Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

К. Х. Членове:

М. Р.

Ц. П. при секретар

И. А. и с участието на прокурора

К. К. изслуша докладваното от съдията

М. Р. по административно дело № 3904/2026 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Миграция - Министерство на вътрешните работи /МВР/, подадена чрез упълномощения процесуален представител гл. юрк. В. Ч., срещу решение № 6101/ 16.02.2026г., постановено от Административен съд - София град, I-во отделение, 34-ти състав, по адм. дело № 3941/2025г. В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209 , т. 3 АПК - неправилност и необоснованост на съдебния акт. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, ведно с отхвърляне на жалбата и присъждане на направените по делото разноски. Прави се и алтернативно и възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответницата Е. Ч., гражданка на Руската федерация, оспорва касационната жалба чрез упълномощения адв. Р. Д., която пледира за отхвърлянето й като неоснователна и за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Депозиран е мотивиран писмен отговор от упълномощения процесуален представител.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. Ч., гражданка на Руската федерация, срещу отказ рег. №5364р-2394/29.01.2025г. на Директора на Д. М. МВР, да й се издаде разрешение за постоянно пребиваване в Р. Б.

За да постанови обжалвания правен резултат, първоинстанционния съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Обобщено според първостепенния съд, в нарушение на принципа на истинност /чл. 7 от АПК/ органът е приел безусловно, че представеното от жалбоподателката свидетелство за раждане серия NI- МЮ № 452127, в което е изписано, че родителите й са с националност българска, е подправено, въпреки че според приобщената по преписката експертна справка експертът криминалист е дал заключение, че само допуска, че по представения документ, първоначално нанесените данни са подправени. На следващо място, според съда, в приетия за подправен документ за бащата на жалбоподателката е посочено, че е българин - Е. И. С., като в тази част не е установена от експерта обработка с химикали или други химически вещества. При тези данни, на основание чл. 35, ал. 2 ППЗЧРБ вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, административният орган е следвало да изиска удостоверение за български произход от Изпълнителната агенция за българите в чужбина /ИАЧБ/, респективно - да приложи служебно такава от информационната система, след като изследването на представеното удостоверение е породило съмнения за третиране /заличаване и размиване/ с химични разтвори на първоначално нанесените данни в свидетелството. По тези решаващи мотиви първостепенният съд е постановил атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, с който отменя процесния отказ и изпраща делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на украинския гражданин за предоставяне на право на постоянно пребиваване, при съобразяване мотивите на решението.

Обжалваното решение е неправилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Отказ рег. №5364р-2394/29.01.2025г. на Директора на Д. М. МВР е издаден на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ, според която се отказва издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, когато предоставеното разрешение или представените документи са получени с измама или са неистински или подправени. Нормата се явява специална по отношение на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. В случая е осъществен юридическият факт, предвиден в хипотезиса на визираната разпоредба, а именно установено е, че предоставеният от заявителката документ, представляващ удостоверение за раждане е подправен. Релевантният юридически факт е установен в хода на административното производство и не е опроверган в рамките на съдебното производство. С извършената експертна справка № 107/19.07.2024г. по описа на ОДМВР - Бургас, е установено, че приложеното по преписката удостоверение за раждане е подправено - химически третирано по цялата площ, с цел заличаване на първоначално вписаната ръкописна персонална информация, при което има увреждане на хартията и фоновият печат на бланката и остатъчни недобре заличени щрихи от първоначално нанесената персонална информация. Справката има характер на експертиза по смисъла на чл. 49, ал. 1 5 АПК, която органът има право да възлага в хода на административно производство по издаване на индивидуален административен акт. Несъмнено в разглеждания случай е възникнала необходимост от специални знания в областта на науката по отношение на представеното удостоверение за раждане, за което заявителката твърди, че е в оригинал. В хода на съдебното производство изводите, материализирани в експертната справка, не са опровергани, което налага извод, че съдът необосновано е игнорирал извода на експерта, че представеното свидетелство за раждане не би следвало в този си вид да е било издадено /персонализирано/ по официалния ред от оторизиран за това орган. Отново следва да се подчертае, че жалбоподателката не е ангажирала никакви доказателства, оборващи тези изводи. В случая не става въпрос за съмнение или за допускане, че процесният документ е подправен, както е приел първостепенният съд. Поради изложеното, изцяло необоснован се явява формирания от решаващия състав извод, че експертното заключение не дава отговор на редица въпроси. В конкретната хипотеза фактическите основания за издаване на административния акт са свързани с представянето от страна на заявителката в административното производство на подправен документ. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в хипотезата на чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ административният орган действа в условията на обвързана компетентност и за него не съществува възможност да установява по друг начин фактите, установени в подправените документи. В заключение следва да се приеме, че събраните по делото безспорни доказателства са достатъчни, за да обосноват наличие на предпоставките по чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ за постановяване на процесния отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Р. Б. на Е. Ч..

Основателно в касационната жалба се излагат оплаквания срещу извода, че на Ч. не е била предоставена възможност за предоставяне на друг документ, удостоверяващ българския й произход, както и че е налице нарушение на чл. 35, ал. 2 от ППЗЧРБ. Същата е подала заявление за предоставяне на право за постоянно пребиваване на чужденец в Р. Б. към което е приложила изискуемите документи, като в това число и акт за раждане. След като чуждата гражданка е избрала да представи удостоверение за раждане, то няма основание органът да изисква служебна справка или удостоверение за български произход на чужденеца.

Несъответни на данните по делото са изводите на административния съд, че са допуснати нарушения при възлагане и изработване на експертиза в административното производство. Следва да бъде подкрепена тезата на касатора, че необходимостта от възлагането на експертиза произтича от задължението на административния орган да изясни пълно и всеобхватно фактическите обстоятелства, които са от значение за случая съобразно заложеното изискване в разпоредбата на чл. 35 от АПК Назначаването на експертиза става по установения в чл. 49 и сл. от АПК ред. В случая, с оглед доказателствата по делото, в частност изложеното в писмо с рег. № 8121р-6132/ 25.03.2024г. на Главния секретар на МВР с указания до Директора на дирекция Миграция - МВР, че са зачестили случаите на представяне на неистински документи, удостоверяващи българският произход пред дирекция Миграция - МВР, се е наложило възлагането на извършване на техническа експертиза. Експертизата е възложена в съответствие с предвижданията на закона и надлежно е ценена обосновано от административния орган.

В заключение следва да се подчертае, че не се налага друг, различен извод и от представеното пред първата инстанция свидетелство за раждане на Е. Ч. с дата 27 август 2025г. Както бе посочено по - горе, фактическите основания за издаване на процесния отказ не са свързани с недоказаност на българския произход на Ч., а с представянето в административното производство на неистински документ. В конкретния случай, наличието на български произход на жалбоподателката не би могло да преодолее задължението на административния орган да откаже предоставяне право на постоянно пребиваване в Р. Б. при представянето на подправен документ.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника, на последния следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 200 евро, който е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6101/ 16.02.2026г., постановено от Административен съд - София град, I-во отделение, 34-ти състав, по адм. дело № 3941/2025г. , и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Ч., гражданка на Руската федерация, срещу отказ рег. №5364р-2394/29.01.2025г. на Директора на Д. М. МВР.

ОСЪЖДА Е. Ч., гражданка на Руската федерация, родена на [дата]., да заплати на Д. М. МВР сумата 200 /двеста/ евро - юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ К. Х.

секретар:

Членове:

/п/ М. Р.

/п/ Ц. П.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?