О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2641

гр.София, 19.09.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело №4504/2022 г. г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. С. А., Н. Т. А. и П. С. А., чрез адвокат Л. И., срещу въззивно решение № 1107 от 28.07.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 432/2022 г.

С определение по чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд не е допуснал до разглеждане касационната жалба. Осъдил е М. С. А., Н. Т. А. и П. С. А. да заплатят общо на К. К. Р. сумата в размер на 25 000 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.

Касаторите са подали молба с искане да бъде изменено определението по чл. 288 ГПК в частта относно съдебноделоводните разноски. Считат, че такива за адвокат не се дължат на К. Р., защото той не бил представляван във ВКС от адвокат – отговорът на касационната жалба бил подаден лично от страната, а не от адвоката му; липсват доказателства за сторен разход, защото, предвид размера на хонорара, плащането му може да се докаже единствено чрез банков документ. Евентуално правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид положената работа по делото.

Насрещната страна, чрез адв. В., с молба от 10.08.2023 г. отговаря, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно – извършването на разхода се установява от договора за защита и съдействие, в който е записан начин на плащане на...