Определение №1857/23.06.2026 по ч. търг. д. №740/2026 на ВКС, ТК, I т.о., докладвано от съдия Анжелина Христова

Разпределение на разноските при иск за недължимост на вземане поради давност

Относно приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В съдебната практика на ВКС е прието, че предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са...
Абонирайте се, за да прочетете пълния текст на анотацията.

Кратко резюме на спора

- Частна касационна жалба е подадена от ищеца Р. И. М. срещу определение на Окръжен съд - Варна, което отменя...
Абонирайте се, за да прочетете резюмето на спора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1857

гр. София, 23.06.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

Н. Ч.

като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №740 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото Р. И. М. против определение №702/09.02.2026 г., постановено по в. ч.гр. д. №175/2026 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което след отмяна на определение №15257/04.11.2025 г. по гр. д. №2755/2025г. на Районен съд - Варна е изменено на основание чл. 248 ГПК решение №3366/29.09.2025 г. по гр. д. №2755/2025 г. в частта за разноските, като е отхвърлено искането на ищеца по чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на сторените в производството разноски.

Жалбоподателят счита атакуваното определение за неправилно. Твърди, че не са налице предпоставките за освобождаване на ответника от отговорност на разноски. Посочва, че единственият му ред за защита, за да отрече правото на принудително изпълнение на процесното вземане, е чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на изтекла погасителна давност пред съда. Като се позовава на съдебната практика /определение № 709/28.12.2012 по ч. гр. д.№ 592/2012 на 1во г. о. на ВКС, определение № 71/21.01.2014 по ч. т.д.№ 17/2014 на 3то г. о. на ВКС, определение № 242/31.05.2018 по ч. гр. д.№ 2062/2018 на 4то г. о. на ВКС, определение № 95/22.02.2018 по ч. гр. д.№ 510/2018 на 4то г. о. на ВКС и определение № 474/07.11.2019 по ч. гр. д.№ 3063/2019 на 3то г. о. на ВКС/, счита че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото не се установява първата предпоставка за изключване отговорността за разноски на ответника – да не е дал повод за завеждане на делото. Обосновава правният си интерес от искова защита с наличието на изпълнителен титул, въз основа на който срещу него е образувано изпълнително производство, макар и същото да е перемирано. Сочи, че изпълнителният лист не му е върнат, като наличието на изпълнителен титул в полза на взискателя винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност. Също така твърди, че не е налице и втората предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответното дружество е признало факта на настъпила погасителна давност, но не е направило изрично признание на иска, поради което съдът не е прекратил производството и не е постановил решението си при признание на иска, въпреки отправеното от ищеца искане.

Ответникът по жалбата и по делото, „ЕОС Матрикс ЕАД /преобразувано в хода на делото от „ЕОС Матрикс“ ЕООД/, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството по делото е образувано по предявен от Р. И. М. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Правният интерес на ищеца е обоснован с твърдение за издаден изпълнителен лист от 13.05.2010 г по ч. гр. д. №6924/2010 г. на РС - Варна и образувано изпълнително дело, като длъжниците Р. М., И. М. и М. М. са осъдени солидарно да заплатят процесните суми на взискателя „Банка ДСК“ АД. С договор за прехвърляне на вземанията от 19.03.2020 г., сключен между банката и ответното дружество, процесните вземания са прехвърлени на ответника, като на 24.08.2020 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД депозира молба за конституиране като взискател по изпълнителното дело, което към настоящия момент е прекратено поради настъпила перемпция.

С решение №3366/29.09.2025 г. по гр. д. №2755/2025г. на Районен съд -Варна е уважен предявеният от Р. И. М. срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за следните суми: 6 406.57 лева, представляваща неизплатена главница по договор за кредит, сключен на 05.10.2006 г.; 1 066.52 лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.03.2009 г. до 10.05.2010 г.; 526.88 лева, представляваща такса за закъснение за периода от 10.07.2009 г. до 10.05.2010 г.; 10 094.83 лева, представляваща законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.05.2010 г. до 04.03.2025 г., законната лихва върху главницата от 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, 539 лева - разноски по частното гражданското дело /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, за които суми са издадени Заповед № 3962/13.05.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 13.05.2010 г. по ч. гр. д. №6924/2010 г. по описа Районен съд – Варна. Въз основа на ИЛ е образувано изпълнително дело № 20107130400358 по описа на ЧСИ Л. Т., per. №713 в КЧСИ, район на действие ОС - Варна. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД са възложени разноските по делото в общ размер на сумата 2 822.39 лева, от която: 745.35 лева - заплатена от ищеца държавна такса и 2 077.04 лева - адвокатско възнаграждение.

С определение №15257/04.11.2025 г. по гр. д. №2755/2025г. на Районен съд - Варна е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на ответното дружество за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Първоинстанционният състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца, предвид липсата на признание на иска и държането на изпълнителния лист от взискателя.

С атакуваното определение №702/09.02.2026 г. по в. ч.гр. д. №175/2026 г. на Окръжен съд - Варна е отменено първоинстанционното определение и по реда на чл. 248 ГПК е отменено решение №3366/29.09.202 5г. по гр. д. №2755/2025 г. на РС - Варна в частта за разноските, като е отхвърлено искането на ищеца по чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на сторените в производството разноски. Окръжният състав приема, че притежаването на изпълнителен лист от ответното дружество-кредитор само по себе си не създава обоснован повод за завеждане на иска. Счита, че такъв повод би бил налице, ако кредиторът предприеме действия по принудително изпълнение на погасеното по давност вземане, респективно ако оспори предявения осъдителен иск за отричане на изпълняемо право, какъвто настоящия случай не е. Стига до извод, че изборът на длъжника да стабилизира правното си положение, не може да обоснове отговорността на ответника за разноски.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК с твърдението, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поставя правни въпроси: „1/ Въпросът за предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при липса на образувано за същото изпълнително производство и при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника.; 2/ Осъществена ли е хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК при признание на иска от страна на ответника, когато съществува издаден в негова полза изпълнителен титул, в съдебно производство, в което ищецът се домогва да получи съдебно решение, че вземането, обективирано в процесния изпълнителен титул, е погасено по давност?; 3/ Достатъчно ли е признанието на предявения иск, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване субективно право на ищеца?“ Твърди, че въззивното определение противоречи на практиката на ВКС - определение № 709/28.12.2012 по ч. гр. д.№ 592/2012 на 1во г. о. на ВКС, определение № 1220/05.12.2023 по ч. т.д.№ 1809/2023 на 2ро т. о. на ВКС, определение № 3252/01.11.2023 по ч. гр. д.№ 3618/2023 на 3то г. о. на ВКС, определение № 242/31.05.2018 по ч. гр. д.№ 2062/2018 на 4то г. о. на ВКС и др. Позовава се и на предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност.

Настоящият състав на ВКС намира, че следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивния акт по поставените правни въпроси, обусловили изхода на спора, като същите следва да се обобщят – относно приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 2807/ 08.10.2025г. по ч. т.д. № 1477/25г. на II т. о. на ВКС, Определение № 1220/5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК и определение № 2367/15.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 759/2024 г., IV г. о., ГК, определение № 709/28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на I г. о., определение № 71/21.01.2014 г. по ч. т.д. № 17/2014 г. на III г. о., и определение № 242/31.05.2018 г. по ч. гр. д. 2062/2018 г. на IV г. о., е прието, че предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ответникът не трябва да понася съдебните разноски, когато неговото извънсъдебно поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е предпоставка за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, тъй като не е породена първата процесуална предпоставка, уредена в чл. 78, ал. 2 ГПК. Чрез материалноправното възражение за изтекла погасителна давност се упражнява потестативно субективно материално право, поради което то може да се релевира само когато титулярят на вземането, покрито от погасителната давност, претендира изпълнение. В този смисъл, това преобразуващо субективно право не може да бъде упражнено извънсъдебно. Дори и при прекратено изпълнително дело – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /поради настъпила перемпция/, когато кредиторът притежава изпълнителен лист, той винаги го овластява да поиска образуване на ново изпълнително производство и да насочи принудително изпълнение по отношение на имуществените права на длъжника. В този смисъл, за да отрече със сила на пресъдено нещо процесуалното право на кредитора да удовлетвори удостовереното в изпълнителния лист изпълняемо право чрез помощта на държавната принуда, длъжникът следва да предяви отрицателен установителен иск, за което причина представлява поведението на кредитора. За да се освободи в този случай от отговорността за съдебните разноски, кредиторът следва да докаже, че с извънсъдебното си поведение не е създал предпоставки за предявяване от длъжника на отрицателния установителния иск, като не е достатъчно фактически да не е предприел действия по образуване на ново изпълнително дело. Съобразно разяснителната част в т. 2 от ТР №2/4.07.2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ВКС, ОСГТК изпълнителният лист представлява по своето правно естество процесуална ценна книга, поради което докато той не бъде предаден доброволно от кредитора на длъжника /преди образуване или след прекратяване на изпълнителното производство/, носителят на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист, вкл. когато то е прехвърлено на трето лице /арг. чл. 429, ал. 1 ГПК/, винаги може да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване на тези притезания. В случай че впоследствие, след предаването му на длъжника, кредиторът поиска издаване на дубликат на първообразния изпълнителен лист, длъжникът ще може да му противопостави всички възражения и оспорвания, вкл. и че първообразният изпълнителен лист не е изгубен или унищожен, а доброволно е предаден от кредитора /взискателя/ на длъжника като доказателство, че изпълняемото право или процесуалното право за принудителното му удовлетворяване с помощта на държавната принуда е погасено /чл. 409, ал. 3 ГПК/.

По основателността на частната касационна жалба:

С оглед отговора на правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното определение е неправилно.

Липсата на изпълнителни действия спрямо ищеца въз основа на изпълнителния титул, посочен в исковата молба, са обстоятелства ирелевантни относно разпределение на отговорността на разноските и приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото към момента на завеждане на иска по чл. 439 ГПК липсват предприети от ответника извънсъдебни действия по връщане на изпълнителния лист, а материалноправното възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, за които е издаден изпълнителния лист, не може да бъде упражнено извънсъдебно. Следва да се съобрази и факта, че с отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило исковете като недопустими, като са изложени възражения за липса на правен интерес. Изрично е посочено, че вземанията продължават да съществуват като естествени, като е налице възможност за доброволно изпълнение, респ. няма пречка длъжникът да бъде канен да плати и няма основание вземанията да бъдат заличени в ЦКР. С оглед изложеното и съществуваща към момента на завеждане на отрицателния установителен иск възможност кредиторът отново да образува изпълнително производство въз основа на оригинала на изпълнителния лист, не може да се приеме, че ответникът в настоящото исково производство чрез своето извънсъдебно поведение не е станал причина за предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК. Липсва една от кумулативно уредените в чл. 78, ал. 2 ГПК процесуални представки за освобождаване на ответника по иска от отговорността за направените в исковия процес съдебни разноски, поради което ищецът има право на направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Предвид горните съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а искането на ответника за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №702/09.02.2026 г., постановено по в. ч.гр. д. №175/2026 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

ОТМЕНЯ определение №702/09.02.2026 г. по в. ч.гр. д. №175/2026 г. на Окръжен съд - Варна, с което след отмяна на определение №15257/04.11.2025 г. по гр. д. №2755/2025 г. на Районен съд - Варна е изменено на основание чл. 248 ГПК решение №3366/29.09.2025 г. по гр. д. №2755/2025 г. на РС - Варна в частта за разноските, като е отхвърлено искането на ищеца по чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на сторените в производството разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЕОС Матрикс ЕАД, ЕИК[ЕИК] за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на решение №3366/29.09.2025 г., постановено по гр. д. №2755/2025 г. по описа на РС - Варна в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Дело
  • Кристияна Генковска - председател
  • Анжелина Христова - докладчик
  • Никола Чомпалов - член
Дело: 740/2026
Вид дело: Касационно частно търговско дело
Колегия: Търговска колегия
Отделение: Първо ТО

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...