ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2822
София, 28.05.2026 година
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 266 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. П., чрез процесуален представител адв. П. С., против въззивно решение № 546 от 03.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 859/2025 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което, като е отменено изцяло решение № 195 от 13.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1408/2024 г. по описа на Районен съд - Разлог и са отхвърлени, като неоснователни предявените от А. К. П. против Териториално поделение „Д. Г. С. Елешница“, представлявано от директора инж. И. К., обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, с които се иска от съда да:
- признае за незаконно и отмени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на А. К. П. от длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона” при Териториално поделение „Д. Г. С. Елешница“, извършено със заповед № РД-06-4/20.09.2024 г.;
- възстанови на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А. К. П. на длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона” при Териториално поделение „Д. Г. С. Елешница“ и
- осъди на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ Териториално поделение „Д. Г. С. Елешница“ да заплати на А. К. П. сумата от 12 414 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 20.09.2024 г. до 20.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 11.11.2024 г. до окончателното изплащане на дължимото.
Касаторът обжалва решението, като неправилно и незаконосъобразно, моли същото да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Сочи, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Териториално поделение „Д. Г. С. Елешница“, представлявано от директора инж. И. К., приподписан от юрк. Г., в които поддържа, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението, както и, че същото е правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:
По делото не е било спорно и е установено от приетите писмени доказателства, че между страните е сключен трудов договор № ТД-00-2/28.04.2023 г., по силата на който ищецът А. К. П. е бил назначен на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“. Със заповед № РД 06-4/20.09.2024 г. на директора на Директора на ТП „ДГС Елешница“ трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради закриване на щата, считано от дата на връчване на заповедта – 20.09.2024 г. В предприятието е сключен Колективен трудов договор от 30.03.2023 г. между инж. И. И. К. /в качеството му на работодател като Директор на ЮЗДП/ от една страна и от друга служителите, членуващи в Синдикална организация, представлявани от Председателя на С.О. към ФСОГСДП – Б. И. А.. Видно от служебна бележка с изх. № 6/11.10.2024 г., издадена от Б. И. А. – председател на синдикалната организация към ФСОГСДП при ЮЗДП ДП ТП „ДГС Елешница“, ищецът е бил член на синдикалната организация при ЮЗДП ДП ТП „ДГС Елешница“, член на ФСОГСДП към КНСБ, за периода от 28.04.2023 г. до 20.09.2024 г. Съгласно длъжностно разписание, в сила от 15.07.2024 г., длъжността заемана от ищеца, а именно „Шофьор на тежкотоварен автомобил до 12 тона“, вече не е част от същото, като видно от Протокол № 443/10.07.2024 г. от заседание на УС на „ЮЗДП“ ДП Благоевград е взето решение за съкращаване на заеманата от ищеца длъжност с мотив оптимизиране структурата на длъжностите. Тоест установено е, че заеманата от ищеца длъжност е била единствена и е съкратена поради липса на възможност на работодателя да стопанисва и управлява, предоставения на ДГС Елешница тежкотоварен автомобил. Доколкото в казуса не се оспорва и не се твърди от работника – да е налице липса на реално съкращаване на щата и съдът не се е занимал с този въпрос. Основният спор между страните е при издаването на процесната уволнителна заповед нарушени ли са правилата за предварителна закрила при уволнението и съответно нарушени ли са правилата разписани в колективния трудов договор.
При тези данни въззивният съд е приел, че исковете са неоснователно уважени от районния съд, тъй като от анализа на горепосочената служебна бележка се установява, че към момента на подписване на колективния трудов договор ищецът А. К. П. не е бил член на синдикалната организация и е следвало по реда на чл. 57, ал. 2 КТ да се присъедини към него, като уведоми писмено работодателя. Изложил е, че дори да се приеме, че ищецът е член на синдикалната организация същият не се ползва със закрилата по смисъла на чл. 333, ал. 3 и ал. 4 КТ. При тълкуване волята на страните и при съпоставка с показанията на св. А. съдът е приел, че разписаното в чл. 50 от Колективния трудов договор не касае предварителна закрила при уволнение относно синдикалните членове, а се отнася само до тази от ръководството на синдикалната организация – председател и секретар, какъвто П. не е установено да е. Не следва постигнатото съгласие между работодателя и синдикатите в чл. 50 КТД за се тълкува разширително, извън посочената разпоредба към която този член от договора препраща – чл. 333, ал. 3 КТ. Ако страните бяха постигнали съгласие за предварителна закрила за всеки от членовете на синдиката, според съда това щеше изрично да бъде описано без да е необходимо посоченото в текста конкретизиране – чл. 333, ал. 3 КТ. В този смисъл за работодателя не е съществувало задължение да иска предварително становище на синдикалната организация при съкращаване на щата и издаване на уволнителната заповед по отношение на работника. Не се установява и, към датата на съкращаване на щата, съответно дата на издаване и връчване на заповедта на работника в предприятието да са били работили пенсионери или лица, придобили право на пенсиониране. От приетото трудово досие на Риза Х. е видно и категорично се доказва, че същият е придобил право на пенсия месеци след прекратяване на трудовото правоотношение с А. К. П.. Не може да се спори, че от фактическа страна на 20.09.2024 г. е издадена обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, а правото на пенсия Х. е придобил на 29.11.2024 г. – така видно, както от трудовото досие на Х., така и от Заповед № РД-06-6/29.11.2024 г. Освен това Х. е придобил право на пенсия на длъжнокт „горски стражар“, каквато ищецът не е заемал при прекратяване на трудовото правоотношение. На същия е било указано, че няма свободни длъжности към датата на прекратяване на неговия трудов договор от исканата от него „горски стражар“ в ДГС Елешница. При това и по смисъла на Колективния трудов договор работодателят не е имал задължение, обективно неизпълнимо поради липсата на такива пенсионери или лица, придобили право на пенсия преди и при прекратяване на трудовото правоотношение с П., каквото неоснователно твърди работника ищец.
Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал правни въпроси във връзка с твърденията си, че произнасянето на съда с решението, което се обжалва е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и, че е в противоречие с практика на ВКС на състави на III и IV ГО, която цитира. Поддържа, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, по изложени съображения.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Селектирането на касационната жалба на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се извършва по релевантен правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение /вж. указанията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Този въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ следва да е включен в предмета на спора и обусловил формирането на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, и по отношение на въпроса да са осъществени някои от допълнителните предпоставки, предвидени в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, както и да обоснове поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Върховният касационен съд не е задължен да изведе значимия въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В съобразителната част на тълкувателния акт е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. В случая, при прочита на касационната жалба и изложението към нея не се установи касаторът да е повдигнал правен въпрос с предвиденото съдържание, а се съдържат само доводи за неправилност на решението. Предвид липсата на поставен въпрос, несъгласието с изводите на съда само по себе си не може да обоснове достъпа до касационно обжалване.
Решението не е очевидно неправилно, каквото е настояването на касатора. Твърденията на касатора в тази насока са, че в исковата молба изрично е направил оплакване за неправилност на уволнителната заповед, поради несъблюдаване на предварителната закрила за уволнение предвидена в чл. 333, ал 4 КТ, а в атакуваното решение Окръжен съд - Благоевград не е разгледал и не се е произнесъл по това възражение. Изложено е, че липсата на произнасяне по конкретно направено оплакване/възражение води до очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. По съществото си това оплакване е за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, което не може да обуслови допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, при извършената в изпълнение на служебните задължения от настоящия състав проверка, не се установи наличие на някой от описаните пороци.
С оглед изхода на делото, касаторът А. К. П. следва да заплати ответната страна по касация разноски – юрисконсултско възнаграждение, определено от настоящия състав в размер на сумата 50 евро.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 546 от 03.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 859/2025 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА А. К. П. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] да заплати на Териториално поделение „Д. Г. С. Елешница“, представлявано от директора инж. И. К. с адрес: [населено място] 2782, [улица] юрисконсултско възнаграждение – сумата 50 /петдесет/ евро.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: