Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

М. М. ЧЛЕНОВЕ:

Х. К. А. М. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора

Д. Д. изслуша докладваното от съдията

Х. К. по административно дело № 4036/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от Х. А. М., чрез процесуален представител, срещу Решение № 9739/11.03.2026г., постановено по адм. дело № 719/2026г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на физическото лице срещу Ревизионен акт № Р-22220222005822-091-001/31.07.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение № 1512/23.10.2023г., на Директора на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, с който на лицето са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2020г. в общ размер на главница от 8 368лв. и лихви за забава в общ размер на 2 105.03лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт, тъй като издадения РА е нищожен и съдът не е изпълнил задълженията си предвидени в чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на РА и за присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответната страна – Директор на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението на АССГ. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество е и основателна, предвид следното:

Производството пред ВАС е второ касационно такова, като с решение № 13403/29.12.2025г., постановено по адм. дело № 7248/2024г., ВАС е отменил решение № 7490/04.06.2024г., постановено по адм. дело № 11/2024г. на Административен съд София – град, като е върнал делото за разглеждане от друг състав на съда. В мотивите е прието, че издадения и оспорен РА № № Р-22220222005822-091-001/31.07.2023г. не е нищожен, както е приел първоинстанционния съд, с оглед Тълкувателно решение № 3/26.06.2025г., на ОС на Първа и В. К. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2024г. Делото е върнато за разглеждане на спора от материалноправна гледна точка, като съдът е следвало да установи налице ли са останалите основания за законосъобразност на оспорения акт.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Х. М. срещу РА № Р-22220222005822-091-001/31.07.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение № 1512/23.10.2023г., на Директора на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, с който на лицето са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2020г. в общ размер на главница от 8 368лв. и лихви за забава в общ размер на 2 105.03лв.

За да постанови своя акт първоинстанционния съд е приел, че РЛ е местно физическо лице по смисъла на чл. 3, т. 1, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.

Установено е, че през 2017г. по банковата сметка на лицето са получени облагаеми доходи в размер на 3 780.30лв., за което е следвало да подаде декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, но такава не е била подадена. Сумата е от наредени 4 превода от Е. Г. и е облагаем доход от други източници, на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Липсват доказателства представени от РЛ, че дохода е необлагаем. Дадени са неясни обяснения свързани с провеждане на събитие, за което не е ясно дали в действителност се е състояло, както и дали получената сума е разходвана във връзка с твърдяното провеждане на събитие. Предвид на това според съда законосъобразно приходната администрация е квалифицирала сумата като облагаем доход от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и ги е включила при определяне на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г.

Установено е, че през 2020г. РЛ е получило по банков път 80 000лв. – облагаем доход от други източници, на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, изплатени от „Фиделис М“ ЕООД, свързано дружество, за които РЛ е следвало да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установено е, че „Фиделис М“ ЕООД е посочило като предмет в банковия превод – „предоставени средства на собственик“. РЛ е твърдяло, че тези средства са му върнати от дружеството, като предоставени от него по-рано парични средства, но не са представени доказателства в тази насока, нито основанията за внасяне на цитираната по-горе сума в патримониума на „Фиделис М“ ЕООД, на което дружество към него момент РЛ е било управител и едноличен собственик. Не са представени доказателства по какъв начин са внесени през февруари 2020г. процесните 80 000лв. Установено е, че изтеглените средства от РЛ от предоставените му от дядо му 114 000лв., са по-малък размер от сумата, за която РЛ твърди да е била предоставена на „Фиделис М“ ЕООД. От дружеството също не са представени доказателства във връзка с твърдяното предходно получаване на сумата, нито доказателства за редовно водене на счетоводството на дружеството.

АССГ е приел, че РА и в тази му част е законосъобразен, като за пълнота може да се приема, че се касае за скрито разпределение на печалбата. Прието е, че дохода попада в нормата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и подлежи на облагане.

Решението e неправилно.

На първо място следва да се посочи, че РА не е нищожен, както се твърди в касационната жалба, като изрично при предходното разглеждане на спора пред ВАС с решение № 13403/29.12.2025г., постановено по адм. дело № 7248/2024г. този въпрос е разрешен с влязло в сила решение. ВАС се е позовал на тълкувателно решение № 3/26.06.2025г., постановено по тълкувателно дело № 4/2024г. в което е прието, че ревизионен акт не е опорочен от обстоятелството, че ревизията е възложена и в състава на издателите на РА са участвали органи от друга териториална дирекция, тъй като възложилият ревизията е от кръга лица по чл. 12, ал. 6, изп. 1 от ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2 от ДОПК от директора на компетентната дирекция.

По отношение наведените доводи за неизпълнение задълженията на съда по чл. 160, ал. 2 от ДОПК следва да се посочи следното:

Вменените задължения за данък по реда на чл. 17 ЗДДФЛ за 2017г. и 2020г., са обосновани с констатациите на ревизиращият орган за наличие на предпостваките визирани в чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ДОПК, противно на изразеното от първоинстанционния съд, че задълженията са определени по общия ред. Изрично в РА, стр. 4 е посочено, че се касае за ревизия по особения ред посочен в чл. 122 от ДОПК.

Данъчния орган е изградил констатациите си, че задълженията се следват тъй като РЛ не е подало декларация, когато задължението му се определя по декларация, до започване на ревизията /т. 1/, в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи /т. 3/ и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват /т. 5/, с оглед на което получените преводи по банковата сметка на РЛ за 2017г. и 2020г. са доходи с неустановен произход, предвид чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и подлежат на облагане.

Предвид на тази фактическа обстановка като основен спорен въпрос между страните е налични ли са били предпоставките за прилагане на ревизия по особения ред, посочен законодателно в нормата на чл. 122 от ДОПК.

Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В конкретния случай приходния орган не установява наличието на предпостваките визирани в чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ДОПК, за да извърши ревизия по този особен ред. Условие за приложимост на презумпцията за достоверност на констатациите в РА, е в тежест на приходната администрация.

В конкретния случай от установените по спора факти, не се констатират наличието на предпоставките визирани в чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Както се посочи по-горе, чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК изисква до започване на ревизията да не е подадена декларация, когато задължението се определя по такава. Установява се, че РЛ за 2017г. и 2020г. не е подавало декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ – годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи. Тази декларация е от категорията на декларациите по чл. 105 от ЗДДФЛ, доколкото с нея самия подател изчислява основата и дължимия данък. Значението на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за огласяването на доходите и за определяне на размера им, следва да се определи като пропуск на задълженото лице да подаде декларация, но като форма на укриване на доходи, което е въведено с чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а не по т. 1 от с. з., касаещо лицето да декларира само наличните получени доходи и въз основа на декларацията да изчисли само дължимия данък, който евентуално да бъде коригиран при установено несъответствие от страна на данъчния орган. В конкретния случай липсва изпълнение на хипотезата на чл. 122, л. 1, т. 1 от ДОПК.

По чл. 122, ал. 1, т. 3 от ДОПК се изисква в счетоводството на ревизираното лице да са използвани неистински или с невярно съдържание документи. Обстоятелството по този текст, представляващо основание за провеждане на ревизията по особения ред, е относимо само към данъчните субекти задължени да водят счетоводство, тъй като те могат да използват в счетоводството си неистински документи или такива с невярно съдържание. Физическите лица без търговско качество /включително фактически търговци без регистрация по ТЗ – вж. чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ и чл. 1, ал. 3 ТЗ/ не представляват предприятия по чл. 2 ЗСч и не дължат текущо счетоводно отчитане по реда на чл. 3 ЗСч, включително такова основано на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазването на изискванията за съставяне на документи по този закон /чл. 3, ал. 3 ЗСч/ т. е. тази разпоредба не е относима към РЛ.

Нормата на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК изисква документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци да липсват. В РА изрично се посочва, че РЛ е получило парични суми по банков път, в които е записано и основанието за това т. е. не е налице липса на документ удостоверяващ получаването на сумите и основанието за това, а се твърди наличие на суми с неустановен произход т. е. на укрити приходи или доходи, но в РА липсват каквито и да констатации в тази насока.

С оглед горното като неправилно решението на АССГ следва да се отмени, тъй като ревизионното производство е неправилно протекло по особения ред по чл. 122-124 от ДОПК, поради липса на посочените в РА предпоставки за това и се следва отмяна на оспорения РА.

Следва да се отмени решението на АССГ е в частта за разноските.

С оглед претендирането на разноски от касатора за всички съдебни инстанции, следва да се осъди ответната страна да му заплати следното: 1. 1 362лв. адвокатско възнаграждение за явяване по дело № 11/2024г. на АССГ /или 696.38 евро/, 50.00лв. д. т. по делото пред АССГ /или 25.56 евро/, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС по дело № 7248/2024г. в размер на 700лв. /или 357.90 евро/, д. т. за касационно оспорване в размер на 10.00лв. /или 5.11 евро/, адвокатско възнаграждение за представителство по дело № 719/2026г. на АССГ в размер на 400 евро, д. т. за касационно оспорване по дело № 4036/2026г. в размер на 42.83 евро и адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 300 евро или общо разноски в размер на 1 827.78 евро.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 9739/11.03.2026г., постановено по адм. дело № 719/2026г. на Административен съд София – град, вкл. и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22220222005822-091-001/31.07.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение № 1512/23.10.2023г., на Директора на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, с който на лицето са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2020г. в общ размер на главница от 8 368лв. и лихви за забава в общ размер на 2 105.03лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на Х. А. М., с адрес гр. София, [жк], [адрес] сума в размер на 1 827.78 евро/хиляда осемстотин двадесет и седем и 0.78/, разноски за всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Х. К. п/ А. М.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?