О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3173

Гр. София, 12.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.05.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1653/26 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр. д. №3183/24 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен до размер на 15 000 лв. предявеният от Р. П. срещу касатора иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.

Касационнната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС - ППВС №4/68 г., ТР №3/22.04.25 г., т. 3 и 11 , ТР №1/4.01.2001 г., т. 19 и решения по чл. 290 ГПК, са разрешени от въззивния съд следните правни въпроси от предмета на спора: 1.За определянето на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД; 2. За пряката причинна връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и увреждането и липсата на изложени за нея мотиви във въззивното решение; 3. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на...