ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1699 [населено място], 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 327 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. С. срещу решение № 966/10.07.2025 г. по в. гр. д. № 1227/2025 г. на Апелативен съд – София в частта, с която предявеният от касатора срещу Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве АД иск по чл. 432 КЗ е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. Сочи се от касатора, че определеният от въззивния съд размер от 100 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди е занижен, не е съобразен с критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и с дадените указания в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Поддържа се от касатора, че решаващият съд неправилно е приложил нормата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Необоносновани са доказателствените изводи за наличието на принос от страна на пострадалия, защото не са подкрепени с годни доказателства. Според касатора заключението на СТЕ е изготвено при липса на събрани по предвидения в ГПК ред доказателства за поведението на пострадалото при процесното произшествие дете. Липсата на годни за движение банкети не изключва възможността детето да е предприело пресичане на пътното платно преди настъпването на удара. Установено е по делото, че детето е било облечено със светли дрехи, от което следва изводът, че водачът на автомобила би трябвало да го е забелязал, но въпреки това не го е възприел...