Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Г. Ч. Членове:

С. Х.

П. Б. при секретар

А. И. и с участието на прокурора

А. Г. изслуша докладваното от съдията

С. Х. по административно дело № 3970/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

Касационна жалба от Г. Й. И. от гр. Обзор, общ. Несебър, чрез представител по пълномощие адв. М. Б. от Адвокатска колегия Благоевград против Решение № 10922/08.12.2025 год., постановено по административно дело № 938/2025 год. по описа на Административен съд Бургас. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено, че първоинстанционният административен съд не е съобразил, че в случая, Актът за установяване на административно нарушение (АУАН), на който административния орган се е позовал е съставен по реда на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), а не по реда на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), поради което и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е неприложима. Доводите на оспорващия са допълнени и с твърдението, че е от страна на административния орган не са ангажирани доказателства, които да удостоверят твърдението за осъществяван обществен превоз по смисъла на 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП. Заявено е и обстоятелството, че липсват писмени сведения от пътуващите, като не е установено и обстоятелството по какъв начин пътуващите 4 деца са свързани с конкретното учебно заведение. От страна на оспорващия е заявено и твърдение, че приетата от административния орган фактическа обстановка е била съвсем различна, доколкото от показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. се твърди наличие на други нарушения. В заключение е заявено и обстоятелството, че именно свидетелката Д. е подавала множество жалби против транспортното дружество, в което полага труд касатора Г. И., което обосновава крайната й заинтересованост от извършване на проверката, съставянето на АУАН и постановяване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ).

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената ЗППАМ.

Касационна жалба от[Фирма 2] с ЕИК 204586324 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, представлявано от управителя И. Г. Н., чрез представител по пълномощие адв. М. Б. от Адвокатска колегия Благоевград против Решение № 10922/08.12.2025 год., постановено по административно дело № 938/2025 год. по описа на Административен съд Бургас. Заявено е твърдение, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на това твърдение са заявени доводи и аргументи, идентични с тези, обективирани в касационната жалба на Г. Й. И. от гр. Обзор. Заявено е искане за отмяна на оспореното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на ЗППАМ.

В съдебно заседание, касаторите не се явяват и не изпращат представител. По делото са постъпили становища от двамата касационни жалбоподатели, чрез процесуалният им представител адв. М. Б. от Адвокатска колегия Благоевград, в които е заявено, че се поддържат касационните жалби по заявените доводи и аргументи и се иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, по силата на което да се отмени процесната ЗППАМ.

Ответникът главен инспектор в Областен отдел Автомобилна администрация гр. Бургас към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по оспорванията.

Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, доколкото не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в съответствие с изискванията за форма и съдържание.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Производството пред Административен съд Бургас е образувано по повод жалби от[Фирма 2] и от Г. Й. И. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-2295/02.05.2025 год., издадена от главен инспектор в Областен отдел Автомобилна администрация (ООАА) Бургас към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. С оспорената ЗППАМ, на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4, б. б от ЗАвтП е разпоредено прилагане на следните принудителни административни мерки:

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП - временно спиране от движение на моторно превозно средство марка П. Е. с рег. № [рег. номер], от категория М1, собственост на[Фирма 2], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела с номер [рег. номер] и СРМПС част ІІ с № [номер];

2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП - временно отнемане свидетелство за управление на МПС № [номер], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година.

Като фактически основания за постановяване на ЗППАМ е посочено следното: На 02.05.2025 год., около 07:30 часа, на път І-9, с. Баня, обл. Бургас, срещу Кметство с. Баня, по посока на движение гр. Обзор, при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, старши инспектор в ООАА е установил, че Г. Й. И. от гр. Обзор извършва обществен нерагламентиран превоз (срещу заплащане) на 4 бр. пътници, видно от Договор за възлагане на обществена поръчка с № 581/15.09.2023 год. по маршрут от с. Баня гр. Обзор за специализиран превоз на пътници с МПС марка П. Е. с рег. № [рег. номер] от категория М1. При проверката е установено, че водачът Г. И. извършва обществен нерегламентиран превозна 4 бр. пътници с МПС марка П. Е. с рег. № [рег. номер], собственост на[Фирма 2], без същия да има издадено за посоченото МПС Удостоверение за обществен превоз на пътници и/или заверено копие към лиценз на Общността, или да е включен към списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз.

По повод подадените жалби, с Решение № 10922/08.12.2025 год., постановено по административно дело № 938/2025 год., състав на Административен съд гр. Бургас е постановил: отхвърля жалбата на[Фирма 2] против Заповед № РД-14-2295/ 02.05.2025 год. издадена от главен инспектор в ООАА гр. Бургас, в частта по т. 1, с която, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а от ЗАвтП, е приложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на МПС марка П. Е. с рег. № [рег. номер], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; отхвърля жалбата на Г. Й. И. от гр.Обзор против Заповед № РД-14-2295 от 02.05.2025 год. издадена от главен инспектор в ООАА гр. Бургас, в частта по т. 2, с която, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвтП, е приложена принудителна административна мярка - временно отнемане свидетелство за управление на МПС № [номер], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година.

При формиране на този правен резултат, първоинстанционният административен съд, след анализ на легалната дефиниция на понятията обществен превоз и превоз на пътници по 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвтП е приел че в случая е налице обществен превоз на пътници, доколкото се извършва с моторно превозно средство, като превозът е срещу заплащане, произтичащо от сключения договор за обществена поръчка. За безспорно е прието и обстоятелството, че за процесния автомобил не е налице никой от посочените документи, което според съда е и обективно невъзможно като се има предвид, че процесното МПС е лек автомобил от категория М1, с който изначално не може да се осъществяват обществени превози на пътници и товари, вкл. за собствена сметка по арг. от чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП. Мотивите на съда са допълнени и с изпратената от ИА Автомобилна администрация справка с рег. № РД-14-2295/21/22.07.2025 год., в която е удостоверено, че дружеството[Фирма 2] разполага с валиден лиценз на Общността № 10544 за извършване на международни превози на пътници, който е валиден и за превозите на територията на Р. Б. и отговарящи на изискванията за осъществяване на превози на пътници на основание чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП към лиценза има 8 бр. превозни средства от категория М2 и М3, сред които процесният автомобил марка П. Е. с рег. № [рег. номер] не е посочен.

Въз основа на установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод, че в процеса на осъществения съдебен контрол за законосъобразност не са констатирани отменителни основания по чл. 146 от АПК заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, не са допуснати съществени процесуални нарушения, материалният закон е правилно приложен и не е налице отклонение от неговата цел.

Така мотивиран, съдът е приел оспорването за неоснователно, поради което е отхвърлил жалбите.

При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира оспореното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно.

На първо място, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган, съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и относно липсата на съществени процесуални нарушения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното възпроизвеждане.

Обосновани и съответни на нормативните разпоредби са доводите на първоинстанционния административен съд относно съответствието на оспорената заповед за прилагане на ПАМ с относимите материалноправни разпоредби. Видно от оспорената заповед, правните основания за постановяване на ПАМ са съответно чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП и по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП.

В разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а от ЗАвтП е указано, че за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 1 временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца: а) с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. От друга страна, разпоредбата на ал. 2, т. 1 от същата разпоредба указва, че налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез: сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви б и в.

В текста на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвтП е предвидено, че за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 4 временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който: б) извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Анализът на описаната в оспорената ЗППАМ фактическа обстановка обосновава наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на цитираните ПАМ. Безспорно е установено, че на посочената дата и място, касационният жалбоподател Г. Й. И. управлява собственото на[Фирма 2] моторно превозно средство, с което осъществява обществен превоз на пътници без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници нито заверено копие към лиценза на Общността. Споделими са доводите на първоинстанционния съд, че доколкото по делото е представен Договор за възлагане на обществена поръчка № 581/15.09.2023 год. с предмет Превоз на ученици, подлежащи на задължително обучение през учебните 2023/2024 год., 2024/2025 год., 2025/2026 год. при ОбУ Св. Св. Кирил и М. О. и децата от ДГ Обзорче гр. Обзор между О. Н. и[Фирма 2], доказващ възмездността на осъществявания превоз на ученици, то безспорно е налице обществен превоз и превоз на пътници по смисъла на 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвтП. В този смисъл, неоснователни и без опора в доказателствения материал се явяват твърденията на касационните жалбоподатели, че от страна на административния орган, като носител на доказателствената тежест по установяване на фактическите обстоятелства, посочени в акта, не са ангажирани доказателства, удостоверяващи осъществяването на обществен превоз по смисъла на легалното определение. По делото са налични множество писмени доказателства в т. ч. Договор за възлагане на обществена поръчка № 581/15.09.2023 год. с договорена между страните прогнозна стойност за целия период или до изчерпване на средствата по него в размер на 150 000 лева без ДДС, протоколи за осъществени превози по маршрута, в т. ч. и с процесното МПС с рег. № [рег. номер], писма от директора на ОбУ Св. Св. Кирил и Методий гр. Обзор до кмета на О. Н. и до управителя на[Фирма 2] и др., които безпротиворечиво доказват осъществявания превоз на ученици и деца от ДГ Обзорче срещу заплащане.

Настоящият съдебен състав намира за безспорно доказан и следващия, относим към приложените ПАМ факт, а именно липсата на издадено за посоченото МПС Удостоверение за обществен превоз на пътници и/или заверено копие към лиценз на Общността. Този извод недвусмислено се подкрепя от приложената по делото справка с рег. № РД-14-2295/21/22.07.2025 год., от която се установява, че[Фирма 2] принципно разполага с валиден лиценз на Общността № 10544 за извършване на международни превози на пътници, който е валиден и за превозите на територията на Р. Б. но сред посочените в справката 8 бр. превозни средства от категория М2 и М3 не фигурира процесното МПС марка П. Е. с рег. № [рег. номер]. От приложеното по делото копие на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС), част ІІ с № [номер] е видно, че превозното средство е от категория М1, поради което и съответно на разпоредбата на чл. 7б, ал. 2 от ЗАвтП, първоинстанционният съд е приел, че с това МПС изначално не може да се осъществяват обществени превози на пътници и товари, вкл. за собствена сметка.

Необосновани се явяват и твърденията, обективирани в касационните жалби, че първоинстанционният съд не е съобразил, че АУАН, на който административният орган се позовава е съставен по реда на ЗАвП, а не по реда на ЗДвП, поради което разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е неприложима. Така заявените твърдения са неоснователни и не кореспондират с действителните мотиви на първоинстанционния съдебен акт. Видно от последните, съдебният състав е формирал своите правни изводи въз основа на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, като липсва позоваване на материалната доказателствена сила на АУАН по реда на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Без опора в доказателствения материал е и твърдението, обективирано в касационните жалби, че липсват доказателства, по какъв начин пътуващите в МПС 4 деца са свързани с конкретното учебно заведение. Отговор на тези твърдения се съдържа в показанията на разпитаната в качеството на свидетел по делото директорка на училището Д. Г. Д., която е заявила, че в деня на извършената проверка е придружавала именно ученици от повереното й учебно заведение. От друга страна, обстоятелството, че въпросната свидетелка, в качеството си на директор на училището е подавала множество жалби срещу транспортната фирма се явява изцяло ирелеватно към предмета на настоящия правен спор.

Съобразявайки горните фактически установявания, следва извода, че първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10922/08.12.2025 год., постановено по административно дело № 938/2025 год. по описа на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Г. Ч.

секретар:

Членове:

/п/ С. Х.

/п/ П. Б.