РЕШЕНИЕ
№ 238 гр. София, 20.05.2026 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми март, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ШИШКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
ПЛАМЕН ДАЦОВ
при секретаря И. Р. и в присъствието на прокурор Б. Д., като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №226/2026 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:
Касационното производство е инициирано по жалба и допълнение към нея от адв.П.С.Д. – защитник на подс.Б. Й. Н., жалба от адв.Л.П.Н. – защитник на подс.Д. К. К. и жалба и допълнение към нея от подс.Д.К..
Оплакванията са за наличието на касационните основания визирани в чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и признаване на подсъдимите за невиновни или алтернативно за отмяна и връщане за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.
В хода на съдебното производство пред ВКС адв.Д., подс.Н., адв.Н. и подс.К. поддържат касационните си жалби по съображенията изложени в тях.
Адв.Р. за гражданските ищци и частни обвинители моли да се оставят касационните жалби без уважение, а атакуваното решение в сила. Сочи, че посочените пороци не са налице.
Представителят на ВКП предлага също касационните жалби да бъдат оставени без уважение, тъй като не са допуснати твърдените процесуални нарушения. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Подсъдимите в последната си дума молят за оправдаване.
Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:
Софийски окръжен съд(СОС), НО - I състав с Присъда №260005/23.11.2023 г. по НОХД №151/2020г. е признал подсъдимите Н. и К. за виновни в извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК като им е наложил респективно наказания за подс.Н. от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ при 3 години изпитателен срок, а за подс.К. 2 години „лишаване от свобода“ при 4 години изпитателен срок.
Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на конституираните граждански ищци общата сума от 320 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Осъдени са и за разноските по делото.
С Решение №363/10.11.2025 год. по ВНОХД№651/2025 год. САС, НО-VIII състав е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
По отношение на наведените основания в касационните жалби и допълненията към тях:
По отношение на подсъдимия Д. К. К.:
Върховният касационен съд намира, че въззивното решение в частта му, с която е потвърдена осъдителната присъда спрямо подс.К., е постановена в нарушение на материалния закон. Подсъдимият следва да бъде изцяло оправдан поради следните съображения:
Относно нарушенията на чл. 14, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) САС приема, че подс.К. е нарушил общото задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
ВКС следва да подчертае от една страна, че тези разпоредби имат декларативен и програмен характер. Те установяват обща рамка на дължимата грижа на работодателя, но не дефинират конкретно нарушение на правило за поведение. Съгласно константната практика на ВКС, за съставомерността по чл. 123 НК е необходимо нарушение на специфични правила. К. е изпълнил организационния си дълг, като е назначил правоспособен технически ръководител(подс.Н.), притежаващ необходимата квалификация. С това работодателят е прехвърлил оперативния контрол върху лицето, което пряко управлява техническия процес. Липсата на подс.К. на строителната площадка по време на инцидента прекъсва възможността му за превенция на конкретния риск, възникнал от маневрата на бетонопомпата.
По отношение Наредба №2/04 год. се сочи, че подс.К. не е направил необходимото за предотвратяване на риска. На първо място следва да се има предвид, че една от превантивните мерки е свързана със съответния инструктаж, включително и за работа под далекопровод. Задължението за провеждане на ежедневен и периодичен инструктаж по безопасност на обекта е делегирано правомощие. Управителят на фирма с множество обекти не може и не е длъжен по закон лично да провежда инструктажите на терен. Пропускът да се укаже на работника специфичната опасност от „волтова дъга“ при разпъване на стрела на помпа е оперативен дефицит на техническия ръководител. Наказателната отговорност на подс.К. не може да се гради върху „виновно неведение“ за действия, които са извън неговия личен пространствен и времеви обхват.
ВКС прецени, че процесният инцидент е резултат от пропуски в изпълнението на оперативно ниво. Непосредствената причина за смъртта е движението на стрелата на бетонопомпата в охранителната зона на електропровода. За подсъдимия К. този риск е било преценено, че може да бъде елиминиран чрез спазване на съответното отстояние до наличното електрическо напрежение. Той е подсигурил обекта технически и кадрово за осъществяване на посочения контрол. Конкретното нарушение на дистанцията от 2 метра (чл. 80, ал. 1 от Наредба №2/2004 год.) е изцяло в домена на лицата, присъстващи на място. В този смисъл когато работодателят е създал организация (назначил е ръководител, осигурил е всичко онова, което е визирано в чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗЗБУТ), той не носи отговорност за индивидуалните професионални грешки на своите подчинени, освен ако изрично не е наредил извършването на опасното действие. Такива доказателства по делото няма.
В допълнение към правния анализ на САС по отношение на подс.К. следва да се вземе предвид и още нещо, което е допълнителна аргументация за неговата неправилност.
САС твърди, че подс.К. не е извършил адекватна оценка на риска включваща наличието на електропровод. Оценката на риска по ЗЗБУТ е стратегически документ. Фактологията сочи, че дружеството е имало утвърдена документация по ЗЗБУТ. Изискването управителят лично да предвиди конкретното оперативно разположение на всяка мобилна единица (бетонопомпа) спрямо терена е фактически невъзможно и правно необосновано.
От друга страна, инцидентът не е резултат от липса на „хартиена“ оценка, а от конкретно физическо приближаване до проводник. Дори при наличие на детайлна оценка, ако прекият изпълнител на място пренебрегне безопасната дистанция, резултатът би бил идентичен. Следователно липсва conditio sine qua non.
В мотивите на САС по отношение на нарушението фиксирано в чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ прави впечатление, че съдът приема, че работодателят е „гарант“ за резултата. Подс.К. е изпълнил задължението си чрез делегиране на правомощия на технически ръководител (както вече бе отбелязано по-горе), който е притежавал необходимата квалификация. Съгласно съдебната практика, работодателят има право да се довери, че назначените от него специалисти ще спазват правилата за безопасност при боравене със съответната техника. Подс.К. не е бил на обекта (л. 42 от акта на САС) и не е могъл да предвиди “пропуска в изпълнението“, допуснат от ръководството на терен. Вменяването на отговорност за пропуски в ежедневната оперативна дейност на техническия ръководител превръща подс.К. в „изкупителна жертва“ за чужди професионални грешки.
В отговор на отбелязаното за К. ВКС счита, че САС не е изследвал правилно механизма на прекъсване на причинната верига:
1.Навлизането на металната стрела на бетонопомпата в охранителната зона на електропровода,
2.Административните пропуски на техническия ръководител и
3.Юридическият извод, че в наказателното право, „причината за смъртта“ е само онова действие, без което резултатът не би настъпил. Инцидентът е настъпил единствено заради физическото движение на машината, което не е било под контрола на подс.К., и поради неправилната преценка на риска, което е било задължение на натоварения именно от подс.К. технически ръководител. В този смисъл действията на подс.К. не могат по никакъв начин да бъдат квалифицирани като „непосредствена причина“ за крайния инцидент.
На следващо място, следва да се отчете и направеното тълкуване на Постановление №2/79 г. на Пленума на ВС. САС цитира Постановлението, за да твърди, че отсъствието на субекта (поради отпуск или престой извън работа) не изключва отговорността по чл. 123 НК. ВКС намира това позоваване за ирелевантно към конкретния казус. Същината на цитираното постановление визира случаи, в които деецът е допуснал нарушение в управленската или организационната си дейност преди отсъствието си, което нарушение по-късно става причина за резултата. В случая подс. К. е изпълнил организационния си дълг, като е назначил правоспособен технически ръководител (подс.Н.) и е осигурил необходимия контрол като по този начин е спазил правилата визирани в чл. 16 от ЗЗБУТ. Инцидентът не е настъпил поради дефект в „системата за безопасност“, създадена от подс.К., а поради конкретно оперативно решение на терен (маневрирането на помпата), взето в негово отсъствие. Постановлението изисква нарушението да е „допуснато от него“, а не от трети лица (т. 2 от Постановление №2/79 год.).
САС освен това твърди, че причинната връзка не е прекъсната. ВКС намира този извод за правно необоснован. Наказателната отговорност за непредпазливи престъпления изисква непосредствена връзка. Между общото управленско решение на К. и смъртта на пострадалия се намесва изпреварващ причинно-следствен процес – виновно поведение на техническия ръководител и оператора на помпата. Навлизането в 2-метровата зона на електропровода е действие, което К. нито е разпоредил, нито е могъл да предотврати от дистанция. Това действие на трети лица представлява елементът, който прекъсва причинната верига спрямо управителя. Последният не отговаря за непредвидими отклонения от стандартния работен процес, допуснати от трети лица.
На следващо място, за да е налице престъпление по чл. 123 НК, деецът трябва да е могъл и да е бил длъжен да предвиди резултата. К. намирайки се извън обекта, не е имал основание да не се довери, че неговите специалисти (техническият ръководител) ще спазват специфичните технически норми (Наредба№2/2004 год.). В този смисъл, тъй като подс.К. е създал изискуемата от закона организация, той не е длъжен да предвижда конкретните престъпни нарушения на правилата от страна на квалифицирания персонал на обекта. Липсата на предвидимост изключва вината дори в нейните непредпазливи форми (самонадеяност или небрежност).
Обобщено, ВКС намира за незаконосъобразен извода на САС(л. 42), че отсъствието на подс.К. от обекта е без значение за съставомерността. В настоящият казус, смъртта е резултат от непосредствено нарушаване на пространствени граници при работа под напрежение – нарушение, което е в домена на оперативния контрол, делегиран на техническия ръководител. Причинната връзка между действията на подс.К. и настъпилия резултат е прекъсната от виновното поведение на подс.Н. на място.
С оглед на всичко изложено подсъдимият К. следва да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.
За подсъдимия Н., ВКС следва да приложи същия висок стандарт за аналитичност. В този смисъл всички бланкетни норми извън чл. 80, ал. 1 от Наредба №2/2004 год. следва да бъдат отхвърлени като нарушени, тъй като за да бъде ангажирана наказателната отговорност на техническия ръководител по чл. 123 НК, е необходимо да се установи кои от нарушените бланкетни норми се намират в непосредствена и необходима причинна връзка с настъпилата смърт.
ВКС намира, че единствено по отношение на чл. 80, ал. 1 от Наредба №2 може да се приеме, че са налице специфични правила за безопасност, чието неспазване е довело до фаталния инцидент. Горецитираната норма установява абсолютна забрана за работа на разстояние по-малко от 2 метра от проводници под електрическо напрежение. Това е „материална“ норма на безопасност. Подс.Н., като лице, упражняващо оперативен контрол на терен, е допуснал това разстояние да бъде нарушено.
От друга страна, ВКС изцяло не споделя изводите на САС за виновност по останалите изброени в решението норми.
Относно чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 9, б.“а“ и чл. 54 от Наредба №2/2004 год. следва да се има предвид, че тези норми изискват определяне на опасни зони при конкретното изпълнение на СМР. Настоящият състав намира, че при работа с мобилна техника опасната зона е променлива. Липсата на предупредителни устройства или физически ограждения не е причината за смъртта. Причината е движението на стрелата в охраняемата зона, което прави въпросните нарушения визирани в чл. 54, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, б.“а“ и б.“б“ формални и несъставомерни. Относно чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 9, б.“а“ САС твърди, че това е липса на контрол. Изискването за прекратяване на работата и извеждане на всички лица, когато има сериозна опасност за здравето им е неприложимо в случая, тъй като подс.Н. е нямал времевата възможност да реализира вмененото му задължение поради причината, че инцидентът е станал изведнъж. За да се реализира горното нарушение лицето следва да констатира въпросната опасност и да спре процеса. Задълженията на техническия ръководител по въпросната норма да „прекратява работата и извежда лицата“ възниква в момента, в който опасността е породена от еднократно, внезапно и непредвидимо движение на механизирано устройство (кука на бетоновоз), управлявана от трето лице. Доказателствата сочат, че инцидентът е настъпил в рамките на изключително кратък времеви интервал (няколко секунди). Наказателната отговорност по чл. 123 НК е лична и е свързана с виновно неизпълнение на конкретни професионални задължения. Когато нарушенията на правилата за безопасност (скъсяване на разстоянието до електропровода под 2 метра) е в рамките на секунди поради маневра на трето лице (оператор на машина), това представлява поведение извън позволеното, което техническият ръководител няма обективна възможност да предотврати в момента на неговото проявление. Преди това подс.Н. е изпълнил превантивните си задължения, с които работниците и операторите са запознати със състоянието на обекта.
Обобщено, ВКС потвърждава решението на САС само в неговата част, касаеща нарушенията, които стоят в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат.
По отношение на осъждането по чл. 80, ал. 1 от същата наредба, ВКС приема, че това е основната материална норма, чието неизпълнение е в пряка причинна връзка с инцидента. Този текст изрично регламентира условията за допускане на строителни машини в близост до електропроводи. Изискването за разстояние, по-голямо от 2 метра между най-близката част на машината и външната линия на електропровода, е императивно. Като лице, контролиращо работата на терен, подс.Н. е допуснал бетонопомпата да оперира в обсег, нарушаващ тази мислена вертикална повърхнина, което е довело до образуването на волтова дъга от далекопровода „Равна“. Това нарушение е непосредствена причина за смъртта.
По отношение на останалите вменени нарушения на подс.Н., ВКС ревизира решението на САС и оправдава същият по чл. 26, т. 1 като извън вече посоченото по-горе за това следва и да се допълни, че тъй като Н. вече носи отговорност за специфичните нарушения по чл. 80, ал. 1 вменяването на обща вина по чл. 26 представлява недопустима законова компилация. Липсата на контрол е консумирана от конкретните действия по допускане на машината под напрежение. Според обвинението, Н. е нарушил задължението си да „изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ“ (чл. 26, ал. 1, т. 1). ВКС намира, че тази разпоредба има общ, бланкетен характер. Тя описва цялостната трудова функция на техническия ръководител. В наказателното право не е допустимо едно лице да бъде осъдено едновременно за общо неизпълнение на задълженията си и за конкретно техническо нарушение, произтичащо от същата дейност. Общото задължение по чл. 26, т. 1 се поглъща от специалните норми. Осъждането по този текст би означавало изкуствено разширяване на вината. Н. е бил на място и е упражнявал контрол, а инцидентът е резултат от грешна преценка при конкретна маневра, а не от цялостен отказ от изпълнение на ЗБУТ, а по отношение на т. 9, б.“а“ вече бе взето становище.
Възражението на защитата, че подсъдимият Н. не е субект на престъплението по чл. 123 НК поради липса на изрична заповед за назначаването му като технически ръководител точно за този обект е неоснователно поради следните правни съображения. В наказателното право, за разлика от административното, определящо е не само формалното документиране, а фактическото упражняване на трудовата функция. От гласните доказателствени средства и писмените протоколи е видно, че подс.Н. е присъствал на обекта, давал е указания и е координирал работния процес. Съгласно практиката на ВКС, качеството „технически ръководител“ се придобива по силата на трудовия договор и длъжностната характеристика, които в случая са налице. Липсата на конкретна заповед за конкретен ден или обект не заличава професионалните му задължения да следи за безопасността, щом той фактически е поел ръководството на процеса на терен. Подсъдимият е назначен във фирмата на длъжност „Технически ръководител“. Неговите задължения по Наредба №2/2004 год. произтичат директно от заеманата от него длъжност в структурата на предприятието. Когато едно лице е изпратено на обект в това си качество, то носи отговорност, независимо от наличието или не на допълнителна „заповед за обекта“.
Адв.Д. сочи, че съгласно проекта и разрешението за строеж (чл. 143ЗУТ), е следвало да се констатира, че на площадката няма действащи съоръжения, които да пречат. Твърди се, че ако е имало такова съоръжение (далекопровод), е следвало да бъде описано от лицето, съставило Протокол за откриване на строителна площадка (чл. 157, ал. 4 ЗУТ) – в случая св.А., а не подс.Н.. В отговор следва да се има предвид, че тези разпоредби на ЗУТ касаят инвестиционното проектиране и етапите на строителството, а не текущата безопасност на труда. Дори в проекта да не са отразени въздушни линии, далекопроводът „Равна“ е бил обективно съществуващ и видим. Задължението на техническия ръководител (подс.Н.) по чл. 80, ал. 1 от Наредба №2 е оперативно – той е длъжен да прецени риска в момента на извършване на маневрата. Пропуските на проектанта или на лицето, открило площадката, не освобождават ръководителя на обекта от дължимата грижа да не допуска машина в 2-метровата зона на проводник под напрежение.
Защитата атакува експертизата, твърдейки, че вещите лица не са установили по категоричен начин, че подс.Н. е видял опасната близост или че е имал техническата възможност да спре машината. Необходимо е да се уточни, че отговорността е ангажирана не защото подсъдимият не е видял и спрял, а защото е бил длъжен и е могъл да види и спре. Субективната страна на деянието (непредпазливост) се доказва от факта, че Н. е професионално подготвено лице. Той е длъжен да познава риска от работа под далекопроводи. Неговата виновност не произтича от това дали „е видял“ дъгата, а от това, че е допуснал маневрата без да осигури безопасното разстояние от 2 метра, разписано в чл. 80, ал. 1.
Адв.Д. твърди, че Н. не може да бъде осъден за „общо неизпълнение на ЗБУТ“, тъй като това е твърде абстрактно. Тук настоящият състав уважава възражението на защитата. Разпоредбата на чл. 26, т. 1 е бланкетна и описва общи трудови функции за това и ВКС, както вече бе посочено, оправдава подс.Н. за това.
Относно липсата на протокол за строителна линия (Образец 2) тук вещите лица констатират, че протоколът за откриване на строителна линия и ниво не е представен в цялост. Защитата твърди, че без този документ не са ясно дефинирани границите на безопасна работа. В отговор на това възражение ВКС прецени, че липсата на пълния комплект документи по Наредба №3 към ЗУТ съставлява административно нарушение при документиране на строителството, но не е причина за смъртта. Задължението на техническия ръководител на терен по чл. 80, ал. 1 от Наредба №2 е независимо от документалната изрядност на строителната линия. Той е длъжен да съобрази разположението на машината спрямо обективно съществуващия далекопровод, независимо дали същият е нанесен в протоколите или не.
Адв.Д. възразява и, че в заповедната книга няма вписани указания за безопасност, нито заповед за назначаване на подс.Н. като технически ръководител на конкретния обект. Този факт всъщност тежи срещу защитната теза. Липсата на вписани мерки за безопасност в заповедната книга потвърждава дефицита в ежедневния контрол. Относно длъжностното качество на подс.Н., ВКС отново подчертава, че заповедната книга по ЗУТ не е единственият документ, легитимиращ техническия ръководител.
По отношение на възражението за грешките при издаване на разрешението за строеж по чл. 143 ЗУТ: Защитата сочи, че съгласно чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ , проектът одобрен с констатация, че „няма действащи надземни и подземни съоръжения, подлежащи на изместване“ е доказателство за липса на знание. Трябва да се уточни, че самият САС установява на базата на приетата експертиза, че това е невярно, тъй като далекопроводът е бил там. В допълнение това представлява груба грешка в инвестиционното проектиране и съгласуването. Длъжностните лица одобрили проекта, са подали невярна информация. Въпреки това, в наказателното право важи принципа за конкретната опасност. Дори проектът да казва, че няма далекопровод съдилищата по фактите са установили, че подс.Н. като специалист е виждал същия с просто око на терена, а и има данни, че е знаел за наличието му. Професионалният стандарт изисква той да се довери на сетивата си и на правилата за техника на безопасност, а не да следва сляпо сгрешения проект, който застрашава човешки живот.
Относно другото възражение за предварителния договор с „Енерго-Про“ и „антидатираните документи“: Факт е, че експертизата констатира, че документите за изместване на електропровода са изготвени след нещастния случай, а разрешението за строеж е давало фалшиво основание за работа. САС е установил, че са налице организационни нарушения в дружеството-работодател и при възложителя. Последното е основен мотив защо наказателната отговорност следва да бъде фокусирана върху преките извършители. Тези административни нарушения обаче, не оправдават подс.Н. за това, че в деня на инцидента е допуснал стрелата на помпата в зоната под напрежение. Те само доказват, че той е работил в неорганизирана среда, но не изключват вината му за неупражнен контрол върху изпълнителя на конкретната маневра.
На следващо място с оглед направено възражение за това обстоятелство, настоящият състав на ВКС прецени, че основателно се коментира наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на трето лице. В настоящия случай се установява, че непосредствената причина за електрическия удар не е самото присъствие на техниката на обекта, а конкретното оперативно решение на третото лице – оператор чрез пулта за дистанционно управление (св.Б.В.) да доближи стрелата на бетонопомпата на разстояние под 2 метра от електропровода. Св.В. е разполагал с пълна фактическа власт върху движението на стрелата. Негово е било задължението в реално време да преценява пространствените параметри и рисковете от близостта до електрически съоръжения. Третото лице е допуснало нарушение на правилата за техническа безопасност, като е навлязло в забранената зона на влияние на електропровода. Това действие стои в пряка причинна връзка със смъртта на пострадалото лице, което в този момент е изпълнявало пасивна роля (държало е накрайника-маркуча за изсипване на бетона).
ВКС приема, че когато едно лице (технически ръководител) е допуснало общо нарушение, но фаталният резултат е настъпил поради небрежност на друго лице (оператор), е налице съпричиняване. От друга страна, техническият ръководител не винаги може да предотврати определено действие в момента на самото му извършване, особено ако то е внезапно или в пряко нарушение на предварителни указания. САС е констатирал, че както подсъдимият Н., така и св.В. са знаели за наличието на електропровод, а самият В. е коментирал за наличието на опасност от този факт, но подсъдимият е казал, че отговорността е негова(тяхна). В контекста на казаното, ако смъртта е настъпила в резултат на сумарното действие на пропуски от страна на ръководния състав и конкретно неправомерно действие на пряк изпълнител, съдът е длъжен да разграничи степента на приноса на всеки един от тях. Недопустимо е цялата тежест на резултата да бъде вменена единствено на лицето с организационни функции, при положение че прекият механизъм на поражението е задействан от трето лице.
На последно място, съдът следва да обсъди значението на факта, че срещу третото лице няма повдигнато обвинение. От гледна точка на наказателноправната доктрина и константната практика на ВКС, този процесуален факт е ирелевантен за установяването на обективната истина относно механизма на деянието. От друга страна обаче, липсата на обвинение срещу третото лице не заличава неговия фактически принос. Обстоятелството, че прокуратурата е преценила, че не следва да привлече към наказателна отговорност въпросното лице не променя обективния факт, че именно неговите действия (доближаване на куката на разстояние под 2 метра от проводниците) са непосредственият фактор за възникването на електрическата дъга. Съдът е длъжен да съобразява виновното поведение на лица, които не са конституирани като страни в процеса, доколкото това поведение е в каузална връзка с резултата.
Приемането на съпричиняване от страна на трето лице няма да промени крайния резултат по отношение на виновността на подсъдимия – технически ръководител. В наказателното право по чл. 123 НК, наличието на чужда вина (било то на пострадалия или трето лице) не действа като автоматично индулгиращо обстоятелство за дееца, който е нарушил своите професионални задължения. Фактът, че операторът е допуснал опасна близост до електропровода, не санира пропуска на техническия ръководител да организира процеса така, че подобен риск да бъде изначално изключен или минимизиран.
Обстоятелството, че спрямо оператора няма повдигнато обвинение, както и фактът на неговото съпричиняване, не дерогират наказателната отговорност на деянието на подсъдимия. Наказателното право не познава принципа на „компенсация на вини“ по начин, който да освобождава от отговорност основния деец. Небрежността на третото лице се явява паралелна причина, която се добавя към пропуска на ръководителя, но не го заличава.
С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №363/10.11.2025 година на САС, НО-8 състав по отношение на подсъдимия Д. К. К., като го оправдава по така повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 НК и отхвърля предявените срещу него искове по чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД.
ИЗМЕНЯ Решение №363/10.11.2025 година на САС, НО-8 състав спрямо подс.Б. Й. Н. като го признава за невинен в това да е нарушил чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 9, б.“а“ и чл. 54, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, б.“а“ и б.„б“ от Наредба №2/22.03.2004 година.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.