ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1817

гр. София, 17.06. 2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. д. № 818/2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3595 от 09.02.2026 г. по вх. рег. на Софийски апелативен съд, подадена от Т. В. Д., чрез процесуалния пълномощник, срещу определение № 280 от 30.01.2026 г. по в. гр. д. № 3389/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 1344 от 20.11.2025 г. в частта за разноските е оставена без уважение за горницата над 1 500 лв. до пълния претендиран размер от 4 700 лв. – платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

По подробно изложени съображения частният жалбоподател счита, че обемът на извършената работа във въззивното производство обосновава присъждане на сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение в пълния доказан за платен размер от 4 700 лв., а при евентуална основателност на релевираното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано от настоящия състав до разумен размер при отчитане на всички относими критерии за определяне на фактическа и правна сложност на делото, какъвто разумен размер не е приетият от въззивния съдебен състав.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор против частната жалба от насрещната страна – „УниК. Б. АД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на въззивен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима.

Преди произнасянето си по чл. 278 ГПК настоящият съдебен състав констатира следното:

Производството пред въззивната инстанция е образувано по подадена от „УниК. Б. АД въззивна жалба срещу първоинстанционното решение № 6015/05.11.2024 г. по гр. д. № 1294/2024 г. на Софийски градски съд в частта, с която е бил отхвърлен искът на банката по чл. 430 ТЗ срещу Т. В. Д. за сумите от: 51 869.74 лв. – неизплатена главница по Договор за кредит № 326/201 от 21.07.2010 г.; 830.52 лв. – договорна лихва; 5 655.80 лв. – мораторна лихва за периода от 05.05.2021 г. до 29.01.2024 г., вкл.; 4 755.23 лв. – неустойка за периода от 05.05.2021 г. до 29.01.2024 г.

С решение № 1344 от 20.11.2025 г. по в. гр. д. № 3389/2024 г. на Софийски апелативен съд въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното решение в обжалваната му част, като с оглед изхода на спора и при намерено за основателно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, въведено от въззивника срещу платеното и претендирано от ищцата/въззиваема адвокатско възнаграждение за защитата във въззивната инстанция, на последната са присъдени 500 лв. от претендирани 4 700 лв.

По реда на чл. 248 ГПК с определение № 280 от 30.01.2026 г. въззивният съд е изменил второинстанционното решение в частта за разноските и е присъдил на Т. В. Д. още 1 000 лв. – разноски за платен адвокатски хонорар за производството пред Софийския апелативен съд (допълнително към вече присъдените 500 лв.) като е препратил частично до изложените съображения в мотивите на въззивното решение относно неуважаване на молбата за изменение на последното по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК за сумата над 1500 лева предвид направеното своевременно възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в пълен размер на 4700 лева: заявената сума следва да бъде редуцирана предвид: фактическата и правна сложност на процесното въззивно производство; вида, естеството и обема на осъществената в полза на ответницата правна /и фактическа/ защита /пред въззивния съд не е провеждано производство по събиране на допълнителни доказателства; възраженията на ответницата на практика преповтарят изцяло застъпваната в първоинстанционното производство защитна теза на страната.

Така изложените съображения напълно съответстват на критериите в чл. 78 ал. 5 ГПК в приложимата редакция, предхождаща новата т. е. тази в ДВ бр. 17 /2026 г. По отношение на минималния размер практиката на ВКС и на СЕС приема, че съдът не е обвързан от нормативно определения минимален размер. От изложеното следва, че ЧЖ се явява неоснователна.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделениеОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 280 от 30.01.2026 г. по в. гр. д. № 3389/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което молбата на Т. В. Д., чрез процесуалния пълномощник по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 1344 от 20.11.2025 г. в частта за разноските е оставена без уважение за горницата над 1 500 лв. до пълния претендиран размер от 4 700 лв. – платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.