Р Е Ш Е Н И Е

№ 50014

гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И. изслуша докладваното от съдия Г. Н. гражданско дело № 2282 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 50479 от 09.12.2022 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 41 от 23.03.2022 г. по в. гр. д.№ 537/2021 г. на Апелативен съд – Варна, І състав.

С обжалваното решение е отменено Решение № 260097 от 15.07.2020 г., постановено по гр. д.№ 1507/2019 г. по описа на ОС – Варна, вместо което е постановено ново, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. К. Х. срещу О. В. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че О. В. не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ по действащите КККР, одобрени със заповед № РД 18-92 от 14.10.2008 г. на АГКК, ПИ с идентификатор *** с площ от 2 211 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, а по действащ ПУП-ПРЗ, одобрен 2017 г., представляващ УПИ *-*, кв. 62 по плана на 25 м. р. на [населено място], с площ от 2 211 кв. м., при граници УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*, път и път.

Касаторът М. К. Х., чрез адвокат Р. Д.-К. от АК - В., поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Моли да бъде отменено, като се постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски за трите инстанции.

Ответникът по касация О. В. е подал отговор на касационната жалба чрез юрисконсулт Г. П.. Поддържа, че въззивното решение е правилно и моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, въззивният съд се е произнесъл по предявен от М. К. Х. срещу О. В. отрицателен установителен иск относно собствеността на описания по-горе ПИ № *** (ПИ-*). С исковата молба е поддържано, че ищцата упражнява давностно владение върху терена от 2000 г. и през 2019 г. решила да се снабди с нотариален акт за собственост по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК. В тази връзка установила, че за имота има съставен акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 9912 от 05.07.2018 г. С довод, че не е осъществено никое от придобивните основания по чл. 2 ЗОбС, ищцата е формулирала искане да се признае за установено, че О. В. не е собственик на вещта. Извела е правния си интерес от невъзможността да придобие имота на оригинерно основание, ако не отрече правото, удостоверено с АЧОС № 9912 от 05.07.2018 г.

С отговора на исковата молба О. В. е оспорила иска с доводи срещу неговата допустимост; изложила е и съображения относно тълкуването на правни норми. Позовала се е на АЧОС № 9912 от 05.07.2018 г., като основание за съставянето на който е посочила разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗОбС при съобразяване на предходно съставените АОС №№ 8849 и 8851 от 07.01.2016 г., съгласно които имотът е придобит от общината на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС и § 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА. Заявила е, че през 1980 г. по отношение на трети за спора физически лица е проведено отчуждаване по правилата на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.). Общината се е позовала на забраната за придобиване по давност на вещи – държавна и общинска собственост (чл. 86 ЗС), респ. – публична собственост (след 01.06.1996.) и мораториума за придобиване по давност на вещи – частна държавна и общинска собственост (§ 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.). Оспорила е по отношение на ищцата да са осъществени предпоставките по чл. 79, ал. 1 ЗС относно процесния имот.

След указания (дадени с Определение № 3034 от 17.10.2019 г. по първоинстанционното гр. д.№ 1507/2019 г. на ОС – Варна) да уточни на какво придобивно основание поддържа, че е собственик и ако придобивното основание има сложен фактически състав – да посочи всеки от фактите, за установяване на които носи доказателствената тежест, както и да заяви начина, по който ще ги доказва, с молба вх.№ 32516 от 04.11.2019 г. О. В. се е позовала на Заповед № 1439 от 27.06.1980 г. на Председателя на ИК на ОбНС – В., с която е отчужден имот пл.№ *-* от М. Т. Й. и С. Т. И., което отчуждаване не е отменено. Подчертала е, че именно на това основание с отговора на исковата молба е поддържано общината да е придобила собствеността по силата на § 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА (при отсъствие на изключението по § 7, ал. 2 ЗМСМА). Заявила е, че съобразно Заповед № 130 от 06.07.1983 г. на Председателя на ИК на ГНС – В. имотът попада в УПИ „Ресторант с озеленяване“. С влязла в сила Заповед № Г-283 от 04.10.2017 г. на зам. кмет на О. В. е одобрен ПУП за кв. 62 по плана на 25 м. р., съгласно който заснетият в КК ПИ-* е идентичен с УПИ *-* „смесено стр. и озеленяване“. Поддържала е придобиване по силата на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС, което основание (съобразно изявлението на процесуалния й представител в първото по делото заседание) е обвързала с влезлите в сила кадастрални, регулационни и устройствени планове.

С атакуваното въззивно решение, постановено по реда на чл. 294 ГПК (след като с Решение № 60124 от 03.11.2021 г. по гр. д.№ 954/2021 г. на ВКС, I г. о. е отменено предходното въззивно Решение № 260056 от 01.12.2020 г. по в. гр. д.№ 372/2020 г. на АС – Варна) на първо място е прието, че предявеният от М. К. Х. иск е допустим. Съдът се е позовал на разясненията в т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права. Цитирано е Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д.№ 4705/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., съгласно което именно такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински - предвид установения с § 1 от ЗД на ЗС (обн., ДВ, бр. 46/2006 г.) мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти (при направено уточнение, че нормата е обявена за противоконституционна с Решение на КС, обн., ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., т. е. не се прилага, считано от 08.03.2022 г. – след датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд на 02.03.2022 г.). До отричане със СПН на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината.

Поизнасяйки се по съществото на спора, съдът е посочил, че, съгласно изслушаното пред първоинстанционния съд заключение на СТЕ от 01.06.2020 г. на в. л. Ж.Б., за територията, в която попада процесният недвижим имот, първият изготвен, технически одобрен и използван план е КП от 1956 г. В основната си част (1 530 кв. м.) процесният имот попада в имот пл.№ * по КП от 1956 г. (целият с площ от 2 216 кв. м., записан първоначално в РЛ от 1956 г. на името на И. Г. Л.); с част от 256 кв. м. попада в разположения източно имот пл.№ * (целият с площ от 1 788 кв. м., записан в РЛ на наследници на С. Н. Д.); с площ от 400 кв. м. попада в разположения северно имот пл.№ * (целият с площ от 2 398 кв. м., записан на Г. Л.) и с 25 кв. м. в терен с незатворен контур откъм запад. Към 1956 г. имотът е извън регулационните граници на града и представлява земеделска земя (лозе). Извън регулационните граници остава и съгласно първия регулационен план на [населено място] за тази територия, одобрен със заповед № 244 от 16.01.1959 г.

Следващият изготвен, технически одобрен и използван за територията, в която попада процесният недвижим имот, е КП от 1988 г. Междувременно (преди КП от 1988 г.) за територията има одобрени няколко подробни устройствени планове. Съгласно РП от 1966 г. за 23, 24 и 25 м. р., одобрен със заповед № 1721 от 01.07.1966 г., имотът първоначално отново е оставал извън регулационните граници на града. Този РП е изменен със заповед № 32 от 13.04.1968 г., като за първи път територията на процесния недвижим имот е включена в регулационните граници на 25 микрорайон на града с отреждане за „Етнографски паметник”.

С последвало изменение на РП за 25 м. р., одобрено със заповед № 77 от 11.07.1975 г., територията в района на Вятърната мелница (където попада имотът), се преотрежда за „Ресторант с озеленяване”. Със заповед № 130 от 18.04.1980 г. на ИК на ГНС - В. имотите, заключени между пътната връзка и етнографския паметник се отреждат за „Ресторант с озеленяване”. Последващ нов РП за 25 м. р. е одобрен със заповед № 130 от 06.07.1983 г., по който отреждането за територията, в която попада имотът, отново е за „Ресторант с озеленяване”. Границите на процесния имот са показани на скица № 2 към СТЕ с лилав контур, видно от което с голямата си част имот с ПИ-* по КККР от 2008 г. попада именно в терена с това отреждане, като малка част в северния край (571 кв. м., която по КП от 1956 г. е попадала в имот пл.№ *) попада в отреждане за разположения от север [улица].

Имотът, граничещ от изток с имот пл.№ * по КП от 1956 г. (пл.№ *) попада изцяло в отреждането за път (пътна връзка). Видно от тази скица, в имот пл.№ * е имало извършено впоследствие попълване на КП с нанасянето на изградените в този имот постройки - множество (според условните знаци по плана) паянтови жилищни, масивни жилищни, полумасивни жилищни и паянтови стопански постройки, както и е имало попълване на граници в плана, вътре в самия имот пл.№ * (с хоризонтални линии) като са обособени общо 5 имота, без да са нанесени самостоятелни номера. Регулационният план от 1983 г. е бил действащ до приемането на ПУП-ПРЗ от 2017 г. в обхвата на нов кв. 62, 25 м. р. на града и улична регулация между осови точки, съобразен с уличната регулация на [улица]по ПУП-ПУР от 2012 г. на[жк]и ОУП на града.

През 1988 г. за територията е одобрен КП (комбинирана скица № 3 към СТЕ, на която е показан и РП от 1983 г., както и процесния имот). По него първоначално не са нанесени самостоятелни имоти, извън имот пл.№ *, разположен свободно в северозападната част на района около вятърната мелница, с начин на трайно ползване - за ресторант с озеленяване, при липсващи други съседни имоти, като са извършвани попълвания впоследствие, а именно - имот пл.№ * (стар имот пл.№ *, попадащ южно от имот пл.№ * по КП от 1956 г.) с площ от 2 169 кв. м., който е попълнен след реституция с решение на кмета на О. В. от 16.07.1992 г. по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. (отчужден 1985 г. за мероприятие - „Ресторант с озеленяване”, което не е изпълнено). Видно от тази скица, сградите, които са били нанесени по плана от 1956 г. в имот пл.№ * не са заснети като съществуващи към 1988 г. с изключение на две сгради в най-западната му част, не са заснети и границите на обособените по-малки имоти, вътре в имот пл.№ *.

Въззивният съд е възпроизвел изложеното в заключението на допуснатата при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция СТЕ от 23.02.2022 г., в което в. л. Ж. Б. е описал предоставените му от О. В. отдел „Общинска собственост” текстови данни за извършени отчуждавания, а именно: 1) за имот пл.№ * е посочена заповед № 1439 от 27.06.1980 г. по чл. 95 ЗТСУ (отм.) на председателя на ИК на ГНС В. и заповеди по чл. 100 ЗТСУ (отм.); 2) за имот пл.№ * (част) е посочена отчуждителна заповед № 1440 от 27.06.1980 г. на председателя на ИК на ГНС В., съставен АДС № 103 от 08.12.1980 г. за площ от 265 кв. м., заповеди по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и оценителен протокол; 3) за имот пл.№ * е посочена отчуждителна заповед № 1445 от 27.06.1980 г. на председателя на ИК на ГНС В., съставен АДС № 104 от 08.12.1980 г. за площ от 150 кв. м., заповеди по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и оценителен протокол; 4) за имот пл.№ * е посочена отчуждителна заповед № 1444 от 27.06.1980 г. на председателя на ИК на ГНС В., за 367 кв. м., заповеди по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и оценителен протокол; 5) за имот пл.№ * (част) е посочена отчуждителна заповед № 1443 от 27.06.1980 г. на председателя на ИК на ГНС В., за 290 кв. м., заповеди по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и оценителен протокол; 6) за имот пл.№ * е посочена отчуждителна заповед № 1442 от 27.06.1980 г. на председателя на ИК на ГНС В., АДС № 102 от 08.12.1980 г. за площ от 237 кв. м., заповеди по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и оценителен протокол.

Въззивният съд е посочил, че е извършил съвкупен анализ на доказателствата, въз основа на което е приел за установено, че с отчуждителни заповеди по чл. 95 ЗТСУ (отм.), всички от една дата и с поредни номера, са били отчуждени за предвидено по действащия към 1980 г. РП благоустройствено мероприятие - „Ресторант и озеленяване, 25 п. р.” недвижими имоти, всички с посочен адм. адрес [населено място], [улица], съставляващи части от имот пл.№ * по КП от 1956 г. (с нанесени граници по платното на КП от 1956 г., но без обозначаване с отделни букви), за което отчуждаване правоимащите лица са били обезщетявани с жилища. Съдът не е кредитирал заключението на СТЕ от 23.02.2022 г. в частите му, съгласно които, при липса на графични данни по делото, тези имоти са с неустановено положение на терен.

Съдът е приел, че след отчуждаването през 1980 г. и събаряне на сградите по последващия КП-1988 г., първоначално имотът в голямата си част попада в територия без номер (терен с незатворен контур) в рамките на общия терен с отреждане „Ресторант с озеленяване” по РП от 1983 г. и едва след извършване на реституционни процедури в рамките му е започнало нанасяне на самостоятелни имоти. Няма данни за проведена реституция по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. касателно имотите, съставляващи части от имот пл.№ * по КП от 1956 г., както и за южната част на имот пл.№ *, попадаща в улична регулация и отчуждена за път, които попадат в границите на процесния имот. При действащ РП от 1983 г., през 2008 г. е одобрен последващия за територията КП и това са КККР, одобрени със заповед от 14.10.2008 г. На комбинирана скица № 4 към СТЕ от 01.06.2020 г. е показано първоначалното заснемане по КККР.

Видно от същата е, че теренът, отреден за „Ресторант с озеленяване” е обособен като ПИ с идентификатор *** с площ от 4 647 кв. м. Извън тази площ са обособени ПИ с идентификатор *** с площ от 2 171 кв. м. (представляващ реституирания имот пл.№ * по КП от 1956 г. и пл.№ * по КП от 1988 г., нанесен след реституцията през 1992 г.), както и ПИ с идентификатор *** с площ от 334 кв. м., записан в КР на О. В. така и ПИ с идентификатор ***. С първата промяна на КККР, извършена със заповед от 02.11.2015 г., показана на комбинирана скица № 5, площта на ПИ с идентификатор *** се намалява на 4 267 кв. м., т. к. се обособява в източната му част ПИ с идентификатор *** с площ от 379 кв. м., който е обособен за реституираните на А. И. Р. и Г. А. Н.а през 2000 г. ид. ч. от недвижим имот. При така действащата КККР с изменение от 2015 г., със заповед № 283 от 04.10.2017 г. е одобрен нов подробен устройствен план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за кв. 62 по плана на 25 м. р. на [населено място] и улична регулация между посочените в заповедта осови точки, представляващ изменение на РП за УПИ „Ресторант с озеленяване”, одобрен със заповед № 130 от 06.07.1983 г., така, както е показано на скицата със съответни цветове в графичната част на заповедта.

Този ПУП-ПРЗ е влязъл в сила на 31.10.2017 г. и е действащ понастоящем за територията. Видно от скицата към заповедта, за ПИ *** (с площ по КК от 4 267 кв. м.) се отрежда УПИ *-* с площ от 2 211 кв. м. - за смесено застояване и озеленяване, за ПИ *** (с площ по КК от 2 171 кв. м.) се отрежда УПИ *-* с площ от 1 795 кв. м. - за жилищно строителство и озеленяване, за ПИ *** (с площ по КК от 334 кв. м.) се отрежда УПИ *-* с площ от 277 кв. м. - за жилищно строителство и озеленяване и за ПИ *** (с площ по КК от 379 кв. м.) се отрежда УПИ *-* с площ от 314 кв. м. - за жилищно строителство и озеленяване. Всички останали площи от съответните ПИ (2056 + 376 + 57 + 65 кв. м.) са предвидени за улична регулация - за улица между посочените в заповедта осови точки.

Заповедта е по чл. 16 ЗУТ, като с нея се определят необходимите площи за изграждане на техническа инфраструктура - публична собственост, и съгласно чл. 16, ал. 6 ЗУТ от датата на влизане в сила на плана собствениците на ПИ придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 16, ал. 4 ЗУТ в случаите по ал. 1 на всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот (имоти), като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални граници, а на основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ за всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Границите на новообразуваните УПИ са посочени на комбинирана скица № 6 към СТЕ.

След одобряване на ПУП-ПРЗ е извършено ново изменение на КККР, действащо и понастоящем, като на УПИ *-* с площ от 2 211 кв. м. съответства процесният ПИ с идентификатор *** с площ от 2 211 кв. м., на УПИ *-* с площ от 1 795 кв. м. - ПИ с идентификатор *** с площ от 1 795 кв. м., на УПИ *-* с площ от 277 кв. м. - ПИ с идентификатор *** с площ от 277 кв. м. и на УПИ *-* с площ от 314 кв. м. - ПИ с идентификатор *** с площ от 314 кв. м.

Процесният ПИ-* съставлява за площта си от 1 530 кв. м. част от отчуждените части от имот пл.№ * по КП от 1956 г. за предвиденото по РП мероприятие - „Ресторант с озеленяване”, за които не е проведено реституционно производство, за частта от 256 кв. м. част от отчуждения имот пл.№ * по КП от 1956 г. за предвидено по РП мероприятие - „Обходен път” (който отчасти е реституиран, но след влизане в сила на заповедта по чл. 16 ЗУТ от 2017 г., имаща отчуждително действие, тази част е придобита отново от О. В. част от 400 кв. м. от отчуждения имот пл.№ * по КП от 1956 г. за предвидено по РП мероприятие - „Обходен път”, за който също не е проведено реституционно производство и част от 25 кв. м. в северозападния край, попадаща в улична регулация. Частите, отчуждени при действието на ЗТСУ за предвидени по съответните действащи тогава подробни устройствени планове благоустройствени мероприятия, са били собственост на държавата.

Съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА (обн., ДВ, бр. 77/1991 г.) с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици. Ако и да е имало части от имот пл.№ *, за които да е можело да се проведе реституционно производство (касаещи неизпълненото мероприятие „Ресторант с озеленяване”), такова не е проведено. Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС (обн., ДВ, бр. 96/1999 г.) застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

Поради наличието на посочените предпоставки О. В. е придобила собственост по силата на закона. Предвид разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС (обн., ДВ, бр. 46/2006 г.), ако и да е осъществявана фактическа власт с намерение за своене от ищцата върху процесния недвижим имот, частна общинска собственост, с начало на владението от м. 04.2000 г. и продължаващо към датата на подаване на исковата молба, то с оглед приложението на нормата до 08.03.2022 г., давността не е текла и не е осъществено придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. Обобщено е, че О. В. понастоящем продължава да се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.

Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК при направена констатация за необоснованост на обжалвания акт. По основанието за допускане на касационното обжалване и наведените оплаквания срещу правилността на въззивното решение съставът на ВКС намира следното:

В основата на извода, че О. В. е придобила собствеността върху процесния имот в резултат от трансформирането на държавна собственост в общинска, са поставени обстоятелствата, изложени в заключението на СТЕ от 23.02.2022 г., касаещи издадени от председателя на ИК на ГНС В. заповеди за отчуждаване, посочени както следва: 1) с № 1439 от 27.06.1980 г. - за имот пл.№ *; 2) с № 1440 от 27.06.1980 г. - за имот пл.№ * (част); 3) с № 1445 от 27.06.1980 г. - за имот пл.№ *; 4) с № 1444 от 27.06.1980 г. - за имот пл.№ *; 5) с № 1443 от 27.06.1980 г. - за имот пл.№ * (част); 6) с № 1442 от 27.06.1980 г. - за имот пл.№ *. Касаторката е заявила оплаквания, че възприемането на тези обстоятелства за релевантни към спора и установени от събраните по делото доказателства е в нарушение на процесуалните правила. Оплакванията са основателни по следните съображения:

На първо място – основателно се поддържа, че с обсъждането на обстоятелства, касаещи издадени заповеди №№ 1440, 1445, 1444, 1443 и 1442 от 27.06.1980 г., е допуснато нарушение на чл. 146, ал. 3, изр. 2 ГПК. Данните по делото са, че, в качеството си на ответник по иска, О. В. своевременно е депозирала отговор на исковата молба.

Съдържанието на последния обективира само становище по тълкуването на сочени за приложими правни норми - в частност § 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС. Отсъстват конкретни твърдения за обстоятелства, попадащи в приложното поле на тези разпоредби. Същевременно, съобразно чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи твърденията си за обстоятелствата, от които извежда своите възражения срещу иска, като по отношение на незаявените такива настъпва преклузия. Последната не касае само фактите, за които приложение могат да намерят разпоредбите на чл. 147, т. 1 (за новооткритите) и т. 2 (за нововъзникналите обстоятелства) от ГПК. Изправен пред отговор, който не удовлетворява изискването по чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, при отсъствието на правило, аналогично на чл. 129, ал. 2 ГПК във връзка с отговора на исковата молба, но опирайки се на разпоредбите на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд правилно е указал на общината да конкретизира основание за придобиването на имота, като посочи всеки от фактите и начина, по който ще ги доказва.

След така дадената възможност на ответника да въведе конкретни твърдения, с молбата с вх.№ 32516 от 04.11.2019 г. изложението на обстоятелствата, на които общината основава възраженията си срещу иска, се е свело до позоваването на АЧОС № 9912 от 05.07.2018 г., предходно съставените АОС №№ 8849 и 8851 от 07.01.2016 г., Заповед № 1439 от 27.06.1980 г. на Председателя на ИК на ОбНС – В., Заповед № 130 от 06.07.1983 г. на Председателя на ИК на ГНС и Заповед № Г-283 от 04.10.2017 г. на зам. кмет на О. В. Други твърдения не са заявени и в първото по делото заседание - при проведеното изслушване на страните по реда на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Изложеното налага извод, че извън предмета на делото са останали твърдения за съществуването и правното значение на изброените в по-късно приетото по делото заключение на СТЕ заповеди №№ 1440, 1445, 1444, 1443 и 1442 от 27.06.1980 г. на Председателя на ИК на ГНС В., както и твърдения относно отчуждаването на имоти пл.№№ * и * по КП от 1956 г. Едва с въззивната жалба, като излага оплакванията си срещу изводите на първоинстанционния съд, произтичащи от обсъждането на заключението на СТЕ, О. В. въвежда твърдения за проведени отчуждителни процедури за терени, различни от визирания в Заповед № 1439 от 27.06.1980 г. на Председателя на ИК на ОбНС – В. имот пл.№ *.

Предвид разясненията по т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК (съгласно които неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд, както и непълнотите и грешките в него имат значение за правилността на първоинстанционното решение; погрешната правна квалификация е нарушение на материалния закон, а всички останали пропуски и грешки във връзка с доклада и указанията са съществени нарушения на съдопроизводствените правила; въззивният съд следи служебно само за валидността на първоинстанционното решение и за неговата допустимост в обжалваната част, като не проверява служебно правилността му, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните /напр. при поставяне или отмяна на запрещение/ или за интереса на ненавършили пълнолетие деца /напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др./) поради отсъствието на оплаквания във въззивната жалба за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, въззивният съд не е разполагал с правомощие да приеме тези твърдения за надлежно заявени и включени в предмета на делото, респ. в обхвата на подлежащите на доказване факти.

На следващо място – във връзка с твърдението за извършено през 1980 г. отчуждаване по реда на ЗТСУ (отм.) - като основание за последващото приложение на § 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА или § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС, по делото е представена Заповед № 1439 от 27.06.1980 г. на Председателя на ИК на ОбНС – В., с която е отчужден имот пл.№ 3930-б от М. Т. Й. и С. Т. И., както и свързаните с нея документи. Изброяването на документи за проведени отчуждителни процедури за други терени в заключението на СТЕ, изслушано при новото разглеждане на спора от въззивния съд, което е възпроизведено и в мотивите на обжалваното решение, представлява цитат на съдържанието на писмо № АУ009131ВН от 16.02.2022 г. на отдел „Общинска собственост“ при общината за „отчуждаване/оценяване/обезщетяване“ за имоти *, *, *, *, *, * и *. Въпросното писмо не се съдържа в делото, нито пък изброените в него (респ. - в заключението на СТЕ и в мотивите на въззивния съд) заповеди и АДС. Същото важи за писмо на зам. кмет на О. В. във връзка с преписка вх.№ РД-9-94-В-62 от 12.03.2009 г., посочено в заключението на СТЕ пред първата инстанция.

В изпълнение на указанието да се установи въз основа на какви документи е съставено писмото на зам. кмета по посочената преписка, дадени с отменителното Решение № 60124 от 03.11.2021 г. по гр. д.№ 954/2021 г. на ВКС, I г. о., при новото разглеждане на спора от въззивния съд е поставена задача и експертът е отговорил, че преписка вх.№ РД-9-94-В-62 от 12.03.2009 г. е образувана по повод незаконно застрояване на бараки в района, като в преписката се съдържа неподписано писмо от 20.03.2009 г. от директора на дирекция „Общинска собственост“ при О. В. до зам. кмета на общината относно собствеността на имоти в района на вятърната мелница.

Така констатираните данни по делото налагат извод, че изнесената в СТЕ информация относно „отчуждаване/оценяване/ обезщетяване“ за имоти *, *, *, *, * и * не почива на непосредствени възприятия на експерта, а представлява цитат на непредставени по делото и изходящи от ответната община документи, единият от които е съставен по повод и във връзка с разглеждания спор (писмо № АУ009131ВН от 16.02.2022 г. на отдел „Общинска собственост“ при общината), а другият - писмо на зам. кмет на общината въз основа на неподписано писмо на директора на дирекция „Общинска собственост“. В този смисъл, дори въпросът за отчуждаването през 1980 г. на имоти *, *, *, *, * и * да се явяваше надлежно включен в предмета на делото, то направените от въззивния съд положителни изводи по него се явяват формирани в нарушение на чл. 202 ГПК. Както последователно се приема в практиката на ВКС, съдът назначава експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, които няма (чл. 195 ГПК), като назначаването на вещо лице няма за задача да замести страните в действията им по посочване и представяне на доказателства (чл. 156 ГПК).

Съдът не е обвързан да възприеме заключението на вещото лице, дори то да не е оспорено от страните, а (като всяко доказателствено средство) дължи да го обсъди наред с останалите доказателства и във всички случаи следва да мотивира оценката си. В случая оценка на експертизата в частта й, касаеща обсъжданите данни, отсъства, като изводът за проведено отчуждаване е мотивиран с аргумент, че всички заповеди по чл. 95 ЗТСУ (отм.) са с поредни номера, от една и съща дата и за един и същ административен адрес – [населено място], [улица]. Тази аргумент се явява необоснован. По същество той почива не на извършен анализ на събрани по делото доказателства, а на твърденията на органи на ответната страна, обективирани в непредставеното писмо № АУ009131ВН от 16.02.2022 г. и неподписаното писмо от 20.03.2009 г. по преписка вх.№ РД-9-94-В-62 от 12.03.2009 г. при отсъствие сред доказателствата на изброените в тях заповеди по чл. 95 ЗТСУ (отм.). В този смисъл ВКС приема, че въззивният съд е допуснал нарушение на принципа за равенство на страните по чл. 9 ГПК (възприемайки твърденията на едната от страните по спора като доказателство за верността на същите тези твърдения) и на задължението по чл. 12 ГПК фактическите изводи да са резултат от преценка да бъдат събраните по делото доказателства.

Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения са се отразили на постановения краен резултат, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество при условията на чл. 295, изр. 2 ГПК.

С оглед характера на предявения иск и разясненията, направени с т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът трябва да въведе в процеса всички основания, на които е могло да се породи оспореното право на собственост, т. е. всички факти с правопораждащо значение. Надлежно заявено в тази връзка се явява твърдението за проведено съобразно Заповед № 1439 от 27.06.1980 г. по чл. 95 ЗТСУ (отм.) на председателя на ИК на ГНС В. отчуждаване на имот пл.№ *, извършено в лицето на М. Т. Й. и С. Т. И.. По делото е установено, че заснетият в КП от 1956 г. имот с пл.№ * с площ 2 216 кв. м. (записан първоначално в РЛ от 1956 г. на името на И. Г. Л.) формира основната част (за площта от 1 530 кв. м.) от процесния ПИ-* по КК, респ. - УПИ *-*, кв. 62, 25 м. р. на [населено място]. В заключението на СТЕ, изслушано от въззивния съд, е посочено, че имот с пл.№ * е с неустановено местоположение по плановете и на терен, тъй като в отчуждителната преписка липсват графични данни и такива не са установени от справката в О. В. Данни, които да поставят под съмнение този извод на експерта, не се съдържат в делото, поради което същият следва да бъде споделен.

Това от своя страна (предвид установения факт, че само част в размер на 1 530 кв. м. от бившия пл.№ * с площ 2 216 кв. м. участва в процесния ПИ-*) налага извод за отсъствие на основание (при доказателствена тежест, носена от ответника) да се приеме за установено, че отчужденият през 1980 г. терен, обозначен в Заповед № 1439 от 27.06.1980 г. като имот с пл.№ *, съставлява част от настоящия ПИ-*. Напротив – по делото са налице данни за противното, произтичащи от констатациите в заключението на СТЕ, изслушано от първата инстанция. Съгласно т.1.1.3 от това заключение, в комбинирана скица № 4 е представено заснемането, извършено в КККР през 2008 г.

Видно от тази скица, на запад от и извън територията, идентична на процесния ПИ-*, е нанесен ПИ с кратък № *, с площ от 334 кв. м., за който е вписано името на С. Т. И.. Това отразяване е запазено и след първото изменение на КККР, извършено със Заповед № 18-8558 от 02.11.2015 г. на началника на СГКК – В. (т.1.1.4 от СТЕ, комбинирана скица № 5). По делото няма данни на какво основание името на С. Т. И. е вписано в КР като собственик на ПИ с кратък № * по КККР от 2008 г., респ. - след изменението от 02.11.2015 г., но това обстоятелство, обсъдено във връзка с несъмнената липса на доказателства за точното местоположение на имота, отчужден със Заповед № 1439 от 27.06.1980 г. по чл. 95 ЗТСУ (отм.) на председателя на ИК на ГНС В., мотивира извод за отсъствие на идентичност между имота, посочен в Заповед № 1439 от 27.06.1980 г. с пл.№ * и каквато и да е част от процесния ПИ-* по КК, респ. - УПИ *-*, кв. 62 по плана на 25 м. р. на [населено място]. Последното от своя страна налага да се приемат за неосъществени по отношение на О. В. придобивните основания както по § 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, така и по § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС във връзка с отчуждаването, разпоредено със Заповед № 1439 от 27.06.1980 г. по чл. 95 ЗТСУ (отм.) на председателя на ИК на ГНС В..

На следващо място като основание за придобиване на собствеността върху процесния ПИ-* ответната община се е позовала на действието на Заповед № 130 от 06.07.1983 г. на Председателя на ИК на ГНС – В., съобразно която имотът попада в УПИ „Ресторант с озеленяване“. Не се спори, че с посочената заповед е одобрен нов регулационен план за 25 м. р. на В., съгласно който територията в района на вятърната мелница, където попада и процесният ПИ-* по КККР, е включена в регулационните граници на 25 м. р. и е отредена за „Ресторант с озеленяване“.

Плановете, в частност - регулационните, наред с документите за собственост, имат основно значение при установяване на техническите характеристики на недвижимите имоти (местонахождение, площ, граници и вид). Регулационните планове имат и съществено значение при разрешаването на въпроса за собствеността върху имотите, предмет на регулация, обусловено от прякото отчуждителното действие на плана или липсата на такова - съгласно нормативното разрешение към съответния времеви момент.

Планът, на който се позовава общината е одобрен при действието на ЗТСУ (в сила от 01.06.1973 г. до 31.03.2001 г.). При действието на ЗТСУ /отм./ пряко и непосредствено вещно-правно отчуждително действие имат дворищно-регулационните планове, тъй като съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм./ недвижимите имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях), придадени от парцела на едно лице към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план; изплащането на паричното обезщетение, респ. - получаването на имотно такова, не е елемент от фактическия състав на отчуждаването на части от един имот, които се придават към друг с този вид планове.

Не така стои въпросът с отчуждителното вещно-правно действие на регулационните планове, с които се отреждат имоти за държавни или обществени нужди/мероприятия по чл. 22 ЗТСУ /отм./. Тези планове нямат пряко отчуждително действие поради предвидените специални процедури по отчуждаването на имотите и обезщетяване на собствениците. За настъпването на вещно-правното действие на план по чл. 22 ЗТСУ /отм./ следва да е налице влязла в сила заповед на компетентния орган за отчуждаването по чл. 95 ЗТСУ /отм./. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 358 от 26.04.2010 г. по гр. д.№ 441/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение № 227 от 28.06.2010 г. по гр. д.№ 735/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 132 от 20.05.2013 г. по гр. д.№ 942/2012 г. на ВКС, I г. о., Решение № 6 от 18.02.2015 г. по гр. д.№ 4034/2014 г. на ВКС, II г. о., ГК, Решение № 17 от 04.06.2021 г. по гр. д.№ 2145/2020 г. на ВКС, I г. о. и др.; такава е практиката и при действието на отменения ГПК (напр.: Решение № 445 от 20.07.1976 г. по гр. д.№ 214/1976 г. на ВС, III г. о.). Сама по себе си заповедта, с която се одобрява застроителен и регулационен план по чл. 22 ЗТСУ /отм./ няма непосредствено отчуждително действие и не представлява годно придобивно основание в полза на общината. Ето защо обсъжданата Заповед № 130 от 06.07.1983 г. на Председателя на ИК на ГНС – В. не легитимира общината като собственик на намиращия се в обхвата на извършеното с нея отреждане процесен имот. Заповед, издадена на основание чл. 95 ЗТСУ /отм./ е релевираната с отговора на исковата молба Заповед № 1439 от 27.06.1980 г. по чл. 95 ЗТСУ (отм.) на председателя на ИК на ГНС В., но както бе посочено по-горе, не е налице основание да се приеме, че отчужденият с нея терен е част от настоящия ПИ-*.

Като основание за придобиване на собствеността върху ПИ-* общината се е позовала и на Заповед № Г-283 от 04.10.2017 г. на зам. кмет на О. В. издадена на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ и влязла в сила на 31.10.2017 г. (л. л. 32 и 33, ОС). С нея е одобрен ПУП-ПРЗ, представляващ изменение на одобрения през 1983 г. РП, за кв. 62 по плана на 25 м. р. и улична регулация между изброените в заповедта осови точки. Установено е, че за нанесения в КК съобразно Заповед № 18-8558 от 02.11.2015 г. на началника на СГКК – В. ПИ № *** с площ 4 267 кв. м. е отреден УПИ *-* с площ от 2 211 кв. м. „за смесено застояване и озеленяване“, на който е идентичен процесният ПИ-* по изменението на КККР, внесено през 2017 г. Принципно правилни са изложените във въззивното решение съображения, че заповедта по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, с която се определят необходимите площи за изграждане на техническа инфраструктура - публична собственост, има отчуждително действие за частите от урегулираните имоти, отстъпени на общината, каквито се явяват разликите от 2 056 кв. м. + 376 кв. м. + 57 кв. м. + 65 кв. м. извън териториите на новообразуваните УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*. Никоя част от тези разлики обаче не е предмет на делото, спорът по което е за собствеността на УПИ *-* по ПУП-ПРЗ, респ. - ПИ № *** по КККР. Съгласно чл. 16, ал. 6 ЗУТ новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти се придобиват от собствениците на ПИ и за да се приеме, че общината е станала собственик на УПИ *-*, то в процеса следваше да е доказано, че тя е била собственик на урегулирания през 2017 г. ПИ № *** с площ 4 267 кв. м. Такъв извод не може да бъде формиран при надлежно въведените в спора твърдения и събраните по делото доказателства.

Следва да се подчертае, че установените по делото обстоятелства не дават основание да се приеме, че по отношение на О. В. са осъществени предпоставките имот ПИ-* да бъде третиран като придобит при условията както на § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, така и при условията на § 42 от ПЗР на ЗОбС. Разпоредбите са част от регламентацията на процеса на отделяне на общинската собственост от държавната, започнал при действието на Конституцията на Р. Б. (в сила от 13.07.1991 г.) с влизането в сила на ЗМСМА (ДВ, бр. 17 от 17.09.1991 г.). Разпоредбата на § 7 ПЗР ЗМСМА урежда преминаването на определена категория недвижими имоти от собственост на държавата в собственост на общините въз основа на определени техни физически, икономически или други признаци, обуславящи най-общо задоволяване на потребностите на населението от съответната община. Конкретно хипотезата на т. 3 предвижда на това основание да станат общинска собственост незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити от държавата чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици. По-късно приетата разпоредба на § 42 от ПЗР на ЗОбС урежда преминаването в собственост на общините на застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на нормата подробни градоустройствени планове.

Общото и в двете норми е, че фактическите състави на тези транслативни основания на първо място изискват съответният недвижим имот да се е намирал в патримониума на държавата. По-горе са изложени аргументите, въз основа на които в настоящия случай не може да се приеме за доказано, че територията, идентична на процесния ПИ-* е придобита от държавата в резултат от отчуждаване през 1980 г. и 1983 г., респ. – че към датите на влизане в сила на § 7 ПЗР ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗОбС е бил налице първият елемент от фактическите състави по всяко от двете придобивни основания.

Друго не следва от факта на актуването, извършено с представените АЧОС № 9912 от 05.07.2018 г. и предходно съставените АОС №№ 8849 и 8851 от 07.01.2016 г. Актът от 2018 г. е съставен във връзка с внесеното през 2017 г. изменение на КК - на основание чл. 59, ал. 2 ЗОбС (изискващ съставянето на нов акт за общинска собственост, когато с влязъл в сила план се образуват нови поземлени имоти). Актът не удостоверява конкретно придобивно основание в полза на общината. В предходните АОС №№ 8849 и 8851 от 07.01.2016 г. са посочени разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС и § 42 от ПЗР на ЗОбС като правно основание за съставянето им, но не и фактическо основание за придобиването. В практиката на ВКС последователно се приема, че АОС се ползват с доказателствена сила съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОбС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самият акт не създава права за общината (чл. 5, ал. 3 ЗОбС). Правото на собственост възниква с реализиране на фактическото (каквото в случая не е удостоверено) и правно основание за придобиване. При оспорване АОС няма самостоятелно доказателствено значение, че имотът е общинска собственост, без по делото да се докаже основанието за възникването й, което е в тежест на общината (така: Решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр. д.№ 1167/2010 г. на ВКС, I г. о., Решение № 60081 от 14.07.2021 г. по гр. д.№ 3370/2020 г. на ВКС, I г. о., Решение № 28 от 03.10.2022 г. по гр. д.№ 2357/2021 г. на ВКС, II г. о. и др.). Такова доказване в случая не е проведено.

С оглед изложеното, след отмяна на въззивното решение, с настоящото решение следва да се постанови уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Същият правилно и в съответствие с ТР № 8/2013 г. по тълк. д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК е преценен като процесуално допустим предвид релевираната възможност ищцата да придобие процесния имот на оригинерно основание само при отричане правата на ответника върху него, с оглед действащата към предявяването на иска и към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд разпоредба на § 1 от ЗИД на ЗС (обн., ДВ, бр. 46/2006 г.). С оглед така обоснования правен интерес, въпросът дали по отношение на ищцата е осъществено придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС се явява извън предмета на настоящия правен спор и не подлежи на обсъждане при произнасянето по съществото на спора.

С оглед постановения краен резултат, ответникът следва да заплати на ищцата разноските за защита пред трите инстанции, както следва: за защитата пред първата инстанция – 2 278,58 лв.; за защитата при първото разглеждане на спора от въззивния съд – 1 800 лв.; за защитата при първото разглеждане на спора от ВКС - 500 лв. и за защитата при настоящото разглеждане на спора от ВКС – 2 021,29 лв., или общо – 6 599,87 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 41 от 23.03.2022 г. по в. гр. д.№ 537/2021 г. на Апелативен съд – Варна, І състав, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по предявения от М. К. Х., ЕГН [ЕГН] срещу О. В. ЕИК 000093422 отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, че О. В. не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ по действащите КККР, одобрени със заповед № РД 18-92 от 14.10.2008 г. на АГКК, ПИ с идентификатор *** с площ от 2 211 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, а по действащ ПУП-ПРЗ, одобрен 2017 г., представляващ УПИ *- *, кв. 62 по плана на 25 м. р. на [населено място], с площ от 2 211 кв. м., при граници УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*, път и път.

ОСЪЖДА О. В. ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Х. сумата 6 599,87 (шест хиляди петстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки) лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: