ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1909

[населено място], 25.06.2026 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. А. Н.

Т. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. ч. т.д. № 1245 по описа за 2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 846/04.02.2026г. на адвокат А. З. Д. срещу определение № 69 от 29.01.2026г. по в. гр. д. № 290/2025г. на Апелативен съд – В. Т. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на адвоката от 02.12.2025г. за изменение на постановеното по делото решение № 259 от 12.11.2025г. в частта на разноските, като се увеличи присъденото му адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство на М. Х. Х., въззиваема страна, от 720 лева с ДДС на 3 536. 59 лева с ДДС.

Оплакванията на жалбоподателя са, че определението е неправилно. При съобразяване на постановките по дело С-427/16 и С-428/16 на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен с целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция. Поддържа се също, че установените минимални размери на адвокатските възнаграждения следва да се приемат като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна.

Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК.

По същество на жалбата настоящият съдебен състав на ВКС намира следното:

С решение № 104 от 24.02.2025г. по гр. д. № 540/2023г. на Окръжен съд – В. Т. е бил обявен за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16000659 от 29.05.2018г., сключен между „БНП П. П. Ф. С.А.“ и М. Х. Х., с общ размер на кредита 14 200 лева. Решението е било постановено въз основа на искова молба на потребителя от 12.07.2023г., при уговорено процесуално представителство за производството с адвокат А. З. Д. по чл. 38, ал. 2 от ЗА. В хода на делото чрез адвоката са били подадени молба за освобождаване на М. Х. Х. от заплащане на държавна такса, становище по отговора на исковата молба, постъпил от ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, частен правоприемник на сключилото договор за потребителски кредит дружество, както и становище по същество във връзка с проведените открити съдебни заседания. Заседанията са били две и на тях адвокатът не е присъствал. Събраните доказателства са били писмени, както и е била изслушана съдебна техническа експертиза. С първоинстанционното решение на адвокат Д. са били присъдени разноски от 1 800 лева с ДДС (при претендирани 3 536. 59 лева), а молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските е била отхвърлена с определение от 10.04.2025г.

Това определение е било потвърдено с решение № 259 от 12.11.2025г. по в. гр. д. № 290/2025г. на Апелативен съд – В. Т. поправено с определение № 219 от 16.04.2026г. Делото е било образувано по постъпила въззивна жалба от 21.03.2025г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу решението от 24.02.2025г. на Окръжен съд – В. Т. Това решение също е било потвърдено от въззивния съд. За процесуалното представителство на М. Х. Х. във въззивното производство на адвокат Д. са били присъдени 720 лева с ДДС (при претендирани отново 3 536. 59 лева с ДДС). Адвокатът е подал отговор на въззивната жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, без да се е явявал в единственото проведено открито съдебно заседание.

С молба от 02.12.2025г. адвокат Д. е поискал изменение на въззивното решение в частта на разноските, което е било отказано с определение № 69 от 29.01.2026г. по въззивното дело. От съда е било възприето, че делото не е с правна и фактическа сложност, възнаграждението е съобразено с количеството извършена работа, проведено е едно съдебно заседание без участието на адвоката, не са събирани доказателства.

При тези установени обстоятелства частната жалба на адвокат А. З. Д. срещу определение № 69 от 29.01.2026г. по в. гр. д. № 290/2025г. на Апелативен съд – В. Т. е неоснователна.

Съгласно трайноустановената практика на ВКС по приложението на чл. 38 от ЗА (в редакцията към датата на приключване на устните състезания пред Апелативен съд – В. Т. на 14.10.2025г.), разпоредбата препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г.), но наредбата, в частта на предвидените минимални възнаграждения, е несъответстваща на правото на Европейския съюз, поради което е неприложима, включително в случаите на чл. 38 от ЗА. Възприетото тълкуване относно правните последици на Наредба № 1 от 09.07.2004г. е при съобразяване на решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и по дело С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71). Така при определянето на възнаграждение по чл. 38 от ЗА са относими и се преценяват правната и фактическа сложност на делото, видът и количеството на извършената от адвоката дейност, както и обективно защитаваният материален интерес. В пълния си определен размер то трябва да е справедливо и обосновано. В този смисъл са определение № 1239 от 13.05.2024г. по ч. т.д. № 1555/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 2877 от 05.11.2024г. по ч. т.д. № 973/2024г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 78 от 10.01.2025г. по ч. гр. д. № 4575/2024г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 1528 от 21.05.2025г. по ч. т.д. № 2802/2024г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 3103 от 05.11.2025г. по ч. т.д. № 1279/2025г. на ВКС, ТК, І т. о. и др., които настоящият съдебен състав споделя.

В случая определеното възнаграждение от 720 лева с ДДС (600 лева без ДДС) за осъщественото от адвокат Д. представителство на М. Х. Х., въззиваема страна, в производството пред Апелативен съд – В. Т. отговоря на изискванията на чл. 38 от ЗА.

Касае се единствено за подаден от адвоката отговор на въззивната жалба на другата страна, при продължителност на делото от около 8 месеца и липса на събирани нова доказателства, съответно липса на нови твърдения, оспорвания, възражения и правни доводи от страните. Възнаграждението е съпоставимо с това, определено за осъщественото процесуално представителство в първоинстанционното производство (1 500 лева без ДДС). Това производство е продължило повече от две години, при извършени значително повече съдопроизводствени действия. Същевременно спорът и в двете съдебни инстанции не се е отличавал с висока правна сложност (касае се за установена съдебна практика, съответна на практиката на СЕС). Материалният интерес по делото е в размер на 14 200 лева, а общо определеното по делото възнаграждение на адвоката за двете инстанции е 2 100 лева без ДДС, т. е. почти 1/7 от този интерес. Воденият и уважен иск по делото е за съществуването на договор за потребителски кредит и цената на иска е стойността на договора (чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ГПК), основана на неговото съществено съдържание – минимално необходимите правни последици, без които той не би бил договор от даден вид (договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК). В този смисъл е относим общият размер на кредита - заемната сума, която кредиторът се е задължил да предостави и потребителят се е задължил да върне при условията на договора.

По изложените съображения обжалваното въззивно определение следва да бъде потвърдено. Изводите на състава на Апелативен съд – В. Т. относно определеното на адвокат А. З. Д. възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство във въззивното производство са правилни.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 846/04.02.2026г. на адвокат А. З. Д. срещу определение № 69 от 29.01.2026г. по в. гр. д. № 290/2025г. на Апелативен съд – В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.