6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50190
гр. София, 18.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 1143 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.250 и чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за допълване на постановеното по реда на чл.288 от ГПК по настоящото дело определение № 50410/07.06.2023г.
Молителят твърди, че липсва произнасяне по подадената от него касационна жалба срещу решение № 269/28.02.2022г. по гр. д. №2345/2021г. на Софийски апелативен съд, както и по наведеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на направените в касационното производство разноски.
Ответниците по молбата Е. Я. Т. и М. Т. К., представлявана от своята майка и законен представител Е. Я. Т., не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Искането по чл.250 от ГПК е основателно, тъй като в определението по чл.288 от ГПК настоящият състав не се е произнесъл по касационната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу въззивното решение в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260060/07.05.2021г. по т. д. № 103/2020г. на Софийски окръжен съд, касационният жалбоподател е осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Е. Я. Т. сумата от 30 000 лв. и на М. Т. К., представлявана от своята майка и законен представител Е. Я. Т., сумата от 40 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Т. К. П., настъпила в резултат на ПТП от 12.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.05.2019г. до окончателното изплащане. При проверка на делото се установява, че оригиналът на касационната жалба е приложен към молбата на касатора по чл.282 алл. 2 от ГПК и се намира в кориците на ч. т.д.№551/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е присъдил обезщетенията за неимуществени вреди, въпреки наличието на общо и неконкретизирано от ищците твърдение за вина и противоправност на действията на застрахования водач. В тази връзка излага съображения, че определеният размер на принос на водача за настъпване на инцидента е неправилен и необоснован, като е формиран произволно и в нарушение на процесуалните правила. Поддържа още, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.172 от ГПК, тъй като въззивният съд е отказал да разпита като свидетел застрахования водач. Твърди, че неправилно съдът не е допуснал повторна съдебна – автотехническа експертиза, а е основал решението си за принос на водача за настъпване на ПТП на заключение на вещо лице, почиващо на предположения. Релевира оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и наведените от страните доводи и възражения.
Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Касационният жалбоподател сочи като обуславящи въпросите: 1/ Може ли обезщетение за неимуществени вреди да бъде присъдено в хипотеза, в която ищецът е направил общо и неконкретизирано фактическо твърдение за вина и противоправност в действията на сочения като делинквент водач, единствено поради превишена скорост, което твърдение е останало недоказано и опровергано от приетата по делото съдебна – автотехническа експертиза?; 2/ Допуснал ли е съдът процесуално нарушение, като е отказал да разпита по искане на ответника единствения жив свидетел – участник в местопроизшествието /водача И. Н./ по съображения, че е предполагаемо заинтересован?; 3/ Допустимо ли е заключението на вещото лице до почива на предположения, но въпреки това да се кредитира от съда? Следва ли въззивният съд да допусне повторна съдебна – автотехническа експертиза, поискана във въззивното производство от страната, в хипотеза, когато представената по делото пред първата инстанция автотехническа експертиза е била оспорена като необоснована и неправилна, но искането на ответника, оспорил експертизата, за назначаване на повторна такава е оставено без уважение? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл.236, ал.2 вр. чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК? Твърди, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като по първия въпрос се позовава на решение № 134/18.11.2020г. по т. д. № 1422/2019г. на ВКС, II т. о. и решение № 18/24.03.2021г. по т. д. № 696/2020г. на ВКС, II т. о.; по втория въпрос – на решение № 149/22.12.2020г. по гр. д. № 736/2020г. на ВКС, IV г. о., решение № 428/15.07.2010г. по гр. д. № 843/2009г. на ВКС, I г. о., решение № 79/12.07.2017г. по гр. д. № 3244/2016г. на ВКС, IV г. о., решение № 118/11.01.2021г. по гр. д. № 665/2020г. на ВКС, II г. о. и решение № 141/11.10.2019г. по гр. д. № 3719/2018г. на ВКС, I г. о., а по третия въпрос – на решение № 133/19.11.2020г. по т. д. № 2306/2019г. на ВКС, II т. о., решение № 225/13.12.2019г. по гр. д. № 1566/2019г. на ВКС, III г. о., решение № 48/23.07.2020г. по т. д. № 199/2019г. на ВКС, I т. о., решение № 157/11.02.2016г. по т. д. № 3638/2014г. на ВКС, I т. о., решение № 42/05.03.2014г. по гр. д. № 5488/2013г. на ВКС, IV г. о., решение № 42/09.06.2014г. по т. д. № 799/2011г. на ВКС, II т. о., решение № 36/24.03.2014г. по т. д. № 2366/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 197/23.12.014г. по гр. д. № 7364/2013г. на ВКС, III г. о., решение № 217/09.06.2011г. по гр. д. № 761/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 146/13.11.2015г. по т. д. № 2687/2014г. на ВКС, II т. о. и Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа още, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба Е. Я. Т. и М. Т. К., представлявана от своята майка и законен представител Е. Я. Т., не изразяват становище по същата.
Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество, тъй като по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. Съгласно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В тази връзка, първият въпрос е зададен некоректно и не кореспондира с мотивите на обжалваното решение, доколкото нито ищците сочат в искавата молба, нито въззивният съд е е извел като основна причина за настъпване на ПТП превишената скорост на движение на застрахования водач И. Н.. Противно на заложената във въпроса теза, съдът е обсъдил действията на всеки един от участниците в произшествието, изтъквайки обстоятелството, че и двата автомобила са се движили с разрешена скорост – под 90 км/ч., а като причина за настъпване на удара е приел навлизането на всеки един от тях в насрещната пътна лента. С оглед на това въпросът не е обуславящ, а хипотетичен и отговорът на него не би довел до промяна в правния извод на съда относно наличието на причинна връзка между поведението на застрахования водач и вредоносния резултат.
Вторият въпрос, по начина, по който е формулиран, не съставлява основание за допускане на касационен контрол, а единствено е от значение за правилността на обжалваното решение, доколкото отговорът му предполага извършването на касационна проверка за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при произнасяне по заявеното от касатора във въззивната жалба искане за събиране на гласни доказателствени средства във въззивното производство. В т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС изрично е подчертано, че в стадия по селекция на касационните жалби касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 от ГПК/.
Третият въпрос отново насочва към оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като отговорът му предполага обсъждане на доказателствата по делото. Той изразява несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд, че от приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза и представените писмени доказателства се установява механизма на пътното произшествие. Отговорът на въпроса изисква проверка на преценката на съда, че заключението на автотехническата експертиза следва да бъде кредитирано, съответно, че същото отговаря на изискването за яснота и обоснованост. Правилността на фактическите и правни изводи на съда в резултат на извършената от него преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателства, не може да се проверява във стадия по селекция на касационните жалби. Както последователно поддържа в практиката си ВКС обсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно е част от императивно възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд, правилността на която, съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК, е предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка при разглеждане на касационната жалба по същество. Отделно, вторият подвъпрос не съответства на данните по делото, доколкото във въззивното производство касаторът не е поискал назначаването на повторна автотехническа експертиза.
По тези съображения не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваната от касатора ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД част.
По отношение на искането по чл.248 от ГПК, настоящият съдебен състав намира същото за основателно, тъй като в определението по чл.288 от ГПК е пропуснал да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС. Искането за присъждане на разноските е заявено с отговора на касационната жалба и към същия е приложен договор за правна защита и съдействие от 17.05.2022г., с който ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е възложило на адв. Д. С. осъществяването на процесуално представителство и защита пред ВКС по касационната жалба на Е. Я. Т. и М. Т. К. срещу решение №269/28.02.2022г. по гр. д. №2345/2021г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, изразяваща се в изготвяне и депозиране на отговор по касационната жалба и отговор на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В договора е уговорено възнаграждение в размер на 4500 лв., като е отразено, че същото е платено в брой. Съгласно даденото разяснение в т.1 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно за доказване на плащането на възнаграждението, като в тази част договорът има характер на разписка.
Поради изложеното искането по чл.248 от ГПК следва да бъде уважено, като Е. Я. Т., в лично качество и като законен представител на М. Т. К., бъде осъдена да заплати на молителя сумата от 4500 лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 50410/07.06.2023г. по т. д. № 1143/2022г. на Върховния касационен съд, ТК, I т. о., както следва:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №269/28.02.2022г. по гр. д. №2345/2021г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №260060/07.05.2021г. по т. д. №103/2020г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 1 състав, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Е. Я. Т. сумата от 30 000 лв. и на М. Т. К., представлявана от своята майка и законен представител Е. Я. Т., сумата от 40 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Т. К. П., настъпила в резултат на ПТП от 12.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумите.
ОСЪЖДА Е. Я. Т., ЕГН [ЕГН], в лично качество и като законен представител на М. Т. К., [ЕГН] двете с адрес: [населено място], [улица], да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.