ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3087
гр. София, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3741 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 15755/11.06.2025 г., подадена от „Велмарт“ ЕООД, чрез адвокат Б. М., срещу решение № 567 от 02.05.2025 г. по гр. д. № 2278/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 2501 от 25.04.2024 г. по гр. д. № 4266/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на С. Д. К. и Й. И. К. срещу „Андреев билдинг къмпани“ ЕООД и „Велмарт“ ЕООД да заплатят солидарно сумите за разликата от 70 000 лв. до 100 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетение по чл. 49 ЗЗД за претърпени от ищците неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на сина им И. Й. К., вследствие на злополука, настъпила на 11.05.2017 г., ведно със законната лихва от 25.04.2022 г. до окончателното плащане, като вместо това въззивният съд е осъдил „Андреев билдинг къмпани“ ЕООД и „Велмарт“ ЕООД да заплатят солидарно на С. Д. К. и Й. И. К. сумите за разликата от 70 000 лв. до 100 000 лв., на основание чл. 49 ЗЗД, със законната лихва от 25.04.2022 г. до окончателното плащане; потвърдено е решението на първоинстанционния съд в останалата му обжалвана част.
Въззивният съд е съобразил, че ищците С. Д. К. и Й. И. К. твърдят в исковата молба, че синът им И. Й. К. е загинал на 11.05.2017 г. в [населено място], като паднал от височина, докато извършвал монтаж на скеле на фасада на сграда, находяща се в [населено място], район „К. , кв. 10а, [улица], изпълняван от „Андреев билдинг къмпани“ ЕООД, с технически ръководител П. Д. А. Сочат, че между „Андреев билдинг къмпани“ ЕООД и „Велмарт“ ЕООД, в качеството му на подизпълнител, имало сключен договор за извършване на монтаж на скеле, демонтаж на скеле, лепене и дюбелиране на EPS на две ръце с мрежа, полагане на фасадна мазилка и др. Синът им бил нает от „Велмарт“ ЕООД, за да изпълни тези СМР. В резултат на падането получил травми, несъвместими с живота. Излагат, че са налице множество нарушения на трудовото законодателство, допуснати от „Андреев билдинг къмпани“ ЕООД и „Велмарт“ ЕООД. „Андреев билдинг къмпани“ ЕООД, в качеството му на строител, на 11.05.2017 г. допуснал сина им да монтира на източната фасада метално скеле, без да осигури необходими предпазни средства за работа на височина (предпазен колан, каска за главата, защитни обувки за краката), както и без проведен начален инструктаж. П. Д. А., в качеството му на технически ръководител, не отстранил работещите по монтажа на скелето на източната фасада на строежа. Синът им предоставял работна сила и извършвал трудова дейност, без да имал необходимия опит за това и без да бъде инструктиран за вида и спецификата на работата, без да има сключен трудов договор в писмена форма. Ползваното рамково скеле „Х.“ не било подпряно, нивелирано и укрепено, имало липсващи подови елементи, на някои от площадките нямало изградени парапети. Поддържат, че е нарушена разпоредбата на чл. 60 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР при работа на височина, тъй като на работниците не били подсигурени предпазни средства. Управителят на „Велмарт“ ЕООД И. В. и технически отговорното лице на дружеството П. Ш. допуснали нарушение на трудовото законодателство, като не изпълнили изискването за провеждане на инструктаж по ЗБУТ, съгласно Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд: за недопускане на строителната площадка на неинструктирани лица и на такива, които нямат лични предпазни средства, да не допускат използване на скеле, което не отговаря на изискванията на чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. За нарушенията били съставени актове за административно нарушение на „Андреев билдинг къмпани“ ЕООД и „Велмарт“ ЕООД. Ищците навеждат твърдения, че „Андреев билдинг къмпани“ ЕООД носи отговорност за неизпълнение на предвидените чл. 23, чл. 24, ал. 1, чл. 60 и чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и за нарушение на чл. 2, чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а техническият ръководител П. Д. А. нарушил чл. 24, ал. 2 и чл. 26, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 10б от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд по извършване на СМР. Ответникът „Велмарт“ ЕООД нарушил трудовото законодателство – чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, чл. 23, чл. 24, чл. 26, чл. 60 и чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, чл. 2, чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Ищците твърдят, че претърпели неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на техния син И. Й. К., в резултат на виновните противоправни действия на длъжностните лица на двете ответни дружества. Били сломени, мъката им е безгранична, имали изключителна емоционална връзка помежду си. Синът им бил тяхна опора, грижил се за тях; нямал друго семейство. Претендират ответниците да бъдат осъдени солидарно да им заплатят по 100 000 лв. на всеки един от тях - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. От своя страна, ответниците и третото лице помагач на страната на „Андреев билдинг къмпани“ ЕООД – ЗАД „Армеец“ АД, са оспорили исковете изцяло; направено е и възражение за съпричиняване.
Софийски апелативен съд е приел, че не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че „Андреев билдинг къмпани“ ЕООД, с управител П. Д. А., е сключило договор с ЖСК „Идеален дом“ на 21.01.2015 г. за изпълнение на СМР на обект в [населено място], [улица], а на 11.05.2017 г. е сключило договор с „Велмарт“ ЕООД, като подизпълнител, за извършване на монтаж на скеле, демонтаж на скеле, лепене и дюбелиране на EPS, шпакловка на EPS на две ръце с мрежа, полагане на фасадна мазилка на обекта. Безспорно е, че при инцидент на 11.05.2017 г. И. Й. К. е пострадал на процесния строителен обект, като е паднал от височина и е получил съчетана травма, довела до смъртта му. Съставен е протокол № 59/23.08.2017 г. за резултати от извършено разследване на злополуката, като е посочено, че комисията е установила настъпилия инцидент на 11.05.2017 г., посочени са свидетели на същия. Отразено е, че „Андреев билдинг къмпани“ ЕООД, в качеството си на строител, на 11.05.2017 г. е допуснал И. Й. К., от името на „Велмарт“ ЕООД, да монтира скеле на източната фасада, до 4-ти етаж на строежа, на метално скеле, без да използва лични предпазни средства за работа на височина. П. Д. А., като технически ръководител, не е отстранил работещите по монтажа на металното скеле без предпазни средства, не е провел първоначален инструктаж на работниците и служителите. Установено е, че пострадалият е извършвал от името на „Велмарт“ ЕООД трудова дейност, без да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Като причини за възникване на злополуката комисията е приела, че пострадалият не е използвал предпазни средства за работа на височина, техническият ръководител не е отстранил И. Й. К. от строителната площадка, не е бил проведен начален инструктаж. Посочено е кои разпоредби са били нарушени. Отразено е, че на 21.08.2018 г., на основание чл. 405а, ал. 2 КТ, с постановление е обявено съществуването на трудово правоотношение между И. Й. К. и „Велмарт“ ЕООД. С решение № 11867/20.12.2022 г., постановено по адм. д. № 410/2022 г. по описа на ВАС, е оставено в сила решение № 5560/4.10.2021 г. по адм. д. № 3287/2021 г. на АССГ, с което е отменено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.08.2018 г. на инспектор в Инспекция по труда - София между „Велмарт“ ЕООД и И. Й. К.. Не се спори, че отговорността на „Андреев билдинг къмпани“ ЕООД е била застрахована по застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектиране и строителство“ при ЗАД „Армеец“ АД със застрахователна полица от 22.06.2016 г. Спори се дали следва да се ангажира отговорността на ответните дружества за причинените вреди – болки и страдания на ищците от смъртта на сина им. От показанията на свидетелите Д. К., К. В. и Н. К. се установява, че на 11.05.2017 г. тримата, заедно с И. К. (син на ищците), пристигнали в [населено място], за да започнат работа на строителен обект – полагане на изолация на сграда на [улица], [населено място]. До обекта ги завел П., който щял да организира и престоя им. Д. К. и К. В. били общи работници, И. К. и Н. К. били майсторите. Преоблекли се и започнали да монтират скелето. Д. К. бил на първия етаж, Н. К. – към горната част на сградата, а И. К. – по средата. Около 10.00 ч. И. Й. К. паднал от скелето, при което настъпила смъртта му. Пострадалият бил без лични предпазни средства за работа на височина - предпазен колан, защитна каска за главата, защитни обувки за краката, като при започване на работа не бил проведен инструктаж на лицата, намиращи се на строителната площадка (така св. Д. К., св. Н. К.). От материалите по образуваното досъдебно производство се установява, че след сключване на договора между ответниците, И. В. – управител на „Велмарт“ ЕООД, провел разговори с П. Ш. за осигуряване на хора, които да работят на обекта. В изпълнение на уговорките, П. Ш. посрещнал сутринта на 11.05.2017 г. Д. К., К. В., Н. К. и И. К. и ги завел на обекта. При извършената проверка от НОИ са констатирани нарушения на трудовото законодателство – чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба № 07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, регламентиращи използването на лични предпазни средства и задължение за провеждане на начален инструктаж на всички лица, намиращи се на строителна площадка. За тези нарушения е съставен АУАН на „Андреев билдинг къмпани“ ЕООД за това, че е допуснал на строителната площадка И. К. без използване на лични предпазни средства и без да изпълни задължението си да проведе начален инструктаж на всички работници, в т. ч. и от други предприятия, които работят или пребивават на строителната площадка, който АУАН е влязъл в сила. Въззивният съдебен състав е кредитирал като компетентно изготвено заключението от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че преди започване на работа на 11.05.2017 г. липсвали основни свързващи елементи от номенклатурата на скелето (жабки за свързване). Същото не било укрепено към сградата и не следвало да бъдат допускани работещи на него. Скелето е следвало да се изгражда ниво след ниво (от най-долното към най-горното), като преди да се започне изграждането на следващото ниво, изграденото ниво следвало да се укрепи (да се анкерира към сградата), за да се гарантира неговата стабилност и устойчивост. Всяко новоизградено ниво следвало да бъде обезопасено против падане от височина, а в случая било допуснато изграждане на скелето без необходимото закрепване към стената, което наложило неговото укрепване след изграждането му. Според вещото лице в случая неправилно е било извършено временно укрепване с тел към краищата на винтове, незавити докрай в дюбелите, до доставяне на липсващите елементи, който начин на закрепване не е осигурил стабилност на скелето. Софийски апелативен съд е намерил, че от показанията на св. Б. Б. се установяват негативните емоции, търпени след инцидента от ищците, които живели заедно със сина си в едно домакинство, и неговата смърт се отразила изключително тежко върху тях както физически (влошило се здравословното им състояние), така и психически – налагало се да приемат антидепресанти. Те не могли да преодолеят мъката си, все още страдат.
С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил следните правни изводи:
Изложените в исковата молба твърдения определят предявената искова претенция, като такава по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при или по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването на работата. Правната теория приема, че „възлагането“ е отделяне на собствена работа и фактическото й изпълнение чрез друг правен субект. При него едно трето лице се натоварва с работа в чужд интерес (на възложителя). Изпълнението може да се изразява както във фактически, така и в правни действия. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е без правно значение формата, чрез която се осъществява възлагането на работа. Дори в хипотезите, при които се изисква определена форма на договора, неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорност, ако са налице останалите предпоставки от фактическия състав по чл. 49 ЗЗД. В съдебната практика е изяснено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия; тази отговорност е безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с работата физически лица; възложителят може да се освободи от отговорност само ако докаже, че увреждането не е причинено виновно от изпълнителя, или че вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че лице, на което ответникът е възложил изпълнение на работа, е осъществило противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. Отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния.
Съдът е заключил, че от ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че ответниците са възложили извършване на строително-монтажни работи на сина на ищците. От констативните протоколи и АУАН се установява, че са допуснати нарушения на Наредба № РД-07-2 от 2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - чл. 11, ал. 1, т. 3, и на специфичните такива, намерили регламентация в Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи - чл. 24, ал. 1 и ал. 2, съгласно които разпоредби е уредено задължение до строителните площадки да се допускат само работещи, които използват лични предпазни средства, като при неизпълнение на това задължение, лицата следва да бъдат отстранени. В нарушение на чл. 87, ал. 1, чл. 88, чл. 91 и чл. 92 от Наредба № 2 скелето, на което са се извършвали СМР, е било без основни елементи, състоянието му не е било проверено от техническия ръководител на обекта, допуснато е едновременно извършване на СМР от скеле на две съседни нива от работещи, намиращи се един над друг, не е била проверена годността на скрепителните елементи и - в нарушение на чл. 93 от наредбата - изкачването и слизането по скелето е допуснато по необезопасени проходи, а площадките на всяко ниво, до което излиза стълбата на скелето, не са били обезопасени с парапет от три страни. Използването на лични предпазни средства при работа на височина е регламентирано в чл. 60 на Наредба № 2, съгласно който при работа на височина следва да се осигури безопасност от падане чрез използване на лични предпазни средства. Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място определя в кои случаи какви лични предпазни средства трябва да се използват. В т. 9 и 9.1 на Приложение 1 към чл. 17 на цитираната наредба е определено, че при работа на скеле като лични предпазни средства следва да се използват защитни колани (сбруи). В т. 1.1.1 на Приложение 1 към чл. 17 на наредбата е посочено, че за защита на главата при работа по изграждане на скеле следва да се използва защитна каска. Чл. 17 на същата наредба изисква от работодателя да определи работните места и видовете работа, при които се използват лични предпазни средства, въз основа на извършената оценка на риска. Задължение на работодателя е да осигури лични предпазни средства – чл. 5, ал. 1 от наредбата, които да се предоставят на работещите (чл. 18). Тези задължения също не са изпълнени от ответниците, в т. ч. и от „Велмарт“ ЕООД, на които е било възложено да извършат монтажа и демонтажа на скелето, шпакловка и полагане на фасадна мазилка на строителния обект. Извършените нарушения на нормативните изисквания за осигуряване на безопасни условия на труд от ответниците са довели до настъпване на злополуката и до смъртта на И. К.. Възраженията, че не следва да се ангажира отговорността на дружеството „Андреев билдинг къмпани“ ЕООД, тъй като е било инвеститор, а не строител, съдът е намерил за неоснователни, тъй като качеството му е ирелевантно при установяване, че същото е възложило извършване на СМР чрез друго дружество на работниците. Отговорността на възложителя не се променя от това, че избраният изпълнител е превъзложил работата - на свои работници или на подизпълнител, както и ако подизпълнителят също превъзложи работата на свои работници или служители. В тези случаи гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя се обуславя не от противоправно и виновно поведение на негов служител при или по повод изпълнение на възложената работа, а от противоправно поведение на служител на изпълнителя по договора. Отговорността на първоначалния възложител би могла да се изключи, ако се установи, че съгласно сключения договор организацията на възложената работа, ръководството и контролът й изцяло се осъществяват от предприятието-изпълнител (и превъзложител). Ако тези действия са осъществявани съвместно и от двете предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете (т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963 г.). Формираната съдебна практика приема, че пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетение срещу лицата, възложили работата (по чл. 49 ЗЗД) и срещу прекия причинител на вредите (по чл. 45 ЗЗД), като по отношение на деликтната солидарна отговорност са приложими разпоредбите на чл. 121 - 127 ЗЗД. Задължението за обезвреда е едно и от кредитора зависи дали ще предяви иска си срещу всички длъжници и за целия дълг, както и за солидарното им осъждане в общ или отделни процеси. Съответно, регресната отговорност на изпълнителя пред възложителя (чл. 54 ЗЗД), който е изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените между възложител и изпълнител отношения по договора за изработка - кои работи са възложени и кога и как са изпълнени. Софийски апелативен съд е приел и че възражението, че лицето Ш. е наело работниците и не следва да се ангажира отговорността на „Велмарт“ ЕООД, се опровергават от установяването, че същият е наел лицата за извършване на СМР по възлагане от дружеството, завел ги е на строителния обект за извършване на възложените от „Велмарт“ ЕООД СМР. Действително се установява, че лицето Ш. е управител на „Хаус билдинг дизайн 09“, но няма данни на това дружество или на него, като негов управител, да му е възложено извършване на СМР от подизпълнителя на обекта. Въз основа на така изложеното, въззивният съдебен състав е заключил, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответните дружества, които са възложили извършване на работа (СМР) на сина на ищците.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е съобразил ППВС № 4/23.12.1968 г. относно релевантните обстоятелства, които следва да бъдат съобразени. Визирал е, че пострадалият е бил на 27 г., живял е в едно семейство с родителите си, влошило се е здравословното им състояние, изгубили са детето си на ниска възраст, имали са близки отношения и не са преодолели загубата. Въз основа на това е намерил, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на по 100 000 лв. за всеки ищец. Изложил е, че по обективния характер на съпричиняването е налице задължителна съдебна практика - т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., в което е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане - допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Визирал е, че приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно главно доказване, а не да се предполага. За да е налице принос на увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. Според въззивния съд по делото не се установяват действия на пострадалия, с които той да е допринесъл за настъпване на вредите - не се установява на същия да са били предоставени предпазни средства, които е отказал да ползва при извършване на СМР. Ето защо съдът е приел възражението за съпричиняване за неоснователно.
Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2 ГПК.
Счита, че ВКС следва да даде отговор на следните въпроси: 1. Какво е задължението на съда, съгласно чл. 271 и чл. 272 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните, и липсата им опорочава ли съдебния акт; 2. Следва ли съдът да обсъди всички доказателства в тяхната цялост и взаимосвързаност или да разглежда всяко доказателство само за себе си; 3. Самоволното започване извършването на определена дейност, без разпореждането на лицето, с което са сключили договор, и видимото наличие на неспазени условия за безопасност на труда, представлява ли съпричиняване по смисъла на закона.
Жалбоподателят се позовава на приетото в: решение № 72/07.07.2017 г. по гр. д. № 3056/2016 г. на ВКС, I г. о., решение № 133/10.11.2017 г. по гр. д. № 4216/2016 г. на ВКС, I г. о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 198/10.08.2014 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г. о. Относно третия въпрос твърди, че по него липсва практика на ВКС и същият е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Постъпил е отговор от С. К. и Й. К., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.
В подаден от него отговор, ЗАД „Армеец“ АД счита жалбата за основателна.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 от тълкувателното решение е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Обжалваното въззивно решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
По първия въпрос от изложението е налице задължителна практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и установена непротиворечива многобройна практика по чл. 290 ГПК, съгласно която въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея.
Относно втория въпрос, според формираната практика на ВКС, съдът преценява дали даден факт се е осъществил или не въз основа на преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства. Затова по силата на чл. 12 и чл. 235 ГПК при постановяване на решението си съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства. При това доказателствата трябва да бъдат обсъдени не всяко само за себе си, а в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила.
В тази връзка следва да се добави, че визираното в чл. 12 ГПК задължение на съда да прецени всички доказателства по делото не означава задължение за тяхното поименно посочване и изброяване, респ. за изрично изразяване на мотиви по всяко от тях, а необсъждането на конкретни аргументи и доводи на страната може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, само ако това би имало значение за крайния извод на съда по основателността на предявения иск.
Настоящият съд намира, че в случая Софийски апелативен съд не се е отклонил съществено от посочените по-горе задължения. Същият е обсъдил релевантните за изхода на спора доводи и възражения, както и събраните доказателства, в тяхната взаимовръзка. Въз основа на това е направил обосновани изводи по съществото на спора. Мотивирал се е защо намира за справедливо обезщетение в размер на 100 000 лв. за всеки ищец.
Третият въпрос е формулиран изцяло според защитната теза на жалбоподателя, а не според приетото за установено от въззивния съд, поради което не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. С. апелативен съд не е заключил, че в случая синът на предявилите иска лица е започнал самоволно извършването на СМР на строителния обект, а аргументирано е приел, че И. К. е изпълнявал възложена му работа. За да удовлетворява очертаните изисквания към общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставеният правен въпрос следва да почива на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Правни въпроси, мотивирани с фактически твърдения, каквито не са възприети във въззивното решение, нямат обуславящо изхода на спора значение и са неотносими към делото. Те представляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е предмет на проверка в настоящото производство по селектиране на касационната жалба.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 567 от 02.05.2025 г. по гр. д. № 2278/2024 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: