О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№50486

гр. София, 15.09.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т. д. № 1943 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството А. И. И. срещу решение № 267 от 30. 03. 2022 г., постановено от Окръжен съд - Бургас по в. гр. д. № 199 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 261075 от 13. 08. 2021 г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 230 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която е прието за установено по отношение на касатора, че същият дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:[ЕИК] сумата 21689.91 лева главница по договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 1222946 от 29. 07. 2013 г., сключен между касатора и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, сумата 1916.10 лева, представляваща законна лихва за периода от 30. 04. 2019 г. до 12. 03. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04. 09. 2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 260530/23. 10. 2020 г. по ч. гр. д. № 6518/2020 г. на Районен съд – Бургас, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът не е упражнил своите правомощия и не е отменил...