ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3407

гр. София, 22.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева ч. гр. дело №2181/2026г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №2656/22.04.2026г. на К. Д. Б., чрез адв. Н., срещу разпореждане №335/07.04.2026г. по възз. гр. д. №44/2026г. на Сливенския окръжен съд, с което е върната подадената от нея касационна жалба вх. №2085/30.03.2026г. срещу постановеното по делото решение.

Жалбоподателката счита обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен и моли за неговата отмяна. Твърди, че в срока за касационно обжалване е депозиралa касационна жалба, а въззивният съд е върнал същата без да има правомощията за това. Като администриращ съд, въззивният съд следвало само да окомплектова преписката и да я изпрати на ВКС. Изложени са и оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното въззивно решение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С решение №52/26.02.2026г. по в. гр. д. №44/2026г. Сливенският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 32, ал. 2 ЗС, предявен от К. Д. Б. срещу Е. Г. С. и С. Г. С. за разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], обл. С., с площ 545 кв. м.

За да върне касационната жалба на К. Д. Б. на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК с еднолично постановено разпореждане като недопустима, окръжният съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като същото е постановено по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Обжалваното разпореждане е правилно.

Съгласно императивното правило на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК въззивните решения в производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС не подлежат на касационно обжалване. Именно това е посочено и в последното изречение от диспозитива на въззивното решение.

Производството по делото е образувано по искова молба на К. Д. Б., с искане да се извърши разпределение на реалното ползване на незастроената част от съсобствен недвижим имот.

Доколкото производствата за разпределение на ползването на съсобствен имот на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е сред изрично предвиденото от законодателя изключение, то въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо на основание чл. 296, т. 1 ГПК и касационната жалба правилно е върната като недопустима.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че окръжният съд неправилно се е произнесъл по подадената от нея касационна жалба. Според чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК касационната жалба се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК. При това положение, преценявайки, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение, съдът е действал в съответствие с така предоставените му правомощия и компетентност.

Според разясненията в т. 10 на Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК, връщането на касационна жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК се извършва от въззивния съд с разпореждане. Това разпореждане се постановява еднолично, тъй като се отнася до действия по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват в качеството на въззивна инстанция по спора, поради което разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ са неприложими. Следователно разпорежданията на въззивния съд за връщане на касационната жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК следва да бъдат постановявани еднолично, предвид което не се констатира въззивният съд да е постановил незаконосъобразен акт.

Останалите развити от частния жалбоподател доводи нямат отношение към законосъобразността, респ. правилността на обжалвания съдебен акт, предмет на проверка в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани.

По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №335/07.04.2026г. по възз. гр. д. №44/2026 г. на Сливенския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: