ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1807

гр.София, 17.06.2026 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на15.06., през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д.№ 1051 по описа на ВКС за 2026г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по съвместна частна жалба на И. Б. и Е. Б., чрез адв.Д. Р., срещу определение № 621/02.03.2916г. по т. д.№ 291/2026г., II ТО, с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна, на осн. т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК, на определение № 1952/22.07.2025г. по възз. гр. д.№ 1421/2024г. на Софийски апелативен съд.

В частната жалба се поддържа, че определението, чиято отмяна се иска, притежава правните последици на решение по см. на ТР № 7 по тълк. д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, тъй като с него е разрешен по същество правен спор относно законосъобразността на наложената възбрана върху имота, собственост на молителите, като с него се формира сила на пресъдено нещо по въпроса дали е допустимо правото на собственост на молителите да бъде ограничено за обезпечаване на чужд дълг. По изложените съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което молбата за отмяна да бъде уважена.

С подадения в срок писмен отговор насрещната страна, „Корпоративна търговска банка“АД /н/, чрез адв.Д. К., оспорва основателността на частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Съставът на I ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Атакуваното по реда на извънредния способ за контрол за неправилност отмяна по реда на чл. 303 и сл.ГПК е въззивно определение, с което е потвърдено обжалваното от молителите И. Б. и Е. Б. първоинстанционно определение за допускане на обезпечение на предявения от „КТБ“ АД /н/ осъдителен иск против И. З., А. П. и Г. З. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот.

Изводът, че атакуваният съдебен акт е неподлежащ на отмяна по реда на чл. 303-309 ГПК, е напълно съобразен с постановките на ППВС № 2/29.09.1977г., т. 1 и т. 2, които са актуални и при сега действащия ГПК.

Съгласно ППВС № 7/1977г., т. 1 и т. 2, на отмяна по реда на чл. 231 и сл. ГПК подлежат влезлите в сила решения ......на съдилищата…..; На отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо.

В мотивите към т. 2 на посоченото ППВС е изяснено, че на отмяна подлежат само актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани; Поради това не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства. Изброяването на неподлежащите на отмяна актове не е изчерпателно.

Като постановено в обезпечителното производство, атакуваното определение не се ползва със сила на пресъдено нещо по разрешените с него въпроси относно предпоставките за допускане на обезпечението. С него не е разрешен въпросът за принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, тъй като този въпрос не е сред предпоставките за допускане на обезпечението (т. 5 ТР № 6/14.03.2014г. по тълк. д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Налага се извод, че атакуваният съдебен акт не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл.ГПК, респективно подадената молба за отмяна, като недопустима, правилно е оставена без разглеждане и производството по нея - прекратено.

Поради съвпадане с крайния извод, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от това, съставът на I ТО:

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 621/02.03.2916г. по т. д.№ 291/2026г., II ТО.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: