О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1460
София, 27.05.2026 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове: Десислава Добрева
Анна Ненова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 756 по описа за 2026 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Т. в качеството й на встъпило третото лице помагач на „АБ Витра“ ООД, [населено място], срещу решение № 505 от 1410.2025г. по в. т.д.№ 418/2025г. на АС София, с което е потвърдено решението по т. д.№ 614/2023г. на СГС за уважаване на предявените от А. Р. Б. искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на ответното дружество, проведено на 31.03.2023г. по т. 3 (обсъждане поведението на съдружника А. Б.); т. 4 (изключване на съдружника А. Б. при предпоставките на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ); т. 5 (освобождаване от длъжност на управителя Н. А.); т. 6 – (избиране на А. Б. за управител на дружеството); т. 7 (приемане на решение в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 8, във вр. чл. 145 ТЗ за предявяване на иск срещу управителя Н. А. за причинени вреди на дружеството).
В касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се правилността на извода, че исковете срещу решенията по т. 5, т. 6 и т. 7 от дневния ред на събранието са допустими като предявени от активно легитимирана страна. Твърдението е, че не е налице връзка на обусловеност на тези решения от изключването на ищеца като съдружник, последвалите изключването му решения не са от организационен характер и не са обусловени от предхождащото решение за изключване, нито са негова последица. Акцентира се, че ищецът не е управител на дружеството и не е налице „разширяване на правния му статус“ в смисъла, посочен в определението по ч. т.д.№ 1730/2023г. на 1 т. о. на ВКС, както и не е налице разгледаната в т. 2 на ТР №1/2023г. на ОСТК на ВКС хипотеза. Подчертава се, че в неговите членствени права не е включено качеството „управител“ и евентуалното възстановяване в пълен обем на засегнатите от изключване права, не включва и това управителят да е същият, тъй като в корпоративните права на ищеца не е включено негово качество на управител. След приемане на решението за изключването му, то е породило незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството и той няма право да гласува за следващите решения от дневния ред. С тези съображения е обосновано твърдението за недопустимост на обжалваното решение по произнасянето по иска по чл. 74 ТЗ по последните три точки от дневния ред – за смяна на управителя и решение за търсене на отговорност на освободения. Възразява се и срещу правилността на извода на апелативния съд, че общото събрание е свикано нередовно. Акцентира се, че при неизпълнение на задължението на управителя 138, ал. 2 ТЗ - да свика общо събрание, когато е надлежно сезиран от съдружник, то правото на свикване преминава върху поискалия свикването, а с това върху него преминава и правото да определи дневния ред на събранието. Твърди се, че правомощието на Т. да определи дневния ред на събранието от 31.03.2023г., чието свикване е поискала пред управителя, следва и от разпоредбите на чл. 223 и чл. 223а ТЗ, предвиждащи възможност акционерите да инициират свикване на общо събрание на акционерното дружество. Касаторът счита, че на основание чл. 138, ал. 2, чл. 139, ал. 1 и при прилагане по аналогия на разпоредбите на чл. 223, ал. 2 и чл. 223а, ал. ТЗ следва извод, че при свикване на общо събрание на ООД от съдружници, чието искане не е удовлетворено съобразно чл. 138, ал. 2 ТЗ, тези съдружници определят въпросите от дневния ред, които да включат в поканата за събранието. Наведени са и доводи за неправилност на преценката на апелативния съд, че атакуваните решения са материално незаконосъобразни с оглед отсъствието на изискуемите кворум и мнозинство по т. 5.2 и т. 5.3 от Дружествения договор за вземане на решение за изключване на ищеца, в хипотеза на освободен по негово искане друг съдружник и ненамален капитал с освободените дялове; неправилност на извода, че материалните предпоставки (нарушения) за изключване на ищеца не са били налице. Посочва се, че след приемане на решението за изключването му, решението е породило незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството и той няма право да гласува за следващите решения от дневния ред, поради което решенията законосъобразно са приети с гласовете на единствения съдружник - К. Т.. Искането е за обезсилване на въззивното решение в частта за уважаване на исковете срещу решенията по т. 5, т. 6 и т. 7 от дневния ред на общото събрание от 31.03.2023г. и прекратяване като недопустимо на производството по тях, а по отношение на решението по т. 4 от дневния ред, съдебният акт да бъде отменен, а искът - отхвърлен.
В изложението о чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/При прекратяване на участието в дружество с ограничена отговорност от съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ от кой момент настъпва прекратяването?
2/ Кога трябва да се вземат необходимите решения от компетентността на общото събрание, свързани с напускането на съдружника - изменение на дружествения договор, намаляване на капитала, вземане на решение по отношение на дяловете на напусналия съдружник - преди или след настъпване на момента на прекратяването?
3/ Ако тези решения трябва да се вземат след момента на прекратяването, дяловете на напусналия съдружник следва ли да се отчитат при формиране на изискуемите по закон и дружествен договор мнозинства? Ако трябва да се отчитат дяловете на напусналия съдружник, как може да се вземат решенията, изискващи единодушие, както и тези, за които дяловете на оставащите съдружници не формират необходимото мнозинство?
Твърдението е, че изводите на въззивната инстанция по тези въпроси са основани на становището, че дяловете на напусналия към момента на провеждането на процесното общо събрание съдружник Л. П., не принадлежат никому след напускането, но продължават да съставляват част от капитала, докато той не бъде намален или пък докато не бъдат поети от друг съдружник. Съответно, те участват при изчисление на формирания кворум и мнозинство. Това разрешение според касатора е в противоречие с решението по т. д.№ 500/2009г. на 2 т. о. и с решението по т. д.№ 926/2017г. на 1 т. о. В разрез с тази практика според касатора в обжалваното решение САС е приел, че дяловете на напусналия съдружник, въпреки че не принадлежат никому, трябва да се отчитат при определяне на кворум и мнозинство и с това съставът практически приема, че тези решения никога не може и няма да бъдат взети, защото за тях е необходимо мнозинство, което не може да бъде постигнато.
4/ За да се приеме, че съдружник действа против интересите на дружеството, по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, следва ли той трайно да е извършвал такива действия, а именно повече от три пъти?, по който въпрос въззивният съд дал разрешение, че за да е налице такова нарушение, обосноваващо възможност за изключване на съдружника, следва той трайно, т. е. е повече от три пъти да е осъществил поведение, засягащо интересите на дружеството, докато в практиката на ВКС изискването на „трайно поведение“ се отнася само за хипотезите на изключване по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ, а в случая ищецът е изключен на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, по отношение на която хипотеза не се поставя изискване на „трайно поведение“. Позовава се на решението по т. д.№ 860/2010г. на 2 т. о.
5/ Начинът на гласуване на съдружник в общото събрание и по-конкретно възпрепятстването на вземането на решение, което е изискуемо по закон, представлява ли основание за изключването на съдружник? С довода, че въззивният съд е приел, че начинът по който съдружникът гласува, за или против вземане на дадено решение обаче не може да представлява само по себе си действие против интересите на дружеството. Счита този извод в противоречие с решението по т. д.№ 48/2006г. и по гр. д.№ 972/2000г. на ВКС. Поддържа, че съобразно практиката на ВКС, ако се касае за решение, което е свързано с конкретната дейност на дадено дружество и начина на осъществяване на стопанската му дейност, начинът на гласуване на съдружник в общото събрание не може да се приеме за действия против интересите на дружеството. Същевременно обаче ако съдружник възпрепятства вземането на решение, изискуемо по закон, тогава това действие може да представлява действия против интересите на дружеството. Когато е налице законово изискване за промяна на капитала (както в случая - за намаляването на капитала), а съдружник възпрепятства вземането на това решение (в конкретния случай с оглед избягване на „реакция от кредиторите“'), то неговите действия са против интересите на дружество и представляват основание за изключване по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. Според касатора в обжалваното решение САС приема, че във всички случаи (независимо от характера на решението, чието вземане е възпрепятствано) гласуването на съдружника не може да представлява действие против интересите на дружеството.
6/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения кои от тях кредитира и защо не кредитира други, както и да обсъди наведените от страните релевантни за спора доводи и възражения, като изложи мотиви кои от тях намира за неоснователни и защо? с позоваване на актове по чл. 290 ГПК.
По първите три въпроса в евентуалност се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При същата допълнителна предпоставка се иска допускане на обжалването по въпросите:
7/ В случай, че управителят на дружество с ограничена отговорност не е свикал общо събрание по искане на съдружник, може ли съдружникът при упражняване на правото си да свика общото събрание да определи сам дневния ред на общото събрание или следва да свика общо събрание само по въпросите, по които е било отправено преди това искане до управителя?
Според касатора изводите на САС за нередовно свикване на общото събрание на 31.03.2023г., съответно за основателност на предявените искове е обоснован с виждането, че съдружникът е обвързан от посоченото в искането, което е отправил преди това до управителя, като не може да включи други въпроси в дневния ред, о по въпроса няма съдебна практика на ВКС. Същевременно се сочи, че въпросът е съществен, защото в практиката при спор между съдружник и управител често се стига до несвикване на общи събрания от управителя или свикването им с ограничен дневен ред, определен еднолично от управителя. Според обжалващата страна „по същия начин уредбата на свикване на общо събрание на ООД по инициатива на съдружниците е насочена към това да бъде дадена възможност на съдружниците да гласуват на общо събрание по въпроси от компетентността на общото събрание, когато управителят възпрепятства тази възможност, като не свиква общо събрание. Уредбата е насочена към това да се предотврати недопустима намеса на управителя в компетентността на общото събрание чрез възпрепятстване на гласуването по въпроси от компетентността на общото събрание, които някой/и от съдружниците иска/т да бъдат подложени на гласуване. Законът по никакъв начин не ограничава възможността на свикващия ОС съдружник да формулира въпросите от дневния ред на събранието в изпратената до останалите съдружници покана, независимо от това дали в искането си към управителя по чл. 138, ал. 2 ТЗ е посочил същите или различни въпроси. След като е налице бездействие на управителя да изпълни задължението си по чл. 138, ал. 2 ТЗ и да свика ОС, съдружниците, поискали свикването, получават правото сами да свикат общо събрание и да определят дневния ред“.
8/ Изложени са доводи за недопустимост на въззивното решение по отношение на произнасянето по иска по чл. 74 ТЗ по т. 5, т. 6 и т. 7 от дневния ред.
Посочва се, че съдът е мотивирал изводите - изключването на А. Б. е пряко свързано с взетите след това решения, поради което и ако не се признае право на същия да ги оспорва, то при евентуална отмяна на изключването, защитата му няма да бъде осъществена ефективно и в пълнота“. Възразява, че с т. 2 на Тълкувателно решение 1/2020 от 31.05.2023г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, се признава активна легитимация на изключен съдружник да оспорва някои решения, взети от общо събрание на съдружниците след решението за неговото изключване, с цел защитата на изключения съдружник да бъде ефективна и в пълнота. Критерият, който следва да бъде налице според Тълкувателното решение, а и според константната съдебна практика след постановяване на същото, е наличието на обусловеност между решението за изключване и последвалите взети решения. Позовава се на решението по т. д.№ 136/2020г. на 2 т. о. и на определението по ч. т.д.№ 1730/2023г. на 1 т. о. на ВКС. Акцентира, че Б. е изключен поради действия против интересите на дружеството, а последващите приети решения касаят управителя, който няма качеството на съдружник и който с действията и бездействията е причинил вреда на дружеството. Акцентира, че последователната практика на ВКС приема, че изключен съдружник може да има активна легитимация да търси защита по чл. 74 ТЗ дори когато се касае за взети решения след изключването му, но същите следва да имат организационен характер и да не била били взети ако съдружникът не беше изключен.
9/ Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на въззивния акт. Изложени са доводи, че то е постановено в нарушение на принципа за равенство на страните в процеса, че не са обсъдени голяма част от защитните тези на въззивника и същевременно безкритично са възприемани тезите на ответното дружество; че е явно необосновано, като не е приложен и приложимия материален закон.
В писмен отговор ответното дружество оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената жал
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По делото няма спор, че към датата на провеждане на общото събрание от 31.03.2023г. дружеството е останало с двама съдружници - ищецът (притежаващ 37 дяла от капитала) и Т. (с 38 дяла), след като е изтекъл срокът на предизвестието за прекратяване на основание чл. 125, ал. 2 ГТЗ на участието в дружеството от третия съдружник Л. П., която е притежавала 25 дяла. На проведено предходно общо събрание на 27.01.2023г., свикано от управителя, който не е съдружник (Н. А. - майка на ищеца), двамата съдружника не са постигнали съгласие за поемане на дружествените дялове на прекратилия членството си съдружник, съответно за намаляване на капитала.
Няма спор относно хронологично настъпилите факти преди провеждане на процесното общо събрание:
Т. е отправила до управителя Н. А. искане за свикване на Общо събрание на съдружниците на основание чл. 138, ал. 2 ТЗ с посочен дневен ред: 1/ Приемане на решение за намаляване на капитала от 5 000лв. на 3 750лв. и връщане на дела на прекратилия участието си съдружник Л. П.-П.; 2/ Приемане на решение за изменение на дружествения договор за заличаване на съдружника П.; капиталът е в размер на 3 750лв., състоящ се от 75 дяла, разпределени между съдружниците, както следва: Т. 38 дяла; Б. - 37 дяла. Няма спор, че искането е получено в дружеството на 09.02.2023г.
Управителят на дружеството е свикал общо събрание за дата 04.04.2023г., но с дневен ред, включващ приемане на решение за увеличение на капитала на дружеството едновременно с намаляването му от 3 750 на 5 000лв. чрез записване на нови дялове от съдружниците: Б. 12 дяла, Т. 13 дяла; промяна на адреса на управление на дружеството; приемане на нов дружествен договор, отразяващ промените; изключване на съдружника Т. и др, като с поканата е отправено и предупреждение за изключването, които са получени от този съдружник на 08.03.2023г.
Процесното общо събрание, проведено на 31.03.2023г., е свикано като извънредно от съдружника Т. на основание т. 5.6, предл. второ от Дружествения договор (в качеството й на съдружник, притежаващ повече от 20 % от капитала) с покана до съдружника Б. като в поканата е отправила и предупреждение за изключването му. Поканата е с посочен дневен ред:1/ намаляване на капитала чрез връщане на дела на прекратилия участието си съдружник П.; 2/ изменение на дружествения договор: заличаване на съдружника П.-П.; размерът на капитала е 3 750 лева, внесен напълно, изменение размера на дяловете – 75 дяла, разпределен между съдружниците за Т. 38 дяла, за Б. 37 дяла; 3/ обсъждане на поведението на съдружника Б.; 4/ Изключване на съдружника Б.; 5/ Освобождаване от длъжност на управителя Н. А.; 6/ Избиране на А. Б. за управител на дружеството; 7/ Приемане на решение за предявяване на иск срещу управителя А. за причинени вреди на дружеството. Няма спор, че тази покана и предупреждение са получени от ищеца на 20.03.2023г.
На 31.03.2023г. е проведено процесното общо събрание, на което са присъствали представители на двамата съдружника. По първите две точки не са приети решения поради неформиране на мнозинство. След приемането решението по т. 4 за изключване на ищеца като съдружник, останалите решения са взети отново с гласовете на Т. с мнозинство, както е отразено в протокола, „за“ - 38 дяла; „против“ - нула дяла.
Въззивната инстанция е отделила като спорен въпроса дали е налице процесуална легитимация за ищеца да атакува с конститутивния иск решенията по т. т. 5, 6 и 7 от дневния ред, доколкото с решението по т. 4, А. Б. е изключен от дружеството.
По този въпрос е приела следното: При съобразяване нормата на чл. 140, ал. 3 и ал. 4 ТЗ трайно се приема в съдебната практика, че изключването на съдружник има незабавно действие във вътрешните отношения на съдружниците и дружеството, т. е., взетото решение за изключване на съдружника А. Б. е породило действие от момента на вземането му и при гласуването по останалите точки от дневния ред, той вече не е бил съдружник по отношение на дружеството, поради което и формално не е легитимиран да оспорва решенията по тях. В същото време обаче, с т. 2 на Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. на ОСТК е разяснено, че защитата на незаконосъобразно изключения съдружник не може да бъде осъществена ефективно и в пълнота, ако той няма възможността да атакува едновременно с решението за изключването си и онези решения по дневния ред на същото заседание на общото събрание, които се намират във връзка с прекратеното му членство и/или представляват негови последици. Наличието на обусловеност между решението за изключване и последващите решения във връзка с прекратеното участие в дружеството определя активната процесуалноправна легитимация на съдружника и по иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението за освобождаването му като управител.
Счетено е, че в настоящия случай не е налице буквално хипотезата, разгледана в тълкувателното решение, (а именно изключваният съдружник да е и управител и освен, че е изключен като съдружник, той да е освободен и като управител като второто решение е последица на първото). Очертано е, че в процесния случай А. Б. е само съдружник, управител е трето лице, но предвид установените факти, съставът на САС е приел, че изключването на ищеца е пряко свързано с вземането на следващите решения, поради което, ако му бъде признато право да оспорва само изключването си, без да може да оспорва последващите решения, неговата защита няма да бъде осъществена ефективно и в пълнота предвид следното. Релевантните за формирането на този извод конкретни факти са очертани през призмата на приетия за целен резултат, а именно, че на общото събрание от 31.03.2023 г. е взето решение за изключване на А. Б., само за да може другият съдружник К. Т. да освободи управителя, който я е предупредил порано, че ще бъде изключена като съдружник и е свикал общо събрание на 04.04.2023 г. с такава точка в дневния ред.
Обосновано е, че посочената цел се установява от следните факти:
- В искането от февруари 2023 г., което Т. е отправила до управителя на дружеството за свикване на общо събрание, не е включено в дневния ред изключване на съдружника А. Б., макар, че вече е било проведено общото събрание от 27.01.2023г., което е използвано като причина за изключването му, с отправената по късно покана за свикване на общо събрание от Т.;
- Достигналото до съдружника Б. на 20.03.3023г. предупреждение за изключването му и за свикване на общото събрание от 31.03.2023г. с такава точка от дневния ред, е реализирано от Т. именно след като тя е получила на 08.03.2023г. предупреждението за собственото си изключване; - На свиканото от К. Т. събрание се предвижда освобождаване и на управителя Н. Н. А., след като той я е предупредил за изключването й; - Предложеният избор на дъщерята на К. Т. - А. К. Б. за като управител на дружеството също води до извод, че изключването на Б. изглежда да е насочено към осигуряване на възможност за К. Т. еднолично да освободи управителя Н. Н. А. (която вече я е предупредила за евентуално изключване), защото ако А. Б. участва в гласуването, такова решение не е сигурно, че ще бъде взето, предвид необходимите 2/3 от гласовете. Счетено е, че действията на Т. са насочени и към това да предотврати собственото си изключване на свиканото за 04.04.2023 г. общо събрание, в което е включена такава точка в дневния ред. Прието е, че преследваната цел да управител да бъде избрана дъщерята на Т. сочи на намерението тя да овладее дружеството изцяло.
Тези съображения са дали основание на САС да формира извода, че изключването на Б. е пряко свързано с взетите след това решения, поради което, ако не се признае право на същия да ги оспорва, то при евентуална отмяна на изключването, защитата му няма да бъде осъществена ефективно и в пълнота. С тези съображения е приета на установена легитимацията на ищеца да оспорва както решението по т. 4 от дневния ред на ОС от 31.03.2023г. за изключването си, така и следващите три решения за освобождаване на досегашния управител А., избора на новия управител и решението за предявяване на иск за вреди срещу бившия управител.
При извода да допустимост на първоинстанционното решение в тези части, е извършена преценка за основателност на предявения иск. Очертано е, че въведените от ищеца с исковата молба основания за незаконосъобразност на решенията на ОС от 31.03.2023 г., които са и част от спора във въззивното производство, са са свързани както с процесуалната незаконосъобразност, така и материална незаконосъобразност на оспорваните решения. Посочено е, че на първо място, с исковата молба е въведено оплакване, че процесното общо събрание не е свикано надлежно, което в случая изисква събранието да е свикано от управителя по негова инициатива или по искане на съдружници, притежаващи 10 % от капитала чрез писмена покана, съдържаща дневния ред, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди заседанието (чл. 138, ал. 1 ТЗ и чл. 139, ал. 1 ТЗ), а съгласно ал. 2 на чл. 138 ТЗ, ако управителят не свика общо събрание при искане на съдружниците в 14-дневен срок, то съдружниците, поискали това, имат право да го свикат. Мотивирано е, че граматическото и логическото тълкуване на посочените разпоредби води до извод, че легитимиран да свика общо събрание е управителят, независимо дали свикването е по негова инициатива или на съдружници, притежаващи повече от 1/10 от капитала; за да могат съдружниците да свикат сами общо събрание трябва да са изпълнени две условия: те да са поискали от управителя да свика общо събрание и той да не е сторил това в 14 дневен срок. За да се приеме, че е изпълнено първото условие, несъмнено в искането за свикване на общо събрание следва да е посочено какви въпроси се иска да бъдат разгледани на него, доколкото задължителен реквизит на поканата за общо събрание е дневният ред, като нормата на чл. 139, ал. 1 ТЗ е императивна, съответно, ако в искането на съдружниците няма посочен дневен ред на събранието, то не може да се приеме, че такова надлежно сезиране за свикване е направено. Преценено е, че от събраните писмени доказателства се установява, че общото събрание на 31.03.2023 г., е свикано от съдружника К. Т. с писмена покана, връчена на А. Б. на 20.03.2023г.; че преди това тя е поискала управителят на дружеството да свика общо събрание, но в него не се съдържат въпросите по т. т. 3-7 от дневния ред (обсъждане поведението на съдружника А. Б.; изключването му; освобождаване от длъжност на управителя Н. А.; избиране на А. Б. за управител; приемане на решение за предявяване на иск срещу управителя Н. А. за причинени вреди на дружеството), а само тези по т. 1 и т. 2. Изведено е, че след като искането от съдружник до управителя не съдържа въпросите по т. 3-7 от дневния ред, то не може да се приеме, че по отношение на тях надлежно е свикано общо събрание от съдружник по реда на чл. 138, ал. 2, изр. последно ТЗ - отсъства първото условие - да е направено искане до управителя за свикване на общо събрание с посочения дневен ред. С тези мотиви за неоснователно е прието оплакването на въззивницата Т., че тя не е легитимирана да свика общото събрание от 31.03.2023 г. по отношение въпросите по т. т. 3-7 от дневния ред. Даден е отговор, че в случая не е приложима по аналогия и хипотезата на чл. 139, ал. 2 ТЗ и в присъствието на всички съдружници е постигнато съгласие за вземане на решение и по въпроси, които не са включени в дневния ред, тъй като такова съгласие не е отразено в протокола, напротив, пълномощникът на А. Б. изрично се е противопоставил на вземането на решения, невключени в дневния ред посочен в искането до управителя за свикване на общо събрание и това противопоставяне е вписано в протокола от 31.03.2023 г. при дискусията по т. 3 от дневния ред.
Обоснованото от въззивния състав незаконосъобразно свикване на общото събрание от 31.03.2023 г. по т. 3-7 от дневния ред е преценено като обуславящо и незаконосъобразност на взетите по тях решения, който порок е достатъчен, за да бъде основателна исковата молба. За пълнота на изложението е констатирана и материална незаконосъобразност на оспорваните решения: на първо място взети без нужното мнозинство, тъйя като съгласно чл. 137, ал. 3 ТЗ решенията за изключване на съдружник се вземат с най-малко ѕ от капитала, която норма е императивна.
Обсъдено е, че въпреки напускането на съдружника П., към момента на вземане на решението за изключване на съдружника Б., капиталът на дружеството не е намален (не е взето такова решение по т. 1 и 2 от дневния ред), поради което за вземане на решение за изключване е необходимо мнозинство от поне 3/4 от капитала (75%), като се приспаднат дяловете на изключвания (които са 1850) или 75% от 3150 лева. К. Т. притежава дялове на стойност 1900 лева, които са равни на 60.31% от 3150 лева, поради което и тя не е можела сама да изключи съдружника Б.; за останалите решения дружественият договор изисква мнозинство от 2/3 от капитала и оитново по причина, че същият все още не е бил намален, К. Т. няма такова мнозинство. Така е обосновано, че всички оспорвани решен ия са взети без наличие на изискуемото мнозинство.
Като неоснователни са преценени твърденията на жалбоподателката, че дяловете на напусналия съдружник не участват в определяне на кворума и мнозинството за събранието. Даден е отговор, че членственото правоотношение на напусналия съдружник е прекратено, но дяловете му като част от капитала, продължават да съществуват, като до поемането им от друг съдружник са във „висящо“ състояние, не принадлежат никому след напускането, но продължават да съставляват част от капитала, докато той не бъде намален или пък докато не бъдат поети от друг съдружник и съответно участват при изчисление на формирания кворум и мнозинство.
