателката треперили, „защото тя е слаба и трепери“; а решението да положи пръстов отпечатък вместо подпис е взето по съображения „да не се оспорва после, че не се е подписала добре на документа“. Показателно за степента на двигателен дефицит е описаното от свидетелката З., че Р. М. не просто не можела да ходи сама, нито да се движи сама с количката и се нуждаела от помощ, за да седне, но също се налагало да бъде държана ръката й, докато се нахрани. Подробно описание на състоянието й дава и свидетелят И. С., което кореспондира с епикризата и показанията на другите двама свидетели.

Така установените факти налагат извод, че презумираното състояние на недъгавост, представляващо основание завещанието да бъде подписано чрез полагането на отпечатък от десния палец на Р. Е. М., дори не се поставя под съмнение, а категорично се потвърждава от събраните по делото доказателства. Към 01.07.2015 г. за завещателката обективно е съществувал двигателен дефицит, попадащ в категорията „недъгавост“, който й е създал пречка да положи ръкописен подпис, идентифициращ я като автор на завещанието. В тази ситуация полагането на отпечатък от десния палец в документа не съставлява отказ от подписването му, а е равностойно на поставянето на параф и изписване на имената на завещателката. С това е удовлетворено изискването на чл. 24, ал. 2, изр. трето ЗН за подписване на завещанието от завещателя съобразно разпоредбите на чл. 579, ал. 2, хипотеза втора ГПК вр. чл. 189, ал. 1, изр. първо ГПК.

Обсъжданата от въззивния съд хипотеза на чл. 24, ал. 3 ЗН не намира приложение в случаи от вида на разгледания, поради което, като е основал решението си на тази норма, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Изложеното мотивира касационната инстанция да приеме, че искът с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне. Последното сбъдва вътрешното процесуално условие за разглеждане на евентуалния иск за унищожаване на завещанието на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН, по съществото на който произнасяне дължи въззивният съд съгласно чл. 293, ал. 3 вр. чл. 271, ал. 2 ГПК.

По разноските:

С оглед броя на обективно съединените искове и изхода от спора по главния иск, касаторът има право да получи половината от адвокатските възнаграждения - 700 лв. за защитата пред СГС и 1 000 лв. за защитата пред ВКС (не е доказано заплащането на адвокатско възнаграждение за защитата пред САС), пълният размер на таксата в производството по чл. 288 ГПК – 30 лв., както и половината от таксата за разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 ГПК – 100 лв., или общо 1 830 лв., които преизчислени съгласно ЗВЕРБ се равняват на 935,66 евро.

Относно отговорността за разноските по евентуално съединения иск ще следва да се произнесе новият състав на въззивния съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивно Решение № 1035 от 17.10.2024 г. по в. гр. д.№ 3012/2023 г. на Софийски апелативен съд, г. о., ІV състав, като

по предявения главен иск ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Ф. Р. (Л. Е. Ф.) срещу К. Д. М. иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 24, ал. 3 ЗН за прогласяване за нищожно на извършеното с нотариално завещание № 8, том І, рег.№ 20439, дело № 8 от 01.07.2015 г. по описа на нотариус, вписан в регистъра на НК с № * с район на действие СРС, завещателно разпореждане на Р. Е. М. в полза на К. Д. М..

ОСЪЖДА Л. Ф. Р. (Л. Е. Ф.), ЕГН [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. М., ЕГН [ЕГН] сумата 935,66 (деветстотин тридесет и пет евро и шестдесет и шест евроцента) евро, представляваща разноски за защитата по иска с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 24, ал. 3 ЗН.

ВРЪЩА делото за разглеждане от нов състав на въззивния съд, който да се произнесе по евентуалния иск за унищожаване на завещанието на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: