ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2677

[населено място], 21.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на 21 май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: А. Ц.

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1104 по описа за 2026 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Български институт по метрология (БИМ) срещу онази част с характер на определение от Решение № 7465/08.12.2025 г. по в. гр. д. № 10738/2024 г. по описа на СГС, в която е отхвърлена молбата му за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, присъдени в полза на насрещната страна за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд, уважавайки възражението на БИМ по чл. 78, ал. 5 ГПК, погрешо редуцирал направените от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство от 3 300 лева само до 2 500 лева. Излагат се доводи, че и този размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото, на положения от адвоката труд и на легитимната цел на закона. Жалбоподателят моли атакуваното определение да бъде отменено, а разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение за въззивното производство да бъдат намалени до 306, 78 евро.

Ответникът по частната жалба М. И. Г. я оспорва.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и отговора, и като прецени данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима, а по същество – за неоснователна.

С Решение № 5218/11.08.2025 г. по в. гр. д. № 10738/2024 г. на СГС е потвърдено Решение № 14610/25.07.2024 г. по гр. д. № 58153/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 144 състав, с което БИМ е осъден да заплати на М. И. Г. на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 03.07.2023 г., както и сумата от 1771.60 лева -обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението. С въззивното решение, като е съобразил изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК съдът е присъдил в полза на ответника по въззивна жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева. Посочил е, че заплатеният от въззиваемата адвокатски хонорар от 3 300 лева е намален до този размер по искане на въззивника с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, осъществените от адвоката на ответника по въззивна жалба процесуални действия и необходимата правна квалификация за извършването им с оглед гарантиране на правото на страната на адвокатска защита и при съобразяване на задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022.

С подадена в срок молба въззивникът поискал изменение на решението в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на въззиваемата страна, претендирайки намаляването им до сумата от 600 лева, тъй като адвокатът на насрещната страна взел участие само в едно открито съдебно заседание и не бил изразявал становища по доказателствени искания, защото с такива въззивният съд не бил сезиран.

Приемайки, че липсват основания за редуциране на това възнаграждение под сумата от 2 500 лева, въззивният съд оставил молбата на БИМ по чл. 248 ГПК без уважение.

Обжалваното определение на въззивния съд е правилно.

Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след нея изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в последователната практика на ВКС, формирана след постановяването на решението на СЕС по дело С-438/2022, в която се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като ориентир, като при произнасяне по възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от съда от значение са фактическата и правна сложност на делото, предопределени от вида на спора и защитимия интерес, както и видът и количеството на извършената работа.

Настоящият състав счита, че отсъства основание за допълнително редуциране на разноските за адвокатско възнагражение на въззиваемата страна. Независимо, че делото не разкрива висока фактическа и правна сложност, предопределени от характера на спора относно материалното право на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, следва да бъде съобразен обемът на осъществената работа от пълномощника на въззиваемата страна в защита на интересите й– подаване на отговор въззивната жалба, в който е изразено мотивирано становище по оплакванията относно механизма на трудовата злополука и спора умишлено ли ищцата e причинила вредоносния резултат, какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди от злополуката и трябва ли то да бъде намалено поради проявена от работничката груба небрежност, и явяване в едно-единствено открито съдебно заседание пред втората инстанция.

По изложените съображения определението на СГС като правилно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА онази част с характер на определение от Решение № 7465/08.12.2025 г. по в. гр. д. № 10738/2024 г. по описа на СГС, в която е отхвърлена молбата на Български институт по метрология за изменение на постановеното по това дело въззивно решение в частта за разноските, присъдени в полза на насрещната страна за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.