ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1466

[населено място], 27.05.2026 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: А. Н.

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 2423 по описа за две хиляди двадесет и пета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частни жалба на всяка от страните против определение № 1093/22.04.2025г. по гр. д.№ 1238/2024г. на Софийски апелативен съд, както следва:

„Мидера“ ЕООД, чрез управителя М. М., обжалва определението в частта му, с която частично е уважена молбата на И. И. / с предходна фамилия М. /, за допълване на въззивното решение, по реда на чл. 248 ГПК, с възмездяване на разноски за въззивна инстанция, като са присъдени 573, 62 лева – припадаща се, на защитения във въззивна инстанция материален интерес на страната, част от заплатена държавна такса в общ размер от 928,65 лева. Жалбоподателят намира, че понесените разноски следва да останат за всяка от страните, както са били направени, като се отчете, че насрещните искове на И. И. са отхвърлени, а същите са били и обезпечени, при понесени от „Мидера„ ЕООД разноски и по оспорване на молбата за обезпечението им.

Ответната страна - И. И. - оспорва частната жалба на „Мидера„ ЕООД. Позовава се на обстоятелството, че не тя е дала повод за завеждане на делото и от значение е отхвърлянето на предявените срещу нея искове. Останалите доводи в отговора са относими към собствената й частна жалба срещу определение № 1093/22.04.2025г. по гр. д. № 1238/2024 г. на Софийски апелативен съд.

И. И. / с предходна фамилия М. / обжалва определението в частта му, с която въззивният съд е оставил без уважение молбата й по чл. 248 ГПК, за допълване на въззивното решение по делото, с присъждане на остатъка от всички претендирани разноски за въззивното производство, които, съгласно списъка за разноски, са: 1500 лева платено адвокатско възнаграждение, 928,65 лева – платени държавни такси и 40 лева – депозит за призоваване на свидетел. Въведени са, обаче, доводи единствено по отношение невъзмезденото адвокатско възнаграждение, което страната намира за договорено в разумен и справедлив размер, спрямо положения труд и фактическата и правна сложност на делото. Относими към отказа за възмездяването му мотиви страната по начало не открива в атакуваното определение. Позовава се на размерите по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / със сегашно наименование Наредба за възнаграждения за адвокатска работа /, вкл. на приложимост на чл. 7, ал. 9 от същата.

Ответната страна - „Мидера„ ЕООД - оспорва частната жалба, като я намира нередовна, поради липса на изложение на основания за допускане на касационното обжалване. Оспорва в евентуалност и основателността й, като счита правилно разрешението на въззивния съд - понесените разноски да останат за сметка на всяка от страните. Оспорва приложимостта на чл. 7 , ал. 9 от Наредбата, тъй като са проведени само 3 заседания, в едно от които не е даван ход на делото, нито страните са се споразумели за допълнително възнаграждение за всяко отделно явяване в открито съдебно заседание. Отрича фактическа и правна сложност на спора. Позовава се на неприложимост на Наредбата, с оглед задължителните за националните съдилища постановки в решение на СЕС по дело С-438/22 г. .

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване - по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, съгласно приетото в т. 24 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - въззивен акт, поради което изложение на основания за допускане на касационното обжалване не е изискуемо по никоя от частните жалби.

За да се произнесе по същите, настоящият състав съобрази следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на И. И. против първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Мидера„ ЕООД против същата / с предходна фамилия М. / главен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за сума в размер на 28 681,62 лева, както и в частта му, с която са отхвърлени предявените от нея насрещни искове, с правни основания чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 286 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сума в размер на 12 390, 81 лева по първия иск и 5 159,81 лева – по втория иск или в общ размер 17 550, 62 лева. Въззивният съд е променил частично правния резултат, като е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение по насрещните искове и отменил същото по главния иск на „Мидера„ ЕООД, за сума от 28 681,62 лева, отхвърляйки го, отхвърляйки и обусловения от изхода му евентуален иск срещу И. И., с правно основание чл. 145 ТЗ, за същата сума. Следователно, защитеният материален интерес на И. И. във въззивното производство е в размер на 57 363,24 лева. Страната е представила списък на разноски, който включва: 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 928,65 лева – платена държавна такса и 40 лева - депозит за свидетел. За въззивната инстанция не са представени нови договор за правна помощ и пълномощно, а страната е представлявана от адв. Н. по силата на първоначалното й упълномощаване, но е представена разписка за заплатено възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 1 500 лева / стр. 189 по номерацията на въззивното дело / .

С въззивното решение съдът не е присъдил разноски, като се е мотивирал с отхвърлянето на исковете и на двете страни, поради което сторените от всяка разноски следва да остане за нейна сметка. Изложил е и изначално неотносимо съображение за въздържане от възмездяване на разноски, с цел да не се стимулира воденето на дела между тях, доколкото с оглед конкретните обстоятелства е видимо желание за личен реваншизъм помежду им.

С тук атакуваното определение съдът е отстъпил от тези си мотиви. Отказал е възмездяване на разноски от депозит за свидетел, тъй като възнаграждение на такъв не е заплащано и страната може да поиска възстановяването на сумата от 40 лева, каквото последващо е сторила. Частичното възмездяване на платена държавна такса е обосновано с пропорционалност спрямо защитен материален интерес на И. И. в размер на 28 681,62 лева. Съдът е отказал възмездяване на разноски от заплатено адвокатско възнаграждение, като е приложил служебно „прихващане“ на дължимата сума от 1500 лева / намирайки че договореното и платено от И. И. адвокатско възнаграждение, както и това платено от „Мидера„ЕООД, за защита срещу насрещните искове на същата, не са прекомерни / с дължимите на „Мидера„ разноски от платено адвокатско възнаграждение, за успешна защита срещу насрещните искове на И. И., в размер на 2 350 лева, ако същите биха били претендирани за възмездяване, макар че не са.

Частната жалба на „Мидера„ЕООД е неоснователна, по съображенията, поради които е частично основателна жалбата на И. И. :

Правилно съдът е възмездил на И. И. разноски от заплатена за въззивна инстанция държавна такса, с оглед изхода на спора по предявения срещу нея главен иск, за сума от 28 681,62 лева, първоинстанционното решение за уважаване на който същата е обжалвала и въззивният съд е променил правния резултат с отхвърлянето му. Понесените от „Мидера„ ЕООД разноски, вкл. за защита в обезпечително производство, са ирелевантно за определяне възмездимите на И. И. разноски. Критерий за присъждането им е правният резултат за страната, по исковете по които ги е направила, респ. защитеният материален интерес, съдържанието на осъществената защита и фактическата и правна сложност на спора - при възражение за прекомерност. Дължимата, с оглед цената на главния иск, държавна такса е 573,62 лева, каквато сума е възмездена на страната. Не се дължи възмездяване на разноски от заплатена държавна такса по въззивната й жалба срещу отхвърлителното първоинстанционно решение по насрещните й искове срещу „Мидера„ЕООД, в която част първоинстанционното решение е оставено в сила. Правният резултат по делото не предполага възмездяването й. Следователно, въззивното определение в тази му част, както и досежно невъзмездяването на сума от депозит за свидетел, последващо разпоредена за възстановяване в полза на И., се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Неправилно, обаче, съдът се е позовал на служебно прихващане, при това без насрещно предявено от „Мидера„ ЕООД искане, по реда на чл. 248 ГПК, за допълване на въззивното решение с присъдими в полза на дружеството разноски. Неправилно е преценен и защитения материален интерес на И. И. във въззивна инстанция, в размер на 28 681,62 лева, вместо действителния - 57 363,24 лева / 2 х 28 681,62 /. Договорът за правна помощ е неформален договор, поради което представената разписка за заплатено адвокатско възнаграждение потвърждава сключването му. Липсата на изрично договорено по размер възнаграждение за защита по предявените срещу И. И. искове и за защита по предявените от нея насрещни искове, предпоставя размера на платеното адвокатско възнаграждение да се разпредели, пропорционално на цената на всеки от исковете. Така, на успешно защитения материален интерес от 57 363, 24 лева се явява припадаща се от сумата 1 500 лева / платена за защита на страната по всички искове, с обща цена: 57 363,24 + 17 550,67 = 74 913,91 лева / сума от 1 148,58 лева или подлежащо на възмездяване е възнаграждение от 587,26 евро /. Правилно е възражението на „Мидера „ ЕООД, че съдът не е обвързан с присъждане на възнаграждения съобразно размерите на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска рабита, съгласно задължителните постановки на решение на СЕС по дело С - 438/2022г., но са правилни и съображенията на въззивния съд, че така заплатеното адвокатско възнаграждение - за защита по всичките 4 иска - не се явява прекомерно, спрямо защитения материален интерес, фактическата и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия от адв. Н.. По предявените срещу И. И. искове ищецът е въвел множество защитни възражения, в относимост към значителни по обем писмени доказателства и друг вид доказателствени средства - свидетелски показания и експертизи, ангажирани в първоинстанционното производство, което е комплицирало дължимата от ответницата - въззивник защита.

Следователно, въззивното определение ще следва да се отмени в частта, в която е оставена без уважение молбата на И. И. за допълване на въззивното решение, с възмездяване на разноски от заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 587, 26 евро, като бъде потвърдено в останалата му обжалвана част.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯВА определение № 1093/22.04.2025г. по гр. д.№ 1238/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е оставена без уважение молбата на И. И. И. /с преходна фамилия М. /, за допълване на въззивното решение по реда на чл. 248 ГПК, с възмездяване на разноски от платено от същата адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА , по реда на чл. 248 ГПК , решение № 48/14.01.2025 г. по гр. д.№ 1238/2024 г. на Софийски апелативен съд, както следва:

ОСЪЖДА „Мидера„ ЕООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на И. И. И. / с предходна фамилия М. / ЕГН [ЕГН], разноски от платено адвокатско възнаграждение, за защитата на страната във въззивна инстанция, в размер на 587, 26 евро.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1093/22.04.2025г. по гр. д.№ 1238/2024г. на Софийски апелативен съд, в останалата му , обжалвана от всяка от страните, част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: