РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. София, 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Т. И. изслуша докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 565 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 5502 от 28.11.2025 г. касационната жалба, подадена от Г. Л. К. чрез Адвокатско дружество „Дамянов и партньори“, представлявано от управителя адвокат Й. Д. от САК, е преценена като процесуално допустима и е допуснато касационното обжалване на въззивно Решение № 5390 от 03.10.2024 г. по в. гр. д.№ 5400/2023 г. по описа на СГС, IV „д“ възз. гр. състав.
С касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание касаторката, представлявана от адвокат П. П. от САК, поддържа, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства, от които се установяват всички предпоставки, ангажиращи отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Моли въззивното решение да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което предявената претенция да бъде уважена. Претендира разноски съгласно списъци. Заявено е искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ответникът по касация „Медицински център Екселсиор“ ООД, чрез адвокат И. В. от САК, поддържа, че жалбата е неоснователна. Счита, че събраните доказателства показват, че няма връзка и не е установено, че деецът е служител на Медицински център „Екселсиор“ ООД, от къде се е случило въпросното падане на лед и че ищцата е претърпяла именно там това, за което твърди, че търси обезщетение. Моли въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски съгласно списъци.
Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното:
С въззивното решение, след частично отменяване и частично потвърждаване на Решение № 14907 от 20.12.2022 г., поправено с Решение № 4506 от 23.03.2023 г., постановени по гр. д.№ 23153/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в, въззивният съд е постановил отхвърлянето на предявения от Г. Л. К. срещу „Медицински център Екселсиор“ ООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищцата от удар по главата й от паднал леден къс на 13.03.2022 г. по причина на поведение на лице, на което ответникът е възложил дейността по почистване на ледени късове, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 13.03.2022 г., до окончателното й изплащане.
Въззивният съд е приел, че фактическата обстановка по делото е изяснена в производството пред първата инстанция и на основание чл. 272 ГПК е препратил към решението на СРС в тази му част, а е приел да обсъди само доказателствата, относими към доводите на страните по въззивните им жалби.
Прието е за безспорно установено, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки страдания, уплаха и стрес от увреждането, причинено й от удар на паднали ледени късове на 13.03.2022 г., вървейки по тротоара на [улица]преди да влезе в ресторант „Лампата“. Установени са видът, характерът и интензитетът на болките и страданията от увреждането, периода на възстановяване, психическото им въздействие върху ищцата - според приетите и обсъдени от СРС СМЕ и СПсЕ, които не са оспорени, както и от останалите писмени и гласни доказателства в съвкупност. За разлика от СРС обаче, въззивният състав е приел, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на противоправно поведение на служител на ответника или на лице, на което ответникът е възложил извършване на конкретна работа, като не е установена пряка причинна връзка между поведението на служител/лице, на което ответникът е възложил работата и претърпения от ищцата вредоносен резултат, за който се претендира обезщетение по делото. Не може да се приеме, че такова доказване е проведено нито от гласните, нито от писмените доказателства, ангажирани по спора. Във връзка с установяване на този спорен факт пред СРС са разпитани свидетелите на двете страни: посочените от ищцата Р. Г. Т. и Г. Т. И., както и посочените от ответника Ц. Е. В. и Ю. В. Ц.. Единствено от показанията на свидетеля Р. Т. става ясно, че е очевидец на инцидент, случил се през месец март 2022 г. с ищцата. Свидетелят сочи, че когато отивал към ресторанта на Г. И. (ресторант „Лампата“), паркирал колата по-нагоре по улицата и движейки се надолу, на около петдесет метра пред него видял Г. (ищцата), която свила към ресторанта и по нея се изсипали ледени и снежни отломки. В този момент погледнал нагоре и видял човек, който бута висулки с метла от една тераса с пластмасово покритие. После Г. влязла в ресторанта, оставила торбите на земята и започнала да моли за помощ. Свидетелят е посочил, че от главата й течала силно кръв, а той и още едно момче запушили раната с хартиено руло. Навсякъде имало кръв - по гърба, гърдите, дънките. Едно момче ги закарало до Пирогов и там я поел персоналът. Този свидетел сочи още, че инцидентът станал пред самият ресторант под сградата над ресторанта, а Г. била на около десет метра преди да влезе в ресторанта. Свидетелят посочва, че той се движил от дясната страна на улицата, а Г. - от лявата. Според показанията, видял някой с метла или четка да бута нещо от козирка на сградата, от която паднали ледени късове преди входа на ресторанта. Това било единствено място, където имало сняг.
Въззивният състав е приел, че показанията на този свидетел не се подкрепят от другите доказателства по спора, нито от показанията на останалите свидетели, които не са били преки очевидци на инцидента.
Според показанията на втория свидетел на ищцата Г. И. (управител на ресторант „Лампата“) инцидентът на 13.03.2022 г., неделя, в който пострадала Г., станал ден преди да отворят ресторанта, който свидетелят управлява. Г. трябвало да работи при него в ресторанта след като се върнала наскоро от Германия. Минути след случката, влизайки в ресторанта свидетелят видял суматохата, а по това време пострадалата вече била тръгнала към „Пирогов“, за да я прегледат. При излизане отпред на тротоара, за да види какво се е случило, видял падналия лед и едно момче, което стояло от дясната страна на тротоара, му направило знак, за да се предпази да не го удари парче лед. Момчето говорило с някой по телефона и давало знаци на човека, с който говорил, който бил на етажа, откъдето падал ледът. Момчето предпазвало хората, които минават, за да не пада лед от терасата на последния етаж. Свидетелят дава показания, че впоследствие разбрал, че това е синът на Д.. Свидетелят се обадил на Д. (прокуриста на ответното дружество) по телефона (което обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля на ответника Ю. Ц.). Последната веднага дошла в ресторанта, заедно с човек, който наричали „Професора“, за да види какво е станало с пострадалата жената. Д. предложила да възстанови на Г. парите, дадени за медицински разходи. Според него Д. живеела на последния етаж и му дала телефон, за да й се обади Г. (ищцата).
Двамата свидетели на ответника, не са очевидци на инцидента, а само на последващите действия на ищцата и свидетеля Г. И. във връзка с искането за заплащане на обезщетение, поради което съдът е приел, че техните показания не са непосредствени по отношение настъпването на инцидента, нито от тях се установява релевантния за спора факт, че служител или лице на което ответникът е възложил работа, е причинило с действията си инцидента.
От показанията на свидетеля на ответника Ю. Ц., „координатор клинични проучвания“ в МЦ „Екселсиор“, който е бил в сградата на датата на инцидента, на гости на Д., се установява, че познава сградата, която преди това е била апарт-хотел. Цялата сграда е опасана с балкони от петия етаж и дори да има сняг на покрива, той не може да падне на тротоара. Свидетелят посочва, че апартаментите на медицинския център се намират на пети предпоследен етаж от двата края - от ляво и дясно, а между тях има други два други апартамента и вторият етаж на мезонет, който е на пети и шести етаж. Не е виждал пострадалата веднага след инцидента, виждал я след това в ресторанта да опакова и продава продукти във видимо добро здраве. Нищо по-различно не се установява и от показанията на свидетеля Ц. В., който единствено е присъствал на разговор във връзка с инцидента и евентуалното обезщетение на пострадалата. От разговорът е станало ясно, че пострадалата е трябвало да работи в ресторанта, управляван от това лице.
Въззивният съд е обобщил, че показанията на свидетеля Т., на които се е позовал СРС, са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства и свидетелски показания. От тях не може да се направи еднозначен, обоснован и непротиворечив извод, че инцидентът е причинен от служител на ответния МЦ „Екселсиор“ или от лице, на което ответникът е възложил извършване на работа, свързана с почистване на покрива/козирката към имота му, който се намира в сградата. Такъв извод не следва и от обстоятелството, че според свидетеля Г. И. на тротоара имало момче, което говорело по телефон и предпазвало хората, които минават по тротоара, за което момче впоследствие разбрал, че е син на Д. (прокуристът на медицинския център), доколкото от показанията на свидетелите се установява, че лицето Д. С. има имот в същата сграда. Въззивният състав е намерил за основателни възраженията на ответника, че ищцата, чиято е тежестта на доказване в случая, не е установила пълно и главно, съгласно разпределената от СРС доказателствена тежест, че инцидентът е причинен от действия на лице, на което ответникът „МЦ Екселсиор“ ООД е възложил извършване на работа или от негов служител. Прието е, че не води до такъв извод обстоятелството, че според свидетелските показания прокуристът на дружеството Д. С. е предложила да заплати медицинските разходи на ищцата в „Пирогов“, доколкото ответникът изрично е заявил, че не признава исковете, а напротив изрично е оспорил всички твърдения на ищцата - както в отговора на исковата молба, така и в хода на цялото производство. За да се ангажира отговорността на ответното дружество по реда на чл. 49 ЗЗД следва да се установи, че ищцата е претърпяла вредите пряко и в резултат от противоправно поведение на служител на ответника или на лице, на което ответникът е възложил извършване на работа, т. е. следва да е доказана пряка причинна връзка между поведението на служителя/лицето, на което ответникът е възложил конкретна работа и претърпяната вреда. Прието е, че в случая тази предпоставка е останала недоказана по делото. След като не са установени основните предпоставки за реализиране на обективната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, съдът е посочил, че е без правно значение за спора обстоятелството, че претърпените от ищцата вреди - болки, страдания и стрес, са доказани по вид и количество от приетите по делото медицински документи и заключенията на СМЕ и СПсЕ, обсъдени от СРС.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „За да бъдат ценени, следва ли показанията на свидетел-очевидец на определено събитие, да кореспондират изцяло с показанията на свидетели, които не са очевидци на инцидента?“ – поради констатирано противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 183 от 30.06.2017 г. по гр. д.№ 4028/2016 г. на ВКС, IV г. о.
В цитираното Решение № 183 от 30.06.2017 г. е прието, че съдът следва да извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно релевантните по делото факти, в частност – относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск. По същия начин следва да се преценяват и показанията на свидетел, който е присъствал при настъпването на увреждането, като съдът дължи да обсъди изложеното от него и го съпостави с всички останали относими обстоятелства, установени с другите доказателства по делото, и най-вече – с показанията на други свидетели-очевидци, ако по делото има разпитани такива. При тази преценка съдът следва да съобрази дали дадените от свидетеля показания съдържат или не вътрешни противоречия, и такива с останалите доказателства или кореспондират с тях. При преценката на показанията на очевидеца трябва да се отчетат всички обстоятелства, свързани с възможността му да възприеме посочените от него факти – възрастта на свидетеля, негови физиологични особености, ако има такива, свързани със зрението, слуха му и пр., психическото му състояние към момента на възприемането на фактите, дали са налице други обстоятелства от обективен или субективен характер, които са могли да способстват или да му попречат, и – доколко, да възприеме посочените от него, релевантни за механизма на увреждането факти, включително – дали свидетелят е пряк участник в инцидента или е само страничен наблюдател, неговото конкретно местоположение и отдалеченост от местопроизшествието и пр. Отчитайки спецификата на всички такива обстоятелства при конкретния случай и изхождайки от правилата на логиката при формиране на вътрешното си убеждение, съдът следва да направи изводите си, дали, доколко и кои от релевантните факти (всички или само част тях) от механизма на настъпването на увреждането свидетелят е възприел непосредствено със сетивата си или прави логически съждения за настъпването им предвид впечатленията му от други възприети от него обстоятелства. При тази преценка следва да се вземе предвид и способността на свидетеля-очевидец да възпроизведе в показанията си пред съда релевантните по делото факти, при настъпването на които той е присъствал, като и в тази връзка се отчетат всички установени по делото обстоятелства от обективен или субективен характер, които са от значение за това – изминалото време между настъпването на инцидента и разпита на свидетеля, възрастта и паметово-интелектуалните му способности, обстановката при разпита, включително поведението на страните и техните пълномощници, начина и поредността на задаване въпросите към свидетеля и пр. Не на последно място съдът следва да вземе предвид и добросъвестността и волята на свидетеля да каже истината, като съгласно чл. 172 ГПК извърши преценка, дали и доколко са налице обстоятелства за възможна негова заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият състав на съда изцяло споделя така направеното тълкуване, което е относимо и към разглеждания случай.
По основателността на касационната жалба съставът на ВКС намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди. В тежест на ищцовата страна е да установи противоправно поведение на наето от ответника лице (чиято самоличност е ирелевантна), в причинно-следствена връзка с което да се намират понесените вреди, като съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се презумира.
В случая със заключението на СМЕ са установени травматичните увреждания на ищцата при процесния инцидент, която е получила разкъсноконтузна рана в теменнотилната област на главата – увреждане, възможно да бъде получено по описания в исковата молба начин. Проведено е хирургично лечение, изразяващо се в хирургична обработка на раната и зашиване, правени етапни превръзки, конците са свалени след 7 дни. При извършен на 07.10.2022 г. личен преглед вещото лице е установило белег в теменнотилната област на главата с хоризонтален ход и дължина около 4 см. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период е около 10-14 дни. Не са установени трайни последствия за здравето на ищцата от полученото увреждане.
Със заключението на СПсЕ е установено психическото въздействие на инцидента върху ищцата - психотравма, която е довела до разстройство в адаптацията – остра стресова реакция с интензивен страх, след която емоционална реакция са възникнали тревожно-депресивни симптоми (потиснато настроение, страхово напрежение, тревожност, непълноценен сън, вегетативна симптоматика). Претърпяната психотравма, довела до емоционалния стрес и тревожно-депресивни симптоми, е в причинно-следствена връзка с инцидента. Психотравмата причинява стресово състояние, което обикновено нарушава обичайното психично функциониране за периода на възстановяването. В случая състоянието на паническа атака, което се извежда по данни на ищеца налага лечение под контрол на психиатър. Такова състояние не е констатирано при извършения преглед, а е описано от психолог при провеждани консултации. Вещото лице пояснява, че според наличните данни и споделената информация от ищеца не може да се постави диагноза „постстресово травматично разстройство“.
Спорът между страните е съсредоточен по въпроса проведено ли е пълно главно доказване относно авторството на увреждането от лице, наето от ответника за извършването на определена работа – почистване на лед от негов обект.
ВКС приема, че по делото са събрани доказателства, чийто съвкупен анализ обосновава извод, че на 13.03.2022 г. в [населено място], на ул. „Голо бърдо“ № 4, малко преди ресторант „Лампата“, върху ищцата са паднали ледени късове от сградата на посочения адрес (при което е получила процесната разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилна област на главата), като ледените късове са паднали след почистването им от страна на лице, наето от ответника.
Информацията за падането на късовете в резултат от човешка дейност, извършвана на последния жилищен етаж на кооперацията (като този над него е мансарден), пряко се извлича от показанията на свидетеля Р. Т., за които по делото няма основание да бъдат игнорирани като надежден източник на сведения в смисъла на общите мотиви, изложени в отговора на значимия за спора въпрос. Този свидетел е бил очевидец на събитието; единствен установен като такъв по делото; без данни да е заинтересован от изхода на делото; показанията му са последователни и без вътрешни противоречия; достатъчно подробни; наблюдавал е ситуацията от сравнително близко разстояние в светлата част на деня. Изнесеното от него е резултат от непосредствени лични впечатления и противно на приетото от въззивния съд не се опровергава от никое от останалите събрани по делото доказателства. Точно обратното – изложеното от него изцяло кореспондира с показанията на свидетеля Г. И., който е възприел развитието на ситуацията след транспортирането на ищцата към болничното заведение, а именно - видял е падналите късове лед на тротоара; възприел е комуникацията между сина на прокуристката на ответното дружество и човек, намиращ се на терасата и продължаващ да почиства сняг и лед. В нарушение на изискванията на чл. 12 ГПК, при анализа на показанията на тези свидетели въззивният съд е пропуснал да съобрази значението на установеното от представените по делото части от архитектурен проект, видно от които именно на петия жилищен етаж на сградата има изградени тераси с козирки, в каквато обстановка свидетелите Т. и И. са възприели човека, почистващ ледени висулки. Съгласно представените с исковата молба нотариални актове, притежаваните от дружеството два апартамента се намират на същия този пети жилищен етаж, както потвърждава в показанията си и свид. Ц.. По делото не са ангажирани никакви доказателства от ответника прокуристът на дружеството Д. С. да е притежавала обект в лично качество на въпросния етаж, респ. не е установена друга причина за присъствието на сина й и оказваното от него последващо (след инцидента) съдействие на човека, намиращ се на петия етаж на сградата, за предпазване на преминаващите по тротоара от падащите ледени късове, освен поради връзката на майка му с дейността на медицинския център.
Изложеното от Т. и И. не се опровергава от показанията на другите двама свидетели – Ц. В. и Ю. Ц., които нямат лични впечатления за ситуацията и не излагат информация, която да подлага под съмнение верността на изнесеното като непосредствени възприятия за случилото се по време и веднага след инцидента.
С оглед горното, ВКС приема за установено по делото, че е извършено противоправно деяние (почистване на лед без предварително да са взети мерки за обезопасяване на преминаването на пешеходци под зоната на почистването) от наето от ответника лице на 13.03.2022 г., довело до падането на леден къс върху ищцата, в резултат на което тя е претърпяла уврежданията, установени със СМЕ, при неопровергана презумпция за вина, поради което следва да се ангажира отговорността на ответника при условията на чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на вредите от това поведение.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди съставът на ВКС намира следното:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди от значение са конкретни обективно съществуващи обстоятелства като характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; причинените морални страдания; възрастта на увреденото лице; икономическата конюнктура и др. В конкретния случай видът на нараняванията (разкъсно-контузна рана на главата, съпроводена с обилно кръвотечение и болки, обработена хирургично и зашита), наличието на остатъчен белег с размер около 4 см., периодът за възстановяване (10-14 дни), емоционалното състояние на ищцата (силна уплаха при инцидента; последващи притеснения заради обръснатото място; без остатъчни вредни последици за физиологичното и психичното й състояние) и икономическата конюнктура към 13.03.2022 г. (минимална работна заплата от 650 лв. и средна работна заплата за страната в размер на 1 668 лв. по общоизвестни данни на НСИ) съвкупно мотивират извод, че обезщетение в размер на 4 500 лв. удовлетворява критерия по чл. 52 ЗЗД.
Изложеното налага въззивното решение да бъде отменено частично, вместо което да се постанови уважаването на иска за посочената сума, преизчислена в настоящата валута (2 300,81 евро), заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
За разликата над 4 500 лв. претенцията е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частта, в която искът е отхвърлен за сумата 1 500 лв. (разликата над 4 500 лв. до претендирания пред СГС и пред ВКС размер от 6 000 лв.).
Съставът на ВКС намира, че в правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК следва да подчертае и следното:
Съгласно чл. 272 ГПК, озаглавен „Решение при правилно първоинстанционно решение“, законодателят е постановил: „Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.“. Нормата не дава възможност за препращане към мотивите на първоинстанционно решение, за което въззивният съд е приел, че е неправилно. Такъв подход по отношение на приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка би бил мислим, но само ако неправилни са единствено правните изводи на първоинстанционния съд (при изцяло правилно установени факти) или преценката му по чл. 52 ЗЗД, но не и когато се констатират неправилно установени факти. Настоящият случай е именно такъв – изводът на въззивния съд, че не е осъществен фактическия състав на чл. 49 ЗЗД почива именно на различни констатации по основен факт за изхода на спора. В такава ситуация извършването на препращане по чл. 272 ГПК формира вътрешно противоречие в мотивите на въззивния акт, установимо директно от неговия прочит.
Съобразно изхода на спора следва да бъде определена и отговорността за направените разноски в трите инстанции, както следва:
За производството пред първата инстанция дължими на ищцата са 45% от разноските й, или сумата 270 лв., а дължими на ответника са 55% от разноските, или сумата 550 лв. (при съобразяване основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК относно договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв. за пълномощника на ответника). На основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. П. се следват 45% от същия пълен размер на възнаграждението за защита пред СРС, определен за съответен на действителната фактическа и правна сложност на спора (1 000 лв.), или сумата 450 лв.
За защитата пред СГС ответникът няма право на разноски, тъй като неговата въззивна жалба е изцяло неоснователна. На ищцата се следват 25% от държавната такса, т. е. 10 лв. (съразмерно на дела на уважената част от нейната въззивна жалба – 500 лв., спрямо размера, за който е обжалвала – разликата над 4 000 лв. до 6 000 лв.). Приемайки разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за ориентир и при съобразяване на задължителните за съдилищата постановки на решението по дело С-438/22 на СЕС, съдът определя пълния размер на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА за предоставената от адв. П. защита пред СГС на сумата 600 лв., от която й се следва присъждането на 75% (съотношението между защитения от нея интерес – 4 500 лв., спрямо пълния размер на интереса пред СГС – 6 000 лв.), или сумата 450 лв.
За защитата пред ВКС на ищцата се следва пълният размер на таксата по допускане на обжалването (30 лв.) и 75% от пропорционалната такса (т. е. 90 лв.). Приемайки разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за ориентир и при съобразяване на задължителните за съдилищата постановки на решение по дело С-438/22 на СЕС, съдът определя пълния размер на адвокатското възнаграждение за защитата пред касационната инстанция (с оглед завишените изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото в касационната инстанция) да възлиза на сумата 1 000 лв., като възнаграждение над този размер се явява прекомерно. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за предоставената от адв. П. защита пред ВКС следва да й се присъди сумата 750 лв. Ответникът има право на 25% от сумата 1 000 лв. (предвид основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК относно договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. за неговия пълномощник), или сумата 250 лв.
Така разноските възлизат съответно на сумите 400 лв. за ищцата (равностойни на 204,52 евро), 800 лв. за ответника (равностойни на 409,03 евро) и 1 650 лв. за адв. П. (равностойни на 843,63 евро).
Воден от изложеното и съобразно чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
РЕШИ :
ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 5390 от 03.10.2024 г. по в. гр. д.№ 5400/2023 г. по описа на СГС, IV „д“ възз. гр. състав в частта, с която първоинстанционното Решение № 14907 от 20.12.2022 г., поправено с Решение № 4506 от 23.03.2023 г., постановени по гр. д.№ 23153/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в е отменено в частта, с която „Медицински център Екселсиор“ ООД е осъден да заплати на Г. Л. К. на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 4 000 лв. и вместо това е постановено, че искът се отхвърля, както и в частта, с която поправеното първоинстанционно решение е потвърдено в частта, с която искът на Г. Л. К. срещу „Медицински център Екселсиор“ ООД по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 4 000 лв. до сумата 4 500 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Медицински център Екселсиор“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Г. Б. № 4, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Л. К., ЕГН [ЕГН] на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 2 300,81 (две хиляди и триста евро и осемдесет и един евроцента) евро, заедно със законната лихва от 13.03.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от удар по главата от паднал леден къс по причина на поведение на лице, на което ответникът е възложил дейността по почистване на ледени късове, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 204,52 (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента) евро – разноски за трите инстанции.
ОСЪЖДА Г. Л. К., ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на „Медицински център Екселсиор“ ООД, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 409,03 (четиристотин и девет евро и три евроцента) евро – разноски за трите инстанции.
ОСЪЖДА „Медицински център Екселсиор“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Г. Б. № 4, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. З. П. от САК сумата 843,63 (осемстотин и четиридесет и три евро и шестдесдет и три евроцента) евро на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за защитата на Г. Л. К. в производството пред трите инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 5390 от 03.10.2024 г. по в. гр. д.№ 5400/2023 г. по описа на СГС, IV „д“ възз. гр. състав в частта, с която, в резултат от потвърждаването в тази част на първоинстанционното Решение № 14907 от 20.12.2022 г., поправено с Решение № 4506 от 23.03.2023 г., постановени по гр. д.№ 23153/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в, е отхвърлен предявеният от Г. Л. К., ЕГН [ЕГН] срещу „Медицински център Екселсиор“ ООД, ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 4 500 лв. (равностойна на сумата 2 300,81 евро) до сумата 6 000 лв. (равностойна на сумата 3067,75 евро).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: