ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 681

гр. София, 19.09.2023 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

А. Н.

разгледа докладваното от съдия Младенов т. д. № 2376 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“АД против решение № 104 от 8.06.2022 г., пост. по гр. д. № 157/2022 г. на Бургаския апелативен съд с което е потвърдено решение № 243/23.12.2021 год. по гр. д.№ 333/2021 год. на Сливенския окръжен съд за осъждане на дружеството да заплати на З. Н. Т. по предявения от нея иск с правно основание чл. 432 от КЗ сумата от 60 000 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди, понесени от смъртта на съпруга щ Т. С. Т., настъпила на 3.12.2020 г. в резултат на пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 2.12.2020 г., ведно със законната лихва от 11.12.2020г. до окончателното щ изплащане; законната лихва върху платената след предявяването на иска част от обезщетението в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва за периода от 11.12.2020г. до 16.11.2021г.; обезщетение за претърпените от ищцата, вследствие същото застрахователно събитие имуществени вреди, съответно в размер на 216 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2020 г. и на 2500 лева, ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното им изплащане.

Решението на Бургаския апелативен съд е обжалвано и от ищцата З. Н. Т. в частта, с която е потвърдено решението на Сливенския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата до пълния предявен размер от 250 000лв., както и за присъждането на законна лихва върху сумата на обезщетението по чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ. Ищцата обжалва въззивното решение и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 60 000 лв. до 80 000 лв., за която е бил уважен с първоинстанционното решение, както и в частта, с която са оставени без уважение исковете за присъждане на законна лихва по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ - 01.01.2021 г. до окончателното им изплащане.

В касационната жалба на „Дженерали застраховане“АД се поддържа, че в обжалваната му осъдителната част въззивното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че определеният от въззивния съд по реда на чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди е силно завишен, несправедлив и не отговаря на доказаните в хода на съдебното производство душевни болки и страдания, резултат от противоправното поведение на делинквента. Посочено е, че съдът не е преценил всички установени по делото конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят по-ограничен обем на неимуществените вреди, а оттам и по-нисък размер на обезщетението, а именно младата възраст на ищцата с перспективи за създаване на ново семейство, доброто щ личностно функциониране, благоприятстващо преодоляването на претърпяната душевна травма и връщането щ към нормалния живот, сравнително краткия период на съпружеско съжителство при условията на сключен брак, постоянната служебна ангажираност на пострадалия, която е налагала често отсъствие от семейното жилище, както и установения от заключението на психологическата експертиза характер на емоционалните изживявания на ищцата, които нямат изключителен характер, а са в границите на естествената реакция на скръб, без негативни поведенчески проявления. Наведен е довод, че при определяне справедливия размер на обезщетението съдът не е съобразил и икономическата конюнктура в страната през процесния период. Твърди се, че присъденото обезщетение е завишено в сравнение с други такива, присъждани в подобни случаи, без да е налице изключителност на установените по делото обстоятелства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателят-ответник е обосновал допускането на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, със следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили изхода на спора, а именно :

1. Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на обезщетението?;

2. Длъжен ли е съдът да търси „справедлив и точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий, и без да излага конкретни, ясни и задълбочени мотиви, като определи обезщетение, което е с повече от 1/3 по-високо от определените по сходни случаи такива?;

3. Определянето на обезщетение, което е очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?;

4. Следва ли да се допуска обезщетението, поради неговата прекомерност, да се превръща в средство за обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица и определянето му да води до изкривяване волята на законодателя (за баланс между вреди и обезщетение) и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен в нормативната уредба?

Формулирано е искане за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неговата отмяна, както и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, предвид извънсъдебно извършеното от застрахователя плащане на обезщетение след тяхното предявяване.

Ищцата З. Н. Т. оспорва касационната жалба на ответното застрахователно дружество. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника щ адв. Д. от ШАК, изразява становище, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 от ГПК във връзка с формулираните в изложението въпроси. По съществото на инвокираните в жалбата оплаквания се твърди, че в обжалваното решение съставът на Бургаския апелативен съд се е произнесъл законосъобразно по посочените от ответника материалноправни и процесуални въпроси във връзка с въведените от него възражения, както и че не са налице основанията по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Изложено е, че противно на твърдението на застрахователя присъденото в полза на ищцата обезщетение не само че не е завишено, а обратно – същото е определено в занижен размер, който не е съобразен с характера и степента на действително претърпените от нея вреди, както и с икономическата конюнктура в страната и не отговаря на материалното и социално положение на пострадалия, неговата социална ангажираност и отношенията на силна привързаност между него и ищцата. Наведени са и доводи в посока на увеличаване размера на обезщетението, които по същество са свързани с касационната жалба на ищцата срещу въззивното решение в отхвърлителната му част. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника-застраховател.

