ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2857

София, 30.05.2026 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1535 по описа за 2026 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 7/13.01.2026 г. по в. гр. д.№ 891/2025г. по описа на ОС Русе, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, са уважени исковете на С. Н. Х. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление в размери съответно от 15 000 лева и от 1600 лева..

Касаторът Прокуратура на Р България обжалва решението в частта по иска за неимуществени вреди с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като обуславящ изводите на въззивната инстанция, е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпросът за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка. Изведен като разрешен в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/68г.; т. 3 и т. 11 ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и с т. 19 на ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС е и въпросът за задължението на въззивния съд да мотивира решението си, доколкото се твърди, че в обжалваното решение липсват мотиви досежно причинно –следствената връзка между незаконното обвинение и заявените за репарация вреди.

Насрещната страна по жалбата – ищецът С. Н. Х., не е депозирал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Съдът...