Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

И. Д. Членове:

С. В. С. Р. при секретар

И. И. и с участието на прокурора

Н. С. изслуша докладваното от председателя

И. Д. по административно дело № 3797/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Велинград против решение № 632 от 13.02.2026 г., постановено по адм. д. № 358/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му.

Ответникът – А. П. Т., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отменя заповед № 396/13.03.2025 г. на кмета на община Велинград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1 , т. 8 ЗУТ, е наредено на А. П. Т. да премахне незаконен строеж „Ограда на уличната регулационна линия ул. „Ц. С. с плътна част над 0.60 м. и на част по западна регулационна линия за ПИ с идентификатор 10450.502.3604 по КККР на гр. Велинград". С решението община Велинград е осъдена да заплати направените по делото разноски.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при неспазване на предписаната от закона форма и в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Приема, че в конкретния случай не е изяснено дали за изграждането на процесната ограда е необходимо издаване на разрешение за строеж, като не дава вяра на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което височината на плътната част на оградата е от 1.00 м. измерена от нивото на бордюра (при неизграден тротоар) и прави извод, че в тази част заключението се основава на бъдещо несигурно събитие. Излага съображения, че точно и прецизно измерване е възможно да се направи едва след изграждането на тротоарната част, от която да се замери височината на изградената плътна част от оградата и чак след това да се правят изводи дали същата е с височина над 0,60 м, за което строителство се изисква разрешение за строеж. Приема, че разпоредения за премахване строеж не е индивидуализиран и липсва яснота коя част от него следва да бъде премахната. По тези съображения съдът прави заключение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид факта, че процесния строеж е шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. При постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От представените по делото, с административната преписка и неоспорени от Т., доказателства е видно, че от компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на адресата на заповедта, която депозира възражения, които са обсъдени от административния орган и са приети за неоснователни. Констатациите в акта не са оборени в съдебното производство.

Неправилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като разпоредения за премахване строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен. В заповедта изрично е посочено „Конкретизираме, че трябва да се премахне само масивната плътна част, която надвишава 0.60 м., установено е с констативен акт № 1/31.01.2025 г., че масивната плътна част е с височина от 0, 90 м. до 1.10 м., измерено от кота терен“, което разпореждане е подчертано. Посоченото в заповедта, че над плътната част между колоните са монтирани метални пана, входна врата и метална порта, описват строежа като цяло, но разпореждането каква част от него следва да се премахне е ясно и недвусмислено. Процесният строеж е индивидуализиран относно вида, предназначението, местоположението му и параметрите на извършването му. Направено е геодезическо заснемане на ПИ 10450.502.3604 от лицензиран геодезист по възлагане на О. В. на разположението на оградата и засягането на уличната регулация. Ето защо изводът на съда, че строежът не е индивидуализиран е незаконосъобразен и необоснован. С посоченото в заповедта описание на строежа е спазен и принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, а именно в случая административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като оспорената заповед и нейното изпълнение не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден, като е разпоредено премахването на тази част от строежа, за която се изисква издаване на разрешение за строеж, което липсва.

Незаконосъобрезен и необоснован е и изводът на съда, че за процесната ограда не е ясно дали следва да се издава разрешение за строеж от главния архитект на общината. По делото, както от представените с административната преписка документи, така и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че плътната част на оградата е от 0.90 м. до 1.10 м. като към лицето на имота е с дължина 14.20 м., а по границата със съседния ПИ с № 3605 е с дължина 5.10 м. Съгласно правилото на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ без разрешение за строеж могат да се изграждат единствено леки прозирни (ажурни) огради и плътни огради с височина на плътната част до 0.60 м., а правилото на чл. 48, ал. 7 ЗУТ регламентира, че максималната допустима височина на плътната част на ограда към улица е до 0.60 м., което в случая е нарушено. Бъдещото изграждане на тротоар е ирелевантно за случая, тъй като направеното от вещото лице измерване се покрива с посочените в заповедта данни и замерването е извършено към настоящия момент, като в съдебно заседание по делото, проведено на 21.10.2025 г., вещото лице изрично заявява, че изграждането и оформянето на тротоар в бъдеще не може да доведе промени в измерването, тъй като при измерването от вещото лице е взето предвид нивото на бордюра, а не на почвата пред имота. Изложените от съда изводи за активиране на свлачище и промяна на нивото на терена са също ирелевантни за случая, тъй като не се твърди, че оградата има характеристика на подпорна стена. Следователно в случая е налице строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ, реализиран е без разрешение за строеж, поради което е незаконен и подлежи на премахване. Законосъобразен е изводът на съда, че строежът не е търпим. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че разпоредения за премахване строеж е изпълнен през 2022 г., поради което за него са неприложими разпоредбите на 16 ДР ЗУТ и 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ.

С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 632 от 13.02.2026 г., постановено по адм. д. № 358/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. П. Т. против заповед № 396/13.03.2025 г. издадена от кмета на община Велинград.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ И. Д.

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ С. Р.