В касационната жалба на ищцата З. Н. Т. са наведени доводи за неправилност на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер, както и в частта, с която след отмяна на същото решение за сумата над 60 000 лв. , искът за разликата до 80 000 лв. е отхвърлен. Изложени са оплаквания във връзка с критериите за определяне размера на присъденото обезщетение, аналогични по правното си естество на тези, съдържащи се в касационната жалба на „Дженерали застраховане“АД, но в обратен смисъл, а именно, че съдът не е съобразил всички конкретни установени по делото обстоятелства, относими към понятието за справедливост, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, но като аргумент за неправилното му определяне в понижен размер, който не съответства на техния действителен обем и интензивност. Посочено е, че съдът не е съобразил стреса и психическата травма на ищцата от внезапната смърт и загубата на съпруга щ, и настъпилата в резултат на това промяна в нейното психологическо и емоционално състояние, изпадането щ в депресия, намираща се пряка връзка с преживяното събитие, изразяваща се в прояви на потиснато настроение, липса на мотивация и на жизнени сили и чувство за безнадеждност, които сочат наличието на все още активна психотравма. Посочено е, че не е отчетена тридесетгодишната възраст, на която ищцата е останала вдовица, което намалява личностните щ възможности за справяне със стресовата ситуация. Поддържа се, че обезщетението трябва да бъде справедливо към момента на неговото определяне, като в случая съдът е следвало да определи неговия размер към по-късен момент до приключването на устните състезания, и да съобрази и новонастъпилите в хода на производството факти, в частност размера на инфлацията и икономическите условия в страната. Решението е оспорено и в частта, с която са оставени без уважение исковете за присъждане на законна лихва на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение. Развити са подробни съображения за разликата между мораторната лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ, която застрахователят дължи вместо делинквента и която е включена в застрахователното обезщетение и тази по чл. 497, ал. 1 от КЗ, дължима от застрахователя поради собствената му забава да изплати застрахователното обезщетение в срока по чл. 496 от КЗ и неограничена от лимита на застрахователното покритие, респ. от застрахователната сума по чл. 492 от КЗ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, достъпът до касационно обжалване, съобразно критериите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2 от ГПК, е обоснован със следните въпроси:

1. От какво се определя съдържанието на справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди. Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди: само преживяването от ищцата на настъпилата внезапна смърт на починалия щ съпруг и семейство, или и на последиците от понасянето на смъртта от страна на съпругата и любимата и негов законен наследник за неопределено време в бъдеще?;

2. За задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички своевременно въведени с въззивната жалба и писмения отговор възражения във връзка с доводите за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение от страна на ответника. За задълженията на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви на въззивното решение, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и защитните тези на страните;

3. Включва ли се в критериите за приложение на принципа за справедливо възмездяване на претърпените от ищеца болки и страдания, пряка и непосредствена последица от причиненото пътнотранспортно произшествие, при което е починал нейния съпруг, който принцип е залегнал в чл. 52 ЗЗД и следва ли да бъде отчетена самата личност на починалия, неговият живот, постижения, материално и социално положение и любовта, подкрепата, менторството, съветите, което само той би дал на своята съпруга, отчитайки собствените му успехи и в каква насока те се вземат предвид при определяне размера на застрахователното обезщетение?;

4. Следва ли да бъде направена самостоятелен извод и съпоставка между икономическата обстановка в страната и действащите норми за минимална работна заплата от една страна към датата на смъртта на пострадалия и материалното положение и цената на труда на починалия, от друга страна момент, към който се определя размерът на застрахователно обезщетение съобразно доказателствата, събрани в производството, за търпените настоящи и бъдещи болки и страдания и от друга страна икономическата обстановка - инфлация, дефлация и т. н. към дата на постановяване на въззивното/касационното решение, съобразно справедливия размер, който извод да бъде отчетен при определяне размера на застрахователното обезщетение и в каква насока следва да се вземе предвид?

5. При предявен пряк иск от увредено лице за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди срещу застрахователя, следва ли ответникът да дължи и законната лихва на две отделни различни правни основания - по чл. 429 и по чл. 497 от КЗ, доколкото първото е част от общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, а второто е за забава на ответника при определянето и изплащането на общия размер на дължимото обезщетение и могат ли те да съществуват паралелно?

Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от ищцата част, за неговата отмяна с решение по чл. 290 от ГПК и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер, както и за присъждане на сторените разноски.

Г. Я. К., конституиран в производството като третото лице помагач на страната на ответника „Дженерали застраховане“АД, не е изразил становище по касационните жалби.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирани страни с правен интерес от обжалването и в частта по отношение на уважената, респ. отхвърлена част на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, както и по отношение на претендираната лихва по чл. 497 от КЗ, са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

В частта, насочена срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното такова, с което „Дженерали застраховане“АД е осъдено да заплати на З. Т. обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 2716 лв. касационната жалба на застрахователното дружество е недопустима, тъй като цената на така предявения иск не надвишава прага на касационна необжалваемост по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Ето защо в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от акта, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в [община], че жалбоподателката-ищца З. Н. Т. е съпруга на Т. С. Т., с когото е сключила брак на 11.10.2019 г. Не се спори също така, че на 2.12.2020 г., между [населено място] и [населено място], общ. Н. З. поради нарушаване на правилата за движение, водачът на л. а. с марка „БМВ“, модел 316i, с регистрационен номер СТ 8167 СМ Г. Я. К., при употреба на алкохол, и поради управлението му с превишена и несъобразена с пътните условия скорост е загубил контрол върху него, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е ударил челно патрулно превозно средство на РУ на МВР - Н. З. - л. а. с марка „К. Сийд“ с peг. [рег. номер на МПС] , спряло в пътния банкет по посоката на движение, с подаден светлинен син сигнал за извършване на оглед на друго произшествие. В резултат на така предизвиканото произшествие са причинени тежки телесни повреди на намиращия се зад патрулния лек автомобил съпруг на ищцата Т. С. Т., вследствие на които той е починал на 3.12.2020 г. От показанията на разпитаните в първоинстанционно производство свидетели е установено, че макар да са сключили брак през 2019 г., ищцата и починалия щ съпруг са живели заедно 12 години преди това, придобили са жилище в [населено място], където са се установили на постоянно местожителство, но работата на Т. в РПУ-Н. З. е налагала понякога да остава в града при родителите си. Ищцата е изживяла тежко смъртта на съпруга си, станала е необщителна, избягвала е контактите със семейни приятели, посветила се е изцяло на работата си, променила е начина си на живот. Според заключението на съдебно - психологическата експертиза, ищцата се намира в процес на адаптация, съпроводена със скърбене след внезапната загуба на съпруга си, както и че липсват данни състоянието щ да налага оказване на специализирана психиатрична помощ и/или медикаментозно лечение и такива за значими нарушения на съня и други ежедневни дейности, които да нарушат социалното щ функциониране. Разяснено е, че психотравмата и нейните последици не представляват психична болест, а процес на адаптация, като към датата на изготвяне на заключението се отчитат адаптационни затруднения, които са в границите на естествената реакция на скръб, определяща съответното поведение на траур. От събраните по делото доказателства е установено също, че към датата на предизвикване на увреждащото пътнотранспортно произшествие, отговорността на водача на лекия автомобил, виновен за предизвикването му, е била застрахована от „Дженерали застраховане“АД с действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и че на 11.12.2020 г. ищцата е уведомила писмено застрахователя за настъпване на застрахователното събитие и е направила искане за заплащане на обезщетение за понесените от смъртта на съпруга щ неимуществени вреди. Не се спори, че след предявяването на иска - на 17.11.2021 г. застрахователят е заплатил на ищцата обезщетение в размер на 120 000 лв.

При горните данни, за да уважи иска за сумата от 80 000 лв., първоинстанционният съд е определил общата сума на дължимото обезщетение в размер на 200 000 лв., като съответстваща на вида, обема и интензивността на понесените от ищцата неимуществени вреди и е съобразил доброволно извършеното след предявяването на иска заплащане на сумата от 120 000 лв., като разликата между тях е формирала размера на присъдената сума. Обосновал е извода си за понесените от ищцата неимуществени вреди с отличните отношения на любов и взаимопомощ между нея и починалия щ съпруг, както и с обстоятелството, че през продължителен период преди сключването на брака те са живели заедно като съпрузи, имали са общи планове за предстоящо изграждане на съвместния си живот. Посочил е, че след първоначалната силна травма, като стресова реакция от новината за смъртта на съпруга си, тя е изпаднала в състояние на скръб, която е намерила отражение в поведението щ – станала е необщителна, затворена, изнервена, изпитвала е нарушение на съня, като към датата на устните състезания тези негативни преживявания продължават, макар и не с първоначалната интензивност и се отразяват на начина щ на живот. Същевременно, с позоваване на заключението на вещото лице – психолог, съдът е приел, че така установеното състояние на ищцата не е довело до патология или нарушаване на социалното щ функциониране.

Въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния относно характера на отношенията между съпрузите на любов и привързаност. Въз основа на анализа на събраните гласни доказателства е изложил съображения по отношение личността на починалия, като е посочил, че той е бил стойностен, отговорен и уважаван човек в своята семейна, социална и професионална среда, в разцвета на личния си, социален и професионален живот, предвид неговата възраст от 35 години към датата на смъртта му. Съобразил е и възрастта на ищцата от 30 години, както и че смъртта на съпруга щ е разрушила житейските щ планове за съвместен живот в създаденото с починалия семейство. Същевременно, с позоваване на заключението на съдебно - психологическата експертиза, въззивният съд е приел, че по делото не е установена твърдяната пълна невъзстановимост на негативните последици за ищцата, доколкото според експертната оценка, тя е завършена и изградена личност, с устойчив и силен характер, която около година след инцидента е успяла да приеме случилото се в достатъчна степен, за да навлезе в периодите на адаптация на психиката си към новите за нея житейски обстоятелства, както и че при нея не се наблюдава патологично развитие в процеса на скърбене. Обосновал е извода си с обстоятелството, че неблагоприятните изживявания не са довели до сериозни и трайни физически промени или увреждания на физическото здраве, които да са обусловили необходимост от медикаментозно или друго лечение, както и че адаптационните затруднения на ищцата са в границите на естествената реакция на скръб. Въз основа на изложеното, въззивният съд е направил обобщаващия извод, че претърпените от нея неимуществени вреди нямат изключителен характер, тъй като външните щ проявления сочат нормални особености в процеса на скърбене. Отчетен е и констатираният от вещото лице висок личностен потенциал на ищцата, като предпоставка за добри перспективи за бъдещо преодоляване на първоначално интензивните негативни емоционални последици от загубата. По консеквентност съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза общо на 180 000 лв., т. е. с 20 000 лв. по-малко от определеното с първоинстанционното решение такова и като е съобразил извършеното от застрахователя на 17.11.2021 г. плащане на сумата от 120 000 лв. е намерил, че искът е основателен за сумата от 60 000 лв. до размера на която е потвърдил първоинстанционното решение. След частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е отхвърлил е иска за разликата от 20 000 лв., а го е потвърдил в останалата му обжалвана част, с която той е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв.

При горните данни, по допускането на касационно обжалване на въззивното решение настоящият състав намира следното.

Съгласно задължителните указания, дадени с ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение, но не и за неговата правилност, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК. Формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 от ГПК). Във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК, формулираните от касатора въпроси определят рамките, в които касационната инстанция осъществява селекцията за достъп до касационно обжалване, поради което съобразно правомощията си съдът може само да ги уточни и конкретизира, но не и да допусне касация по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, посочен от касатора.

Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди и неговото съответствие с действително понесените от ищцата болки и страдания, вследствие внезапната смърт на нейния съпруг, в частност дали при неговото определяне са съобразени всички критерии, включени в бланкетното понятие за справедливост, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Искането на застрахователя „Дженерали застраховане“АД е за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като единственият акт на Върховния касационен съд, противоречието с който е релевирано като основание за достъп до касация е ППВС № 4 от 23.12.1968 г. В споменатия тълкувателен акт неизчерпателно са посочени критериите за определяне на обезщетението, развити и в казуалната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, които са специфични за всеки конкретен случай, и които при причиняването на смърт включват и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и бланкетно посочени редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер на обезщетение по справедливост да присъди за неимуществените вреди. Преценени в контекста на цитираните задължителни указания, формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „Дженерали застраховане“АД въпроси не удовлетворяват нито общия нито специалния селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Първият въпрос относно задължението на въззивния съд да посочи всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на обезщетението, не кореспондира на съдържанието на съобразителната част на обжалваното решение, в което подробно и мотивирано са изложени всички обстоятелства, които съдът е преценил като относими към определяне обема и интензивността на неимуществените вреди, а оттам и към справедливия размер на дължимото обезщетение. Видно от пояснителната част на изложението, жалбоподателят-ответник не е обосновал относимостта на формулираните въпроси към изхода на спора с пропуск на въззивния съд да съобрази установени по делото обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, а с доводи за несъответстващи им правни изводи, които по същество представляват оплаквания за необоснованост на решението, по смисъла на чл. 281, т. 3 in fine от ГПК, която подлежи на касационен контрол във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба, но е неотносима към селективните критерии по чл. 280, ал. 1 от ГПК за достъп до касация. В случая съдът е обсъдил възрастта на ищцата към датата на смъртта на съпруга щ и свързаните с това възможности за създаване на ново семейство, както и положителното въздействие на нейното близко обкръжение от роднини и приятели, които щ оказват морална подкрепа и ги е преценил като благоприятни фактори за по-бързото щ възстановяване и връщане към нормалния живот, а оттам и влияещи понижаващо върху размера на дължимото за репарирането им обезщетение, но само в рамките на сумата от 20 000 лв., за която след частичната отмяна на първоинстанционното решение искът е отхвърлен, а не до степен да ограничат неговия размер до заплатената от застрахователя сума от 120 000 лв. Същото се отнася и до интензивността и продължителността на понесените от ищцата негативни емоционални изживявания, подробно анализирани от въззивния съд, който въз основа на заключението на съдебно-психологическата експертиза е направил извод, че макар първоначалната щ реакция да е била остра и стресова, по делото не е установена твърдяната пълна невъзстановимост от негативните последици, а оттам и изключителността на претърпените неимуществени вреди, като се е мотивирал с липсата на данни за сериозни и трайни физически промени или увреждания на физическото здраве и на патологично развитие в процеса на скърбене, както и с установените от вещото лице нейни характерови особености, които сочат наличието на потенциал за адаптация на психиката щ към новите житейски обстоятелства. Що се отнася до социално-икономическите условия в страната към датата на събитието, те представляват съвкупност от множество фактори, всеки от които упражнява специфично и различно по степен влияние върху състоянието на стопанската конюнктура и жизненото равнище в страната, но в касационната жалба не са изложени доводи за конкретния причинно-следствен механизъм, по който поотделно и в тяхната цялост те пряко и непосредствено въздействат, при това понижаващо, върху размера на обезщетението. Общото и бланкетно твърдение, че неговият размер не е съобразен със социално-икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, при липсата на кореспондиращо му в касационната жалба конкретно оплакване в споменатия смисъл не е от естество да обоснове достъпа до касационно обжалване.

Вторият въпрос относно задължението на съда да търси „справедлив и точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди, респ. дали е достатъчно той да определи компенсиране без ясен критерий, като без да излага конкретни, ясни и задълбочени мотиви определи обезщетение, което е с повече от 1/3 по-високо от определените по сходни случаи, също не е от естество да обоснове достъпа до касационно обжалване. Преди всичко той е предпоставен от съдържащото се във втората му част твърдение, че въззивният съд е определил обезщетението в завишен размер, без да изложи конкретни мотиви за това, което представлява оплакване за необоснованост на решението, извън предметния обхват на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Освен това, то не намира опора и в съдържанието на съдебния акт, доколкото от изложеното по-горе е видно, че съдът подробно е обсъдил всички обстоятелства и установените въз основа на тях фактически обстоятелства, които е съобразил при формиране на крайния извод за размера на обезщетението, включително и в частта, с която частично е ревизирал обжалваното пред него първоинстанционно решение, при това в твърдяната от жалбоподателя-ответник посока на понижаване на неговия размер. Третият и четвъртият въпроси са предикативно предпоставени от твърдението на застрахователя, че присъденото обезщетение е несъразмерно завишено спрямо понесените от ищцата вреди (т. 3), както и относно последиците от неговата прекомерност, а именно дали то води до неоснователно обогатяване и [необосновано] повишаване стандарта на живот на увредените лица и до изкривяване волята на законодателя за баланс между вреди и обезщетение и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен в нормативната уредба (т. 4), респ. са логически построени върху същата предпоставка, като в първия случай, тя е квалифицирана като нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, а във втория - като неоснователно размесване на имуществени блага. По същество те представляват преформулирани във формата на въпроси оплаквания за неправилност на решението, които не са от естество да обосноват достъпа до касация при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото пряко касаят конкретните оплаквания на касатора по чл. 281, т. 3 от ГПК, но структурирани в друга лексикално-граматическа форма.

По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на „Дженерали застраховане“АД.

Изложеното се отнася и до въпросите, посочени в изложението на жалбоподателката-ищца по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Съдържателната част на първия въпрос е концентрирана във втората му част, а именно, дали бланкетно посоченият в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост налага при обезщетяването на неимуществените вреди да бъдат съобразени не само вече понесените от увредения болки и страдания, а и тези, които той ще понесе за неопределено време в бъдеще.

Отговорът на този въпрос е свързан на първо място с темпоралните граници на силата на пресъдено нещо по отношение на включеното в нейните обективни предели спорно материално право, а от друга - с функцията на обезщетението по отношение на подлежащите на репариране неимуществени вреди.

Правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо обхваща състоянието на спорното материално право към момента на приключване на устните състезания по делото (чл. 235, ал. 3 от ГПК) при съобразяване на всички релевантни факти, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за него.

Според ППВС № 4 от 25.05.1961 г., неимуществените вреди са по начало неизмерими в пари и обезщетението възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането. От това еднозначно следва, че предназначението на обезщетението не е да замести невъзвратимата житейска загуба, а да обезщети моралните страдания на увредения, в случая - от загубата на близък човек, с когото ищцата е свързвала проектите за бъдещето си.

Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, в смисъл, че обезщетението при деликт може да компенсира и бъдещи вреди, но само когато те произтичат от увреждането и тяхното настъпване е сигурно, а размерът им – установим, какъвто при имуществените вреди е разликата в имущественото състояние на увредения преди и след увреждането, формираща вреда под формата на пропусната полза (напр. решение № 47 от 17.02.2016 г. по гр. д.№ 3805/2015 г. на ВКС, ІV г. о.). Съдебната практика допуска присъждането на обезщетение и за бъдещи неимуществени вреди от болки, страдания, дискомфорт и медицински интервенции, намиращи в пряка причинна връзка с увреждането, които ищецът не е претърпял към датата на приключване на устните състезания, но които са неминуемо предстоящи (така решение № 50004/ 14.02.2023 г. по т. д.№ 2012/21 г. на ВКС, І т. о., Т. К.). Когато обаче става дума за морално страдание от загубата на близък човек, което не е довело до соматично увреждане или до психопатологично развитие, които да налагат медицинска интервенция, предполагаемата продължителност на негативните емоционални изживявания не подлежи на самостоятелно обезщетяване за прогнозен бъдещ период, а се преценява в рамките на общия критерий за справедливост, с оглед установените по делото индивидуални психологически и други личностни особености на скърбящия за справяне с това състояние. В случая въззивният съд е съобразил тези обстоятелства, като въз основа на заключението на съдебно-психологическата експертиза е приел, че от една страна, влошеното емоционалното състояние на ищцата не е довело до патологично развитие в процеса на скърбене, в частност до сериозни и трайни физически промени или увреждания на физическото здраве, а от друга - че с оглед нейните характерологични особености, около година след инцидента тя е успяла да приеме случилото се в достатъчна степен, за да навлезе в периодите на адаптация на психиката си към новите за нея житейски обстоятелства. Ето защо при отговора на този въпрос съдът не се е отклонил от указанията, дадени с цитираната задължителна тълкувателна практика на Върховния касационен съд. Що се отнася до първата част на въпроса, а именно от какво се определя съдържанието на понятието за справедливост, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, сам по себе си той е общо формулиран, и не съдържа изведен конкретен материалноправен или процесуален въпрос, който да е обусловил изхода на спора, а от друга - пояснителните бележки, с които е мотивирана неговата относимост към предмета на делото сочат оплаквания за необоснованост на въззивното решение, която е извън приложното поле на общия критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Горното се отнася и за втория въпрос относно задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички своевременно въведени с въззивната жалба и писмения отговор възражения във връзка с доводите за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение от страна на ответника и да изложи собствени мотиви като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и защитните тези на страните. Общата и абстрактна формулировка на въпроса, без връзка с предмета на спора не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК.

По третия въпрос дали в критерия за справедливото възмездяване на претърпените от ищцата болки и страдания, пряка и непосредствена последица от причиненото пътнотранспортно произшествие, при което е починал нейния съпруг, се включва и личността на починалия, неговия живот, постижения, материално и социално положение и любовта, подкрепата, менторството, съветите, които само той би дал на своята съпруга, отчитайки собствените му успехи и в каква насока се вземат предвид при определяне размера на застрахователното обезщетение, съдът намира следното :

Отговорът на въпроса се съдържа в мотивите на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., според което при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В случая, въззивният съд е изложил мотиви, свързани с личността на починалия съпруг на ищцата, съобразявайки както неговата възраст от 35 г. към датата на смъртта му, така и позитивното му възприемане и оценка в неговата професионална и социална среда като „стойностен, отговорен и уважаван човек“. Съобразил е и трайните хармонични отношения на взаимна привързаност, любов и уважение, установени между съпрузите през продължителен период, предшестващ сключването на брака. Затова не е налице специалният селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото съдът е съобразил както личността на покойния съпруг на ищцата, така и отношенията между тях, в съответствие както със задължителните тълкувателни актове на ВКС, така и с казуалната касационна практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК.

По четвъртия въпрос дали следва да бъде направена самостоятелен извод и съпоставка между икономическата обстановка в страната и действащата норми за минимална работна заплата от една страна към датата на смъртта на пострадалия и материалното положение и цената на труда на починалия към момента, в който се определя размерът на застрахователно обезщетение съобразно доказателствата, събрани в производството за търпените настоящи и бъдещи болки и страдания и от друга страна икономическата обстановка - инфлация, дефлация и т. н. към датата на постановяване на въззивното/касационно решение, съобразно справедливия размер, който извод да бъде отчетен при определяне размера на застрахователното обезщетение и в каква насока следва да се вземе предвид, съдът намира следното:

Преди всичко, претендираното по делото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД е предназначено да обезщети неимуществените вреди под формата на болки, страдания и неблагоприятни емоционално-психологически изживявания на ищцата от внезапната и преждевременна смърт на нейния съпруг, причинена от процесното пътнотранспортно произшествие, а не имуществените вреди – пропуснати ползи от загубата на получавани от него доходи, които иначе, с оглед задължението на съпрузите по чл. 17 от СК и предвид установените по делото отношения на взаимна привързаност и разбирателство, той би използвал за осигуряване благополучието на семейството. Затова материалното положение и „цената на труда“ на починалия са неотносими към определяне размера на обезщетението за моралните вреди, които неговата съпруга е понесла от смъртта му. Що се отнася до икономическата обстановка в страната като критерий за определяне справедливия размер на обезщетението, тя е относима към преценката за неговата еквивалентност спрямо действително понесените вреди, с оглед покупателната способност на парите като измерител на стойността, но не представлява механичен сбор от стойностите на отделните показатели, които сочат състоянието на икономическата конюнктура в страната и равнището на доходите, в частност от размера на минималната и средната работна заплата и темповете на тяхното нарастване, а се съобразява заедно с останалите релевантни критерии. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е задължен да съставя своеобразна калкулация на включените в него суми, които съответстват на отделните съставляващи го компоненти, в рамките на общо определената сума.

Не удовлетворява специалния селективен критерий за достъп до касация и петият въпрос дали при предявен от увреденото лице пряк иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди застрахователят дължи законната лихва на две отделни и различни правни основания - по чл. 429 и по чл. 497 от КЗ, доколкото първата е част от общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, а втората е за забава на ответника-застраховател при определянето и изплащането на общия размер на дължимото обезщетение и могат ли те да съществуват паралелно.

С позоваване на постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения, съответно № 128/04.02.2020 г. по т. д.№ 2466/2018 год. на ВКС, І т. о. и решение № 167/30.01.2020г. на ВКС по т. д.№ 2273/18 г., II т. о. Т. К. въззивният съд е разграничил двата вида мораторна лихва, като е изложил съображения, че застрахователят дължи лихвата по чл. 493, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, за чието заплащане делинквентът е отговорен пред увредения, от датата на уведомяването му за претенциите на увреденото лице (в случая, извършено на 11.12.2020 год.), а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава да го определи и заплати. Оставил е без уважение доводите на ищцата за кумулативно присъждане на двата вида лихва, като е споделил становището на първоинстанционния съд, че макар и те да произтичат от различни основания, застрахователят дължи на увреденото лице една лихва, както и че цитираните актове на ВКС, на които тя се е позовала, не предвиждат такава възможност. Изложил е и мотиви, че противното разбиране би довело до присъждането на „лихва върху лихва“, при липсата на изрична регламентация, която да предвижда такава възможност и на предпоставката по чл. 10 ал. 3 от ЗЗД. При горните данни, така формулираният правен въпрос несъмнено е обусловил изхода на спора в частта относно законната лихва, но не удовлетворява специалния селективен критерий за достъп касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото с обжалваното въззивно решение той не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

Според служебно известното на съда решение № 50001 от 03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г., Т. К., І т. о. на ВКС, от датата на деликта до уведомяването на застрахователя обезщетението за забава в размер на законната лихва се дължи от делинквента на основание чл. 86 от ЗЗД и не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. След уведомяването на застрахователя (независимо дали е извършено от застрахования или от увредения, съответно от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата) на основание чл. 493, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят покрива спрямо увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред него, като съгласно чл. 429, ал. 3, изр. първо от КЗ, тази отговорност на застрахователя е ограничена в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане, застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението, но за собствената си забава, като по силата на изричната норма на чл. 497, ал. 2 от КЗ тя може да надхвърли застрахователната сума по чл. 492. От изложеното е видно, че става дума за една и съща закъснителна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, която обезщетява мораторните вреди от неизпълнението на едно и също главно парично задължение, но за различни периоди на забавата, през които тя е допусната от различни правни субекти, съответно в първия случай - от делинквента, чиято гражданска отговорност пред увредения е предмет на застрахователното отношение и във втория - от самия застраховател, за собствената му забава, поради неизпълнение на задължението за определяне и заплащане на дължимото застрахователно обезщетение в законоустановените срокове. Ето защо от включването на лихвата по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ в обсега на застрахователното покритие с нормата на чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ и ограничаването на задължението на застрахователя за заплащането щ в рамките на уговорената застрахователна сума (чл. 497, ал. 2 от КЗ) не следва по консеквентност допустимостта на нейното капитализиране чрез прибавянето щ към главното задължение и олихвяването щ с лихвата по чл. 497 от КЗ, която застрахователят дължи за последващ период, поради собствената си забава. Аргумент в полза на това разбиране е и липсата на общата предпоставка по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, а именно на наредба на Българската народна банка, издадена в упражняване на предоставената щ законова делегация, която да регламентира реда за олихвяването на изтекли лихви. Ето защо така формулираният въпрос не е разрешен нито в противоречие с практиката на Върховния касационен съд за съотношението между дължимата от застрахователя лихва по чл. 429 и тази по чл. 497 от КЗ, като последователно дължими за различни периоди от развитието на застрахователното правоотношение, нито с тази по приложението на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД (напр. решение № 122 от 18.05.2022 г. по гр. д. № 3201/2021 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС; решение № 60091 от 27.09.2021 г. по т. д. № 1345/2019 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС; решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС и др.).

Не са налице и предпоставките за достъп до касация и при условията на дуалистичното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК - точно прилагане на закона и развитие на правото, което е налице при липсата на съдебна практика, или при необходимост от осъвременяване на съществуващата такава, за да бъде дадено друго тълкуване на закона, поради изменение в обществено - икономическите условия, при които е създадена практиката по приложението щ, както и когато приложимата правна норма е неясна и вътрешно противоречива, което налага корективното щ тълкуване, за да бъде определено действителното щ съдържание. В случая и по двата института (съответно на мораторните лихви, дължими от застрахователя при действието на КЗ в сила от 2016 г. и по приложението на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД) е формирана съдебна практика по чл. 290 от ГПК, от която въззивният съд не се е отклонил.

Не е налице и твърдяната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба на ищцата основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК. *** *** *** Като предпоставка за допускане на касация, без задължение на касатора за формулиране на обуславящ въпрос, очевидната неправилност предполага възможност за нейното констатирана от съда prima facie - без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилността тя е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, свързана с допуснати от съда нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, както и при нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа установените по делото факти, чиито резултат е прилагането на закона в неговия несъществуващ, в т. ч. противоположен или отменен смисъл (contra legem). В обжалваното въззивно решение не се констатираха такива флагрантни пороци, които да са от естество да обосноват бланкетно твърдяната от касаторката очевидна неправилност.

По изложените съображения, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 8.06.2022 г., пост. по гр. д. № 157/2022 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 243 от 23.12.2021 год. по гр. д.№ 333/2021 год. на Сливенския окръжен съд в частта, с която по иск с правно основание чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 52 от ЗЗД „Дженерали застраховане“АД е осъдено да заплати на З. Н. Т. сумата от 60 000 лв., представляваща незаплатена част от обезщетение за неимуществени вреди, понесени от смъртта на съпруга щ Т. С. Т., настъпила на 3.12.2020г, в резултат на пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 2.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.12.2020г. до окончателното щ изплащане, а върху сумата от 120 000 лв.- от същата дата до 16.11.2021г., както и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв. и в частта, с която след частична отмяна на решението на Сливенския окръжен съд, искът е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до 80 000 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, касационната жалба на „Дженерали застраховане“АД против решение № 157/2022 г. пост. по гр. д. № 157/2022 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 243 от 23.12.2021 год. по гр. д.№ 333/2021 год. на Сливенския окръжен съд, с което „Дженерали застраховане“АД е осъдено да заплати на З. Н. Т. обезщетение на имуществени вреди в размер съответно от 216 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2020 г. и от 2500 лева, ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното им изплащане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на Г. Я. К. като трето лице помагач на страната на „Дженерали застраховане“АД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :