РЕШЕНИЕ

№ 362

гр. София, 12.06.2026 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

при секретаря Иванка Палашева

като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело № 466 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ), действаща чрез Бр. С. - прокурор в Апелативна прокуратура – София, срещу въззивно решение № 1313 от 12.11.2025 г., постановено по в. гр. дело № 610/2025 година по описа на Софийския апелативен съд.

С обжалваното въззивно решение състав на САС е отменил решение № 260611 от 29.11.2024 г на Софийски градски съд, ГО, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. И. В. иск за сумата над 15 000 лв. до 40 000 лв. като вместо това в отменената част е постановил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ПРБ да заплати на М. И. В. от [населено място], [община], област П., сумата 25 000 лв. - разлика до дължимо обезщетение от общо 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ЗМ № 265/2013 г. по описа на ГДНП и пр. пр. 279/2013 г. по описа на Специализираната прокуратура за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, по което е била оправдана с присъда по НОХД № 761/2014 г. по описа на СпНС, влязла в сила на 18.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалите обжалвани части (относно присъденото обезщетение в размер на 15 000 лева и за отхвърляне на иска за сумата над 40 000 лева до 100 000 лева) въззивният съд е потвърдил решение № 260611 от 29.11.2024 г на Софийски градски съд, ГО, 1-18 състав.

В касационната жалба въззивното решение се обжалва както в отменителната му част и присъждане на допълнително обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, така и в частта му, в която първоинстанционното решение е потвърдено по отношение на присъдената сума от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Излагат се съображения, че в обжалваните му части въззивното решение е неправилно поради нарушаване на принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че претърпените от ищцата неимуществени вреди не се отличават с по-голям интензитет от обичайните за подобни случаи. Моли се за частична отмяна на решението на Софийски апелативен съд в обжалваната му част и за намаляване на размера на присъденото обезщетение в съответствие с действителните неимуществени вреди, претърпени от ищцата М. И. В. и принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД.

Ответната по касационната жалба страна – М. И. В., действаща чрез адвокат Я. В. С. от САК, е депозирала отговор на касационната жалба със становище за нейната неоснователност. Твърди се, че въпросът за приложението на чл. 52 от ЗЗД е решен от САС в пълно съответствие с практиката на ВКС и ППВС № 4/1968 г. и че реално претърпените от ищцата неимуществени вреди обуславят размера на присъденото обезщетение в размер на 40 000 лв.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от представител на ПРБ.

Ответната по касация страна не се явява и не изпраща представител.

С определение № 1379 от 18.03.2026 година по настоящото гр. дело № 466/2026 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното:

По поставения въпрос е налице задължителна и казуална практика на ВКС и ВС: ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 397/05.04.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г. о., решение № 834/19.06.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., IV г. о., решение № 156/21.06.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г. о.; решение № 319/17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2015, IV г. о.; решение № 36/31.03.2022 г. по гр. д. № 2110/2021 г., III г. о. и др.

В нея е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства, имащи значение за причинените от незаконното обвинение вреди - болки и страдания, преценени с оглед обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Съгласно трайно установената задължителна практика, понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца.

Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.

В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.

Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а справедливостта до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел за установено, че с постановление от 07.08.2013 г. на прокурор при Специализирана прокуратура е образувано досъдебно производство по пр. пр. № 7-1114/2013 г. (пр. пр. 279/2013 г. - явен); на 15.08.2013 г. съдия при Специализирания наказателен съд е разрешил претърсване и изземване в помещения, находящи се на адрес: [населено място], общ. Т., обл. П.. По повод това процесуално действие и влиянието му спрямо ищцата, въззивният съд е отбелязал показанията на свидетелката М. - сестра на ищцата, присъствала в дома й по повод именния й ден, а именно: в жилището влезли органи на МВР с качулки; ищцата била по нощница, но не й разрешили да се преоблече; сложили й белезници, а на главата разни покривки и кърпи; чувала ищцата да се моли да не я настъпват, защото е с подагра; след това я отвели в София.

Въззивният съд е посочил, че свидетелката заявила, че сестра й е оправдана по дело, водено под името на „К. 3“, като най-малко 4 години журналистите дежурели почти денонощно на входа на имота и разпитвали хората; идвали и от ТВ предаване „Ж.“ като свидетелката го гледала и в него се казало, че „тук, на тази могила, са закопани хиляди хора“.

Съдът е отбелязал, че от материалите по съдебното производство се установява, че то е образувано под № 761/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 1 състав на 17.06.2014 г. по внесено обвинение от Специализираната прокуратура срещу 12 лица, сред които и ищцата; на 11.05.2017 г. е постановена присъда по делото като ищцата е призната за невинна в това, че на 16.08.2013 г. в дома си е държала огнестрелно оръжие - сигнално-газов пистолет „ИЖ“ 78-8 без номер, преработен в боен чрез подмяна на цевта му с бойна (нарезна) и 3 бр. патрони, като е оправдана по повдигнато й обвинение за престъпление по чл. 339 ал. 1 НК; оправдателната присъда била протестирана от прокурор при Специализираната прокуратура, довело до образуване на 19.01.2018 г. на ВНОХД № 24/2018 по описа на Апелативен специализиран наказателен съд; след проведени седем съдебни заседания при участието на ищцата с решение № 53 от 07.02.2019 г. постановената оправдателна присъда спрямо ищцата била потвърдена; решението било протестирано от прокурор при Апелативна специализирана прокуратура и в частта, с която е потвърдена оправдателната присъда спрямо ищцата; по протеста било образувано касационно наказателно дело № 490/2019 г. по описа на Върховния касационен съд като след проведено едно съдебно заседание при участие на ищцата с решение № 149/18.09.2019 г. протестираното решение в посочената част е потвърдено.

Съдът е отразил съдържанието на комплексната съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза - ищцата споделила, че през 2000 г. влязла в болница за сърцето, но не било установено точно какво й е; сочи да е арестувана заедно с мъжа си, който лежал 6 г. в затвор - бил осъден, без да е виновен; при психологическото изследване е установена повишена депресивност, хроничен стрес и изразена посттравматична стресова симптоматика.

Съдът е посочил, че според вещите лица и към момента на изследване са налице тревожни и депресивни симптоми, които не са тежко изразени, снижават качеството на живот без да проявяват значимо въздействие върху общото функциониране; като най-вероятно вещите лица определят началото на промяна в психичното състояние на ищцата с убийството на сина й, последвалата смърт на снаха й и поетия ангажимент за отглеждане на тяхното дете като на този фон се случват и процесните събития - арест по травмиращ за ищцата начин, повдигане на обвинение и интензивен наказателен процес.

Въззивният съд е отбелязал, че от съдебно-медицинската експертиза се установява, че диагностицираният при ищцата захарен диабет тип 2 е хронично заболяване с многофакторна етиология както генетичната предиспозиция, така и метаболитни нарушения, често свързани с нездравословен начин на живот, а силен стрес на фона на другите фактори предизвиква клиничната му изява; че установеното усложнение - диабетна полиневропатия предполага най-малко 5-годишна давност на диабета, мотивиращо да се приеме, че същият е възникнал преди 2014 г.

При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е изложил своите правни изводи относно състава на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ и относно задълженията на разследващите органи при повдигане на обвинение. Доколкото наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, което води до незаконност на обвинението, въззивният съд е обсъдил въпроса по какъв начин това е засегнало интересите на ищцата.

Съдът е коментирал, че за обичайните неимуществени вреди (типични, непосредствени, типично произтичащи) съдът може да ги приеме за доказани по житейски и професионален опит, без да е необходимо конкретно доказателство като ищецът дължи да докаже вредите, които надхвърлят обичайното като ангажира доказателства за тяхното проявление, степен и интензитет, съответно причинно-следствена връзка между поведението и вредата..

Въззивният съд е достигнал до извода, че при установена незаконност на обвинението държавата дължи обезвреда като в случая се установяват и специфики, разкриващи висока степен на въздействие върху неприкосновеността на ищцата.

Въззивният съд е приел, че доколкото ищцата е била задържана от полицейските органи, макар и да не й е взета най-тежката мярка, принудителното ограничаване на конституционно утвърденото право на лична свобода дори и за 24 часа засяга физическата неприкосновеност на ищцата като данните по делото позволяват извод за накърнен значим законен интерес за ищцата. Съдът се е позовал на свидетелските показания за неоправдано насилие при задържането на ищцата, разкриващо белезите на унизително отношение, уронващо личното й достойнство.

Според въззивния съд комплексната експертиза установява негативните преживявания, засегнали интензивно ищцата и трайно рефлектиращи върху психичния й интегритет, обосноваващи неимуществена вреда.

Съдът е коментирал медийните прояви във връзка с повдигнатото обвинение на ищцата и още 11 лица като е посочил, че правото на информация и свободата на изразяване на мнение не допускат непосредствен контрол върху интерпретацията на обвинението. Посочил е, че на разследването е придадено името „К. 3“, който подход сам по себе си провокира обществено внимание, приравнявайки случая на предходни такива със значим обществен отзвук и логично поражда както засилен журналистически интерес към обвинените, така и всевъзможни интерпретации в подкрепа на етикетирането. Съдът е отбелязал, че къщата в [населено място] ищцата е обитавала заедно със съпруга си, за когото се установява да е обвинен за случая, а и да е осъден, поради което е достигнал до извода, че провокираният от етикирането на случая засилен обществен интерес не може да се свърже именно с личността на ищцата.

