ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1450 [населено място], 26.05.2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 331/2026 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. В., чрез процесуален представител, срещу Решение № 300 от 02.12.2025 г. по в. т. д. № 327/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 123 от 18.03.2024 г. по т. д. № 120/ 2023 г. на Окръжен съд – Варна, като краен резултат са отхвърлени изцяло предявените от настоящата касаторка срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от загубата на сина й Й. Й. А., починал на 19.10.2018г. в резултат на ПТП, както и за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на застрахователната претенция - 03.02.2022 г., а също и за присъждане на законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането - 19.10.2018г. до датата на подаване на застрахователната претенция - 03.02.2022 г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяната и уважаване на предявените искови претенции в пълен размер, както и присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поставя следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. „Следва ли въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, последователност и цялост ?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните ?“;

3. „Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при проверката по чл. 269 ГПК, в рамките на оплакванията наведени от страната, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и отговори на всички доводи и възражения на страните ?“;

4. „При преценката дали лице, имащо качеството на свидетел, е способно да дава годни показания, както и обективно да възприема и възпроизвежда факти от действителността, съдът следва ли да съпостави и анализира заключението на вещото лице по приетата психиатрична експертиза заедно с всички останали ангажирани по делото доказателства, съотносими към състоянието на лицето за релевантния момент ?“;

5. „Кои са критериите, които следва да съобрази съдът при преценката относно това дали едно лице, имащо качество на свидетел, е способно да дава годни показания, както и обективно да възприема и възпроизвежда факти от действителността ?“

Допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обоснована с практика на ВКС, съответно цитирана.

Ответникът ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касаторката основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ответника – С. И. С. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до извода за неоснователност на предявените от ищцата Г. Д. В. искови претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, Апелативен съд – Варна е намерил за безспорно установено, включително и от представените по делото доказателства, че при настъпило на 19.10.2018г. ПТП синът на ищцата – Й. Й. А., който е бил на 15 г. към този момент, возейки се в автомобил, управляван от делинквента С. И. С., починал на място. Към датата на ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното застрахователно дружество ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД. Ищцата е предявила застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по която застрахователят отказал плащане. С влязла в сила и обвързваща гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК присъда № 73 от 20.12.2022 г., постановена по НОХД № 1381/ 2022 г. на Окръжен съд - Варна, е прието за установено, че на 19.10.2018 г. С. И. С., при управлението на лек автомобил с марка „Рено“, нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като в резултат на това по непредпазливост причинил смъртта на Й. Й. А. (син на ищцата) и средни телесни повреди на М. Г. Х., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 и, вр. чл. 54 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода. Наред с това, със споразумение по НОХД № 1939/2021г. на Районен съд - Варна, делинквентът С. И. С. се е признал за виновен за извършено от него престъпление по чл. 346, ал. 2. т. 1, пр. 1 и 2, т. 2, пр. 3 и т. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК /противозаконно отнемане на чуждо превозно средство с намерение да го ползва/.

За основателно решаващият съд е приел поддържаното и във въззивната жалба правоизключващо възражение на застрахователя, свързано с обстоятелството, че сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил не покрива отговорността на водача С. за нанесените при управлението му вреди на трети лица в хипотезата на чл. 493, ал. 3 КЗ, според която разпоредба дори да е налице покрит застрахователен риск по застрахователното правоотношение, застрахователят може да откаже правомерно изплащане на обезщетение при доказване, че пострадалото лице доброволно се е качило в превозното средство и е знаело, че владението върху него е отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 46 от НК. В тази връзка съставът на Апелативен съд – Варна след подробно обсъждане показанията на допуснатия до разпит във въззивното производство свидетел М. Х., който е бил в компанията на делинквента и пострадалия в часовете преди инцидента, а впоследствие се е возил в самокатастрофиралия лек автомобил, е приел, че синът на ищцата доброволно се е качил в чужд автомобил - искали само да се разходят, като след това имали намерение да върнат автомобила в чуждия двор, откъдето го взели; запалили колата и видели, че има гориво, въпреки че преди това Й. А. носел туба с бензин, която впоследствие изсипали в резервоара; след потеглянето, през същата вечер настъпил инцидента.

Във връзка със заявено от ищцовата страна оспорване способността на М. Х. да дава достоверни показания е допусната съдебно-психиатрична експертиза, заключението на която е обсъдено подробно от въззивния съд. Въз основа на същото е прието за установено, че макар и да страда от шизофрения, свидетелят няма паметови нарушения и може да дава годни свидетелски показания, определени в случая от съда като много подробни, точни, коректни и достоверно предаващи информацията за събитието и интеракциите, които са вървели между двете пострадали момчета. Акцентирано е, че дадените от свидетеля показания кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, поради което, според съда, липсва основание да бъдат игнорирани като правна стойност.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, Апелативен съд – Варна е приел за доказани предпоставките на чл. 493, ал. 2 т. 1 б.„а“ и ал. 3 КЗ, вследствие на което е намерил за основателен отказа на застрахователя да покрие отговорността на водача за причинените на майката на загиналия вследствие на деликта Й. А. неимуществени вреди. Посочено е, че застрахователят е провел пълно и главно доказване и на двете кумулативно дадени предпоставки – че пострадалият доброволно се е качил в МПС и е знаел, че владението върху него е отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от НК. За безспорно е посочено обстоятелството, че трите лица, участници в произшествието, са се качили доброволно в лекия автомобил. Относно второто условие е изложено, че от събраните категорични данни във въззивното производство става ясно, че автомобилът е бил противозаконно отнет без разрешението или знанието на неговия собственик; свидетелят М. Х., делинквентът С. С. и пострадалият Й. А. са били заедно при противозаконното отнемане на лекия автомобил от двора на чужда къща, като пострадалото лице не просто е възприело влизането в чуждия двор, където се е намирал автомобилът, а е и способствало отнемането му (повдигайки мрежата на двора), осъществило е действия по привеждане в ход на автомобила (чрез бутане до запалване на двигателя) и дори предварително е носело туба с бензин поради липсата на гориво в автомобила.

В зависимост от приетата основателност на правоизключващото отговорността на застрахователя възражение, Апелативен съд – Варна е постановил обжалвания резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Въпроси №№ 1,2,3 и 4 са процесуалноправни и касаят правомощията на въззивната инстанция, подробно разяснени в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, включително и цитираните от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Атакуваното решение е постановено в съответствие с посочената практика. Въззивният съд подробно е обсъдил и извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Видно от обосновката им, въпросите са насочени към правилността на направената от съда преценката да кредитира показанията на свидетеля М. Х. и обективират несъгласието на страната с направения в тази връзка извод, че лицето е способно да дава годни показания и да възпроизвежда обективно възприети факти във връзка с процесното произшествие. Следователно, въпросите не изхождат от пропуск на съда в поставения контекст, а са насочени към обосноваността на изводите, до които е достигнал, която е извън предмета на преценка във фазата по селектиране на касационната жалба съгласно задължителните указания на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи, че съставът на Апелативен съд – Варна е изложил подробни съображения, с които е обосновавал решението си да цени показанията на свидетеля Х.. Същото е мотивирано с придобитите от съдебния състав непосредствени впечатления от интелектуалното и психо-емоционално състояние на свидетеля, след преценката на които е направен изводът, че се касае за напълно адекватно реагиращ на въпросите човек, дал конкретни, ясни, последователни и логични показания. Наред с това е констатирано, че придобитите от съда впечатления напълно съвпадат с експертното заключение, според което свидетелят Х. е способен да дава годни показания по случая. Соченият в касационната жалба пропуск на съда да обсъди медицински документи във връзка с установените психиатрично заболяване на свидетеля и прием на наркотични вещества, за което е провел лечение, не съответства на мотивите към решението, видно от които съдът е приел, че психиатричната експертиза е изготвена след изключително подробно запознаване с цялата медицинска документация за лицето от момента на ПТП-то до момента на даденото в съдебно заседание становище по експертизата. Съществена част от съображенията, с които са обосновани въпросите, изхождат от несъгласието на страната с изводите на вещото лице, заключението на което обаче не е оспорено. С оглед на това, въпросите не са годни да предпоставят касационна проверка на решението.

Последният пети въпрос няма характеристиката на правен съгласно указанията на цитираното тълкувателно решение. Същият е общо формулиран, съдът не е излагал мотиви досежно посочените във въпроса критерии, което е достатъчно да препятства искания достъп до касационно обжалване.

С оглед изхода от спора касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 300 от 02.12. 2025 г. по в. т. д. № 327/2024 г. на Апелативен съд – Варна.

ОСЪЖДА Г. Д. В., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.