ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1525София, 29.05.2026 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав в закрито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 840/2026г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Застрахователна компания „Надежда” АД, [населено място] срещу определение № 460 от 16.02.2026 г. по т. д. № 2260/2025г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, в частта, с която е оставено без уважение искането на същото дружество за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на подадената от него касационна жалба.

Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от заплащане на дължимата за производството държавна такса. Счита, че решаващият състав необосновано е приел за достатъчна причина за постановения от него отказ липсата на информация, дали миноритарните акционери на дружеството са готови да заплатят таксата. Твърди, че междувременно е узнал, че представляващият ответното дружество „Ви-В. Х. ЕАД, [населено място] С. е станал едноличен собственик на капитала на същото, поради което е очевидно, че няма да заплати държавната такса, тъй като интересът му е въззивното решение да влезе в сила.

Ответникът по частната жалба – „Ви-В. Х. ЕАД, [населено място] – счита същата за неоснователна по съображения в писмен отговор от 14.04.2026 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.

За да остави без уважение искането на касатора Застрахователна компания „Надежда” АД за освобождаването му от заплащане на дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса, първият касационен състав е счел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК. Взел е предвид обстоятелството, че дружеството не извършва дейност, тъй като през 2017 г. е поставено под режим на квестура по реда на чл. 597 и сл. КЗ, но е приел за недоказано твърдението, че то не разполага с имущество и че е в невъзможност да понесе разхода по заплащане на държавната такса за касационното производство. Посочил е, че доколкото за съда не съществува задължение да събира доказателства за установяване имущественото състояние на молителя и при липсата на доказателства, че същият не разполага с имущество, позволяващо му да поеме разхода по заплащане на дължимата държавна такса, е преценил за недоказано, че предварителното й внасяне представлява прекомерна финансова тежест, която го лишава от достъп до съд. Освен това, според съдебния състав, съществуващите данни, че банковите сметки на молителя са запорирани до размер на 502 660.17 лв., не е основание за извод за невъзможността му да плати държавната такса.

При преценката за това, налице ли са предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на касатора от внасяне на държавна такса, първият тричленен състав е взел предвид, че правото на ЕС не съдържа императивна норма, която да гарантира на юридическите лица освобождаване от заплащане на държавни такси, освен ако не се касае за спор относно нарушаване правото на ЕС, какъвто настоящият спор не е, доколкото спорното вземане произтича от договор за заем. Съобразил е също и практиката на СЕС (решение от 22.12.2010 г. по дело С - 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12, решения по дела С - 69/14 и С 571/16), която приема, че принципът на ефективна правна защита по чл. 47 от ХОПЕС може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноски в производството, а националният съд следва да прецени предмета на спора, значимостта на интереса, размера на разноските и дали те съставляват непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие. На тази база и с оглед размера на дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба – 3067.75 евро, е формирал извод, че заплащането й не съставлява непреодолимо препятствие за достъп на молителя - акционерно дружество до правосъдие.

Отделно, съставът на ВКС е констатирал от вписванията по партидата на Застрахователна компания „Надежда” АД в Търговския регистър, графа „Действителни собственици“, че ответникът „Ви В. Х. ЕАД притежава 87.21% от неговия капитал, като по делото липсват данни, акционерите, притежаващи останалите 12.79% от капитала на молителя, да са в невъзможност да платят сумата 3067.75 евро, на която именно възлиза държавната такса за последния стадий на производството.

Настоящият състав намира, че атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения. Определението е съобразено изцяло с константната практика на ВКС (определение № 285 от 05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г. на I т. о., определение № 141 от 20.02.2019 г. по ч. т. д. № 52/2019 г. на II т. о., определение № 122 от 12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г. на II т. о., определение № 427 от 13.11.2020 г. по ч. т. д. № 1925/2020 г. на I т. о., определение № 170 от 15.04.2020 г. по ч. т. д. № 209/2020 г. на ІІ т. о., определение № 524 от 30.07.2019 г. по ч. т. д. № 908/2019 г. на ІІ т. о. и др.) относно възможността и предпоставките за освобождаване на юридическо лице от внасяне на държавна такса. Обжалваният акт е в синхрон и с практиката на СЕС – решения по дела С-69/14, С-279/09 и С-571/16, съгласно която националният съд трябва да отчете, за какво се дължи таксата, нейния размер и дали тя препятства достъпа до правосъдие. В конкретния случай, съдебният състав е взел предвид липсата на ангажирани доказателства, че молителят не разполага със средства за заплащане на държавната такса, което, съгласно практиката на ВКС (определение № 60431/01.12.2021 г. по ч. т. д. № 1786.2021 г. на І т. о.) е изцяло в негова тежест, както и че таксата не е в размер, който да представлява непреодолимо препятствие за дружеството. Отчел е и това, че таксата се дължи за последния, завършващ етап на съдебното производство.

Настоящият състав намира за правилна и преценката, че таксата би могла да бъде платена не само от търговското дружество, но и от акционерите, притежаващи 12.79% от неговия капитал (останалите 87.21% са собственост на ответника „Ви В. Х. ЕАД, видно от вписването по партидата на Застрахователна компания „Надежда” АД в Търговския регистър).

С оглед изложеното, изводът в обжалвания акт, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на дружеството-касатор от заплащане на дължимата държавна такса следва да бъде споделен.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 460 от 16.02.2026 г. по т. д. № 2260/2025г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, в частта, с която е оставено без уважение искането на касатора Застрахователна компания „Надежда” АД, [населено място] за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на подадената от него касационна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: