Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. В. ЧЛЕНОВЕ:
М. Г. Ю. Р. при секретар
С. О. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията
М. Г. по административно дело № 4808/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма чрез държавен експерт с юридическа правоспособност Рангелова, срещу решение № 431/13.03.2026 г. на Административен съд гр. Шумен по адм. д. № 30/2026 година. С последното съдът е отменил Заповед № Т-РД- 15-323/19.12.2025г. на заместник-министъра на туризма, с която на основание чл. 70, ал. 2, т. 11 от Закона за туризма (ЗТ) е заличена регистрацията на "Ню Т. Т. ЕООД гр.Шумен, седалище и адрес на управление в гр.Шумен, ул.Ц. О. № 14, ет. 13, ап. 86 с ЕИК: 202260397, с управител А. М. за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност, и е определен период от две години, считано от датата на издаване на заповедта, в който заличеното лице няма право да заявява регистриране за извършване на туроператорска дейност. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че законосъобразността на административния акт следва да се преценява към датата на неговото издаване. Първоинстанционният съд неправилно заменил тази преценка към по-късен етап. Оспорва като неправилен извод на съда за нарушение на чл. 26 АПК. Заявява като неприложим в случая и принципът на пропорционалност. Задължението за наличие на валидна застраховка „Отговорност на туроператора“ имало за цел гаранция и защита на живота и здравето на потребителите на тези услуги. По подробни съображения в касационната жалба прави искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Ню Т. Т. ЕООД срещу Заповед № Т - РД-15-323/19.12.2025г. на заместник-министъра на туризма. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
Ответникът, "Ню Т. Т. ЕООД, чрез адв. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна. В писмен отговор излага подробни съображения за валидност, допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.
Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, при следните изводи от правна страна:
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:
"Ню Т. Т. ЕООД е туристическа агенция със седалище в гр.Шумен, като дружеството е вписано в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, част от Националния туристически регистър с регистрация № РК-01-7351/05.02.2015г.
При извършена служебна проверка в Министерство на туризма е установено, че дружеството, в качеството на туроператор, е представило последно застраховка "Отговорност на туроператор" на 12.04.2024г. със срок на валидност от 16.04.2024г. до 15.04.2025 г., като последваща информация за нов застрахователен договор не е представена.
На 28.08.2025г. е проведено заседание на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти, назначена със Заповед № Т-РД-14-20/28.08.2025г., за което е изготвен Протокол № РК-07-7/28.08.2025 г. (стр. 27 от адм. д.). Видно от протокола, комисията е разгледала справка на 263 регистрирани туроператори с непредставена застраховка "Отговорност на туроператора", чийто списък също е представен по делото, като е решено да се пристъпи към заличаване на тяхната регистрация в НТР.
На основание чл. 26 АПК до "Ню Т. Т. ЕООД е изпратено писмо изх. № Т-26-Н-43/14.10.2025г. (стр. 35 от делото). С писмото дружеството е уведомено за откриване на производство по заличаване на регистрацията му за извършване на туроператорска дейност и му е предоставен 7-дневен срок за представяне на валидно сключена задължителна застраховка "Отговорност на туроператора". По делото е прието като доказателство копие от пощенски плик с печат от пощенска станция при изпращането му с дата 16.10.2025г. и връщането му на дата 10.11.2025г., на който е отбелязан реквизит „непотърсен“. Приложено е и известие за доставяне, в което не е оформено връчване.
На 31.10.20205г., списъкът с дружествата, които не са представили нови застрахователни договори, е поставен на табло в институцията, ведно със съобщение относно започнала процедура по заличаване на регистрацията им. Изпълнението на регламентираната в чл. 18а АПК процедура е обективирано в Протокол от 31.10.2025г., от чиято втора част е видно, че съобщението е свалено от таблото на 10.11.2025г.
С. З. № Т-РД-15-323/19.12.2025г. на заместник-министъра на туризма, упълномощен със Заповед № Т-РД-16-73/17.02.2025г. на министъра на туризма (стр. 21) и въз основа на мотивираното предложение на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти, на основание чл. 70, ал. 2, т. 11 ЗТ, е заличена регистрацията на дружеството за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност, и е определен период от две години, считано от датата на издаване на заповедта, в който заличеното лице няма право да заявява регистриране за извършване на туроператорска дейност.
На 23.12.2025г. от дружеството жалбоподател до административния орган е изпратено копие от валидна и действаща Застрахователна полица № 13052510000280 със ЗК „Л. И. АД със срок до 15.04.2026г.
При така установеното, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е мотиви и за неправилно приложение на материалния закон.
Според състава на АС гр. Шумен: 1. Не е доказано наличието на нормативно предвиденото основание по чл. 18а, ал. 10 АПК за съобщаването чрез поставяне на съобщение на таблото на административния орган; 2. Жалбоподателят е представил застрахователна полица № 13052510000280 със срок на застрахователно покритие 16.04.2025г. - 15.04.2026г., действаща към датата на съставяне на протокола от комисията и датата на издаване на административния акт; 3. Приложената мярка по заличаване на дружеството от регистъра, което представлява по същество преустановяване на туроператорската му дейност, е непропорционална спрямо нарушението, което е формално.
При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения. Релевираните възражения в тази насока са относими към порока правилност и обоснованост. Касационният състав не извършва служебна проверка за допуснати съществени процесуални нарушения.
Досежно обосноваността и правилното приложение на материалния закон, съставът на ВАС мотивира правилност, както следва:
Правилни са изводите на първоинстанционния административен съд относно компетентността на административния орган, постановил оспорения акт, съответствието на акта с изискванията за форма и съдържание.
Относно процедурата по издаване на заповедта и правилното приложение на материалния закон:
Административното производство е започнато по почин на административния орган във връзка с констатирана липса на представено на министъра на туризма копие от валидно сключен договор по чл. 97, ал. 1 ЗТ (договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора") в 14-дневен срок от сключването или подновяването му.
Констатацията е извършена от ЕКРТТА към МТ на заседанието й на 28.08.2025г., за което по т. 4 от дневния ред е прието да се предложи на министъра на туризма да заличи от НТР общо 263 бр. регистрирани туроператори, съобразно приложен списък, вкл. и туроператора "Ню Т. Т. ЕООД.
Административният орган, след като е получил мотивираното предложение на ЕКРТТА, не е пристъпил направо към издаване на неблагоприятния административен акт, а първо е предприел действия, с които се е опитал да предостави още една възможност на "Ню Т. Т. ЕООД да ангажира, в определен от него седемдневен срок от уведомяването, доказателства за изпълнение на законовото му задължение. Уведомителното писмо е изпратено на дружеството на 16.10.2025 г. на регистрирания му в ТРРЮЛНЦ адрес, като е върнато като непотърсено.
На 31.10.2025 година списъкът с дружествата, които не са представили нови застрахователни договори, е поставен на табло в институцията, ведно със съобщение относно започнала процедура по заличаване на регистрацията им. Изпълнението на регламентираната в чл. 18а от АПК процедура е обективирано в Протокол от 31.10.2025г., от чиято втора част е видно, че съобщението е свалено от таблото на 10.11.2025г.
Първият спорен въпрос пред касационната инстанция е за значението на предприетите в хода на развитие на административното производство действия по уведомяване на дружеството за започването му:
Касационният състав определя значението на тези действия във връзка с фактическите установявания по спора и тежестта на последиците от двете мерки:
В конкретната хипотеза е предприето заличаване на дружеството от НТР, като е определен и период от две години, считано от датата на издаване на заповедта, в който заличеното лице няма право да заявява регистриране за извършване на туроператорска дейност. Това е извършено по мотивирано предложение на ЕКРТТА. Административният орган е направил справка в деловодната система на МТ, от която е установено, че не е входирано и не е завеждано по установения ред копие на договор за задължителна застраховка от дружеството след 15.04.2025 година.
Съгласно чл. 97, ал. 1 ЗТ, туроператорът установен на територията на Р. Б. ежегодно сключва договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането. Освен задължението за сключване на такъв договор, с разпоредбата на чл. 98, ал. 2 ЗТ на туроператорите е вменено и задължението да представят на министъра на туризма копие от договора по чл. 97, ал. 1 ЗТ, в 14-дневен срок от сключването или подновяването му.
В случая основанието за издаването на акта е разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 11 ЗТ. Именно тя е изписана като основание за издаване на заповедта. Съгласно същата: по мотивирано предложение на ЕКРТТА министърът на туризма със заповед заличава регистрацията, ако регистрираното лице в 14-дневен срок, считано от датата на изтичането на последния сключен договор за застраховка, не изпълни задължението си чл. 98, ал. 2 ЗТ, т. е. не представи копие от сключения договор по чл. 97, ал. 1 ЗТ, което непредставяне в този срок в процесния случай е безспорно установено.
От приетите по делото доказателства категорично се установява, че последният валидно сключен и представен в Министерството на туризма договор за застраховка "Отговорност на туроператора", от страна на дружеството е със срок на валидност от 16.04.2024. – 15.04.2025 г. Следващият валидно сключен такъв е представен при органа на 23.12.2025 година. Но, както правилно констатира състава на АС гр. Шумен, както към датата на решението на ЕКРТТА, така и към датата на издаване на АА, дружеството жалбоподател е имало валидна и действаща Застрахователна полица № 13052510000280 със ЗК „Л. И. АД със срок от 16.04.2025 година до 15.04.2026г., т. е. липсва срок на дейност непокрит от действаща застраховка "Отговорност на туроператора".
При тези установявания, настоящият касационен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съдебен състав, че туроператорът е доказал, че е имал валидно сключен застрахователен договор за период от една година, следващ предходния такъв.
Безспорно е, че административнопроизводствените правила са гаранция от една страна за постановяването на законосъобразен и целесъобразен административен акт, а от друга - за защита правата и интересите на участниците в административното производство. Безспорно е също, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административния акт, а само това което е съществено. Теорията и съдебната практика трайно са установили кога едно нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и следователно е основание за отмяна на административния акт. Необходимо е то да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта или е довело до нарушаване правото на защита на неговия адресат.
В случая, спрямо установените от съда факти, нарушението е съществено:
Съгласно чл. 18а, ал. 8 АПК когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6 (по електронен път), то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната. Когато няма адрес, който страната е посочила, съобщения на организации, ако са вписани в нормативно уреден регистър, се връчват на вписания в регистъра адрес. В разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 АПК е регламентирано, че когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея.
В случая органът сам е започнал процедура по чл. 26, ал. 1 АПК за уведомяване на дружеството за започване на административното производство, като е дал и срок за представяне на договора за застраховка. При това уведомяване е нарушен реда на чл. 18а АПК. Направените от АС проследявания сочат на извод, че в случая е нарушена процедурата по това уведомяване и не е спазен законовият ред за уведомяване на дружеството, предвид което са допуснати нарушения на процедурата по връчване на Писмото от 14.10.2025 година с даден срок за ангажиране на доказателства, представляващи сключен договор.
В случая неспазването на изискването за уведомяване на засегнатото лице за образуваното административно производство и дадения срок за представяне на доказателства съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото уведомяването на адресата би повлияло върху съдържанието на акта и би променило обективирания в заповедта на административния орган правен резултат.
Новелата на чл. 26, ал. 1 АПК дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. В случая всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е направил фактическите си и правни изводи, не са доведени до знанието на дружеството и дружеството не е взело становище по тях, като не е ангажирало и изисканите доказателства. При съобразяване на установяването, че последният валидно сключен и представен в Министерството на туризма договор за застраховка "Отговорност на туроператора", от страна на дружеството е със срок на валидност от 16.04.2024. – 15.04.2025 г., а дружеството жалбоподател е имало валидна и действаща Застрахователна полица № 13052510000280 със ЗК „Л. И. АД със срок от 16.04.2025 година до 15.04.2026г., т. е. липсва срок на дейност непокрит от действаща застраховка "Отговорност на туроператора", както и с оглед фактически осъществената функция на чл. 26, ал. 1 АПК, нарушението правилно е прието за съществено от съдебния състав на АС гр. Шумен, поради което е основание за отмяна на оспорения акт.
Заличаването на туроператора, който независимо дали има сключен застрахователен договор или не, не го е представил в срок на компетентния орган, е тежка санкция, в случая е комбинирана и със забрана за срок от две години дружеството да няма право да заявява регистриране за извършване на туроператорска дейност. В действителност, законодателят е този, който преценявайки важността на регулираните обществените отношения, определя последиците от съответния факт. В случая обаче органът по реда на чл. 26, ал. 1 АПК е дал възможност на оператора в 7-дневен срок да представи изискуемия договор. Незаконосъобразното изпълнение на тази процедура е довело до неустановяване на съответстваща на обективните факти фактическа обстановка, а именно: дружеството жалбоподател е имало валидна и действаща Застрахователна полица № 13052510000280 със ЗК „Л. И. АД със срок от 16.04.2025 година до 15.04.2026г., т. е. липсва срок на дейност непокрит от действаща застраховка "Отговорност на туроператора". Заличаването ведно със забраната за срок от две години дружеството да няма право да заявява регистриране за извършване на туроператорска дейност в случая се явява непропорционална мярка, както правилно е приел състава на АС. Задължението за наличие на валидна застраховка „Отговорност на туроператора“ в действителност има за цел гаранция и защита на живота и здравето на потребителите на тези услуги, но в случая тази гаранция не е засегната. И заличаването и забраната дружеството за срок от две години да няма право да заявява регистриране за извършване на туроператорска дейност се явява несъответстваща мярка при липса на непокрит от действаща застраховка "Отговорност на туроператора" срок на дейност на дружеството.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, Министерството на туризма – юридическото лице, в чиято структура е органът следва да заплати на дружеството разноски за адвокат за касационна инстанция в размер на 430 евро заплатено адвокатско възнаграждение, съответстващо на фактическата и правна сложност на спора. Възражението за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 431/13.03.2026 г. на Административен съд гр. Шумен по адм. д. № 30/2026 година.
ОСЪЖДА Министерството на туризма с адрес гр. София, ул. "Съборна" № 1, да заплати на "Ню Т. Т. ЕООД гр.Шумен, седалище и адрес на управление в гр.Шумен, ул.Ц. О. № 14, ет. 13, ап. 86 с ЕИК: 202260397, с управител А. М., разноски по делото в размер на 430 (четиристотин и тридесет) евро.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. В.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Г. п/ Ю. Р.
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?