ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1456
гр. София, 27.05.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 837 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Агро финанс – Н“ ЕООД, имащо качеството на ответник в производството, срещу определение № 349 от 30.12.2025 г., постановено по в. ч.т. д. № 284/ 2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което след отмяна на определение № 256 от 05.09.2025 г., постановено по т. д. № 24/ 2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, е изменено в частта му за разноските решение № 47 от 28.04.2025 г., постановено по т. д. № 24/ 2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, като е отменено в частта, с която „Агро финанс – Н“ ЕООД е осъдено да заплати на „Агрикорп“ ЕООД разноски в размер над сумата от 4 792 лв. до сумата от 6 792 лв.
Частният касатор счита, че отговорността му за направените от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение за защита в първоинстанционното производство следва да бъде ангажирана в по-нисък размер от този, определен от въззивния съд, който е 2 000 лв. Този размер на разноските за адвокатско възнаграждение, макар и по-нисък от този, до който то е платено, също е прекомерен, тъй като не отговаря на реално извършените от адвоката процесуални действия, които са само по подаване на искова молба и не включват явяване в проведеното едно съдебно заседание.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор формулира три въпроса, като по...