ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1550

[населено място], 02.06.2026 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Росица Божилова Членове: Анна Ненова

Татяна Костадинова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т. д. № 1080 по описа за 2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Подадена е молба вх. № 8922/09.03.2026г. на А. Й. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 222 от 15.05.2024г. по т. д. № 716/2023г. на Окръжен съд – Пловдив. С решението, по иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК на Г. Н. Г., е признато за установено, че молителят дължи сумата от 90 000 лева по запис на заповед от 19.06.2023г., с падеж 19.07.2023г., със законната лихва за забава от 25.07.2023г. до окончателното плащане. За сумата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 26.07.2023г. по ч. гр. д. № 10789/2023г. на Районен съд – Пловдив.

Съгласно изложеното в молбата за отмяна, допълнително уточнена с последваща молба от 01.04.2026г., при решаването на спора съставът на Окръжен съд – Пловдив не е анализирал фактическите обстоятелства относно действителното възникване на задължението и реалното предаване на паричната сума. В тази връзка молителят сочи, че след постановяване на съдебното решение са възникнали нови обстоятелства, които не са били известни на съда и които са от съществено значение за правилното решаване на спора – подписване на записа на заповед след предполагаемото предаване на сумата от 90 000 лева (записът на заповед бил подписан в ресторант „Хепи“ на автомагистрала „Тракия“, а след това, при отделна среща в [населено място], в...