ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2576

София, 18.05.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 5239/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от Й. И. К., чрез адв. В. И., за допълване на постановеното по делото решение с искане да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА с оглед уважената част на иска по чл. 108 ЗС, както и да бъде изменено решението и се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за осъщественото представителство пред първоинстанционния и пред въззивния съд и се намали присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор от адв. Х. като пълномощник на ответниците И. И. К. и П. Г. К., в който е изразено становище за неоснователност на молбата.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който ищцата Й. И. К. е поискала да се признае за установено по отношение на ответниците И. И. К. и П. Г. К., че тя е титуляр на правото на ползване на спорния имот, като ответниците бъдат осъдени да й предадат владението върху имота.

С постановеното по делото решение е отхвърлен искът за признаване за установено, че ищцата Й. И. К. е титуляр на правото на ползване върху 1/2 ид. ч. от спорния апартамент и за предаване владението върху целия имот, като е потвърдено въззивното решение в частта му, с която е признато за установено, че ищцата е титуляр на правото на ползване върху останалата 1/2 ид. ч. от имота. Т.е. отхвърлен е изцяло искът по чл. 108 ЗС в осъдителната му част, а в установителната му част е уважен частично – за 1/2 ид. ч. от имота. При този изход от спора ищцата е осъдена да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото пред трите съдебни инстанции.

Молбата по чл. 248 ГПК се основа на твърдения, че искът по чл. 108 ЗС е частично уважен, поради което и ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски с оглед този изход от спора.

Молбата е неоснователна.

Направените по делото разноски се разпределят между страните съобразно изхода от спора / чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК/. В хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът също не носи отговорност за сторените от ищеца разноски по делото, независимо от уважаването на предявения против него иск, ако не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.

При съобразяване на конкретните данни по делото, се налага извод, че в случая са налице условията на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответниците не са предизвикали правния спор за правото на ползване върху 1/2 ид. ч. от имота, за която е уважен искът в установителната му част. С отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска, посочвайки, че оспорват твърдението на ищцата, че претендираното право на ползване е за целия имот. Излагат съображения, че с договора, предмет на нотариален акт № 52/1999г., не е възникнало право на ползване на ищцата за притежаваната към този момент от първия ответник 1/2 ид. ч. от имота, като към посочения момент ищцата е била собственик на другата 1/2 ид. ч. и е могла да запази право на ползване само върху нея. В същия смисъл са и твърденията им в подадените въззивна и касационна жалби. Т.е. спорът е за обема на притежаваното от ищцата вещно право на ползване – дали то е за 1/2 ид. ч. от имота или за целия имот, но не и за правото на ползване върху 1/2 ид. ч., за която искът е уважен. По делото липсват и данни ответниците да са оспорвали съдебно или извънсъдебно правото на ищцата да ползва имота, а спорът е за правото й да ползва самостоятелно целия имот. В този смисъл са и твърденията в исковата молба, където ищцата не въвежда доводи, че е лишена от достъп до имота и е напълно препятствана да го ползва, а твърденията й са, че занапред не желае съвместното ползване с ответниците да продължава и настоява ответниците да напуснат жилището, но те не зачитат правото й да ползва целия имот и отказват да го напуснат.

По горните съображения молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молбата на Й. И. К., подадена чрез адв. В. И., за допълване и за изменение на основание чл. 248 ГПК на решение № 457 от 16.07.2025г., постановено по гр. д. № 5239/2023г. на Върховния касационен съд, първо г. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: