ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2999

гр. София, 08.06.2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато разгледа докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 1659/2026г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба Г. И. Й. срещу определение № 857 от 23.02.2026г., постановено по ч. гр. д. № 4855/2025г. на друг състав на ІV ГО на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане частната й касационна жалба с вх. №6214/16.10.2025г. срещу определение №1424/07.10.2025г. по ч. гр. д. №553/2025г. на Окръжен съд – Шумен в частите, с които: І. е оставена без уважение молбата на Й. за допълване на решение № 43/07.03.2025г., както следва: 1. за уважаване на предявения иск за разликата над присъдената главница в размер на 147 лева до претендираните 200 лева-допълнително трудово възнаграждение за 15.09.2020г. и за разликата над 41,31 лева до претендираните 55,77 лева-обезщетение за забавено плащане за периода от 16.09.2020г. до 02.06.2023г.; 2. за уважаване на предявения иск за разликата над присъдената главница 716,27 лева до 1 004,39 лева-диференцирано заплащане за календарната 2020г., съгласно Наредба №4/20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда, както и за разликата над присъдените 187,16 лева до предявения размер 267,47 лева-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.01.2020г. до 26.01.2020г.; 3. за отхвърляне на иска за разликата над 2 148,81 лева до пълния предявен размер 3 477,03 лева-диференцирано заплащане за календарните 2021г., 2022г. и 2023г., съгласно Наредба №4/20.04.2017г. за номиниране и заплащане на труда, както и за разликата над 167,22 лева до пълния предявен размер 264,06 лева-обезщетение за забавено плащане на главницата, начислена от падежа на всяко едно задължение до 02.06.2023г.; ІІ. е оставена без разглеждане молбата на Г. Й. за отмяна на протоколно определение от 10.12.2024г. за оставяне без уважение на искането за изменение на първоначално предявените искове по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез добавяне на нови главни искове, както следва: 1. С правно основание чл. 222 от КТ за заплащане на сумата от 482,22 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 22.11.2019г. до 30.11.2019г. (образувано от сбора на сумата от 342 лева минимална работна заплата и 140,22 лева – клас прослужено време), ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 174,63 лева за периода от 29.11.2019г. до 02.06.2024г., както и за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2. С правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 3 272 лева, представляваща обезщетение за платен годишен отпуск в размер 20 работни дни за периода от 01.01.2024г. до възстановяването на работа 29.04.2024г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.06.2024г. до окончателното плащане; 3. С правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 401,96 лева-обезщетение за платен годишен отпуск за 5 работни дни за периода от 22.11.2019г. до 31.12.2019г., както и за плащане на сумата от 141,96 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 31.12.2019г. до 02.06.2023г., както и за разглеждане на изброените претенции по същество от първостепенния съд по реда на чл. 250 от ГПК и производството по делото в тези части е прекратено като недопустимо.

Частната жалбоподателка излага подробни съображения за неправилност на определението в обжалваната част. Счита, че предвид висящото производството пред Конституционния съд на РБ относно конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, изводът на другия състав на ВКС за недопустимост на частната касационна жалба е преждевременен.

За да постанови обжалвания резултат другият състав на ВКС е приел, че част от заявените претенции са под определения в ГПК праг за касационно обжалване. Исковете са граждански и оценяеми, поради което съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, въззивното решение, постановено по тях, е изключено от касационен контрол. Съдът е съобразил и правилото на чл. 274, ал. 4 от ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване определенията, постановени по дела, решенията, по които не подлежат на обжалване, независимо дали попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. С оглед на това е обосновал извод, че определението на окръжния съд, с което е потвърдено решението на първостепенния съд за отхвърляне на молбата за допълване на решението и частичното оставяне без разглеждане, не подлежи на обжалване и е влязло в сила от момента на обявяването му. Подадената срещу него частна касационна жалба съдът е счел за недопустима, като такава я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея производство.

Този състав на ВКС съобрази, че с определение от 10.03.2026г. по конст. дело № 5/2026г. на Конституционния съд на Р. Б. е допуснато до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на чл. 280, ал. 3 ГПК (обн. в ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2026 г.). Доколкото в случая нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК се явява приложим по делото закон е налице очертаната в чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК пречка по хода на делото и производството по същото следва да бъде спряно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по ч. гр. д. № 1659/2026г. по описа на ІV ГО на ВКС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до произнасяне на Конституционния съд на Р. Б. по същество по конституционно дело № 5/2026 г.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: