№ 50059 София, 18.09.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдията Е. Д. гр. д. № 1803/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50128 от 30.03.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 24, постановено на 01.02.2022 г. по в. гр. д. № 156/2021 г. по описа на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], местността „Г.“: нива от 53,961 дка, нива от 1,603 дка и нива от 1,237 дка, между съделителите като наследници на общия наследодател Т. И. Р.. Касаторът И. Б. Л. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Ответниците по касация не са подали отговор на касационната жалба. В съдебно заседание не изразяват становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК предвид наличието на съмнение дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че в рамките на делбеното производство не следва да се извършва преценка за това в полза на кои правни субекти е възстановена собствеността при положение, че са постановени две позитивни решения на органа по земеделска реституция.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата, приема за установено следното:

Предмет на делбата са недвижими имоти, включително и процесните, останали в наследство от Т. И. Р., починал през 1969 г., възстановени с решение на органа по земеделска реституция от 12.09.1995 г.

Ответникът – касатор е направил възражение, че процесните имоти не следва да бъдат допускани до делба, тъй като са възстановени в полза на неговия пряк наследодател – И. Т. Р..

Ищците са посочили, че липсва идентичност между процесните земеделски земи и тези, възстановени на И. Т. Р..

Във въззивното решение, за да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, съдът е изложил съображения, че решението на органа по реституция се постановява в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и административния орган, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В случай че трето лице оспорва правото на заявителя за възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе си това право, има възможност да установи твърденията си в спорното исково производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В настоящата хипотеза жалбоподателят е оспорил валидността на решението от 1995 г. и неговата материална законосъобразност. Позитивното решение е валидно. Съдът не може да се произнесе инцидентно по законосъобразността, освен когато актът се противопоставя на страна по делото, която не е била страна в административното производство. Конкретният случай не е такъв. Посочил е, че решение № 378А/12.09.1995 г. е валиден административен акт, издаден от надлежен орган в рамките на неговата компетентност в изискуемата форма и състав, придружен със скици на възстановените имоти и е произвел своето валидно действие. Доколкото е оспорена неговата законосъобразност свързана с факта на възстановяване на земеделските земи, в случая същата не следва да се обсъжда инцидентно, с оглед нормата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, тъй като жалбоподателят в качеството си на наследник на общия наследодател, също е участвал в административното производство, с което е възстановено правото на собственост върху спорните имот по преписка № 9123/04.06.1992 г. на ПК – Вълчедръм и този акт не се противопоставя на страна по делото, която да не е била участник в административното производство по издаването на акта. Изложени са и допълнителни съображения, че решение №1-34/16.02.2018 г. на ОСЗ - Вълчедръм, постановено по преписка № 2319/22.01.1992 г. не е придружено със скица, поради което не установява надлежно приключила процедура по възстановяване на собствеността.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

С решение № 378А/12.09.1995 г. на Поземлена комисия –Вълчедръм в полза на наследниците на Т. И. Р. е възстановена в стари реални граници собствеността върху нива от 53,961 дка, съставляваща имот № 221030, при граници: „Франгогрен“ ЕООД, община Вълчедръм „Аграфинанс“ и И. Ш., нива от 1,603 дка, съставляваща имот № *, при граници: С. П., П. З., полски път, наследници на П. Д. наследници на А. П., наследници на В. З. и нива от 1,237 дка, имот № * по картата на землището на [населено място], при граници: полски път, С. П., В. З., К. З., наследници на К. и Г. Т..

С решение № 1-34/16.02.2018 г. на административния орган е възстановена собствеността в полза на наследниците на И. Т. Р. върху следните земеделски земи: нива от 30 дка и нива от 28,300 дка в землището на [населено място], местността „Г.“, без описани граници. Същото е издадено въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 1931/2016 г. на Районен съд - Лом, с което на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е отменено решение № 1-34/14.03.2016 г. на ОСЗ – Вълчедръм, по преписка вх. № 2319/22.01.1992 г., с което на И. Т. Р. е отказано възстановяване на собствеността в стари реални граници върху процесните имоти. В административната преписка за установяване на правото на собственост е представен нотариален акт № 77/1958 г., с който общият наследодател е прехвърлил на И. Р. срещу задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху нива от 30 дка, в землището на [населено място], местността „Г.“, при граници: Ц. В. Б., Т. Т., от две страни път и нива от 28,300 дка в същото землище и местност, при граници: път, Й. Р., М. К. и път.

Установява се от съдебно-техническата експертиза, че имотите, възстановени с двете решения на органа по земеделска реституция, са идентични. В съдебно заседание експертът е уточнил, че имотите по решението от 2018 г. не са отразени в картата на възстановената собственост.

По основателността на касационната жалба.

Изводът на въззивния съд, че в рамките на делбеното производство не следва да се извършва преценка за това в полза на кои правни субекти е възстановена собствеността при положение, че са постановени две позитивни решения на органа по земеделска реституция, е очевидно неправилен. Направеният от настоящия състав извод за наличие на очевидна неправилност на въззивното решение е обоснован от твърденията и доводите на страните относно релевантните за спора факти, както и преценката на събраните доказателства, установяващи наличието на два позитивни административни акта в полза на общия наследодател и на прекия наследодател на ответника. По принцип косвеният съдебен контрол за законосъобразност е недопустим, но в хипотеза когато оспорващия реституционния акт не разполага с решение за възстановяване на собствеността в своя полза. При положение, че са постановени решения за възстановяване на собствеността в полза на различни лица, то разрешаването на спора по необходимост включва и косвен съдебен контрол на актовете. Поради изложените съображения изводът, че в хипотеза като настоящата, не трябва да се извършва такъв контрол, е очевидно неправилен.

Съдът следва да предостави възможност на съделителя – касатор да ангажира доказателства за завършване на процедурата по възстановяване на собствеността по преписката, по която е издадено решението от 16.02.2018 г. /включително и скица/. След събиране на доказателства за това, трябва на първо място да извърши преценка за действителността на актовете, като обсъди доводите за нищожност на решението от 1995 г., както и за тяхната материална законосъобразност. Следва да разреши колизията между двата акта, като обоснове извод кому е принадлежало правото на собственост върху спорните земеделски земи преди кооперирането, като постановените по административен ред решения за възстановяване на собствеността в полза на наследодателите на всяка от страните бъдат подложени на косвен съдебен контрол за законосъобразност.

Предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия - събиране на нови доказателства въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, при което да се осъществят описаните по-горе процесуални действия.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 24, постановено на 01.02.2022 г. по в. гр. д. № 156/2021 г. по описа на Окръжен съд Монтана, в ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане извършването на съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], област М.: нива от 53,961 дка, съставляваща имот № * по картата на землището, нива от 1,603 дка, съставляваща имот № * по картата на землището и нива от 1,237 дка, имот № * по картата на землището, между съделителите като наследници на общия наследодател Т. И. Р..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Монтана в описаната част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.