Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Ю. Т. Д. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 3977 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби.
Първата касационна жалба е подадена от кмета на Р. С. С. община, чрез юрк. В. Д., срещу Решение №5306 от 02.09.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №9804/2020 година. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението на административния съд, като присъди сторените разноски.
Ответникът по жалбата - А. Г., в писмен отговор оспорва нейната основателност. Моли решението на съда да бъде оставено в сила и да му бъдат заплатени разноските по делото.
Втората касационна жалба е подадена от А. Г. срещу Решение №6689 от 15.11.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №9804/2020 година. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно не се е произнесъл по искането му за прогласяване нищожността на административния акт. Моли съдът да отмени решението на административния съд, като присъди сторените разноски.
Ответникът по жалбата - кметът на Р. С. С. община, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като недопустима, евентуално като неоснователна. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се иска от другата страна по делото.
Подадена е й частна касационна жалба от кмета на Р. С. С. община, чрез юрк. В. Д., срещу Определение №8935 от 15.11.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №9804/2020 година.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Моли съдът да отмени определението на административния съд, като присъди сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
В срока по чл. 232 АПК, ответната страна по частната жалба - А. Г., в писмен отговор оспорва нейната основателност. Моли определението на съда да бъде оставено в сила и да му бъдат заплатени разноските по отношение на подадената частна жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на оспорването по жалбите, а решенията и определението на административния съд като правилни да се оставят в сила.
По отношение на касационната жалба на кмета на Р. С. С. община, Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение от кмета на Р. С. - СО е валидно и допустимо.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е била Заповед №РСЛ20-РД09-253 от 30.06.2020 г. на кмета на Р. С. С. община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 11 и т. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, Заповед №СО15-РД-09-961 от 28.07.2015 г. на кмета на Столична община и във връзка с чл. 47, ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община (НУОПОЧТСО), е наредено да бъде извършено принудително преместване на излязло от употреба моторно превозно средство (ИУМПС) марка Опел, модел Астра, с рег. № [рег. номер], цвят тъмносин, паркирано на имот публична общинска собственост, с местоположение в гр. София, [улица], собственост на А. Г., с адрес: гр. София, [жк], [адрес].
Указано е изпълнението на заповедта да стане в разумен срок след влизането й в сила от Българска рециклираща компания АД, с което дружество Столична община има сключен договор, и което притежава разрешително по чл. 45, ал. 1 Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за извършване на дейности по събиране, транспортиране, временно съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС.
За да постанови решението си съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на заповедта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му, но в противоречие с материалния закон и при неспазване на административнопроизводствените правила.
С решението, предмет на касационен контрол, съдът е отменил заповедта на кмета на Р. С. С. община. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. След извършена проверка, обективирана в констативен протокол № 018186 от 10.07.2019 г., пред първоинстанционния съд е установено, че, автомобил марка Опел, модел Астра, с рег. № [рег. номер], е паркиран на улица имот публична общинска собственост, адрес: гр. София, [улица], за което върху автомобила е залепен стикер-предписание по чл. 46, ал. 1 НУОПОЧТСО за преместване.
На 11.10.2019 г. компетентните органи са извършили повторна проверка, според резултатите, от която автомобилът, не е преместен в установения за това тримесечен срок, съгласно чл. 46, ал. 3 НУОПОЧТСО, поради което на собственика на автомобила, А. Г., е изпратено писмо № РСЛ20-ГР94-1022 от 26.02.2020 г., на адрес: гр. София, [жк], [адрес]. С писмото същият се уведомява за започналата процедура по репатриране на автомобила и е поканен доброволно да изпълни задължението си да го премахне в 14-дневен срок.
Констатира се, че писмото не е получено от своя адресат и е върнато на 20.03.2020 г. като непотърсено, за което е представено и доказателство - разписка - известие за доставяне.
Органът е съобщил на Григоров за необходимите от негова страна действия по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК (отм). След изтичането на срока административният орган кметът на Р. С. СО е издал процесната заповед, а на 01.09.2020 г. е издаден протокол за репатриране на автомобила от компетентните длъжностни лица. За спорните по делото обстоятелства съдът е събрал и гласни доказателства, които е кредитирал, поради факта, че лицата са свидетелствали за лично възприети факти, релевантни за правния спор.
Решението е правилно.
Твърденията и оплакванията на касационния жалбоподател кмета на район Слатина СО за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към 26.02.2020 г. датата на изпращане на констативния протокол № 018186 от 10.07.2019 г., с който се започва административното производство, в което е издадена процесната заповед, разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК вече е била отменена и е била приложима разпоредбата на чл. 18а (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) АПК. Макар в чл. 18а, ал. 10 АПК да е предвиден начин на съобщаване аналогичен на този в чл. 61, ал. 3 АПК (отм.), за да се стигне до него следва да са изчерпани възможностите, предвидени в предходните алинеи на цитираната разпоредба на чл. 18а АПК.
Като не е изпълнил предвидената процесуална поредност за връчване на документите и книжата по реда на АПК, и в развилото се пред него административно производство, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, касаещи именно издаването на оспорената пред съда заповед. Целта на уведомяването за изготвения констативен протокол е собственикът на ИУМПС да бъде предупреден за поставянето на стикер-предписание върху автомобила му, като от този момент тече тримесечен срок за доброволно преместване на МПС, след което следва принудителното му репатриране до площадка за временно съхранение на ИУМПС. При неспазване на процедурата по уведомяване, както е отбелязано и от съда, не може да се извърши преценка от кога започва да тече тримесечния срок по чл. 46, ал. 3 НУОПОЧТСО, след изтичането, на който, се реализира принудителната административна мярка, посочена в чл. 46, ал. 5 НУОПОЧТСО.
При тези данни, изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, с които значително е ограничено правото на защита на собственика на МПС във воденото спрямо него административно производство, и противоречие с материалния закон, са правилни. С действията си административният орган не е дал възможност на собственика на МПС да го премести доброволно в срока по чл. 46, ал. 3 НУОПОЧТСО и е издал административния акт без да са налице материалноправните предпоставки на чл. 46, ал. 5 НУОПОЧТСО.
Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба, подадена от кмета на Р. С. - СО е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на спора, в тази му част, искането на А. Г. за присъждане на разноски е основателно. Същите следа да бъдат заплатени от юридическото лице - Столична община, в размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.11.2022 година. Посочената сума, която представлява възнаграждение за един адвокат по делото, с оглед фактическата и правната сложност на спора, не следва да бъде намалявана.
По отношение на касационната жалба на А. Г., Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението си по чл. 176 АПК съдът е отхвърлил искането на А. Г. за допълване на Решение №5306 от 02.09.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №9804/2020 година. Според жалбоподателя съдът не се е произнесъл по цялото му искане, а именно да се прогласи нищожността на Заповед №РСЛ20-РД09-253 от 30.06.2020 г. на кмета на Р. С. С. община.
Настоящият касационен състав намира, че административният съд се е произнесъл по цялото оспорване, като са изложени пълни, ясни и непротиворечиви мотиви, които съответстват на волята на съда отразена в диспозитива на решението.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Правната теория е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също ако са толкова съществени, че нарушението да е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който е изцяло лишен от законова опора, когато не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тези предпоставки в случая не са налице.
Първоинстанционният съд е разгледал законосъобразността на оспорената заповед, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК и на основанията посочени в чл. 146 от АПК, поради което липсва и основание за допълване на съдебното решение, както правилно е прието от съда. В съответствие с установената фактическа обстановка съдът е посочил пороците на административния акт, поради което е отменил същия, но липсват пороци, които да водят до неговата нищожност.
Предвид изложеното, и след служебна проверка на съдебното решение, постановено по реда на чл. 176 АПК, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба на А. Г. е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на делото, в тази му част, искането на кмета на Р. С. С. община, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. То следва да бъде заплатено от А. Г. в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК.
По отношение на подадената частна жалба от кмета на Р. С. С. община, Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на кмета на Р. С. С. община с правно основание чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за изменение на Решение №5306 от 02.09.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №9804/2020 г. в частта му за разноските. Възраженията са за това, че съдът е уважил искането за присъждане на разноски за издаване на кадастрална скица и съставянето на констативен протокол от нотариус, необходими, за да бъдат представени като доказателства по делото.
Съдебните разноски са разходи, които страните правят за водене на делото: за заплащане на държавна такса, разноски по производството - за извършване на експертиза и назначаване на вещо лице, за възнаграждение на един адвокат, ако е имало такъв.
В съдебната практика се приема, че отговорността за разноските е гражданско облигационно отношение. То произтича от процесуалния закон и е уреден от него. Фактическият състав, от който се поражда, включва неоснователно предизвикан правен спор, разноски, причинени от водене на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски. Страната, срещу която е постановено решението, носи отговорността за разноските. Тя не е отговорност за вреди, защото обхваща само направените по делото разноски.
В конкретния случай административният съд е уважил и присъдил разноски на страната до размера на доказаните в съдебното производство такива, за издаване на кадастрална скица и съставянето на констативен протокол от нотариус, които са послужили на оспорващия административния акт, да обори неговата законосъобразност.
По така изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че подаденото пред него искане по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно и оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Искането на А. Г. за присъждане за разноски в производството по чл. 248 ГПК, като материална последица от разглеждания спор, е неоснователно и не следва да се уважава.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5306 от 02.09.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №9804/2020 година.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6689 от 15.11.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №9804/2020 година.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №8935 от 15.11.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №9804/2020 година.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София да заплати на А. Г. с [ЕГН], сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА А. Г. с [ЕГН] да заплати на Столична община, гр. София, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
Членове:
/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА