ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2776

гр. София, 27.05.2026 год.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Втори състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като разгледа докладваното от съдия Р. Б. гр. дело № 486 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на И. С. И., чрез процесуалния й представител, с искане за изменение на постановеното по делото определение № 808 от 20.02.2026 г. в частта за разноските.

Релевирани са доводи, че присъдените с определението на насрещната страна Й. Т. разноски за прекомерни, за което е направено изрично възражение и с представения от нея списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по молбата – Й. Т., в законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК е подал отговор, навеждайки възражения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните и доводите на страните, намира следното:

С постановено по настоящото дело определение от 20.02.2026 г. по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 369 от 29.10.2024 г. по в. гр. д. № 624/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в обжалваната му осъдителна част по иска по чл. 45 ЗЗД за сумата от 2 000 лева.

След постановяване на определението по чл. 288 ГПК касационният жалбоподател И. И. е подала молба по чл. 248 ГПК с искане за неговото изменение в частта за разноските. Искането е направено в едномесечния срок от постановяване на определението, предвид неговата необжалваемост, поради което то се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения.

Претенцията за разноски, която е обусловена от разрешаването на повдигнатия спор, няма самостоятелен характер и по нея съдът не дължи служебно произнасяне, а се произнася само след като бъде сезиран. След сезиране от страната съдът се произнася и по искане по чл. 248 ГПК за допълване или изменение на постановеното определение в частта за разноските.

Настоящото производство е образувано по подадена касационната жалба от И. И. против решение № 369 от 29.10.2024 г. по в. гр. д. № 624/2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Районен съд – Пазарджик е осъдена да заплати на Й. Т. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от отправени обида и клеветнически твърдения на 01.08.2022 г., заедно със законната лихва.

По така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответника Й. Т., чрез процесуалния му представител, с изложени в него съображения по наведените в жалбата доводи, обосноваващи поддържаните основания за допускане на решението на касационно обжалване, респ. основанията за неправилността му. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 09.01.2025 г., сключен между ответника по касационната жалба и адвоката за осъществяване на защитата в производството по касационната жалба и с който е уговорено възнаграждение от 1000 лева. Плащането на последното на адвоката е удостоверено в същия договор, имащо характер на разписка.

Въззивното решение в обжалваната част не е допуснато до касационно обжалване.

При този изход и своевременно направеното от ответника по касационната жалба Й. Т. искане, касационният съд му е присъдил сумата от 1000 лева, равняваща се на 511.29 евро, представляваща направените по производството разноски за адвокатско възнаграждение. За същите насрещната страна е направила своевременно възражение за тяхната прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, изложени както в настоящото искане по чл. 248 ГПК, така и с представения списък по чл. 80 ГПК от 19.12.2024 г.

Материалноправната отговорност за разноските по производството е деликтна по своя характер и безвиновна. Тя не обхваща всички вреди, а само тези за разноските, направени от насрещната страна по производството, включващи и възнаграждение за един адвокат – арг. от чл. 78 ГПК.

Основният критерий, съгласно задължителните разрешения, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя, респ. намалява размера на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 ГПК – действителната правна и фактическа сложност на делото, съотнесена към цената на предоставената по него адвокатска защита. Прекомерност е налице тогава, когато се установи несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, което въззивният съд е съобразил, и константната практика на ВКС, формирана по неговото приложение (определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на ВКС, I т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. дело № 961/2023 г. на ВКС, I т. о, и други), при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не обвързват съда. От значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

Присъденото възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано.

В случая материалният интерес в касационното производство, определен въз основа на размера на присъденото с въззивното решение в обжалваната осъдителна част обезщетение, възлиза на 2000 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (с настоящо наименование Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, наричана Наредбата), в редакцията, актуална към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие (09.01.2025 г.) - ДВ, бр. 88 от 2022 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, минималният размер на възнагражденията при интерес от 1000 до 10 000 лева е 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева, т. е. в случая минималният размер на възнаграждението на адвоката е в размер на 500 лева.

Предприетото от процесуалния представител на ответника по касационната жалба процесуално поведение се изразява в подаване на обоснован отговор на касационната жалба, съдържащ доводи не само по основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, но и аргументирани съображения за неоснователност на касационните основания във връзка с предявения по чл. 45 ЗЗД иск за защита на лично нематериално право, гарантиращо неприкосновеността на личността и нейното добро име. При тези данни и съобразявайки стойността на защитимия интерес, вида на търсената искова защита, ориентировъчния размер по Наредбата и обема на защита, уговореното адвокатско възнаграждение от 1000 лева е разумно и пропорционално на предприетата и предоставена на страната защита, а възражението на молителя (жалбоподател) по чл. 78, ал. 5 ГПК – неоснователно.

Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 02.03.2026 г. на И. С. И. с искане по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 808 от 20.02.2026 г. по гр. дело № 486/2025 г. на ВКС, ГК, II г. о., в частта за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.