ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2658
София, 21.05. 2026 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1162 по описа за 2026 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Л. П. ЕАД представлявано от изпълнителния директор К. П., чрез юрисконсулт М. Б., срещу въззивно решение № 1175 от 28.10.2025 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по в. гр. д. № 2648/2025 г.
Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна К. Г. Г., чрез адвокат Б. М., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. П. окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски районен съд, признал за незаконно уволнението на К. Г. Г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил същата на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да заплати на К. Г. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 13980,52 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което Г. заемала длъжността ”Инспектор контрол на качеството в сигурността“. Със заповед № 3/05.01.2024 г. на изпълнителния директор на “Л. П. ЕАД, тя е дисциплинарно уволнена поради извършване на системни нарушения: 1. при утвърден работен график за месец ноември 2023 г., не го спазвала, и по своя инициатива отишла на работа на 13.11.2023 г., 16.11.2023 г. и 20.11.2023 г., когато не е трябвало да бъде на работа по графика; 2. на 20.11.2023 г. извършила непозволено достъпване на профила на работник от ръчен багаж при Отдел „Сигурност“ в „Л. П. ЕАД, чрез който профил се извършвало компютърно базирано обучение на работниците от отдела, в резултат от което действие профилът на работника бил блокиран; 3. на 25.11.2023 г. извършила непозволен и без получено съгласие аудиозапис на разговори между работници от Отдел „Сигурност“, в хале за обработка на регистриран багаж. Поискани са обяснения от служителя и той е представил такива в срок. По отношение на явяването на служителя на работа в неработни спрямо него дни, съгласно утвърдения от работодателя график, съдът приел, че тези действия представляват изпълнение на трудовите задължения в повече, но не представляват действие, което да попада в която и да е хипотеза на нарушение на трудовата дисциплина. По отношение на това дали тези действия могат да се квалифицират като „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение“ съдът приел от една страна, че ищцата не е отсъствала от работа в дните, в които е трябвало да бъде на работа съобразно утвърдения график, а от друга страна – че във вътрешните актове на работодателя не се съдържа забрана за явяване на работа извън дните по утвърдения график, като наред с това, в случая поведението на служителят не е довело до неизпълнение на задължения на други или до затруднения в работата им. Съдът приел още, че в случая няма и системност, доколкото, от една страна няма нарушение, а от друга – системността предполага поне три нарушения, а в заповедта за уволнение освен посоченото по-горе като нарушение действие, са посочени само още две действия на ищцата. По отношение на блокирането от ищцата на профил на друг служител на служебния му компютър, съдът приел, че ищцата действително е опитала да влезе в служебния компютър на друг служител, но не е успяла, което е довело до блокиране на профила, но е прието, че съобразно т. 5.1.4 – 5.1.6 от раздел “Правомощия на инспектора“ от Летищната програма за контрол на качеството в областта на сигурността в гражданското въздухоплаване, тя е имала право да извършва проверки относно редовното провеждане от служителите на месечните им тренировки. Тя действително е трябвало да потърси съдействие от прекия ръководител на конкретните служители, които иска да провери, а не сама да опитва да отключва компютъра, но действието й не е било с цел да манипулира резултати или друго зловредно действие, а да се снабди с информация, необходима й за месечния й доклад за ноември 2023 г. Съдът обосновал извод, че допусната от нея грешка не може да се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина, като се има предвид и това, че профилът не е трайно увреден, а и той се ползва от служителя “само за компютърно-базирано обучение, но и за изпълнение на преките му служебни задължения“. По отношение на звукозаписа, който ищцата е направила на колегите си, съдът приел, че макар да е спорно доколко той може да служи като доказателство за извършени трудови нарушения, ищцата е има право да извършва звукозапис със записващо устройство, като това право произтича от т. 5.1.4 от летищната програма на работодателя, а наред с това е посочено и в т. 9 от длъжностната характеристика на ищцата – в случая е налице правомощие на инспектора и упражняването му не съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси, за които се твърди, че имат значението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: представлява ли явяването на работа извън утвърдения график нарушение на трудовата дисциплина, при наличие на писмена заповед на работодателя; съставлява ли неправомерният достъп до електронен профил на служител нарушение на трудовата дисциплина и годно ли е да обоснове дисциплинарно уволнение; има ли инспекторът по сигурност правомощие да извършва аудиозаписи на служители без знанието им при липса на нарочно разпореждане от работодателя; следва ли съдът да преценява тежестта на нарушенията изолирано или в тяхната съвкупност при дисциплинарно уволнение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че първите три въпроса касаят тълкуването на чл. 186 КТ – кое поведение на работника или служителя сочи на виновно неизпълнение на трудовите задължения. Самите въпроси, по начина, по който са формулирани се отнасят до преценка по съществото на спора, след анализ на относимите доказателства и установяване на релевантните по конкретното дело факти, въз основа на които да се основе и заключението по конкретния спор. Съдът служебно ги обобщи и уточни в следната редакция: кое поведение на работника или служителя сочи на дисциплинарно нарушение. Въпросът е включен в предмета на спора и от значение за постановения резултат.
Последният въпрос в изложението към касационната жалба е за начина, по който съдът установява доколко тежестта на уволнението обуславя налагане на дисциплинарно наказание, т. е. отнася се до тълкуването на чл. 190, ал. 2, вр. чл. 189, ал. 1 КТ. Той, преформулиран от настоящия състав по следния начин: как се установява дали наложеното наказание „дисциплинарното уволнение“ е съобразено с тежестта на нарушението, е също включен в предмета на спора и от значение за крайния резултат
Тълкуване на относимите правни норми, във връзка с така поставените въпроси, е дадено в редица решения на Върховния касационен съд, които са непротиворечиви, а това изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – напр. решение № 576 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 700/2010 г., IV г. о., решение № 102 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3687/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 81 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5838/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 246 от 18.01.2021 г. на ВКС по г. р. д. № 1156/2020 г., IV г. о., ГК по първия въпрос и решение № 242 от 16.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2025 г., III г. о., ГК, решение № 167/14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ВКС, IV г. о, решение № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о., ГК, и др., по втория въпрос. Няма твърдения, нито има основание да се приеме, че даденото разрешение в цитираната съдебна практика по тълкуването на чл. 186 и чл. 190, ал. 2, вр. чл. 189, ал. 1 КТ, следва да бъде изоставено или променено. В обжалваното въззивно решение въззивният съд се е произнесъл по уточнените по-горе два правни въпроса, в противоречие с практиката на ВКС, което сочи на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационната инстанция е в правото си да преквалифицира исканията, с които е сезирана и, доколкото знае своята практика (на съставите на ВКС), след като установи, че наличието на такава изключва поддържания довод за осъществена хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, да съобрази, че относимата в случая норма е тази по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1175 от 28.10.2025 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, по въззивно гр. д. № 2648/2025 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 183,86 евро, по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: