РЕШЕНИЕ

№ 320

гр. София, 29.05.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Д. П.

при секретаря Р. С. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4824 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Висш съдебен съвет против решение № 5592/09.09.2025 г., постановено по гр. д.№ 13624/2024 г. от ІV „д“ състав на СГС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това становище лично и чрез своя процесуален предстовител.

Касационното обжалване е допуснато с определение №1629/30.03.2026 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, длъжен ли е работодателят да проведе междинна среща по чл. 163, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата и непровеждането на такава среща пречка ли е за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на работник или служител след края на атестационния период на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поради значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:

Разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата предвижда, че междинните срещи със съответния служител се провеждат „при необходимост“. При липсата на задължение за провеждане на междинни срещи, преценката за необходимостта от тяхното провеждане е на назначена от административния ръководител на съда комисия по атестирането. Провеждането на междинни срещи не е част от задължителната процедура, поради което и неосъществяването им в атестационната процедура не подлежи на съдебен контрол. Това разрешение на правния въпрос е дадено с решение № 266/26.04.2024 г., постановено по гр. д.№ 2638/2023 г. на ВКС, ІV гр. отд. и се споделя и от настоящия състав на ВКС.

По касационната жалба, ВКС приема следното:

Въззивният съд е приел, че съгласно нормата на чл. 340а ал. 6 от ЗСВ работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Сочената разпоредба представлява специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение със съдебен служител като за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на КТ, съгласно препращащата норма на чл. 359 от ЗСВ. На това основание е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото, с обжалваната заповед на работодателя.

За да приеме, че прекратяването на правоотношението е незаконосъобразно, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 17 ал. 6 от Вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на ВСС която включва следните етапи за провеждането на атестирането: 1. Провеждане на междинна среща от първи до тридесети юни като при отсъствие на атестирания междинната среща се провежда в 7-дневен срок след неговото завръщане и 2. Изготвяне на оценка и вписване на резултатите в атестационен формуляр от първи до петнадесети декември. Съдът е приел, че съобразно приложимите Вътрешни правила, провеждането на междинна среща с прекия ръководител на атестирания служител е част от атестационната процедура като резултатите от същата са част от атестационния формуляр. Прието е, че данни за проведена междинна среща няма, както и няма подобни твърдения липсват от страна на ответника по делото и на това основание е отменил обжалваната заповед за прекратяването на трудовото правоотношение.

Правилника за администрацията на съдилищата е приет на основание чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт с решение на Пленума на ВСС по т. 7 от протокол № 25 от 3.08.2017 г., като съгласно разпоредбата на чл. 340, ал. 3 ЗСВ, служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на Националния институт на правосъдието и на органите на съдебната власт са съдебни служители. Въз основа на горното следва извод, че по отношение на служителите в администрацията на ВСС са приложими нормите на Правилника за администрацията на съдилищата. Вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет са издадени въз основа на Правилник за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация /отм./, съгласно който в чл. 63, ал. 4, т. 2 е предвидено Главния секретар на ВСС да ги утвърждава. В случая, Вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет са утвърдени със заповед № 14321/27.11.2018 г. изменени със заповед № 14497/28.11.2019 г. на Главния секретар на ВСС, действащи към периода на действие на трудовото правоотношение между страните по делото. Вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет следва да съответстват и да не противоречат на актове, издадени от Пленума на ВСС, уреждащи същата правна материя, а именно атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители. Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет са съдебни служители и по отношение на тях се прилагат правилата на Правилника за администрацията на съдилищата, с оглед цитираната разпоредба на чл. 340, ал. 3 ЗСВ, като в случая Вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет са одобрени от Главния секретар на ВКС, докато Правилника за администрацията на съдилищата е приет от Пленума на ВСС и при противоречие между норми в тях, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА следва да се прилага Правилника за администрацията на съдилищата.

Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 3 от Правилника за администрацията на съдилищата междинните срещи със съответния служител се провеждат „при необходимост“. С оглед и на отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, преценката за необходимостта от тяхното провеждане е на назначена от административния ръководител на съда комисия по атестирането. Провеждането на междинни срещи не е част от задължителната процедура, поради което и неосъществяването им в атестационната процедура не подлежи на съдебен контрол.

В случая, въззивният съд е приел обратното, че провеждането на междинни срещи е част от задължителната процедура, поради което и неосъществяването им в атестационната процедура не подлежи на съдебен контрол, позовавайки се не на Правилника за администрацията на съдилищата а на Вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет, което е неправилно.

Дори да се приеме, че относими в случая са Вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от тях, на атестиране подлежат служителите, които имат най-малко 6 месеца действително отработени в администрацията на ВСС за атестационния период, който съгласно ал. 1 на същия член е от първи декември на предходната година, до 30 ноември на текущата. Трудовото правоотношение между страните за длъжността „стенограф“ е възникнало на 13.03.2023 г., като към 30.11. на същата година служителката е имала действително отработени 6 месеца и е подлежала на атестиране. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6, т. 1 от Вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет, междинната среща се провежда от първи до тридесети юни на текущата година, като към този момент на 2023 г. служителката не е имала отработени 6 месеца в администрацията на ВСС, т. е. към този момент за работодателя не е възникнало задължение да осъществява междинна среща, която да е част от атестационната процедура, като към този момент същата процедура не е била необходима и задължителна за работодателя.

Като е приел, че междинната среща в настоящия случай е част и задължителен елемент от атестатационната процедура, съдът е приел прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно и предвид изложеното е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Тъй като съдът е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като незаконосъобразна само на основание липсата на междинна среща и неспазване на процедурата по атестирането, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на СГС, като съдът следва при новото разглеждане на спора да се произнесе по останалите доводи в исковата молба относно незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, касаещи възраженията в исковата молба и въззивната жалба относно оценката в атестацията, както позоваването на закрилата по чл. 333 КТ и наличието на злоупотреба с право съгласно чл. 8 КТ, т. е. да се разгледа спора по същество.

Разноски не следва да се присъждат в настоящото производство, като същите ще следва да се определят при новото разглеждане на спора по същество, с оглед неговия изход.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5592/09.09.2025 г., постановено по гр. д.№ 13624/2024 г. от ІV „д“ състав на СГС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.