За основателни са счетени твърденията на ищеца-въззиваем Б., че не се установява да е налице негово поведение, сочещо на действия против интересите на дружеството, тъй катко за да е налице такова нарушение, обосноваващо възможност за изключване на съдружника, следва той трайно, т. е., е повече от три пъти да е осъществил поведение, засягащо интересите на дружеството. Анализирано е, че като такова поведение е посочено обстоятелството, че той не е гласувал за намаляване на капитала на общото събрание, проведено на 27.01.2023 г., но е преценено, че начинът по който съдружникът гласува, „за“ или „против“ вземане на дадено решение, не може да представлява само по себе си действие против интересите на дружеството, а дори да бъде квалифицирано като такова, то е еднократно и не може да повлече след себе си най-тежката санкция – изключване от дружеството. Тълкуването на жалбоподателката, че еднократно увреждащо поведение може да обоснове изключване, според въззивната инстанция би обезсмислило изискването за предупреждение до съдружника и даването на възможност той да преустанови поведението, за което е предупреден. Изразено е и становището, че отсъствието на трайно увреждащо поведение също обосновава незаконосъобразност на решението по т. 4 от дневния ред, поради което са споделени крайните изводи за изхода на спора.
Настоящият състав счита, че са налице предпоставките за спиране на производството по настоящото дело във фазата по чл. 288 ГПК поради отправено до СЕС преюдициално запитване с определение № 230 от 02.04.2026г. по в. ч.т. д.№ 177/2026г. на Софийски апелативен съд по въпросите „Следва ли задължението на държавата да осигури ефективни правни средства за съдебна защита (чл. 47 от Х. за основните права на ЕС) на дялово участие и на собственост в търговски дружества (чл. 17 от Х.), придобити от граждани на други държави членки на ЕС при упражняване на правото на установяване по чл. 49 ДФЕС и на свободното движение на капитали по чл. 63 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, според която конститутивните съдебни решения, отменящи изключване на съдружник в търговско дружество, имат действие ex nunc, т. е. само за в бъдеще. Следва ли в същата хипотеза същите разпоредби от правото на ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, приемаща за недопустими искове за отмяна на решения на органи на търговско дружество, само защото са предявени от изключен преди това съдружник, който е оспорил по съдебен ред изключването си, без да се изчаква и съобразява резултата от оспорването на изключването“.
Тези въпроси са от съществено значение за настоящата фаза от касационното обжалване - чл. 288 ГПК, в която следва съставът на ВКС да осъществи преценката (дължима и служебно) дали има вероятност обжалваният въззивен акт да е недопустим в частта, с която е налице произнасяне относно решенията на процесното общо събрание по последните три точни от дневния ред.
Казусът в основното производство по спора, по който е отправено преюдициалното запитване е сходен с настоящия (разликата е, че няма влязло в сила решение по чл. 74 ТЗ за изключването на ищеца като съдружник и не е налице хипотезата на чл. 49 и чл. 63 ДФЕС), но същественият въпрос е, дали в периода между изключването на съдружника и евентуалното влизане в сила на отменителното решение по чл. 74 ТЗ, членствено правоотношение не съществува, лицето не се счита за съдружник и не разполага с право на иск за оспорване законосъобразността на приетите след изключването му решения на общото събрание на дружеството, или предприетата от него защита срещу изключването, може да възстанови членственото му правоотношение и правото да атакува последващите прекратяването на дружественото му участие решения на върховния орган. И в настоящия спор, аналогично на този в основното производство, по което е отправено преюдициалното запитване, ако се приеме, че съдебната отмяна за изключването на съдружника има обратно действие, то тогава ищецът и ответник в касационното производство Андан Б., ще има легитимация да оспорва с конститутивния иск и решенията на общото събрание на дружеството, приети в периода след изключването, които накърняват неговите права, тъй като той, непритежавайки качеството управител на дружеството, не е от кръга на лицата, които съгласно т. 2 от Тълкувателно решение 1/31.05.2023г. на ОСТК на ВКС могат да атакуват други решения на върховния орган на дружеството, извън собственото му изключване, ако те не се намират във връзка с прекратеното му членство и не представляват негови последици. Впрочем именно от аргумента за незаконосъобразност на решението за изключването на А. Б. като съдружник, първоинстанционният съд е обосновал извода си за допустимост на исковете той да иска отмяна като незаконосъобразни на решения по т. 5- 7 от дневния ред на събранието и наличието на активна процесуална легитимация за предявяване на конститутивните искове с посочения предмет.
Тъй като поставените преюдициални въпроси са от съществено значение за изхода на настоящото производство, на основание чл 631 във връзка с чл. 633 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо т. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Спира производството по настоящото дело до произнасяне от Съда на Европейския съюз по дело С - 305/26г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: