ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3457
гр. София, 23.06.2026 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
М. Х.
като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1741 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците по делото Р. Б. А. и П. Б. А., подадена чрез процесуалния им пълномощник адв. И. Г. срещу решение № 28/22.01.2026 г., постановено по възз. гр. дело № 128/2025 г. на Софийския окръжен съд (СОС). С обжалваното въззивно решение, като са потвърдени първоинстанционното решение № 205/21.05.2024 г., допълнено с решение № 289/07.08.2024 г. и решение № 316/11.09.2024 г., постановени по гр. дело № 803/2022 г. на Костинбродския районен съд (КРС), са отхвърлени предявени от жалбоподателите срещу Р. А. Т. и А. Б. Т. искове по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, във вр. с чл. 30 от ЗН, по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и по чл. 33 от ЗЗД – за недействителност, евентуално разваляне на договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от апартамент № . с идентификатор ..., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „.“, ет. ., ведно с принадлежностите му, срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № .. г., том ., рег. № .., нот. д. № .. г. на нотариус с рег. № .., както и на договор за продажба на поземлени имоти с идентификатори .. и .., находящи се в [населено място], местност „П.“, общ. К., обективиран в нотариален акт № .. г., том I, рег. № .., нот. д. № .. г. на нотариус с рег. № ...
При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта й срещу тази част на въззивното решение, с която са отхвърлени исковете на касаторите за недействителност, евентуално разваляне на договора за продажба на двата недвижими имота в [населено място]. Данъчната оценка на имота с идентификатор ... е в размер 1 431.60 лв. (листове 64 и 65 от първоинстанционното дело), а на имота с идентификатор ... е в размер 884.80 лв. (листове 66 и 67 от първоинстанционното дело). Следователно, цената на всеки един от тези обективно съединени искове, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК, е до 5 000 лв. Въззивното решение в частта му, постановена по тях, не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, като тези искове не попадат в изключението, визирано в същата разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 1 от ГПК, тази част от въззивното решение е влязла в сила на датата на обявяването му. Поради това, подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане в посочената нейна процесуално недопустима част, като касационното производство по делото следва да се прекрати в същата част.
В останалата й част касационната жалба на ищците е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащата на касационно обжалване част на въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на тази част, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели и до нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Подаването на касационната жалба поставя във висящност и разноските по делото – чл. 81 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касаторите, също чрез адв. Г., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото; 2) при наведено възражение за заинтересованост на свидетелите, трябва ли съдът да изложи самостоятелни мотиви относно кредитирането на показанията на свидетелите, с оглед на евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК, и съвкупно с целия доказателствен материал по делото; 3) нищожен ли е поради липса на основание – чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, в случай, че по делото се докаже, че приобретателят е знаел за наличие на заболяване у прехвърлителя, предполагащо сигурна и неизбежна смърт, скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключването на сделката за скорошното настъпване на смъртта; 4) нищожен ли е на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, когато същият явно нарушава изискванията за еквивалентност на престациите и условията на сключването му сочат на необичайност – икономическа и физическа зависимост на прехвърлителя от приобретателя; 5) при иск за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД по отношение на договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане за в бъдеще и за минало време, прилагат ли се критериите за еквивалентност на престациите, с оглед евентуалната нищожност на сделката, и в случай, че се установи, че престациите са нееквивалентни, счита ли се договорът за нищожен; 6) при иск за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД по отношение на договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, ако се установи, че приобретателят е наясно с близката и неизбежна смърт на прехвърлителя, както и че ще полага грижи в много кратък период от време, може ли да се приеме за нееквивалентност на престациите, което да води до нищожност на договора; 7) променя ли се характерът на задължението по договор за издръжка и гледане, когато същият е сключен и с оглед твърдени положени грижи в минал период, или задължението по този договор е неделимо и се поема само за в бъдеще време, независимо от волята на страните; 8) представлява ли крайна нужда по смисъла на чл. 33 от ЗЗД, трайно установено заболяване на прехвърлителя – тумор в мозъка в четвърти стадий, водещо до трайна неработоспособност; 9) счита ли се за доказана крайна нужда по смисъла на чл. 33 от ЗЗД, в случай на установено заболяване, водещо до невъзможност за прехвърлителя да се обслужва сам; 10) представляват ли изпълнение на задължение по договор за гледане и издържане за бъдеще време и за минал период, обичайни дарения, изразяващи се в превод на суми, извършени от майка на своя син; има ли значение фактът, че към момента на даренията, дареният е бил работоспособен и със свое собствено семейство; и 11) в противоречие ли е с добрите нрави договор, с който майка приема недвижимото имущество на своя син срещу задължение да го издържа и гледа, и същият в морално противоречие ли е с естествените човешки и семейни ценности и задължението на родителите да се грижат за децата, установено в чл. 140 и чл. 141 от СК и безвъзмездно по своята природа; променя ли се отговорът на въпроса като се съобрази, че с това действие се обезнаследяват своите собствени деца, както и че решението за сключване на договора е взето в особена заобикаляща го среда – прехвърлителят е отведен от приобретателя далеч от своето семейство и е в особено здравословно състояние. От страна на жалбоподателите се навеждат допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като се поддържа, че по първите девет въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение (респ. на обжалваемата му част), като се навеждат доводи за явна необоснованост, груби нарушения на формалната логика и и наличие на съществени вътрешни противоречия в мотивите към него.
Насрещната страна – ответниците Р. и А. Т., в отговора на касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник адв. Б. П. излагат съображения, че не са налице наведените от жалбоподателите основания за допускане на касационното обжалване, а при условията евентуалност – и доводи за неоснователност на жалбата.
За да постанови обжалваемата част от въззивното решение, окръжният съд е приел, че по отношение на процесния алеаторен договор 18.01.2022 г. ищците (и двамата малолетни към датата на подаването на исковата молба), представлявани от майка си П. В. П., са предявили срещу ответниците (дядо и баба на ищците по бащина линия) следните обективно съединени кумулативно и при евентуалност искове: главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради липса на съгласие, кумулативно съединен с иск по чл. 34 от ЗЗД за връщане на даденото по договора; евентуален иск по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради липса на основание, кумулативно съединен с иск по чл. 34 от ЗЗД; евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в неравностойност на разменените престации, кумулативно съединен с иск по чл. 34 от ЗЗД; евентуален иск по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване недействителност на сделката, поради наличието на порок, водещ до унищожаемост, кумулативно съединен с иск по чл. 34 от ЗЗД; евентуален иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, във вр. с чл. 30 ЗН за разкриване привидността на сделката, като на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД бъдат приложени правилата на прикритата сделка – дарение по смисъла на чл. 225 и сл. от ЗЗД, и в условията на евентуалност да бъдат намалени направените от наследодателя (бащата) на ищците дарения, до размера на запазената част на наследниците – 2/3 от имуществото му; евентуален иск по чл. 33 от ЗЗД – да бъде прогласена недействителност на сделката, като сключена в условията на крайна нужда и явно неизгодни условия, кумулативно съединен с иск по чл. 34 ЗЗД; евентуален иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сделката, поради виновно неизпълнение на приобретателя – ответницата Р. Т., кумулативно съединен с иск по чл. 34 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че в исковата молба е изложено следното: Бащата на ищците Б. Б. страдал от тумор на мозъка и през годините е претърпял няколко операции. През месец август на 2021 г. му била извършена трета операция и прогнозите на лекарите била за сигурна и неизбежна смърт. След операцията Б. Б. започнал да се влошава, вследствие на тумора била нарушена мозъчната му дейност, като на 27.07.2022 г. починал. Докато Б. се борил с тежката болест, майка му (ответницата) Р. Т. започнала да се държи грубо и агресивно с П. П. и нейните деца и свои внуци – двамата ищци; започнали заплахи от нейна страна, че ще вземе жилището и ще остави нея и децата без нищо. След смъртта на Б. Б., П. П. направила справка в Агенция по вписванията и установила, че човекът, с който живяла на съпружески начала, е прехвърлил притежаваната от него идеална част от процесния апартамент в [населено място], в който живеят, и имотите си в [населено място] на своята майка (ответницата), като по този начин обезнаследил своите деца и негови законни наследници, което обуславяло правния интерес от водене на производството. По отношение на процесния апартамент в [населено място] се твърди и че бил придобит с ипотечен кредит, който бил изплащан от П. П., тъй като Б. Б. не бил работил, поради заболяването си.
След обсъждане на събраните по делото доказателства, въззивният съд е разгледал исковете за недействителност и за разваляне на процесния алеаторен договор 18.01.2022 г. в посочената по-горе поредност и ги е намерил за неоснователни.
Настоящият състав на ВКС, при извършената служебна преценка (независимо от основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК, наведени от страна на касаторите), предвид мотивите на въззивния съд за отхвърлянето на всеки от исковете, действителното съдържание на исковата молба по делото, както и предвид задължителната практика, обективирана в тълкувателно решение (ТР) № 5/2020 от 30.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК – с оглед извършването на служебната касационна проверка относно процесуалната допустимост на обжалваемата част от въззивното решение и правилното приложение на императивните материалноправни норми за недействителност на правните сделки; и конкретно – дали обжалваемата част от решението е постановена по нередовна искова молба, евентуално (ако исковата молба е редовна) – дали окръжният съд се е произнесъл по непредявен иск за нищожност, който е разгледал като главен, вместо по предявен иск за унищожаемост, евентуално – дали правилно е определил правната квалификация на исковете за недействителност на процесния договор, евентуално – дали се е произнесъл по предявените при условията на евентуално обективно съединяване искове, в поредност, съобразена с вида, естеството и тежестта на порока при съответната недействителност.
Формулираните от страна на жалбоподателите-ищци процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК са свързани с касационните им оплаквания за неправилност на обжалваемата част от въззивно решение, поради което тези въпроси биха били от значение за изхода на делото, само ако въззивното решение е процесуално допустимо в обжалваемата част, но проверката за това ще се извърши едва с решението по чл. 290 от ГПК на касационната инстанция, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване по тези правни въпроси (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС); същото се отнася и за твърдяната от страна на жалбоподателите очевидна неправилност, като основание за допускане на касационното обжалване.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателите следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 26.88 евро и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. Б. А. и П. Б. А. срещу решение № 28/22.01.2026 г., постановено по възз. гр. дело № 128/2025 г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете им за недействителност, евентуално разваляне на договора за продажба на поземлени имоти с идентификатори ... и ..., находящи се в [населено място], местност „П.“, общ. К., обективиран в нотариален акт № ... г., том ., рег. № .., нот. д. № .. г. на нотариус с рег. № .; и ПРЕКРАТЯВА в същата част производството по гр. дело № 1741/2026 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 28/22.01.2026 г., постановено по възз. гр. дело № 128/2025 г. на Софийския окръжен съд, в останалата част, с която са отхвърлени, предявени от Р. Б. А. и П. Б. А. срещу Р. А. Т. и А. Б. Т. искове по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, във вр. с чл. 30 от ЗН, по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и по чл. 33 от ЗЗД – за недействителност, евентуално разваляне на договора за прехвърляне на 1/2 идеална част от апартамент №. с идентификатор ..., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „.“, ет. ., ведно с принадлежностите му, срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ..г., том ., рег. № .., нот. д. №.. г. на нотариус с рег. № ...
УКАЗВА на жалбоподателите Р. Б. А. и П. Б. А. чрез общия им процесуален пълномощник адв. И. Г., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представят по делото документ за внесена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер 26.88 евро, като при неизпълнение на тези указания в посочения срок, касационната им жалба – в допуснатата до разглеждане част, ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдията-докладчик за проверка редовността на връчването и изпълнението на дадените указания.
Определението – в частта, с която касационната жалба частично се оставя без разглеждане и частично се прекратява касационното производство по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него на жалбоподателите; в останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: