ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4106

гр. София, 18.09.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

изслуша докладваното от съдията Д. К. ч. гр. дело № 1805/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на М. А. Г., К. А. Т. и П. Ж. Т., подадена чрез адв.Т. В., с искане за изменение на постановеното по чл.274, ал.3 ГПК определение в частта за разноските, като се допълни същото и на молителите се присъдят направените за производството разноски, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение.

Ответницата Ж. Б. изразява становище за неоснователност на молбата, прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд, взе предвид следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество, молбата е основателна.

По делото е представен договор за правна помощ, от който се установява, че за изготвянето на писмен отговор на частната касационна жалба по делото молителите са заплатили на адв.Т. В. общо сумата 1000 лева адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК сторените разноски от страната следва да се възложат на частния жалбоподател. Неоснователно е възражението на Ж. Б. за недължимост на направените от ответниците по частната касационна жалба разноски при позоваване на разпоредбата на чл.355 ГПК. По смисъла на чл. 355 ГПК съделителите заплащат разноски съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство, но се имат предвид онези разноски, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. При липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор по правата на съделителите, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд актове, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК. Според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС сторените във въззивната или касационната инстанция разноски се дължат на общо основание като за тях намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК, тъй като са направени във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на съдебен акт. Нормата на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им. При спорове относно наличието на съсобственост, квотите на съделителите, правото на някой от тях да участва в делбата, както и за обектите на делбата, когато спорът е пренесен във въззивната или касационна инстанция, се прилага разпоредбата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС (определение № 373 от 02.07.2013 г. по гр. д. № 1242/2013 г. на І г. о. на ВКС; определение № 255 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на І г. о. на ВКС; определение № 83 от 24.04.2014 г. по гр. д. № 948/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС; определение № 252 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г. на І г. о. на ВКС; определение № 692 от 29.09.2014 г. по гр. д. № 4283/2014 г. на ІІІ г. о. на ВКС и др.)

Налице са доказателства за реалното заплащане – с отговора на касационната жалба е представен договор за правна помощ, в който се съдържа изявление на адвоката, че е получил сумата 1000 лева, представляваща договорено възнаграждение. Представен е и списък по чл.80 ГПК, но и без такъв в хипотезата на допълване на акта в частта за разноските молбата е допустима.

При тези данни настоящият състав на ІI г. о. на ВКС приема, че са налице предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното определение № 3198 от 24.06.2024 г. – своевременно заявено искане за присъждане на разноски, представен договор за правна защита и съдействие и доказателства, че претендираните разноски действително са били направени.

По размера на дължимото адвокатско възнаграждение: съдът намира за неоснователно релевираното на основание чл.78, ал.5 ГПК от Ж. Б. възражение за прекомерност на претендираните от ответниците по касационната жалба разноски. Съгласно посочената норма основателността на възражението се преценява съобразно фактическата и правна сложност на делото. В случая заплатеното от тримата адвокатско възнаграждение е два пъти по-малко от възнаграждението, заплатено от касационната жалбоподателка за процесуално представителство пред касационната инстанция. Съобразявайки вида на договорената дейност /изготвяне на отговор на частна касационна жалба /, фактическата и правна сложност на делото и защитавания интерес, настоящият състав намира, че договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно, затова същото следва да се заплати от частната жалбоподателка в пълния му размер. Липсва основание за намаляването му.

Така мотивиран, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 3198 от 24.06.2024 г. по гр. д. 1805/2024 г. на ВКС, IІ г. о. в частта за разноските като:

ОСЪЖДА Ж. П. Б. от [населено място], [улица], вх.А, ет.7, ап.41, с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. А. Г. с ЕГН [ЕГН], К. А. Т. с ЕГН [ЕГН] и П. Ж. Т. с ЕГН [ЕГН] общо сумата от 1000 (хиляда) лева – разноски в касационното производство.

Определението e окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.