ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1784 [населено място], 16.06.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 4-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Добрева касационно търговско дело № 1587 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Ч. срещу решение № 164/26.03.2025 г. по в. т. д. № 1334/2024 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е отменено решение № 54/29.01.2024 г. по гр. д. № 940/2023 г. на Районен съд Благоевград и по отношение на касатора на основание чл. 422 ГПК е установено, че той и „СИТ 2007“ ЕООД дължат солидарно на „Обединена българска банка“ АД /правоприемник на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ 15 000 лв. - главница по договор за овърдрафт от 22.08.2016 г., изменен и допълнен с осем анекса, 222, 72 лв. -просрочена договорна редовна лихва за периода 26.05.2020 г. до 24.09.2020 г., 2 723, 61 лв. – обезщетение за забава върху просрочени главници за периода 25.06.2020 г. – 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1264/2022 г.

В подадената жалба се сочи, че при внасяне на исковата молба в обстоятелствената й част е било заявено наличие на солидарна отговорност между касатора и „СИТ 2007“ ЕООД, но в петитума на иска липсвало искане за солидарно осъждане на двамата ответника. Поради тази причина, като се позовава на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, касаторът счита, че въззивното решение е недопустимо.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевира директното основание за достъп до...