Етикирането на случая обаче, и медийният интерес към него, според въззивния съд, са провокирали социалната изолация на ищцата и подлежат на отчитане при определяне размера на обезщетението.

Според въззивния съд за негативното въздействие на незаконното обвинение от значение е и продължителността на наказателното производство, тъй като неоправдано дългото подлагане на съмнение на презумпцията за невиновност е в състояние да доведе до твърдяното отчаяние, загуба на вяра и идентифицираното от експертите усещане за неяснота за бъдещето.

Въззивният съд детайлно е обсъдил продължителността на наказателно производство като е достигнал до извода, че същото е приключило в разумен срок, но е отчел проведените 52 съдебни заседания, на които ищцата е присъствала.

Съдът е обсъдил изводите в двете приети по делото експертизи и е приел, че незаконното обвинение е довело до разстройство в адаптацията на ищцата с наличност и към 18.05.2022 г. на тревожна и депресивна симптоматика, снижаващо качеството й на живот, както и че е доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и диабетното състояние на ищцата.

След подробно обсъждане на казуалната практика на ВКС по сходни случаи въззивният съд, като е съобразил и възрастта на ищцата, която сама по себе си затруднява преодоляването на провокираните от незаконното обвинение и съпътстващите го действия на държавните органи негативни преживявания, е достигнал до крайния си извод, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на сумата от 40 000 лв.

Въззивният съд е изложил и допълнителни съображения по повод на въззивната жалба на ищцата, а именно: твърдяното от ищцата провокиране на сърдечно заболяване е опровергано предвид данните за подобно страдание далеч преди процесните събития, а по делото не се доказа незаконното обвинение да е допринесло за задълбочаването му; не се доказва и пряка връзка между медийното огласяването на случая и личността на ищцата; не се установява и въздействие върху професионалната й сфера, нито личността й разкрива специфика, изводима от позицията й в обществото, за да бъде отчетена съдебната практика, съобразяваща влиянието на незаконно обвинение и върху тези значими сфери за личностното благосъстояние.

С оглед така посочените съображения на въззивния съд, същият е постановил съдебния си акт в посочената по-горе насока – частично е отменил първоинстанционното решение като е присъдил в полза на ищцата допълнително сумата от 25 000 лева или общо 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от повдигнатото й незаконно обвинение.

Настоящата касационна инстанция приема, че така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в отклонение от съдебната практика, очертаваща критериите за определяне на справедливо обезщетение при незаконно обвинение и тежестта на всеки един от тях при неговото определяне – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. първо ГПК.

Съобразно отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационното обжалване, настоящата касационна инстанция приема, че въззивният съд, макар правилно да е установил всички обстоятелства по делото, имащи значение за определяне на обезщетението за незаконно обвинение, е придал по-голяма тежест на някои от тях.

Горната установеност налага частична отмяна на обжалваното въззивно решение. И доколкото не са необходими нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши по същество.

По съществото на касационната жалба:

Касационната жалба е частично основателна.

Безспорно е по делото, че ищцата има право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, който извод следва от влязлата в сила оправдателна присъда спрямо нея, като за определяне на обезщетението следва да се анализират конкретно установените по делото обстоятелства, имащи значение за размера на справедливото обезщетение като се посочи кои от тях водят до извод за по-високо, респ. по-ниско обезщетение.

По делото са установени следните обстоятелства, които налагат по-висок размер на обезщетението:

- на първо място това е начинът, по който е осъществено задържането на ищцата в дома й на 15.08.2013 година. Ищцата е била по нощница, не й разрешили да се преоблече, сложили й белезници, а на главата разни покривки и кърпи. Макар действията на съответните органи да са имали определена законна цел, то същите са довели до поставяне на ищцата в унизително положение;

- обвинението е за тежко престъпление по смисъла на НК;

- ищцата е била задържана за 24 часа;

- възрастта на ищцата - възраст, в която е по-трудно човек да може адекватно да реагира на неблагополучия в живота му и да прояви устойчивост и адаптивност;

- ищцата е участвала в общо 52 съдебни заседания;

- ищцата е била с чисто съдебно минало;

- преживяванията на ищцата по повод незаконното обвинение – безспорно незаконното обвинение е било стресово за ищцата; претърпяла е негативни емоции и страх за бъдещото развитие на производството; намалила е социалното си общуване.

По делото са установени следните обстоятелства, които налагат по-нисък размер на обезщетението:

- Ищцата е била с мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв. В настоящото производство не са установени вреди, свързани с така наложената мярка за неотклонение. Не са й наложени ограничения в рамките на наказателното производство.

- Разумна продължителност на производството, отличаващо се с висока фактическа и правна сложност и срещу 12 обвинени лица, което е приключило в рамките на три инстанции за 6 години и един месец – от задържане на ищцата за 24 часа на 15.08.2013 година до 18.09.2019 г., когато е постановено решението на ВКС.

- ищцата е оправдана още на първа инстанция и спрямо нея никога не е постановявана осъдителна присъда;

- медийната разгласа по случая, обоснована с високия обществен интерес към разследването, не е свързана с личността на ищцата, а най-вече с личността на съпруга й, за когото се установява да е обвинен и осъден по делото.

- преживените от ищцата негативни емоции са комплексни – не само по повод на незаконното обвинение срещу нея, а и/най-вече от проведеното успешно обвинение спрямо съпруга й, за който тя вярва, че е невинен и несправедливо осъден.

- следва да се отчете, че емоционалното състояние на ищцата още преди началото на наказателното производство е било силно влошено поради други фактори – убийството на сина й, последваща смърт на снаха й и поетата от нея отговорност да се грижи за внучето си. Незаконното обвинение със сигурност е допринесло за влошаване на нейното психическо и емоционално състояние, но както комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза отбелязва, стресиращите и травмиращите преживявания на ищцата са с начало, предхождащо образуваното срещу нея наказателно производство и те са водещи за интензитета на страданията;

- не се установява въздействие на незаконното обвинение върху трудовата и професионалната заетост на ищцата.

- следва да се съобразят и обществено-икономическите условия към 18.09.2019 година, които сочат на МРЗ в размер на 560 лв. и общ годишен доход средно на лице от домакинство в размер на 6 592 лв.

По делото са установени и следните обстоятелства, които нямат отношение към определяне на размера на обезщетението, а именно – диабетната болест, от която страда ищцата, и която е с давност преди повдигане на обвинението.

Настоящата касационна инстанция приема, че ищцата е претърпяла обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно обвинение – такива, които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в извършването на престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост; накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в социалното общуване; дестабилизиране на здравословното състояние без болестни прояви.

Съобразявайки горните обстоятелства и тежестта на всяко от тях за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящата инстанция приема, че понесените от ищцата неимуществени вреди следва да се репарират със сума в размер на 15 000 лева или 7 669.38 евро, поради което въззивното решение следва да се отмени по отношение на допълнително присъденото обезщетение в размер на 25 000 лева със съответните от това последици.

По разноските:

Във въззивното производство ПРБ е осъдена да заплати при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Я. В. С. адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева за процесуално представителство във въззивната инстанция. Доколко с настоящото решение косвено се приема неоснователност на въззивната жалба на ищцата, ПРБ не следва да отговаря за разноски в тази инстанция.

В касационното производство, поради обстоятелството, че касационната жалба на ПРБ е частично основателна, на адвокат Я. В. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 891.38 евро съобразно изхода от спора при защитаван материален интерес от 40 000 лева и 37.5% неоснователност на касационната жалба и при прилагане като ориентир на Наредба № 1/2004 година за възнаграждения за адвокатска работа.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

РЕШИ :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1313 от 12.11.2025 г., постановено по в. гр. дело № 610/2025 година по описа на Софийския апелативен съд в частта му, в която съдът е отменил решение № 260611 от 29.11.2024 г на Софийски градски съд, ГО, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. И. В. иск за сумата над 15 000 лв. до 40 000 лв. като вместо това в отменената част е постановил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ПРБ да заплати на М. И. В. от [населено място], [община], област П., сумата 25 000 лв. - разлика до дължимо обезщетение от общо 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ЗМ № 265/2013 г. по описа на ГДНП и пр. пр. 279/2013 г. по описа на Специализираната прокуратура за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, по което е била оправдана с присъда по НОХД № 761/2014 г. по описа на СпНС, влязла в сила на 18.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО В ТАКА ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. В. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за сумата над 15 000 лв. до 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ЗМ № 265/2013 г. по описа на ГДНП и пр. пр. 279/2013 г. по описа на Специализираната прокуратура за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, по което е била оправдана с присъда по НОХД № 761/2014 г. по описа на СпНС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1313 от 12.11.2025 г., постановено по в. гр. дело № 610/2025 година по описа на Софийския апелативен съд в частта му, в която е потвърдено решение № 260611 от 29.11.2024 г. на Софийски градски съд, ГО, в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1313 от 12.11.2025 г., постановено по в. гр. дело № 610/2025 година по описа на Софийския апелативен съд в частта му, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Прокуратура на Република е осъдена да заплати на адвокат Я. В. С. с адрес по делото: [населено място],[жк][жилищен адрес]0, сумата от 3 000 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена защита във въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Прокуратурата на Р. Б. с адрес по делото: [населено място], [улица], да заплати на адвокат Я. В. С. с адрес по делото: [населено място],[жк][жилищен адрес]0, сумата от 891.38 евро адвокатско възнаграждение за предоставена защита в касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: