РЕШЕНИЕ

№ 393

гр. София, 17.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение в открито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И. като изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 4027/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Образувано е по подадена допустима касационна жалба от К. Г. П., Р. П. П. и М. П. П., действащи чрез адв. М. Р. от АК – С., срещу въззивното решение № 90 от 13.04.2023 г. по в. гр. д. № 296/2022 г. на ОС – Сливен, с което, след отмяна на първоинстанционното решение № 357/18.05.2022 г. по гр. д. № 1019/2022 г. по описа на РС - Сливен, с коeто e допусната делба на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, намиращ се на адрес: [населено място], п. к. 8800,[жк]бл. № 7, вх. Б, етаж 1, ап. 2, подробно описан, при квоти по 1/6 идеална част за всеки съделител Д. Х. Б., Х. Д. Б., М. Д. Б., К. Г. П., за Р. П. П. и М. П. П., е постановено друго решение, с което на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено завещателно разпореждане направено от М. М. Д., починала на 10.11.2001 г., със универсално саморъчно завещание от 10.05.1985 г., вписано в СлВП към РС Сливен, нот дело. № 642/1985 г., с което е завещала в полза на Д. Г. Б. и М. Д. Б. цялото си движимо и недвижимо имущество, с 3/12 идеални части от завещаното имущество и е възстановена запазената част в размер на 3/12 идеални части на К. Г. П., Р. П. П. и М. П. П., в качеството им на наследници на прекия наследник П. Р. П., починал на 05.02.2010 г., от наследството на М. М. Д.. С решението си въззивният съд е определил и квотите, при които да бъде допусната съдебна делба на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, намиращ се на адрес: [населено място], п. к. 8800,[жк]бл. № 7, вх. Б, етаж 1, ап. 2, и разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с принадлежащи части изба № 2, таван № 2 и 2,96 % идеални части от общите на сградата, при съседи в сградата: на същия етаж – с идентификатор с идентификатор № *****, под обекта няма, над обекта с идентификатор № *****, както следва: 1/12 идеална част за Д. Х. Б. 1/12 идеална част за Х. Д. Б.; 4/12 идеални части за М. Д. Б.; 2/12 идеални части за К. Г. П.; 2/12 идеални части за Р. П. П. и 2/12 идеални части за М. П. П..

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се въззивното решение да се отмени и да бъде постановено решение, с което да бъде допусната съдебна делба при квоти: за К. П., Р. П. и М. П. общо 5/8 идеални части или по 5/24 идеални части от правото на собственост за всеки от тях, а за Д. Б., Х. Б. и М. Б. общо 3/8 идеални части или по 3/24 идеални части за всеки от тях.

Ответните страни по касационната жалба – Д. Х. Б., Х. Д. Б. и М. Д. Б., действащи чрез адв. А. А. от АК – С., са депозирали писмено становище по касационната жалба, в което са изложени съображения за неоснователността .

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, установи следното:

Въззивният съд, въз основа на направените от ищците уточнения на обстоятелствената част на исковата молба, на събраното пред него ново доказателство по реда на чл. 266, ал. 2 ГПК - саморъчно завещание от общия наследодател на страните М. М. П., направените нови защитни възражения на ответниците по повод това завещание, е формирал следните фактически и правни изводи:

Делбеният имот е придобит от М. М. Д. през 1975 г. чрез покупко-продажба по реда на чл. 55г от ЗПИМН, по време на втория си брак с Р. П. Д., поради което съгласно чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. /отм./ принадлежи като СИО общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобит. С настъпване на смъртта на Р. П. Д. съгласно чл. 14, ал. 1 от СК от 1968 г. /отм./ бездяловата семейна имуществена общност е прекратена, а преживялата го съпругата М. М. Д. на основание чл. 14, ал. 2 от СК от 1968 г. /отм./ е придобила по право равна част от делбения имот – 1/2 идеална част. Останалата 1/2 идеална част М. М. Д. като наследник съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН, наследяващ едновременно с роденото от брака дете П. Р. П., е придобила равна на него част или 1/4 идеална част. Прието е, че делът на М. М. Д. към 1980 г. е равен на 3/4 идеални части, а тази на П. Р. П. на основание чл. 5 от ЗН е 1/4 идеална част. Установено е, че М. Д. е починала през 2001 г. и е оставила наследници по закон двама сина - Д. Г. Б. и П. Р. П. и същите като наследници от първи ред на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН следвало да придобият по 1/2 идеална част от притежаваните от майка им 3/4 идеални части от делбения имот, или по 3/8 идеални части за всеки един от двамата. Съдът е посочил, че делът на Д. Б. е 3/8 идеални части, а този на П. П. 5/8 идеални части (3/8 идеални части + наследената от баща му 1/4 идеална част). Д. Б. е починал на 05.02.2013 г. и е оставил наследници по закон съпругата му Д. Х. Б., и родените от брака им деца Х. Д. Б. и М. Д. Б.. П. П. е починал на 05.02.2010 г. и е оставил наследници по закон съпругата му К. Г. П., и двамата синове от брака им Р. П. П. и М. П. П.. Въззивният съд е посочил, че наследствените квоти биха се равнявали на 3/24 идеални части за всеки един от ищците, и по 5/24 идеални части за всеки един от ответниците, но по делото е прието саморъчно завещание от 1985 г. обявено през 2022 г. след като е депозирана въззивната жалба, с което саморъчно завещание М. М. Д. е завещала на сина си Д. Г. Б. и внучката си М. Д. Б. процесния апартамент, който притежава.

Въззивният съд е приел, че завещателката М. М. Д. да се е разпоредила с целия делбен имот (включително движимите в него вещи) в полза на първия син Д. Г. Б., и дъщеря му М. Д. Б., макар към този момент тя да е притежавала само 3/4 идеални части от имота ( половината по право и 1/4 идеална част след смъртта на съпруга), и завещателното разпореждане е породило действие само за 3/4 идеални части, тъй като никой не може да прехвърли права по-големи от притежаваните му. Прието е, че останалата 1/4 идеална част завещателката не я придобила дори след смъртта си, а по силата на наследствено правоприемство тя е придобита от П. П. още през 1980 г., и собствеността върху нея е преминала върху наследниците му през 2010 г. съгласно чл. 48, изр. 2 от ЗН. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците /наследниците на П. П./ за нищожност на процесното завещание, тъй като то отговаря на изискванията за форма по чл. 25 ЗН, както и че не е нищожно по чл. 42, б. „в“ ЗН, тъй като изложения в него мотив не противоречие на добрите нрави.

За неоснователно е прието и възражението на ответниците за придобиване на имота по давност, тъй като съсобствеността между съделителите е възникнала от един общ юридически факт – наследяване по закон и завещание, а ответниците не са установили, че промяната в намерението им да своят вещта, е достигнала до знанието на ищците. От показанията на свид. М. е прието за установено, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота през цялото време, но не и че намерението им да го своят като свой е достигнал до знанието на ищците или техния наследодател. Ползването на целия делбен имот не манифестира такава промяна в намерението, а други доказателства по делото, които да установят разпореждане с целия имот като собствен не са събрани по делото, поради което съдът е заключил, че ответниците не са установили тази предпоставка от фактическия състав на владението.

Релевираното от ответниците възражение по чл. 30 ЗН е прието за допустимо и основателно. Въззивният съд е посочил, че възражението е насочено срещу наследниците на другия пряк наследодател, който е облагодетелстван, както и срещу второто облагодетелствано лице – М. Д. Б., поради което те са пасивно материалноправно отговорни, тъй като задължението на облагодетелстваното лице да търпи правната промяна е също наследимо. Прието е, че с представеното пред въззивния съд съставеното саморъчно завещание от 1985 г. М. М. Д. се е разпоредила с цялото си имущество, което съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗН прави завещанието универсално /общо/ и не следва да се образува наследствена маса по чл. 31 от ЗН. Тъй като завещателката е оставила две деца, с оглед чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част от наследството е 2/3 идеални части, а разполагаемата част е 1/3 идеална част. Съпоставено с притежаваните и завещани 3/4 идеални части, въззивната инстанция е приела, че завещателката се е разпоредила с 9/12 идеални части, от които само 3/12 идеални части са разполагаемата част, а останалите 6/12 идеални части са запазената част от наследството, от които 3/12 идеални части или 1/3 идеална част е запазената част на починалия пряк наследник П. Р. П.. Прието е, че със завещателното разпореждане М. М. Д. е накърнила запазената част на наследодателят на ответниците в размер на 3/12 идеални части от имуществото и на основание член 30, ал. 1 от ЗН във връзка с член 29, ал. 1, предл. първо от ЗН, следва да се възстанови запазената част на наследниците на прекия наследник П. Р. П., като се намали с 3/12 идеални части извършеното завещателно разпореждане от наследството на общия наследодател със направеното саморъчно завещание. Намаляването и възстановяването следва да се извърши направо в дробна част съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН именно поради това, че завещанието е общо.

Възражението на въззивниците-ищци, направено с писмената защита след приключване на устните прения пред въззивния съд е счетено за недопустимо, а по същество и за неоснователно, тъй като давностния срок тече от момента, в който се упражнят правата по завещанието, а това е станало в хода на делото пред въззивната инстанция през 2022 г.

При тези изводи е прието, че е налице съсобственост между страните по делото, като правата на ответниците като наследници на П. П. са общо 6/12 идеални части (1/4 по наследство от Р. Д. и 3/12 запазена част от наследството на М. Д.), разпределени поравно между тримата му наследници съпруга К. П. и двама сина Р. и М. П., или по 2/12 идеални части за всеки. Останалите 6/12 идеални части от завещаните от М. Д. 3/4 идеални части принадлежат поравно - по 3/12 идеални части, на ищцата М. Б. и на наследодателя на ищците, по завещание, като делът на наследодателя на ишците Д. Б. е наследен поравно от съпругата му Д. Б. и двете му деца М. Б. и Х. Б. /тримата ищци/ по 1/12 идеални части. Съобразно тези изводи е определил квотите на страните в съсобствеността, посочени по-горе.

По основанието за допускане касационното обжалване:

С определението по чл. 288 ГПК по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че след прекратяване на СИО на Р. и М. Д. през 1980 г., при действието на СК от 1968 г. /отм./, останалата в наследство от Р. П. Д. 1/2 идеална част от делбения недвижим имот е преминала не само към наследникът му и негов син П. Р. П., но и към преживялата съпруга М. Д.. Извършената преценка на въззивния акт при упражняване на правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК потвърждава съмнението за очевидна неправилност на горния извод, тъй като спрямо приетия за установен по делото факт, че смъртта на съпруга Р. Д. е настъпила през 1980 г. - при действието на СК от 1968 г. /отм./, въззивният съд не е приложил в цялост относимата към наследяване на неговата 1/2 ид. ч. от прекратената СИО норма на чл. 14, ал. 7, изр. второ от СК от 1968 г. /отм./, с което е допуснал грубо нарушение на приложима към спора императивна материално правна норма. С разпоредбата на чл. 14, ал. 7, изр. първо на СК от 1968 г. /отм./ е уредено общо правило, че при прекратяването на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. С второто изречение обаче на същата ал. 7 е създадено специално правило, че когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. По приложението на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. е налице трайно установена практика на ВС и ВКС, че преживелият съпруг, когато наследява заедно с децата на починалия съпруг, не получава от неговата част от общото имущество, като частта на починалия съпруг от съпружеската общност се наследява само от неговите деца, а преживелият съпруг в този случай е наследник без дял (Тълкувателно решение № 27 от 15.04.1970 г. по гр. д.№ 3/1970 г. на ВКС, ОСГК, Тълкувателно решение № 47 от 29.12.1979 г. на ВС, ОСГК, и решение № 132 от 09.04.2015 г. по гр. д.№ 4895/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и др.). В случая Р. П. Д. е починал на 04.02.1980 г. и приложим по отношение на наследяването му е СК от 1968 г. /отм./, като съгласно чл. 14, ал. 7, изр. второ на СК от 1968 г. /отм./ преживялата съпруга М. М. Д. е придобила 1/2 идеална част от прекратената съпружеска имуществена общност, а другата 1/2 идеална част е наследена само от сина на наследодателя - П. Р. П. (общото дете на Р. и М. Д.).

Определените в нарушение на материалния закон наследствени дялове на М. Д. и на П. П. са довели и до погрешни изводи на въззивния съд относно размера, с който следва да се намали завещанието на М. Д. и да се възстанови запазената част от наследството й на наследниците на П. П., съответно и до погрешно определяне на дяловете на съделителите по допуснатата делба на процесното жилище.

По касационната жалба: Неоснователно е оплакването по касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил възражението им за опорочено съдържание на процесното завещание. Видно от мотивите на стр. 6 от решението, съдът е приел същото за валиден акт с изискуемите от закона форма и реквизити/ чл. 23 и чл. 25 ЗН/ като е описал неговия предмет – целия делбен имот и движимите вещи в него, също и лица, в чиято полза е съставено и техните права върху завещаното - определени по равно от завещаното при формиране на делбените квоти на стр. 8, поради което имплицитно съдът е възприел съдържанието на това завещание като ясно и недвусмислено. Неоснователни са оплакванията на касаторите относно извода на съда за липсата на нищожност на завещанието по чл. 42б.“в“ ЗН и този за недоказаност възражението им за придобиване на делбеното жилище по давност. По отношение на първия извод произнасянето на въззивния съд съответства на разясненията относно точното приложение на закона по въпроса за тълкуване волята на завещателя, както и относно валидността на завещателното разпореждане, в което са употребени изрази на благодарност на завещателката към сина й Д. и такива за огорчение от другия син П. и неговата съпруга К. / за тормоз и биене/, дадени с постановеното след обявяване на обжалваното въззивно решение Тълкувателно решение № 2/2023 от 21.01.2025 г. по тълк. д. № 2/2023 год. на ОСГК на ВКС, според което нито употребените изрази за дарение срещу гледане, нито евентуално изразеното очакване за бъдещи грижи могат да обосноват недействителност на представено по делото завещание. В тълкувателните мотиви също е изяснено, че „Мотивите, изразени в завещанието, разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели и подбуди и могат да са различни - да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещият се, да се накаже безотговорният. … Поради това, че завещанието поражда действие след смъртта на завещателя, волята му следва да се тълкува преимуществено в полза на това завещанието да породи действие. Противното означава да се отрече последната воля на завещателя…. Волята на законодателя е завещанието да породи действие, ако в него има няколко мотива, но поне един от тях не противоречи на закона и добрите нрави“. Ето защо вписването в завещанието на гледане и грижи за М. М. Д. от страна на сина й Д. мотивират извод за наличие на изразен благодарствен мотив, а не за опорочаване на безвъзмездния характер на завещанието, което е достатъчно завещанието да произведе своето действие съгласно посоченото ТР № 2/2023 г. Аналогично и вписаните изрази за негативно поведение към завещателката от другия й син П. също не сочи на противоречие с добрите нрави, а изразяват само личното мнение и оценка на завещателката спрямо този неин син, и допълват интереса й от завещанието. Ето защо настоящият състав счита, че в случая не са налице основания за нищожност на завещанието нито по чл. 42, б. „б“, нито по чл. 42, б. „в“ ЗН, същото е действително и следва да се зачете правното му действие по отношение принадлежащата на завещателката идеална част от процесния апартамент. А последната, по изложените по-горе съображения на касационния съд, е само 1/2 ид. част - придобитата от завещателката при прекратяване на СИО върху имуществото, предмет на завещанието, вместо неправилно определената от въззивния съд 3/4 ид. част. Останалата 1/ 2 ид. ч. от делбеното жилище е била придобита само от П. Р. П. по наследяване от баща му Р. Д. като негово единствено дете, съгласно чл. 14, ал. 7, изр. второ СК от 1968 г./отм./ вр. чл. 5, ал. 1 ЗН.

Правилни са изводите на въззивния съд, че заявеното от ответниците П. право по чл. 30 ЗН е основателно, но неправилно е определил размера/ дробната част/ с която трябва да се намали завещанието от М. Д. и съответно размера, с който се възстановяват запазените части от наследството на последната на наследниците на сина й П. П., т. е. ответниците П.. Тази неправилност е последица от неправилното определяне на дяловете на наследниците на Р. Д. при прекратяване на СИО върху делбения апартамент, за което вече се изложиха мотивите на касационния съд по-горе. Въззивният съд правилно е приел, че със саморъчното завещание от 10.05.1985 г. М. М. Д. валидно се е разпоредила с имуществото си за след смъртта си в полза на сина си Д. Г. Б. и на внучка си М. Д. Б., като им е завещала процесния апартамент в [населено място] с вещите в него. Наследникът по завещание Д. Г. Б. е един от двамата наследници по закон на завещателя М. М. Д.. Другият наследник по закон е синът на завещателката П. Р. П.-наследодател на ответниците К., Р. и М. П.. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено, поради което то преминава в полза на наследниците, които са легитимирани да упражнят правото на своя наследодател. В случая, това право е упражнено чрез възражение в делбеното производство от наследниците на П. Р. П., които са ответници по делото, и то своевременно - при представяне на завещанието и упражняване правата по него едва във въззивното производство по настоящето дело.

Правилно въззивния съд е приел, че със съставеното саморъчно завещание от 1985 г. М. М. Д. се е разпоредила с цялото си имущество, което съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗН прави завещанието универсално /или общо/, поради което не следва да се образува наследствена маса по чл. 31 от ЗН, нито се изисква наследството да е прието по опис от касаторите П. поради факта, че е завещано и в полза на внучката на завещателката /на М. Б./, която не е пряк наследник на завещателката (според мотивите към т. 4 от ТР № 3 по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС) . Завещанието се счита за универсално, защото страните по делото изрично са заявили чрез пълномощниците си (за П. с молба от 01.03.2023 г., за Б. с молба от 17.03.2023 г.), че не знаят в наследството от М. Д. да е имало друго имущество, освен това, предмет на завещанието, каквато възможност им е била дадена от въззивния съд във връзка с разпределяне доказателствената тежест по възражението на ответниците по чл. 30, ал. 1 ЗН. В такава хипотеза намаляването и възстановяването на запазената част се извършва в обикновена дроб по правилата на ЗН. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, при две деца, е 2/3 от имуществото на наследодателя, или по 1/3 за всеки от едноутробните синове на завещателката Д. и П.. Следователно запазената част на сина й П. Р. П. е 1/3, с колкото следва да се намали завещанието (произвеждащо действие завещанието за 1/ 2 ид. ч. от описаното в него имущество). Съответно на всеки от ответниците К. Г. П., Р. П. П. и М. П. П., като наследници на П. Р. П., се възстановява по 1/9 (по 1/3 от запазената на наследодателя им част от 1/3) от завещанието (произвеждащо действие завещанието за 1/2 ид. ч. от описаното в него имущество), при което като последица от това възстановяване на запазените части, всеки от ответниците-касатори получава по 1/18 идеална част от собствеността на делбения апартамент.

За наследниците по завещание Д. Б. и М. Б. остават 2/3 от завещаната 1/2 идеална част от имота, или 2/6 идеални части от имота, разпределени поравно между тях по арг. от чл. 30, ал. 2 ЗС при липса на друго посочено в завещанието, или по 1/6 идеална част за всеки от тях, преминала в тяхната имуществена сфера по завещание при откриване на наследството на М. М. Д. на 10.11.2001 г., доколкото самия Д. Б. (нито наследниците му) не е упражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН. След смъртта на Д. Б. на 05.02.2013 г., получената от него по завещание 1/6 идеална част от апартамента е наследена на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН при равни права от наследниците му по закон – ищците по делото Д. Б., Х. Б. и М. Б., като всеки от тях е станал собственик на 1/18 идеална част от имота въз основа на настъпилото наследствено правоприемство.

Останалата 1/2 идеална част от делбения апартамент имота, съставляваща наследство от Р. П. Д., не се включва в завещанието на преживялата му съпруга по гореизложените съображения от касационния съд, и преминава в патримониума само на неговия син като наследник по закон – П. Р. П.. Тази принадлежаща на П. Р. П. 1/2 ид. ч. от делбеното жилище е преминала след смъртта му през 2010 г. по наследяване към законните му наследници / ответници по иска за делба и сега касатори/ съпруга К. Г. П. и две деца Р. П. П. и М. П. П., поравно–чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, или по 1/ 6 ид. ч. за всеки от тях тримата. Направеното от последните трима /сега касатори/, възражение за придобиване по давност на тези идеални части от делбеното жилище, които са били предмет на завещанието и са се полагали на наследодателя им П. П. (погрешно посочени като 5/8 ид. ч.), е неоснователно. Следва да се има предвид, че касаторите не могат да придобият по давност другата 1/2 идеална част от процесния имот, която е била придобита от наследодателя им П. П. по наследяване от баща му и която преминава към касаторите по наследяване, без да се обхваща от завещанието. Установената от П. Р. П. и членове на неговото семейство фактическа власт върху апартамента, за каквато сочи свид.М., не е довела до придобиване нито на притежаваната от завещателя М. М. Д. 1/2 ид. част, нито на получените по завещанието ид. части на облагодетелстваните от Д. Г. Б. и М. Д. Б., нито на ид. части на наследниците на Д. Г. Б.- съделителите Д. Х. Б., Х. Д. Б. и М. Д. Б., тъй като липсват доказателства за промяна в намерението на ответниците П. да своят чуждите идеални части за себе си, както и да са демонстрирали това пред другите сънаследници /ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС/. От показанията на свид. М. се установява само, че синът на Р. и М.-П. и неговото семейство, са живеели в делбеното жилище заедно с родителите на П., и останали там и след смъртта им, което обаче не е достатъчно за преобръщане на държането на ид. части на другите сънаследници след смъртта на М. Д..

В заключение, апартаментът, предмет на иска за делба, е съсобствен между страните по делото при следните квоти: Д. Х. Б. – 1/18 идеална част, Х. Д. Б. – 1/18 идеална част, М. Д. Б. – 4/18 идеални части /1/6 +1/18/, К. Г. П. – 4/18 идеални части /1/18+1/6/, Р. П. П. – 4/18 идеални части /1/18+1/6/ и М. П. П. – 4/18 идеални части /1/18+1/6/. При тези права следва да се допусне делбата, след като на основание чл. 30, ал. 1 ЗН се възстанови, чрез намаляване на завещанието от 10.05.1985 г., запазената част на ответниците от наследството на М. М. Д.. Неоснователно е оплакването по касационната жалба за нередовност на исковата молба, защото при делба и при предявяване на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН, съдът е длъжен сам да определи следващите се на съделителите наследници права в съсобствеността според императивните приложими законови спрямо установените факти, като не е обвързан от сочените дялове нито от ищците, нито от ответниците, и независимо от оплакванията във въззивната жалба относно правата на участниците в общността (решение № 50059 от 02.08.2023 г. по гр. д. № 2017/2022 г., ГК, І г. о. на ВКС, решение № 43 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 6347/2014 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС, решение № 46 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 4870/2013 г., ГК, І г. о. на ВКС, решение № 41 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 1473/2010 г., ГК, І г. о. на ВКС). Това разрешение се отнася и до касационния съд, когато решава спора по същество, както е в случая.

Обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон в частта по определяне размера на уважаване възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН и размера на дяловете на страните-касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, следва да бъде отменено в тези части, и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като се определят размерите, с които се намаляване завещанието и се възстановяват запазените части на касаторите, и дяловете на съделителите в допуснатия до делба жилищен имот, според определените от касационния съд по-горе дробни части. В останалите части - в които е прието, че следва да се намали завещанието на М. Д. и се възстановят запазените части на ответниците от него, и че следва да се допусне делба на посоченото жилище и между посочените от въззивния съд съделители, въззивното решение като правилно следва да се потвърди.

По разноските: Касаторите нямат искане за разноски. Предвид частичното отменяне и частичното потвърждаване на въззивното решение, касаторите дължат на насрещните страни половината от направените от тях разноски в касационното производство – общо платени 1300 ЛВ. за адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 ГПК и договора за правна защита с адв. А. / л. 22 и л. 24 от касационното дело/, или само 650 лв., превалутирана на 332,34 евро съгласно ЗВЕРБ.

Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 90 от 13.04.2023 г. по в. гр. д. № 296/2022 г. на Окръжен съд-Сливен В ЧАСТИТЕ, в които са определени размерите /обикновените дроби/ както следва: 1/ за намаляване на основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещателното разпореждане на М. М. Д., поч. на 10.11.2001 г. с универсално саморъчно завещание от 10.05.1985 г., подробно описано в диспозитива на въззивното решение, 2/ за възстановяване запазените части на К. Г. П., Р. П. П. и М. П. П. от наследството на М. М. Д., починала на 10.11.2001 г., полагащи се на техния съпруг и баща П. Р. П., и 3/ за квотите на съделителите Д. Х. Б., Х. Д. Б., М. Д. Б., К. Г. П., Р. П. П. и М. П. П. в допуснатия до съдебната делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, намиращ се на адрес: [населено място],[жк]бл. № 7, вх. Б, етаж 1, ап. 2, представляващ жилище с принадлежности изба, таван и ид. ч. от общите части на сградата, подробно описани в диспозитива на въззивното решение, ВМЕСТО КОИТО ПОСТАНОВЯВА следното:

ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕР НА НАМАЛЯВАНЕТО на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на завещателно разпореждане по универсално саморъчно завещание от 10.05.1985 г. на М. М. Д., починала на 10.11.2001 г., направено в полза на Д. Г. Б. и М. Д. Б. (произвеждащо завещанието действие за 1/2 ид. ч. от описаното в него имущество), в размер на 1/3, както и ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕР НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО в полза на К. Г. П., Р. П. П. и М. П. П. на запазените им части от наследството на М. М. Д., починала на 10.11.2001 г., полагащи се на техния съпруг и баща П. Р. П., починал на 05.02.2010 г., в размер на по 1/9 за всеки от тримата от завещаното имущество по горепосоченото завещание (произвеждащо завещанието действие за 1/2 ид. ч. от описаното в него имущество).

ОПРЕДЕЛЯ КВОТИТЕ, при които да се извърши съдебната делба на недвижимия имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, намиращ се на адрес: [населено място],[жк]бл. № 7, вх. Б, етаж 1, ап. 2, с предназначение жилище, апартамент, ведно с принадлежностите му изба, таван и ид. ч. от общите части на сградата, подробно описани в диспозитива на въззивното решение, КАКТО СЛЕДВА: за Д. Х. Б. – 1/18 идеална част, за Х. Д. Б. – 1/18 идеална част, за М. Д. Б. – 4/18 идеални части, за К. Г. П. – 4/18 идеални части, за Р. П. П. – 4/18 идеални части и за М. П. П. – 4/18 идеални части.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 90 от 13.04.2023 г. по в. гр. д. № 296/2022 г. на Окръжен съд-Сливен В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ, с които е постановено намаляване на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на горепосоченото завещание и възстановяване запазените части на К. Г. П., Р. П. П. и М. П. П. от наследството на М. М. Д., починала на 10.11.2001 г., полагащи се на техния съпруг и баща П. Р. П., починал на 05.02.2010 г., и е допусната съдебна делба на описания в решението недвижим имот и между посочените в него съделители.

ОСЪЖДА К. Г. П., Р. П. П. и М. П. П. да заплатят на Д. Х. Б., Х. Д. Б., М. Д. Б., сумата 332,34 евро разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: